№ 12145
гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110123129
по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между страните,
че ответниците дължат в условията на разделна отговорност при равни квоти от 1/2 на
ищцовото дружество суми /главница и лихви/, представляващи незаплатена цена на
доставена топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като купувачите не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването на интернет страницата на
ищеца на ежемесечните фактури.
Ответниците оспорват предявените искове по основание и размер по съображения,
изложени в отговора на ИМ.
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
От събраните по делото доказателства /писмени и заключенията на приетите по
делото експертизи/ се доказа наличието на валидно правоотношение между страните - от
1
представените по делото доказателства се установява, че ответниците имат качеството
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ – съсобственици на
процесния топлоснабден имот, придобит по наследство от Л.Б. при квоти от по ½ ид. ч.
Доказа се и изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период е
доставена топлинна енергия /по СТЕ/, както и правилното отчитане и фактуриране на
задълженията, които не са платени.
Ответниците са релевирали възражение за погасяване на част от процесните суми по
давност. С оглед задължителната практика на ВКС / ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/,
задълженията се погасяват с тригодишна давност. Непогасени по давност са вземанията за
доставена топлинна енергия, които са станали изискуеми три години преди датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е станалите изискуеми след 8.9.2018 г. Общият
размер на тези вземания, изчислен с оглед разпоредбата на чл.162 от ГПК и предвид
заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ и СТЕ, е 2 392,33 лева главница за
топлинна енергия и 481,79 лева лихва за забава върху главните вземания на ищеца за
топлинна енергия, които не са погасени по давност. Непогасени по давност са и вземания за
дялово разпределение, възникнали след 8.9.2018 г., които съдът на основани чл. 162 ГПК
определя в размер на ССчЕ са в размер на 15,92 лева за периода от 8.9.2018 г. до 30.4.2019 г.
Дължимата мораторна лихва върху непогасената по давност главница за дялово
разпределение за период от 1.10.2018 г. до 31.8.2021 г. възлиза в размер на 4,74. С оглед
дела си в съсобствеността ответницата дължат по ½ част от посочените суми.
Исковете са основателни и доказани в тези размери, в които следва да бъдат уважени.
Ответниците дължат и законната лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
При този изход на спора, страните имат право на разноски. Ищецът е извършил
разходи в размер на 629,82 лева /държавна такса, депозит вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда/ в исковото и 189,82 лева /държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/ в заповедното производство, от които се присъждат 280,89
лева в исковото и 84,66 лева в заповедното производство, съответна на уважената част от
исковите претенции.
Ответниците не са извършили разноски, като предвид обстоятелството, че по делото
им е предоставена безплатна правна помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалните представители възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че П. К. Т. ЕГН:
2
********** гр. С., /АДРЕС/, общ. С., обл. С. (**********), дължи на /фирма/, ЕИК
*********, с адрес /адрес/, сумата от 1196,17 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 8.9.2018 г. до 30.4.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ гр. С., /АДРЕС/, с аб. №139569, ведно със законна лихва от 8.9.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 240,90 лв. за периода от 15.9.2019 г.
до 31.8.2021 г., сумата от 15,92 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 8.9.2018 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 8.9.2021 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,74 лв. за периода от 1.10.2018 г.
до 31.8.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.9.2021 г. по
ч.гр.д. № 52333/2021г. на СРС, 124 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им
предявен размер.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Р. К. В. ЕГН:
********** гр. С., /АДРЕС/, общ. С., обл. С. (**********) дължи на /фирма/, ЕИК
*********, с адрес /адрес/, сумата от 1196,17 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 8.9.2018 г. до 30.4.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ гр. С., /АДРЕС/, с аб. №139569, ведно със законна лихва от 8.9.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 240,90 лв. за периода от 15.9.2019 г.
до 31.8.2021 г., сумата от 15,92 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 8.9.2018 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от 8.9.2021 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,74 лв. за периода от 1.10.2018 г.
до 31.8.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.9.2021 г. по
ч.гр.д. № 52333/2021г. на СРС, 124 с-в, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им
предявен размер.
ОСЪЖДА П. К. Т. ЕГН: ********** и Р. К. В. ЕГН: ********** и двамата с адрес
гр. С., /адрес/ да заплатят на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., /адрес/, по 140,45 лева всеки от тях – разноски по делото, както и по 42,33 лева всеки
от тях – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
/адрес/ да заплати на адв. С. Й. Д. с ЕГН ********** на осн. чл. 38, ал. т.1 ЗА сумата от
525,81 лева – предоставена безплатна правно помощ на ответника Р. В..
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
/адрес/ да заплати на адв. М. Л. Л. с ЕГН ********** на осн. чл. 38, ал. т.1 ЗА сумата от
525,81 лева– предоставена безплатна правно помощ на ответника П. Т..
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на /фирма/ като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4