Р Е Ш Е Н И Е
№ 235 11.07.2018 г. град С.З.В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и шести
юни 2018
година
в открито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Павлина
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ гражданско
дело № 158 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е на основание чл. 45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Ищецът Х.А.Ч. твърди в ИМ, че е пострадал
от престъпно деяние, извършено от ответника - П.Х.П..***, ответникът направил
опит да го убие, като с помощта на огнестрелно оръжие го прострелял многократно
в гърба. Благодарение на своевременната, адекватна и високо квалифицирана
медицинска помощ, животът му бил спасен. Бил подложен на множество
животоспасяващи операции, в резултат на които състоянието му е стабилизирано,
но в резултат на причинените наранявания е инвалид. Ответникът бил предаден на
съд за извършеното от него деяние, като на база твърденията му, че е бил обиден
от ищеца и съответно раздразнен от негови думи, същото било квалифицирано от ОП
Стара Загора, като престъпление по чл. 118, във вр. с чл.115, вр. с чл.18,
ал.1, предл. второ от НК. По това обвинение ответникът се признал за виновен и
поискал провеждането на съкратено производство. Съдът признал П. за виновен и
след предвидената редукция му наложил за това престъпление наказание лишаване
от свобода за срок от две години и половина. На 18.10.2017г. присъдата влязла в
законна сила. С деянието си, извършено спрямо личността на
ищеца, ответникът му причинил неимуществени вреди, изразяващи се в търпените
болки и страдания, възникнали от причинените му множество увреждания и които
болки и страдания продължават към момента на подаване на настоящата искова
молба, но и ще съпътстват целия му по-нататъшен живот. Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати общо сумата от 308 768,29
лв., от които:
- сумата 8 768,29 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ в съда,
до окончателното изплащане на сумата;
- сумата 300 000 лв., частичен иск от сумата 800 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие на извършеното от ответника спрямо личността на ищеца на 12.08.2016
г. престъпление – довършен опит за
убийство и причинените му от този опит множество телесни увреждания, ведно със
законната лихва, считано от 12.08.2016 г., до окончателното изплащане на сумата
и всички разноски по делото.
По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК
за размяната на книжа/исковата молба и всички приложения към нея/ между
страните. В законния едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК има постъпил
писмен отговор на Исковата молба от П.Х.П. в който не оспорва факта на деянието
и причинната връзка с настъпилите увреждания от огнестрелните рани. Оспорва като направени без мотив разходи увързани с престой в хоспис, а не
в болнично заведение. По отношение
на претенцията за нанесени неимуществени вреди намира за необосновано завишена по размер и не отговаряща на
принципите на справедливостта. Сочи, че деянието е извършено в
състояние на силен физиологичен афект. 3а
да се стигне до причинения вредоносен
резултат е спомогнало и поведението на пострадалия. В тази връзка прави възражение за съпричиняване, водещо до редукция на
присъденото обезщетение, предвид
причинната връзка на конкретно поведение на пострадалия.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно установено между страните по
делото е, че със влязла в сила присъда №
47/02.10.2017 г., по НОХД № 355/2017 г. на СтОС, ответникът П.Х.П. е признат за виновен, за това, че на 12.08.2016 г. в гр. С.З.направил
опит да умъртви ищеца Х.А.Ч., като по време на деянието е бил в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида при
което макар и деянието да е довършено, не са настъпили предвидените от закона и
исканите от дееца обществено опасни последици.
Видно от събраните по
делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели, се установи
следното:
Свидетелят С.Н.В.сочи, че познава Ч., от близо 10 години. Бил 8 години спортист и това ги
свързвало. Излизали заедно. Физически бил с положително отношението му към
живота, весел. Искал да си купи къща, да се преместят някъде наблизо на село
със семейството си, на по-тихо място. Установява, че има едно дете, което сега
ще бъде в първи клас. Няколко дена след случая го посетил в болницата и почти
всяка седмица ходи, тъй като е човека, който се грижи за тоалета му. Свидетелства,
че е на легло и е обездвижен от кръста надолу. Бръсне го, подстригва го, помага
му да го занесе до банята. Много зле му се отразява това, тъй като е бил
спортист човек, винаги е бил във движение, ловджия. Срамува се от приятелите му,
да му идват на гости, ограничил се, защото не иска да го виждат в това
положение. Притеснява го вида му, станал много слаб. Изнесено било отвън корема
изхождането. Стомаха го болял постоянно. Притеснява се за детето, че ще започне
в първи клас, а няма да може да му помогне, да му направи стая. Чувствал се
мизерно. Може само с едната ръка да движи лъжицата. Другата ръка се опитвал да
я раздвижва. Още в болницата присъствал, когато получи перитонит и му правили
операция на стомаха. Вътре целия бил раздробен и постоянно бил на обезболяващи
лекарства. Постоянно имал болки. Бил отчаян от живота, крепяло го единствено
детето. Лечението му извън страната се дължи на обездвижването. Ходил в А.,
като се надявал да му помогнат там. Имало рехабилитационен център за
обездвижени хора като него. Поставят го на един робот, който го учи да движи
краката си. И това не ставало, защото в момента имал дупка на седалищните части
и не му позволявали да извършва никакви рехабилитационни процедури.
Д.Д.З.сочи, че от 12 години
живее заедно с ищеца и след като се родило детето станали като семейство. Той бил
динамичен, активен, контактен, спокоен човек, с позитивно отношението му към
живота. Сочи, че в момента ищеца не е човек нито физически, нито практически.
Не може да се движи, не може да живее сам. Ако няма човек около него не може да
съществува. Не може да си движи краката, с дясната ръка не може да борави.
Психическото му състояние не е добро. Твърди, че от декември месец не е излизал
от вкъщи, а излизането му било по повод на отиване в болница, тъй като му се
появили декубитални рани и се наложило изрязване. Това се появява, поради липса
на активност, залежаване. Установява, че той е 24 часа на легло и гледа в тавана.
Не може да си вземе чаша с вода, ако някой не дойде да му я даде. Не може да
ходи до тоалетна и ако някой не дойде да му смени торбичката, катетъра, тя ще
се спука и ще стои така цял ден с фекалии. Има жена, която се грижи за него, но
тя му прави рехабилитация. Прави му масажи, тъй като ще атрофират мускулите му
и няма да може да си сгъва коленете. Съпругата на баща му всеки ден се грижи за
него, идва, слага му обяд. Ищецът не искал да идват хора - единственото да
дойдат да го обръснат, да го занесат в банята да го изкъпят и след това го
връщат на леглото. Било му срамно, неудобно, предвид състоянието в което се
намира. Сочи, че излизали 3 – 4 пъти, като в единия случай ходили на заведение
и приготовленията били час и половина преди това. На заведението стояли два
часа. Торбичката му се отлепила, той бил със светла тениска и се получило много
нелепо. Вземал болкоуспокояващи ежедневно, корема му все още не бил зараснал,
още кървял и това бил основния му проблем. Изпивал едно шише течен аналгин за
седмица. Пътувал само веднъж до момента в А. на лечение. Бил в З. и стоял там
около месец. Напредъка бил за декубиталните рани, там зараснали малко поради
факта, че го вземали, стимулирали изкуствено ходене и по този начин оправили
раните, но за останалото му състояние нямало резултат. Имал желание да посети
отново това заведение. Свидетелства, че не е ефективен като мъж, като баща, като
човек.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите, тъй като те са непосредствени, кореспондират с останалите писмени
доказателства и отговарят на установената
по делото фактическа обстановка.
Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че във връзка с
инцидента на 12.8.2016 г. Х.А.Ч. получил: Огнестрелно
нараняване на шията вдясно. Счупване от дясната ключица. Огнестрелно нараняване
на дясното рамо. Огнестрелно нараняване на гърба вдясно. Нараняване на ления
бял дроб, свободен въздух в лявата гръдна кухина. Счупване на бодилестия израстък
на I гръден прешлен. Счупване на дъгите и
израстъците на X гръден
прешлен. Компресия и контузия на гръбначния мозък с долна параплегия (парализа
на краката). Счупване на X
ребро вляво паравертебрално. Огнестрелно нараняване в лявата поясна област.
Огнестрелно нараняване на корема в дясно подребрие. Нараняване на черния дроб.
Три наранявания на тънки черва и едно на дебело черво. Кръвоизлив в коремната кухина.
Огнестрелно пронизващо нараняване на дясна предмишница. Шок от кръвозагуба. Състояние
след неколкократни операции на корема с
усложнение на оперативната рана. Монопареза с участие па н.медианус, нарушена
сетивност, хватателни възможности, мускулна сила, хипотрофия на м.бицепс брахии
на десния горен крайник. Счупването па X гръден прешлен е причинило трайно затруднение
на движението на снагата за около
10-12 месеца. Контузията на гръбначния мозък, довела до тежка плегия на долните
крайници е причинила осакатяване на долните крайници. Мопопарезата с участие па
н.медианус, нарушена сетивност и мускулна сила, хипотрофия на м.бицепс брахии
на десния горен крайник е причинила трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник без да се касае за осакатяване. Срокът за възстановяване е
продължителен и не е възможно да се конкретизира. Шокът от кръвозагуба,
кръвоизливът в коремната кухина, нараняването на тънките черва, нараняването на
черния дроб, нараняването на белия дроб и навлизането на свободен въздух в лявата
гръдна кухина всяко поотделно са осъществили медико-биологичния признак -
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Изпразването на тазовите
резервоари се извършва по неестествен начин, което осъществява медико-биологичния
признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищецът заема
принудително положение в легло, може да се придвижва само чрез инвалидна
количка. Обслужването е с чужда помощ. Хватателните движения на дясната ръка са
възстановени, но без достатъчна мускулна сила за обслужване с нея. Движенията
от кръста надолу са невъзможни. Изпразването на тазовите резервоари е по
изкуствено създаден начин. Вследствие на залежаването са се получили усложнения
— рани от залежаване, което отслабва имунната система и общия статус на
организма. Прогнозата за възстановяване е песимистична, т.е. няма
изгледи за излекуване. Представените финансови документи съдържат данни за
заплащане на медицински дейности и консумативи, които не се заплащат от НЗОК.
С оглед така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно чл. 413, ал.1 от НПК
влезлите в сила споразумения имат тежест на влезли в сила присъди, решения,
определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически
лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.2 влезлите в сила присъди и решения
са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието;
виновен ли е деецът; и наказуемо ли е деянието.
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното. С оглед разпределената от съда доказателствена тежест
съдът е приел, че не се нуждаят от доказване факта на извършеното деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца, тъй като за тези обстоятелства
със влязла в сила присъда ответникът П.Х.П. е признат за виновен, за това, че на 12.08.2016 г. в гр. С.З.направил
опит да умъртви другиго Х.А.Ч., като по време на деянието е бил в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида при
което макар и деянието да е довършено, не са настъпили предвидените от закона и
исканите от дееца обществено опасни последици.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съгласно принципа на справедливостта. От
заключението на СМЕ се установява, че ищецът получил множество увреждания като
срокът за възстановяване е продължителен и не е възможно да се конкретизира. Шокът
от кръвозагуба, кръвоизливът в коремната кухина, нараняването на тънките черва,
нараняването на черния дроб, нараняването на белия дроб и навлизането на
свободен въздух в лявата гръдна кухина всяко поотделно са осъществили
медико-биологичния признак - разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Изпразването на тазовите резервоари се извършва по неестествен начин,
което осъществява медико-биологичния признак постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Движенията от кръста надолу са невъзможни.
Изпразването на тазовите резервоари е по изкуствено създаден начин. Вследствие
на залежаването са се получили усложнения — рани от залежаване, което отслабва
имунната система и общия статус на организма. Прогнозата за възстановяване
е песимистична, т.е. няма изгледи за излекуване. В момента на увреждането, а и
след това същият е изживял физически и емоционални терзания, както и
неудобства. Тези болки и емоционални смущения са естествена последица от
причинените му телесни повреди. Всеки човек, претърпял физически травми, изброени
от вещите лица по – горе, изживява негативни емоции, включително и твърдяните и доказани от ищеца болки и страдания. Нещо повече,
самото негативно изживяване, като болки, страдания и неудобства, имайки предвид
характера, степента и продължителността им, дори не е необходимо да бъде
доказвано, защото същото се формира като обективна последица от причинените
множество наранявания. При тези данни, безспорно е, че травматичните увреждания
и трудностите, които е имал ищецът, са дали и продължават да дават негативно
отражение на общото му физическо и душевно състояние.
Според трайната съдебна
практика на Върховните съдилища на Републиката размерът на иска зависи винаги от действителните вреди, които във
всеки конкретен случай се установяват,
като се вземат предвид характера на деянието, степента на увреждане и други. Въз основа на
ангажираните доказателства следва
да се приеме за доказано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания, в резултат на причинените му увреждания.
Действително, ищецът е претърпял множество болки и страдания, а
уврежданията причинени от ищеца което са го направили инвалид за цял живот. С
оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на цялостната
установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че
размерът на обезщетението за неимуществените вреди за претърпените от ищеца
болки и страдания от нанесените му травми следва да бъде определен на сумата от
300 000 лева.
Основателно е обаче възражението на ответника, за
съпричиняване от ищеца на вредоносния резултат. Наказателният съд е
квалифицирал деянието по чл. 118, от НК, съгласно което за убийство, извършено
в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с
насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от
което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния
или негови ближни, наказанието е: в случаите на чл. 115 - лишаване от свобода от една до
осем години, а в случаите на чл. 116, ал.
1, т. 1 - 6 - лишаване от свобода от три до десет години.
Или извода който следва да се направи е, че поведението на
пострадалия е елемент от състава на престъплението, установено с влязлата в
сила присъда, която присъда на наказателния съд е задължителна за настоящия
състав. Съгласно трайно установеното положение в съдебната практиката на ВКС
„физиологичният афект” (или според НК състоянието на силно раздразнение) е
такова състояние, при което поради определени външни или вътрешни фактори
съзнанието на дееца е силно стеснено и макар да има възможност да оценява
адекватно заобикалящата го обективна действителност и да взема правилни
решения, тази възможност е значително занижена. Физиологичният афект е
много трудно управляемо и контролируемо състояние на психиката, което е
свързано със значителен разход на енергия и светкавично протичане на
процесите, свързани с вземането на решението и неговото осъществяване. То се
характеризира с внезапно избухване и последващо изчерпване. Волевата
способност на дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително
отслабва.”. Или казано по друг начин е необходимо да бъдат констатирани два
момента, от една страна - особено състояние на дееца, в което взема решение и
го изпълнява, и от друга страна – провокиращото поведение на пострадалия, т.е.
необходимо е деецът да вземе решението внезапно, в състояние на силно
раздразнение и да го изпълни в това състояние. Установяването на подобно състояние
води до намаляване размера на обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
тъй като е налице съпричиняване. Поради горното, съдът намира, че е
налице съпричиняване от страна на ищеца в размер на 30 % и
определения размер на имуществените вреди следва да се редуцира
на осн. чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, съобразно така определения размер, или
до 210 000 лв.. Поради гореизложеното, и на осн.чл. 45
във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, съдът
следва да уважи предявеният иск до размер на 210 000 лв., като
частичен от 800 000 лв., а до претендирания размер
от 300 000 лв., като неоснователен и недоказан – да отхвърли.
По отношение на иска за имуществени вреди, следва да се
посочи, че по делото са налице както писмени, така и гласни доказателства, за
направени разходи във връзка с лечението на пострадалия и такива за след
периода на изписването му. Подробно описаните в исковата молба по вид и
стойност разходи са били нужни както по количество, така и по качество и те се
намират в причинна връзка с увреждането, като такова е и заключението на вещите
лица, което изрично е изследвало този въпрос в СМЕ. Оттук следва, че искът за
имуществените вреди е доказан и по размер, но аналогично на вече изложеното по-
горе по отношение на претенцията за нематериални вреди, пропорционално с 30%
следва да се намали и обезщетението за материални вреди, като от търсения
размер от 8 768,29 лв., лева,
то следва да се определи на 6137,80 лева, а до пълния си размер и този иск ще
се отхвърли като неоснователен. Независимо, че принципно са налице всички
доказателства за реално заплащане на направените разходи, с оглед приетото
съпричиняване, тази сума не може да присъди изцяло, защото и по отношение на
нея важат изложените вече съображения за принос на пострадалия, който също носи
своята отговорност за инцидента и не следва да получи изцяло възстановяване на
действително заплатените суми в пълния им обем, предвид вината си. Така
определените размери на обезщетенията се явяват съобразени с процесната
фактическа обстановка и причинените морални и материални вреди.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. С.Ч. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в
размер на 5 852,76 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Окръжен съд - гр. С.З.дължимата държавната такса
съразмерно уважената част от исковете, в размер на 8 645,51
лева, както и дължимото възнаграждение за вещи лица, в размер на 750,72 лева.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА П.Х.П. ЕГН ********** ***. , понастоящем в Затвора С.З.да
заплати на Х.А.Ч., ЕГН **********
със съдебен адрес ***, офис „Е" - адв. С.Ч., сумата от 210 000 лева
/двеста и десет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на извършеното от ответника спрямо
личността на ищеца на 12.08.2016 г. престъпление – довършен опит за убийство и
причинените му от този опит множество телесни увреждания, по частичен иск от
800 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2016 г., до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до размера на общо претендираните 300 000 лева /триста
хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН ********** ***. , понастоящем в Затвора С.З.да
заплати на Х.А.Ч., ЕГН **********
със съдебен адрес ***, офис „Е" - адв. С.Ч., сумата от 6137,80 лева /шест
хиляди сто тридесет и седем лева и 80 ст./, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
ИМ в съда, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размера на общо
претендираните 8 768,29 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на ИМ в съда, до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН ********** ***. , понастоящем в Затвора Стара Загора, да заплати на адв. С.Ч. сумата от 5 852,76
лева /пет хиляди осемстотин петдесет и два лева и 76 ст./, представляваща възнаграждение
по чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН ********** ***. , понастоящем в Затвора Стара Загора, да заплати по сметка на Окръжен съд
гр.С.З.сумата от 8 645,51 лева /осем хиляди шестстотин четиридесет и пет
лева и 51 ст./, представляваща дължимата
държавна такса съразмерно уважената част на исковете и сумата от 750,72 лева /седемстотин
и петдесет лева и 72 ст./, представляваща възнаграждение за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от
страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд - С.З.пред Апелативен съд - Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :……………………..