№ 3003
гр. В., 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110108152 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на К.
В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.И.С.“ 38, ет.5, ап.7, с която
против Община В., ЕИК *********, с административен адрес: гр. В., бул.
„Ц.О.“ №83, представлявана от кмета И.П., са предявени обективно
съединени осъдителни искове с пр. осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на
ответника, да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 10000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
търпени болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.03.2020 г. до окончателното плащане и сума в размер на
2452,56 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2021 г. до окончателното
плащане, всички вреди в резултат от настъпил на дата 08.03.2021 г. инцидент,
при който ищцата паднала вследствие стъпване в дупка на пътното платно на
ул. „И.С.“, в близост до сграда №38, гр. В.. Претендират се разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните, от ищеца,
права:
На 08.03.2020 г. ищцата вървяла по ул. „И.С.“, гр. В., когато стъпила в
дупка, паднала и счупила лявата си ръка. Оздравителният процес бил труден и
продължителен. Наложило се счупената ръка да бъде оперирана, като била
1
поставена метална плака за правилно зарастване на костта. Ръката била
гипсирана, а след като гипсовата превръзка била премахната, била извършена
повторна операция за отстраняване на металната плака. Били проведени 180
процедури по рехабилитация и физиотерапия. Според ищцата пътното платно
и тротоара на улицата били в много лошо състояние, тъй като не били
поддържани, като до датата на подаване на исковата молба, не били
извършени каквито и да е действия по отстраняване на пътните неравности.
Вследствие на инцидента ищцaта търпяла и продължавала да търпи болки,
страдания и неудобства. Датата на увреждането предхождала обявяването на
извънредно положение в страната, поради което посещенията в болничното
заведение били свързани със сериозни притеснения. Налагало се ищцата да
ангажира близките си, които помагали както с ежедневните дейности
свързани с поддръжка на домакинството, на битовите и лични потребности на
пострадалата, така и с транспортирането. Поради увреждането се наложило
да извършва значителни разходи свързани с оздравителния процес. Намира,
че всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД са налице, като
ответникът следва да понесе отговорността за причинените вреди.
С депозиран в срока по чл.131 ГПК, отговор на исковата молба,
ответникът оспорва основателността на ищцовата претенция. Намира, че не е
установено неправомерно бездействие от страна на негови служители;
оспорва наличие на причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
Сочи, че на дата 08.03.2020 г. не е съществувала сочената от ищцата
неравност, както и не е налице твърдяната от ищцата причинно-следствена
връзка. Оспорва сочените вреди да са настъпили вследствие твърдяното
падане. Сочи вина на ищеца за настъпване на инцидента, тъй като не е
проявила нужното внимание, което следва да имат пешеходците при
движението си. В случай на алтернативност моли за намаляване на
присъденото обезщетение, тъй като претендираните размери са силно
завишени, а и е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
На 08.03.2020 г., в гр. В., при движение по ул. „Ц.И.С.“, в близост до
2
дом №38, ищцата К. А. стъпва в дупка на пътното платно, вследствие на
което пада и чупи лявата си ръка в областта на китката. Травмата е
обработена и е поставена гипсова имобилизация. При рентгенография е
установено, че фрактурата е съпроводена с разместване на костните
фрагменти – обстоятелство, което налага хоспитализиране на ищцата в МБАЛ
„Е.“ ООД, за периода 16.03 – 19.03.2020 г. и извършване на оперативна
интервенция за фиксиране на фрактурата чрез поставяне на метални
импланти. След проведената операция, на ищцата е назначено
медикаментозно лечение и провеждане на физикална терапия. На 15.02.2021
г. е извършена нова операция на лявата ръка на К. А. – за отстраняване на
поставената метална плака. Горните обстоятелства се установяват от
представените от ищцата множество писмени доказателства, а именно:
епикриза, издадена от МБАЛ „Е.“ ООД – отделение по ортопедия и
травматология – 2 бр.; болничен лист №Е20210892114, изд. от МЦ „С.А.“
ЕООД; болничен лист №Е20210509709, изд. от МЦ „С.А.“ ЕООД 20.03.21-
18.04.21г.; болничен лист №Е20200058164, изд. от МБАЛ „Е.“ ООД; фактура
№**********/18.02.2021г. изд. от „Е.“ ООД; болнични листове - 6 броя – от
09.03.2020 г., 19.03.2020 г., 23.04.2020 г., 18.05.2020 г., 16.06.2020 г.,
16.07.2020г.; амбулаторни листове от специалист по физикална и
рехабилитационна медицина д-р Д. Велева - 14 броя амбулаторни листове от
специалист ортопедия и травматология доц.д-р Мартин Бърнев 6 броя;
амбулаторен лист от специалист невролог д-р Деяна Станева; амбулаторни
листове от специалист невролог д-р Марина Петкова МЦ „Клиника нова“;
Видно от представените по делото писмени доказателства - трудов
договор №009/18.07.2017 г.; допълнително споразумение от 02.01.2020 г. към
трудов договор №009/18.07.2017 г. и допълнително споразумение от
05.01.2018 г. към трудов договор №009/18.07.2017 г., към датата на
инцидента, ищцата се намира в трудово правоотношение.
По делото са представени доказателства за извършени от ищцата
разноски, свързани с нейното лечение – фактура №**********/18.02.2021 г.
за сумата от 111,60 лв., издадена от „Е.“ ООД; фактура №
**********/19.03.2020 г., издадена от „Е.“ ООД, за сумата от 1517,40 лева;
фактура №**********/28.07.2020 г., издадена от „Физио Спорт“ ЕООД, за
сумата от 90 лева, множество касови бонове за заплатена потребителска
такса, рецепти и фискални бонове, издадени от аптеки за закупени
3
лекарствени средства.
Ищецът представя и като писмено доказателство по делото е приета
разпечатка от приложение №4А към Бюджет 2021 г. на Община В., по перо
1.д. 606 „Изграждане, ремонт и поддържане на уличната мрежа“ 6 /без
разходи на ОП „Паркинги и синя зона“/, от която се установява, че за ремонт
на ул. „Ц.И.С.“ е предвидена сума в размер на 130000 лева.
По искане на ищеца, в качеството на свидетели, са разпитани лицата:
Н.Г. Н. - без родство и дела със страните и Х.К.А. - съпруг на ищцата.
От показанията си св. Н. се установява, че същият живее в съседство на
ищцата и нейния съпруг, познава я и семейства им са в много добри
отношения. Обяснява, че на датата на инцидента той и съпругата му били в
дома си, като чакали дъщеря им, която щяла да им гостува. През прозореца
видял ищцата и повикал съпругата си за да могат двамата да честитят
празника – 8-ми март. К. А. също ги видяла, тъй като тя имала навика да
поглежда към прозореца им и да ги поздравява всеки път, когато излизала от
дома си. Св. Н. видял как ищцата стъпила в дупка на пътното платно, която се
намирала на 2 м от дома му и паднала назад. Свидетелят и съпругата му
веднага се затичали към пострадалата и я вдигнали. Последната изпитвала
силна болка, като насочила вниманието им към едната си ръка, поради което
се наложило съпругата на свидетеля да я обездвижи. Според св. Н. дупката
била голяма и била дълбока около една педя. Заемала около половината от
свободната част на пътното платно, тъй като голяма част от същото било
заето от спрели и паркирали автомобили. В участъка от улицата, където
възникнал инцидентът имало общо около седем – осем дупки, които не били
ремонтирани от над десет години. Случавало се в тези дупки да падат и деца.
Бордюрите и тротоарите също не били в добро състояние. Заявява, че ищцата
изпитвала болки и неудобства вследствие на травмата, в продължение на
дълъг период от време – над година и половина. След като била извършена
операция за отстраняване на плаката, ищцата продължила да изпитва силни
болки, не можела да си служи нормално с нея дълго време. Сочи, че тя му
била споделяла, че заради болките в ръката не можела да се грижи за внучето
си, когато то ѝ гостувало.
От показанията на св. А. се установява, че на 08.03.2020 г., когато
излизала от дома им, съпругата му решила да поздрави съседите им, с които
4
били близки. Последните също я видели и отворили прозореца на дома си. А.
разменила поздрави със съседите си, направила крачка назад, кракът
попаднал в дупка на пътното платно и тя паднала. Свидетелят заявява, че се
уплашил, когато видял съпругата си да пада, защото помислил, че ще нарани
главата си. В този момент на помощ се притекла съседката им, която видяла
ударената ръка на ищцата и изразила мнение, че била счупена. Свидетелят
решил сам да заведе пострадалата си съпруга до спешен кабинет, където се
наложило ръката да бъде намествана, без да бъде поставена упойка. Била
направена гипсова превръзка, но след седем – осем дни се оказало, че
трябвало да бъде направена операция. Бил поставен имплант, който бил
закрепен за костите с винтове. След известен период от време била извършена
нова операция – за отстраняване на металната плака и винтовете. Свидетелят
сочи, че след травмата и след проведените две операции, ищцата не можела
да се обслужва сама, тя не можела нито да се облича, нито да се съблича,
постоянно изпитвала силни болки. Това продължило дълъг период от време –
повече от една година. Според свидетеля, дупката, заради която паднала
ищцата, била голяма – с размери приблизително 80 х 80 см и дълбочина около
7 см. Ремонт на пътното платно не бил правен от поне 12 години. Заявява, че
съпругата му изпитвала сериозни притеснения да не остане без работа, тъй
като се наложило да ползва продължителен отпуск поради временната си
неработоспособност.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като тези на съпруга на
ищцата - при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, като намира същите
за обективни и непротиворечиви. Св. А. излага личните си, непосредствени
впечатления от ежедневното общуване с ищцата, поради което съдът намира
показанията му за търпените от същата, болки, страдания, физически
неудобства, притеснения и значителни трудности в ежедневието, за
достоверни.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-медицинска експертиза
/СМЕ/, от приетото заключение, на която се установява, че при падането,
ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на лявата
лъчева кост на типично място, в областта на гривнената става, няколко
фрагментно проникващо в ставата – т.нар. вътреставно счупване. Проведено е
оперативно лечение, тъй като гипсовата превръзка не е била в състояние да
задържи костните фрагменти в правилното им положение. Установено е, че
5
лечението е завършило с оздравяване, като костта е срастнала, металът е
отстранен, а ставите на ръката и гривнените стави са раздвижени.
Възстановяването протекло по-продължително време поради забавяне на
оперативната интервенция и опита за консервативно лечение. Нормалната
функционалност на ръката била възстановена, като е останало слабо
ограничено свиване към гърба на ръката, което не се отразява на нейната
функционална годност. Според вещото лице, лечението е завършило, като
било възможно изпитване на болки в гривнената става при по-голямо
физическо натоварване, поради наличие на фрактурни линии проникващи в
ставата. В проведено по делото съдебно заседание вещото лице пояснява, че с
течение на времето, възможността за движението на ръката нагоре /извиване
от китката назад/ намалява, като в случая е налице леко ограничение от
счупването, тъй като при зарастването се е получило разрастване на
съединителната тъкан, която не е еластична, а е твърда и това ограничава
движението. Ограничението, което е останало, можело да се приеме и като
норма и на физиологично ограничение, тъй като според медицинските
стандарти, нормата била 80 градуса. Според експерта, при извършване на
операцията по фиксиране на костните фрагменти се преминава през фини
структури на ръката, поради което лечението и рехабилитацията са
продължителни. Сочи, че е възможно възникване на усложнения от
притискането при самата операция, тъй като плаката се поставяла в място,
при което се засягали нерви, вследствие на което се стигало до оплаквания от
изтръпване на пръстите, намалена чувствителност, която продължавала
около пет - шест месеца. Поставеният имплант заемал място поради което не
било възможно провеждане на интензивна и всеобхватна физиотерапия, както
и електрически физиотерапии, тъй като имлантът е метален.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, от заключението
на която се установява, че към 30.08.2022 г. на ул. „Ц.И.С.“ не е извършен
предвиденият за финансиране с бюджет 2021 г., ремонт. В процесния участък
е установено наличие на разрушена асфалтова настилка, с размери – в най-
широката част – 114 х 76 см и дълбочина от 0 до 13 см. Установено е, че
дупката не е нова. Компрометираната настилка в участъка между номера на
сгради от 35 до 48 не е единствената, като се наблюдават и други – в различни
локални участъци. Посочено е, че при наличие на неравности на пътното
платно с височина по-голяма от 75 мм, същите следва да се обозначат със
6
съответните пътни знаци, с оглед обезпечаване безопасността на движение.
Вещото лице не установява наличие на пътни знаци, поради което е намерено,
че това става предпоставка за невъзможност съобразяването на пътната
обстановка и за възникване на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Претенцията на ищеца намира правното си основание в разпоредбите на
чл.49 вр. чл.45, ал.1, вр. ЗЗД и чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Същата е
допустима, поради което съдът дължи произнасяне по основателността ѝ.
За да е налице отговорност по чл.49 ЗЗД, с присъщата обезпечително-
гаранционна функция, е необходимо да се установи отговорност по реда на
чл.45 ЗЗД на лице, на което е възложена работа, при или по повод, на която е
настъпило увреждането. В тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, наличие на следните кумулативно изискуеми
предпоставки: деяние /действие или бездействие/; противоправност на
деянието; настъпили вредоносни последици, които да са в причинно-
следствена връзка с противоправното деяние, а деликвентът да е причинил
вредите при или по повод изпълнение на възложена му от ответника работа.
Отговорността по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД е безвиновна, като вината се предполага
до доказване на противното. Поради това, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за виновност на своите служители.
Съгласно §7, ал.1, т.4 ПЗРЗМСМА, общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване са публична общинска собственост.
Потвърждение дава и нормата на чл.8, ал.3 ЗП, която определя, че
общинските пътища са публична общинска собственост, като на основание
чл.31 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините.
Като собственик на общинските пътища, ответникът е длъжен да
поддържа същите, поради което той е и пасивно легитимиран да отговаря по
искове за вреди, причинени от препятствия на пътя, независимо дали същите
се намират на платната за движение на ППС или на тези, предназначени за
движение на пешеходци. Пешеходците не винаги могат да съобразяват
7
движението си с неравностите по пътната настилка, които стопанисващият
пътя не е отстранил. Задължение на съответната община е да им осигури
безопасна среда за движение. Като не е изпълнил това свое задължение и не е
осъществил дължимия контрол, ответникът следва да понесе отговорността за
настъпилото непозволено увреждане.
Възражението на ответника, че инцидентът е настъпил по вина на
ищцата, тъй като същата не се е придвижвала с нужното внимание е не само
неоснователно, но същото показва явно неразбиране на отговорността, която
същият носи като стопанисващ пътя. Съдът не приема да се възлага в тежест
на гражданите да следят и помнят къде има пътни неравности, след като в
тежест на всяка община е да осигури безопасна среда за пешеходното
движение на своите жители, а не да им вменява отговорността за настъпил
неблагоприятен резултат от неизпълнението на собствените си задължения.
На основание чл.6, ал.1, т.4 ППЗДвП, стопанисващият пътя е длъжен да вземе
своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и да осигури
безопасно движение.
От приетото по делото заключение на СТЕ и приложените фотоснимки
се установява, че пътната настилка на ул. „Ц.И.С.“ е не в лошо, а в окаяно
състояние. По тази улица автомобилното и пешеходно движение създава
реален риск както за имуществото, така и за здравето на гражданите. Отделен
въпрос е, че е недопустимо в европейски град, участък от транспортната
инфраструктура да има подобен занемарен и отблъскващ вид. В подобно
състояние са и тротоарите в процесния участък – обстоятелство, което сочи
безспорно системно неизпълнение на вменени със закон задължения.
Дупката, заради която е паднала ищцата не е единствена на пътното платно.
Тя не е възникнала внезапно поради природно бедствие или човешка дейност,
а поради трайно неглижиране от страна на задълженото лице, поради което
съдът намира за безспорно установено, че увреждането на ищцата се дължи
на противоправното бездействие на служители на ответника.
За да определи паричния еквивалент на неимуществените вреди и с
оглед необходимостта преценката да бъде извършена по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да съобрази установените
по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. характер и степен на увреждането,
вредоносните последици, продължителност и интензитет на същите,
8
възрастта на увредения, здравословното му състояние и др. Компенсирането
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие следва да бъде в
пълна степен и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни
към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и
страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа за
справедливост /така решение № 407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г.
о. на ВКС и решение № 177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
При внезапното си падане К. А. преживява изключително силна болка
от счупването на лявата си ръка, като видно от събраните по делото писмени
доказателства и заключение на СМЕ, фрактурата е многофрагментна –
обстоятелство наложило извършването на операции за вътрешна фиксация на
костните фрагменти, а по-късно - и за отстраняване на поставената плака.
Безспорно, фрактурата на ръката причинява изключителна по интензитет и
продължителност болка, която ищцата търпи не само при нейното внезапното
възникване и при провеждане на оперативното лечение, но и в дългия период
на провеждане на рехабилитационни и физиотерапевтични процедури, с цел
възстановяването на пълния обем на движение на ръката. Видно от
приложени амулаторни листове от прегледи, проведени от д-р Д. Велева през
м.04.2021 г., пронацията и супинацията на ръката са затруднени –
обстоятелство, което сочи, че повече от година след инцидента, пълният обем
на движение на ръката не е възстановен. Отделно от изпитваните силни
болки, неудобства и негативни емоции, претърпяната от ищцата травма
налага нежелана промяна в нейното ежедневие. Ограниченият обем на
движение, както и на хватателната способност на лявата ръка, обуславя
продължителна невъзможност на ищцата за пълноценно и самостоятелно
извършване на обичайните ежедневни дейности, свързани както с
домакинството, така и с обслужването на личността . Необходимостта от
чужда помощ безспорно е в тежест, както на този, който я оказва, така и за
този, на когото се помага, поради което изпитваните от ищцата негативни
емоции са житейски обясними и разбираеми. Съдът намира, обаче, че при
определяне размера на дължимото обезщетение следва да се съобрази
становището на вещото лице, че възстановяването на ищцата е протекло в по-
дълъг период от време и поради забавяне на оперативната интервенция, и
опита за консервативно лечение – обстоятелства, върху които ответникът не
може да влияе.
9
Съдът намира, че е установен фактическият състав, обуславящ
възникването на обезпечително-гаранционната отговорност на Община В. за
противоправното бездействие на нейни служители по реда на чл.49 вр. чл.45,
ал.1 ЗЗД. Налице са всички елементи от този фактически състав –
осъществено е противоправно деяние /бездействие/, изразяващо се в
неизпълнение на нормативно установено задължение на пряко ангажираните
с това служители на Община В. да стопанисват и поддържат общинските
пътища в града, в безопасно за гражданите състояние. В пряка причинно-
следствена връзка с това противоправно поведение, за ищцата е настъпил
вредоносен резулатат. Съгласно разрешението дадено с т.7 на ППВС №7/1959
г., държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по
чл.49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по
повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
При горните доводи, съдът намира, че сума в размер на 8500 лева е
достатъчна за да овъзмезди причинените неимуществени вреди на ищцата,
поради което искът се явява основателен до този размер, като за разликата
над 8500 лева до пълния претендиран размер от 10000 лева, същият следва да
се отхвърли.
Имуществените вреди са доказани по основание и до размера от 1889,08
лева. В тази сума са включени заплатените от ищцата суми по издадените от
„Е.“ ООД фактури, потребителски такси от проведени прегледи, доказани с
представени амбулаторни листове, както и лекарствени средства, закупени
след издаване на рецепти, също представени по делото. При горните доводи,
съдът намира за доказана претенцията на ищеца до сумата от 1889,08 лева,
поради което за обезвредата на претърпените от К. А. имуществени вреди,
ответникът дължи обезщетение до този размер, а за разликата над 1889,08
лева до пълния претендиран размер от 2452,56 лева, искът подлежи на
отхвърляне.
На основание чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД, следва да се присъди и
законната лихва върху всяко от главните задължения /за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди/, считано от датата на
увреждането – от 08.03.2020 г. до окончателното плащане.
Съразмерно на уважената част от иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
10
ответникът следва да заплати на ищеца сторени разноски по делото в общ
размер на 1416,71 лева.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева,
като при съобразяване отхвърлената част на иска, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 49,71 лева.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, Община В. с
адрес: гр. В., „Осми приморски полк“ № 43 Булстат *********,
представлявана от кмета И.П., да заплати на К. В. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „Ц.И.С.“ 38, ет.5, ап.7, сумата от 8500 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, в резултат от настъпил на дата 08.03.2021 г. инцидент, при който
ищцата паднала вследствие стъпване в дупка на пътното платно на ул. „И.С.“,
в близост до сграда №38, гр. В., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.03.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над 8500 лева до пълния претендиран размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, Община В. с
адрес: гр. В., „Осми приморски полк“ № 43 Булстат *********,
представлявана от кмета И.П., да заплати на К. В. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „Ц.И.С.“ 38, ет.5, ап.7, сумата от 1889,08 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат от настъпил
на дата 08.03.2021 г. инцидент, при който ищцата паднала вследствие
стъпване в дупка на пътното платно на ул. „И.С.“, в близост до сграда №38,
гр. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2020 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
1889,08 лева до пълния претендиран размер от 2452,56 лева.
ОСЪЖДА Община В. с адрес: гр. В., „Осми приморски полк“ № 43
Булстат *********, представлявана от кмета И.П., да заплати на К. В. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.И.С.“ 38, ет.5, ап.7, разноски по
11
делото в общ размер на 1416,71 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Ц.И.С.“ 38,
ет.5, ап.7, да заплати на Община В. с адрес: гр. В., „Осми приморски полк“
№ 43 Булстат *********, представлявана от кмета И.П., разноски по делото в
размер на 49,71 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12