№ 531
гр. Разград, 12.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Наказателно
дело частен характер № 20223330200216 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ уведомен, явява се лично и с адв. М., отпреди.
ПОДСЪДИМИТЕ уведомени явяват се лично и с адв. Н., отпреди.
СВИДЕТЕЛИТЕ призовани, явяват се лично, с изключение на
свидетелите Б. П. ИВ. и Р. В. Ч..
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ самоличността на явилите се свидетели.
АЛ. М. ЛЮТ. – 64 години, български гражданин, с полувисше
образование, женен, неосъждан, без родство със страните.
ДЖ. С. Д. – 57 години, български гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, първи братовчед на частният тъжител С.У..
А.Я.И.. – 58 години, български гражданин, с висше образование,
омъжена, неосъждана, без родство със страните.
М. В. Д. – 60 години, български гражданин, с висше образование,
женен, неосъждан, първи братовчед с частният тъжител С.У..
Н. СЛ. ХР. – 32 години, български гражданин, без образование - владея
български език говоримо, но не мога да пиша, неомъжена - съжителстваща на
семейни начала, неосъждана, без родство със страните.
Т.В. С. - 32 години, български гражданин, с висше образование,
неженен, неосъждан, без родство със страните.
Т. М. – 37 години, с двойно гражданство – българско и сръбско, с висше
образование, женен, неосъждан, без родство със страните.
М. С. Ч. – 61 години, двойно гражданство – българско и турско, със
средно образование, женен, неосъждан, без родство със страните.
Ф.Ш. М. – 74 години, български гражданин, със средно образование,
женен, неосъждан, без родство със страните.
С. С. П. – 54 години, български гражданин, със средно образование,
1
омъжена, неосъждана, съпруга на С. Джамалов У..
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, и същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от
съдебната зала.
Т. СТ.: Тъй като пътувам и работя в гр. Варна, след обяд съм ангажиран
и ако може да бъда разпитан първи.
Т. М.: Имам служебни ангажименти свързани с посещение на частни
пациенти и моля да бъда разпитан в началото.
АДВ. М.: Нямам искания за отводи, по доказателствата и по реда на
съдебното следствие.
АДВ. Н.: Нямам искания за отводи и по доказателствата. По реда на
съдебното следствие моля да разпитате първо свидетелите, които са лекари.
Доверителите ми ще дадат обяснения след разпита на свидетелите.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА постъпилата тъжба ведно с предявения гр. иск срещу
подсъдимите Р. Х.О. и М. Х.О. за извършено от всеки един от тях
престъпление по чл. 130, ал. 1от НК спрямо тъжителя С. ДЖ. УР..
ДОКЛАДВА и предявения с тъжбата граждански иск, който е приет за
съвместно разглеждане срещу подсъдимите Р. Х.О. и М. Х.О. за 10 000 лв.,
платима солидарно от двамата, ведно със законната лихва, считано от
16.06.2020 година до окончателното изплащане на сумата.
СЪДЪТ предоставя възможност на частния тъжител чрез неговия
повереник да изложи фактите, върху които почива обвинението.
АДВ. Н.: Запознати сме с тъжбата. Доверителите ме не се признават за
виновни. Те самите са обект на нападение от страна на тъжителя. Ще дадат
обяснения на един по-късен етап.
ПОДСЪДИМИЯТ Р. Х.О.: Разбирам в какво съм обвинен. Ще дам
обяснения по-късно.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Х.О.: Разбирам в какво съм обвинен. Ще дам
обяснения по-късно.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите, като променя реда на
разпитите с разпита на двамата доктори С. и М. както и АЛ. М. ЛЮТ..
СВИДЕТЕЛЯТ Т.В. С.: Към 2020 година бях специализант в МБАЛ
„Св. Иван Рилски“-Разград, в хирургично отделение. Не познавам страните
лично. Не помня нищо по случая.
СЪДЪТ предяви на свидетеля приложените на досъдебното
производство, находящи се на лист 173-174 - история на заболяването и
направление за хоспитализация и лечение.
СВИДЕТЕЛЯТ Т.В. С.: Това са приемни документи на У.. Приемали
сме го този пациент. Подробности не мога да кажа. По предявените ми
документи виждам, че сме го приели по клинична пътека 208, която е по-
тежката за мозъчно сътресение, но подробности не мога да посоча. Аз съм
попълвал тези документи като специализант. Просто съм попълвал
документите. Аз няма как да съм лекуващия лекар. Само съм го приел.
Окончателната диагноза я поставят лекуващите лекари. Ние специализантите
само приемаме болните, преглеждаме ги. Пациентът е дошъл или от спешен
кабинет или от отделението. Повечето минават през спешния кабинет. Преди
2
толкова много години не помня кой е този човек. Минават много хора. Не
помня нищо. Каквото е документално, аз съм го написал. Видях, че в
документите пише, че съм го приел към обяд – към 12.30 часа. Пътувам от гр.
Варна. Дошъл съм за заседанието и моля да ми бъдат изплатени пътни
разноски. Билетът ми в едната посока е 14 лв. За връщане все още не съм си
взел билет. В 11.00 часа ми е автобуса.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ изплатят на свидетеля 28 лв. за пътни разноски. / изд. РКО/
ПО СЪГЛАСИЕ на страните, свидетеля бе освободен от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. М.: Работя в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ като хирург и
в ЦСМП-Разград като лекар, където давам дежурства. Този човек е лежал при
нас в хирургия преди две години /свидетелят сочи тъжителя/, но тогава
приемащ лекар е бил Ц.. Аз не съм го приел. Ц. е лекар без специалност и
сигурно затова са писали мен в епикризата, защото имам специалност. Не съм
запознат със случая.
СЪДЪТ предяви на свидетеля приложените писмени доказателства на
досъдебното производство, находящи се на лист 173-174 - история на
заболяването и направление за хоспитализация и лечение.
СВИДЕТЕЛЯТ Т. М.: Бил е с комоцио в следствие на побой. Колегата е
описал в какво състояние е пристигнал пациента в отделението. На образното
изследване нищо няма на рентгеновата снимка – някакви мозъчни увреждания
като мозъчен кръвоизлив. При него не се сещам дали е имало консулт с
невролог. Аз не съм го лекувал. Щом няма дори консулт с невролог, значи не
е имало нищо притеснително при него.
ПО СЪГЛАСИЕ на страните, свидетеля се освободи от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛЯТ АЛ. М. ЛЮТ.: Познавам страните. Аз работя от доста
години в спешна помощ във филиал гр.Лозница като медицински специалист-
фелдшер. Аз живея в гр. Лозница. Някой неща помня, но някой неща съм ги
забравил. Имаше повикване на тел. 112 за С.. Зная къде беше той – извън
селото, на поляната. Отидох там. Той беше със съпругата си. Имаше полицай.
Той имаше оплаквания и аз го прегледах. Транспортирах го в спешно
отделение гр. Разград за изследвания. Те казаха, че е получил тези
наранявания в резултат на побой. Имало побой между двете страни, които са
тук. Когато пристигнах при тях, те и двамата бяха в съзнание. Прегледах ги.
Дали съм им правил нещо, не помня. Качих ги в линейката и ги закарах в гр.
Разград, в спешно отделение. По-късно при мен дойде той /сочи подсъдимия
Р.О./. Не помня за какво дойде при мен. Не помня по кое време беше това.
Беше през деня. Мисля, че към 10.00-11.00 часа, но не съм сигурен. Не зная
къде е дома на С.. Аз ги намерих на поляната. Там имаше полицейски
служители. М. и Р. ги нямаше на поляната при тях.
ПО СЪГЛАСИЕ на страните, свидетеля се освободи от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛЯТ ДЖ. С. Д.: Познавам страните. Първи братовчед съм със
С.У.. Неговата майка и моят баща са брат и сестра. С подсъдимите имам
роднинска връзка, но тя е по-далечна. Аз живея в с. Трапище и работя като
полицейски инспектор в ОДМВР-Търговище. Преди време, не помня точно
кога, получих обаждане от С.П. – съпругата на С.У., че е възникнал конфликт
между С. и подсъдимите и са се били помежду си. Аз бях извън селото.
Когато пристигнах на място, сварих колегите полицай от РУ-Лозница. Р.Ч.
3
беше единият полицай, а другия Б.П.. Линейката с д-р Л. беше на място. При
пристигането ми на място, от О.и нямаше никой. Сварих С., който беше на
земята в безпомощно състояние със съпругата му до него. Той лежеше на
земята. Попитах какво е станало и С. каза, че се сбили. Качихме ги след това в
линейката. Аз прибрах майката У. да не стои сама. Тя беше в обора, на около
200 метра от мястото, където е станал случая. Там е обора на С.. Не зная за
какво е бил конфликта между тях. Не съм се интересувал за какво са се сбили.
Известно време зная, че бяха добри приятели, помагаха си. Виждал съм ги,
тъй като живеем на едно място. Поддържаха що-годе добри контакти. Мина
доста време и не помня дали по У. имаше кръв.
ТЪЙ КАТО свидетелят не си спомня факти и обстоятелства, за които е
давал показания по време на разпита си пред разследващ полицай по воденото
ДП № 296ЗМ-97/2020 година по описа на РУМВР-Лозница, на основание чл.
281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК прочете показанията на свидетеля,
дадени на досъдебното производство и находящи се на лист 90-91 в частта
относно повода за конфликта и констатираното от него състояние на частния
тъжител С.У..
СВИДЕТЕЛЯТ ДЖ. С. Д.: Придържам се към казаното на досъдебното
производство.
ПО СЪГЛАСИЕ на страните, свидетеля се освободи от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛКАТА А.Я.И..: Като кмет на с. Трапище, познавам страните,
тъй като са хора от селото. В добри отношения съм и с двете страни. Аз не
съм била свидетел на разправията. По телефона ми се обади С., че се сбили с
О.и и са звъннали на тел. 112. От полицейския инспектор Р.Ч. разбрах, че е
ходила линейка, извозила ги, били в безпомощно състояние. Това зная. С.
лично ми звънна по телефона и каза, че с О.и са се сбили и звъннал на тел.
112. Познавам и тримата като работливи хора. Гледат животни и с това си
изкарват прехраната. За какво са се разправяли, те си знаят. Чувала съм, че
имало конфликти, тъй като преминават животни. Може би като минават
животните покрай оградата. С. си е заградил. Оборът на С. се намира извън
селото, извън регулация. Оборът на О.и също е извън селото. Тези обори са
техни. Те са закупили места и там са оборите им и на едните и на другите.
Полицейският инспектор Ч. ми каза, че са на място. Друго нищо не ми е
казвал. С. ми се обади след 10.00 часа по телефона. Оборите на С. и О.и не
мога да кажа, че са наблизко. В една местност са. Мисля, че между двата
обора няма и километър. Докато съм кмет при мен от овчари не са идвали
оплаквания за С.. Имаше разправия с Ф. защото животните на С. минават
пред къщата му.
ПО СЪГЛАСИЕ на страните, свидетелят се освободи от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛЯТ М. В. Д.: Със С. сме първи братовчеди, с подсъдимите
съм по-далечен роднина. Учител съм в с. Трапище. Беше отдавна. Не съм
присъствал на самия инцидент. Мисля, че беше през лятото. Правехме вкъщи
зимнина с жената. Обадиха ми се, че има проблем. Забравих кой ми се обади,
дали С. или С.. Оставих жената сама и отидох да видя какво става. Обадиха се
и казаха, че се сбили с О.ите. Когато отидох, полицаите и линейката бяха там.
Не помня кои полицаи бяха там. Мисля, че единият беше кварталния Ч.. С. и
С. бяха близо до техните обори. Когато отидох, видях само С. и С.. Докторът
полагаше грижи за С.. Това видях. След това закараха с линейката С. в града.
Това мога да кажа. Не си спомням в какво състояние беше С.. Не съм доктор
4
и не мога да кажа.Нямам представа за какво е станал инцидента.
ТЪЙ КАТО свидетеля не си спомня факти и обстоятелства, за които е
давал показания на 21.12.2021 година пред следовател по образуваното ДП №
296ЗМ-97/20 г. по описа на РУ-Лозница, съдът на основание чл. 281, ал. 4, във
вр. с ал. 1, т. 2 от НПК прочете показанията на свидетеля, дадени на
досъдебното производство в частта относно състоянието, в което се е
намирал тъжителя С.У. и повода за конфликта.
СВИДЕТЕЛЯТ М. В. Д.: Потвърждавам това, което съм казал тогава.
ПО СЪГЛАСИЕ на страните, свидетелят се освободи от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛКАТА Н. СЛ. ХР.: Познавам С.. Познавам и О.и. При О.и
мъжът ми работи с договор и пасе кравите им. Преди пасяхме махленските
крави на с. Трапище. Аз съм от с. Трапище, но живея в с. Манастирци. Мъжът
ми пътува сутрин и вечер. Само моят мъж работи. Преди шест, осем години
бяхме махленски пастири. Когато пасяхме кравите и ги пускахме на края на
селото, С. един път изскочи от канала и ме удари с ритник. Аз започнах да
викам. С. питаше защо пускаме кравите на горната поляна. Тогава се обадих
на полицая Джемал. Събраха подписи всички хора в с. Трапище, тъй като С.
не пуска хората горе на поляната да си пасат животните. Не зная защо не ги
пуска. Той също има животни. С. тогава ме удари с ритници. Псуваше ме.
Каза ми „майката ти циганска ще еба“. Поляната се намира на края на селото.
Мисля, че е общинска, не зная. С. не даваше оттам да се минава. Не беше я
заградил. Това, което разказах се случи преди седем, осем години, когато
пасяхме махленските крави. Тогава се обадихме в полицията и пускахме
жалба. Не зная за конфликт между С. и О.и. Е. събра подписите на цялото
село. Той също има крави. Е. е от с. Трапище. Аз пасях неговите крави. Зная,
че С. беше ударил вуйчото на моя мъж, който също беше махленски пастир и
отново е било за поляната, че сме пасели там кравите. Може би това е било
преди три, четири години, след случая с мен.
ПО СЪГЛАСИЕ на страните, свидетелката се освободи от съдебната
зала.
СВИДЕТЕЛЯТ Ф.Ш. М.: Познавам страните. Живея в с. Трапище към
края на селото. Него ден на 16.06.2020 година с комшията М.Ч.ев пиехме кафе
пред тях. Да е било към 09.30 часа. Р. замина с кравите към фермата на У..
Видях, че спря пред обора на С. с животните и С. тръгна да си лъчи неговите
крави. Не можахме да разберем какво става. Откъм тяхната ферма видяхме,
че идва една кола с бясна скорост. Ние се чудехме какво е станало, дали някое
животно се е разболяло. Колата отиде близо до С., М. слезе от колата, отвори
багажника, изкара една голяма сопа, тръгна към С. и започна да го удря. Брат
му беше по-нагоре и той слезе надолу при брат си и той започна да го удря.
По едно време С. падна на земята. Ритници, сопи. Аз да съм бил на около 200-
300 метра от мястото, може и по-малко да е било. На досъдебното
производство ме питаха дали съм имал разправии със С. и аз им казах, че не
съм имал. Друго не са ме питали. Не ми казаха по какъв повод ме питат.
Жената на С. отиде при него и се хвърли отгоре му. Чуха се викове. Няколко
сопи му удариха двамата братя и заминаха към гората. Оставиха колата и
половината си животни, които бяха пред фермата на С.. След това дойдоха
линейка, полицаи, а аз се прибрах вкъщи. Не се мина много време, когато
разбраха, че ще стана свидетел на С., като тръгна за хляб, минавам покрай
О.и и излиза Р. пред мен и ми вика „Като минаваш по тази улица, тя мирише
5
на кръв“. Питах как мирише на кръв, а той ми вика „Ще видиш ти, ще те
оправим“. Един път спря пред мен, пасях на един приятел овцете и ми каза
„Ти знаеш ли, аз бия и после битите на мен ми плащат, защото аз имам
адвокат. И в полицията да идеш, нищо не могат да ми направят.“ Няколко
пъти се обаждахме на кмета, а тя казваше „Аз какво да правя с тях.“ Написах
няколко жалби в полицията, но не помня точно кога. Писах жалби тази
година. Като разбраха, че ще ставам свидетел, започнаха да ме тормозят.
Страх ме е да изляза на улицата. Един път Р. подкара трактора към мен. Едва
избягах на тревата. Затова си купих една триколка, за да мога да отида да си
купя хляб, защото ме е страх да мина покрай тях. Аз съм добре със зрението.
Виждам добре. Не ползвам очила. Не съм имал конфликт със С.. До последно
работех в гр. Търговище и много рядко се виждахме. Само събота и неделя.
От време на време трудно чувам. Дали от кръвното или от захарта. Сега имам
проблем с кръвното и захарта. Случаят беше през 2020 година.
ПО СЪГЛАСИЕ на страните, свидетелят се освободи от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛЯТ М. С. Ч.: Аз съм съсед на С. и О.и. Живея в с. Трапище,
**************. С. живее на около 250 метра от мен, а О.и на около 300
метра. Те имат крави, занимават се с животновъдство. И едните и другите
имат обори, където са кравите им. С. нощува там. Той има къща в центъра.
Краварникът му е близко до мен. Това е на края на селото. Беше на 16.06.2020
година. Аз бях се върнал от Турция към 10-ти. Една сутрин с комшията Ф.
Шабанов пиехме кафе. Ф. беше дошъл да ме види. Бяхме дори на крак.
Имаше една керемида сложена и там си сложихме кафетата. По едно време
видях една синя кола, която караше силно. В нея бяха О.и. Караха силно на
поляната. Видях кравите на О.и, които бяха на поляната до С.. По едно време
видях, че колата спря, М. слезе оттам, отвори багажника, взе една сопа и
тръгнаха към С.. Видях нещо се обърна, започнаха да удрят С. със сопа. М.
удари С. със сопата. Р. и той беше там. Двамата бяха. Първо Р. беше с
кравите. Отдалече видяхме какво стана. Не съм чул какво е станало, тъй като
бяхме далече. Двамата О.и започнаха да бият С.. Свалиха го на земята. По
едно време жената на С. излезе, тичаше към него, падна върху него и викаше
„Убиха го“. Мислех да идем, но нищо не можехме да направим. Не сме се
обаждали на полицията. Тъкмо си бях дошъл от Турция и нямах телефон.
Постояхме, видях, че идва линейка. Реших, че ще се оправят. И да идем какво
ще направим, най-много и ние да си изкараме боя. Не мога да кажа колко
удара бяха.
СЪДЪТ предяви на свидетеля вещественото доказателство – сопа.
СВИДЕТЕЛЯТ М. С. Ч.: Не мога да кажа дали е тази сопа. Далече беше.
Виждаше се, че удрят С.. Не мога да кажа колко пъти М. удари С.. Далече ми
беше. Ние където бяхме се вижда точно поляната и мястото, където стана
всичко. Вижда се както трябва. Не съм имал караници нито с О.и, нито със С..
Казвам това, което съм видял. Не зная защо е станал конфликта между тях.
Преди време О.и гледаха животните си в село. След това се преместиха и
когато се преместиха, тогава започна неразбирателството помежду им. Аз
видях, че М. отиде с колата, спря там, удари С., който падна на земята. Жена
му легна върху него да не го удрят. По едно време го оставиха и тръгнаха към
гората. За какво тръгнаха натам, не зная. Тогава вече С. беше на земята като
мъртъв. Не стана от земята. Видях жена му върху него. Когато Р. пасе кравите
и той има сопа в ръцете си. Имаше сопа. То се виждаше, че те удрят С.. Те и
6
тримата се високи и се вижда, но С. като падна, не мръдна. Виждам прекрасно
и не ползвам очила. Виждам на далече. Разстоянието, където бях аз, до
мястото където стана всичко е около 200-250 метра. Това е по моя преценка.
С никого не искам да съм зле. Един ден Р. минава покрай моята къща с
трактора, аз съм сложил няколко дръвчета пред къщата и бях сложил някакви
колове около тях. Нищо не съм му казвал и той с трактора ми събори единия
кол. Нищо не му казах. След това видях, че събори и другия кол. От къщата
видях, че той ги събори. Една вечер го спрях и му казах „Не са хубави тези
работи. Защо събори тези работи. Пречат ли ти“. Каза, че не бил той, а аз му
казах, че съм го видял. Той тогава каза „Какво като съм ги съборил“. Тогава
той каза, че цялата поляна е тяхна. Преди с тях съм нямал такива разправии.
Не защитавам нито едните, нито другите. Казвам това, което видях.
ПО СЪГЛАСИЕ на страните, свидетелят се освободи от съдебната зала.
СВИДЕТЕЛКАТА С. САЛИЕВА П.: Съпруга съм на С.У.. Познавам
подсъдимите. На 16.06.2020 година към 09.30 часа изкарваме животните.
Извън регулацията на с. Трапище имаме обор. Имахме телета, те бяха малки и
като видят чужди животни, започват да бягат към другите животни. Аз ги
вързах с въжета две по две. Докато отвързвам телетата, една от кравите
отворила вратата и другите излязоха. През това време Р.О. минал с неговите
крави покрай нас и ги е спрял. Нашите телета избягаха към техните животни.
Помолих го да си дръпне кравите нагоре и той ми се изрепчи, като ми каза
„Ти каква си, че ще ми казваш“ и ме напсува „ще ти еба майката“. Аз си
премълчах. Той замина да гони неговите крави, но през това време видях, че
се обажда по телефона. Явно се е обадил на брат си. Съпругът ми е чул, че
викам по телетата. Дойде при мен и ме попита какво става. Обясних му какво
е станало, като му казах, че съм помолила Р. да си оттегли кравите, тъй като
омесихме телетата. Съпругът ми каза на Р. „Какво е това дебелоочие. Няма ли
къде да си пасеш кравите, защо не ги дръпнеш“. Р. започна да го псува „Ти
какъв си тук, ще ти еба майката“. Ние със С. започнахме да развързваме
телетата. Не минаха и 10 минути, отдолу изфуча брат му М. с колата, която е
лилава на цвят. Спря колата, отвори багажника, извади една дълга сопа от
багажника, отиде при С. и започна „Ела бе бабаит, дойде ти времето, аз
отдавна ти се каня, пред цяла България си се хвалил, че съм те бил“. Тогава
започна да го удря по главата, по гърба. Удряше го с дълга сопа. Най-напред
го удари по гърба. Аз бях на около три метра от тях. Р. през това време
бягаше отгоре. Той също носеше сопа – къса и дебела. Започнаха двамата да
го удрят. Р. го удряше по главата. С. само се пазеше с ръце. Р. го удряше по
главата, по гърба. Дори и мен удариха по главата. Аз се опитах да ги разтърва
и хванах М.. Виках му „Моля ти се, недей, ще го убиеш.“ Те са безчувствени
хора. Р. викаше „Удряй го по главата“. Аз виках „Недейте, ще го убиете“, а
той каза „Него ще го убием, но тебе няма“. Мен също ме удариха по главата.
Р. удари С. по главата със сопата си, той падна на земята и изпадна в
безсъзнание. Аз се хвърлих върху С. и започнах да викам „Убихте го“, те се
изплашиха и хукнаха към гората. Оставиха си кравите и телетата. Нашите
крави отидоха с техните нагоре по поляната и се размесиха. Питах С. какво
му има, а той не реагираше. Както падна, така и остана. Зная, че дойде
полицая и друго не зная. От страх съм припаднала. Ч. беше полицая, който
дойде при мъжа ми. Не помня кой се е обадил на Ч.. Когато съм припаднала е
дошла линейката. Когато се свестих, видях че дойде патрулката, но тя не спра
7
при нас, замина нагоре. Какво е станало след това не зная, нямам спомен. Не
зная кой колко удара нанесе на С.. И двамата го биеха. С. беше на земята,
беше в безсъзнание и Р. продължаваше да го удря със сопата. След това
ходихме в болницата, но и там всичко ми е мътно. Когато дойде линейката,
явно доктора ми е ударил някаква инжекция за епилепсията, която имам, но аз
не помня.
СЪДЪТ предяви на свидетелката приложеното веществено
доказателство – сопа.
СВИДЕТЕЛКАТА С. САЛИЕВА П.: Това е сопата на М.. На Р. беше по-
къса и по-дебела. Хвърли я той по-нагоре и няколко дена след това, отиде,
намери си я и си я взе. С. беше в болницата повече от седмица, може да е бил
четири-пет дена, не помня. След като се прибра, имаше главозамайване, не
можеше да се изправи, главата го болеше. Около месец и половина се
възстановяваше от този побой. Ходеше на психиатър. Започна да ходи на
психиатър след побоя. Взема и лекарства във връзка с това, но не зная как се
казват тези лекарства. Когато стана побоя, когато той беше в болницата, аз
изпитвах панически страх. Мислех, че като знаят, че съм сама, ще дойдат у
нас. Като ги видя, изпитвам страх. Имам чувството, че като минат покрай
мен, ще ме набият, ще ме ударят. Един ден ходих до магазина, бях спряла
пред къщата на М.Ч.ев и тогава Р. мина покрай мен с трактора на сантиметри
от мен. Те сега се заяждат със синовете ми, тормозят ни психически. Единият
ден малкият ни син след инцидента, М. бил пред него и му казал „Вкарах
баща ти в болницата и теб ли искаш да вкарам“. Имаме свидетел, който е чул
тези думи. Три, четири дена след инцидента Р., М. и съпругата на Р., конят ни
е закован на поляната, те минаха със стадото през коня. М. най-нагло мина с
колата през синджира на коня. Моят мъж беше тръгнал с трактора надолу и
М. му сече пътя, карал срещу трактора на мъжа ми. Те не се заяждат само с
нас. Те нямат комшии приятели.
ПО СЪГЛАСИЕ на страните, свидетелката се освободи от съдебната
зала.
СЪДЪТ предвид неявяването на свидетелите Б.И. и Р.Ч., както и
неявяването на д-р Д.В. и д-р И.А., които са депозирали заключения по
назначените на ДП № 296ЗМ-97/2020 г. по описа на РУМВР-Лозница
съдебно-медицински експертизи и комисионна допълнително съдебно
медицинска експертиза, намира че делото следва да бъде отложено за друга
дата, тъй като разпита на свидетелите и вещите лица е необходим и
задължителен. Отделно от това, съдът намира искането за назначаване на
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза по
отношение на тъжителя С.У. за допустимо и относимо, като вещите лица по
комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза д-р М.Б. и
Т.К. следва след като се запознаят с материалите по делото, преглед на
лицето, да дадат заключение страда ли тъжителя от психиатрично заболяване,
ако страда какво е то, налице ли е психическа травма в резултат на инцидента,
какъв е нейния характер с оглед получените наранявания, налице ли е
психично разстройство, какъв е периода на лечение ако има такова, като бъде
изготвен и психологически портрет на тъжителя. Определя депозит в размер
на 300 лв. за всяко едно от вещите лица. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА по делото комплексната съдебно психиатрична и
8
психологична експертиза с вещи лица д-р М.Б. и Т.К., които след като се
запознаят с материалите по делото, преглед на лицето, да дадат заключение
страда ли тъжителя от психиатрично заболяване, ако страда какво е то,
налице ли е психическа травма в резултат на инцидента, какъв е нейния
характер с оглед получените наранявания, налице ли е психично
разстройство, какъв е периода на лечение ако има такова, като бъде изготвен
и психологически портрет на тъжителя.
ОТЛАГА делото и го насрочва за 26.10.2022 година от 10.00 часа, за
която дата частния тъжител, неговия повереник, подсъдимите и техния
защитник уведомени от днес в съдебно заседание.
ДА СЕ призоват свидетелите Р.Ч. и Б.И., като в призовките до тях се
впише, че при повторно неявяване без посочване на уважителни причини,
съдът ще постанови принудителното им довеждане и ще им наложи глоба до
1000 лв.
ДА СЕ призоват вещите лица д-р Д.В. и д-р И.А., които се изготвили на
досъдебното производство съдебно медицински експертизи.
ДА СЕ призоват вещите лица д-р М.Б. и Т.К., като определя 7 дневен
срок за внасяне на депозита от частния тъжител.
ДА СЕ изиска справка за съдимост на двамата подсъдими.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 12.15 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
9