Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 17.01.2012год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на двадесети декември 2011год.,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Валентин Бойкинов
при
секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело№
4074 по описа за 2011год, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Чл.625 и следв. от
Търговския закон.
Молителят „Ц.к.б.”АД е сезирал
съда с искане за откриване на производство по несъстоятелност на „А.Т.БГ”АД. Твърди
се в молбата за откриване на производство по несъстоятелност, че „Ц.к.б.”АД се
явява кредитор на „А.Т.БГ”АД с изискуеми вземания, възникнали на основание
търговска сделка- договор за банков инвестиционен кредит № 143/09.08.2010год.,
съгласно който молителят и „У. Б.”АД предоставят
на ответника инвестиционен кредит в общ размер до 13 905 000 евро,
при условията на разделност като съгласно уговореното молителят е следвало да
предостави до 3 000 000 евро, разпредели на три транша, както следва
: транш І до 1 705 500 евро; ІІ-транш до 863 000 евро и
ІІІ-транш в размер на 431 500 евро. Банковият кредит е бил отпуснат при
условията на разделност, като молителят „ЦКБ”АД е възложил на другия кредитор „У.
Б.”АД да има правата и задълженията на „агент по плащанията”- т.е да
администрира отпускането на кредита и разпределянето на сумите между двете
банки при погасяване на кредита, както и на „агент по обезпеченията” – т.е да
представлява „ЦКБ”АД при учредяване на обезпеченията. Съгласно клаузите на договора
за кредит погасяването на задълженията на кредитополучателя следва да се
извършва на месечни вноски по разплащателната сметка на кредитополучателя в „У.
Б.”АД, като платените от него суми за погасяване на сумите по главницата се
разпределят между двете банки в съотношение 50:50 , а сумите за лихвата се
разпределят съобразно начисляваната от всяка Б.лихва, а при недостиг на
средства- пропорционално.Съгласно погасителния план, представляващ неразделна
част от договора за кредит погасяването на дължимите вноски е следвало да се
извършва ежемесечно, като е бил уговорен гратисен период и падежа на първата
вноска е бил определен на 20.01.2011год., а крайният срок за погасяване на
всички задължения на кредитополучателя бил определен на 20.11.2017год. Сочи се,
че за обезпечаване вземанията на двете банки били учредени три първи по ред
договорни ипотеки, особен залог върху цялото търговско предприятие на „А.Т.БГ”АД,
като съответно и дружествата от групата на кредитополучателя встъпили в договора
за кредит като солидарни съдлъжници. Поддържа се в молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, че реално усвоеният от длъжника размер на
кредита, отпуснат от „ЦКБ”АД възлиза на 2 942 958,70 евро. Твърди се
в молбата за откриване на производство по несъстоятелност, че след изтичането
на уговорения гратисен период кредитополучателят заплатил няколко поредни
вноски съгласно погасителния план , като на 20.09.2011год. не изпълнил
изискуемото си парично задължение по Договора за кредит, а именно месечна
вноска , изчислена и подробно описана в погасителния план, както и за дължима
договорна лихва върху главницата. Същевременно малко преди изпадането на ответника
в забава по договора за инвестиционен кредит , дружества от групата на „А.Т.БГ”АД
, а именно „А. Т.Х.Т.”ЕООД и „А. Т.– хотел А.”ООД, имащи качеството на
съдлъжници по този договор, спряли плащанията по други договори за кредит,
сключени с „ЦКБ”АД, което съответно послужило като основание молителят да се
снабди със заповед за незабавно изпълнение по Чл.417, т.2 от ГПК и изпълнителни
листове срещу тези две дружества. Поддържа се, че горното – снабдяване с
изпълнителни листа за изискуеми вземания на молителя срещу дружества от групата
на „А.Т.БГ”АД, имащи същевременно
качеството на съдлъжници по договора за кредит, представлява едновременно с
това и неизпълнение на договора за кредит – Чл.Е9 и Чл.Ж 2.1,т.11, даващо
възможност на двете банки да обявят цялото задължение по договора за предсрочно
изискуемо. Предвид това с писмено уведомление изх.№ 0126/11137/21.09.2011год. до
кредитополучателя, връчено му на 21.09.2011год. всички негови задължения по
договора за банков инвестиционен кредит от 09.08.2010год. били обявени за
предсрочно изискуеми, като съответно към датата на обявяването на кредита за
предсрочно изискуем общият размер на вземанията на „ЦКБ”АД- главница и
лихви/възнаградителни и мораторни/ възлиза на сумата от 2 723 442, 30
евро. Твърди се, че от деня, следващ падежа за плащане на поредната вноска по
Договора за кредит- 21.09.2011год.и след обявяване на кредита за предсрочно
изискуем до настоящия момент длъжникът не бил извършил каквито и да било
погасявания. Молителят твърди, че в случая е налице основание за откриване на
производство по несъстоятелност за ответното дружество, тъй като същият се
явява неплатежоспособен по см. на Чл.608 от Търговския закон. Длъжникът е
търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение
по търговска сделка с молителя „ЦКБ”АД.
Поради това прави искане за
постановяване на решение по реда на Чл.630 от Търговския закон, с което да
обяви неплатежоспособността на длъжника и да се определи началната й дата, да
се открие производство по несъстоятелност и да се
допусне обезпечение чрез налагане на запор върху цялото му движимо имущество и
сметки и възбрана върху притежаваните от него недвижими имоти и други обезпечителни мерки, както
и да се определи дата на първото събрание на кредиторите.
В хода на делото молителят е
направил искане едновременно с откриването
на производство по несъстоятелност на „А.Т.БГ”АД да бъде постановено и
обявяването му в несъстоятелност на основание Чл.630, ал.2 от ТЗ, като
съображенията му за това са, че продължаването на дейността на предприятието на
длъжника би увредило масата на несъстоятелността.
В срока по Чл.629, ал.4 от
Търговския закон в производството по несъстоятелност е поискала да встъпи и „Б.
Д.”ЕАД с твърдения, че се явява кредитор на длъжника „А.Т.БГ”АД по договори за
банков кредит № 294/28.09.2006год.; № 365/06.02.2007год.; № 330/18.12.2006год.;
по договор за издаване на банкова гаранция от 01.07.2010год. и по договор за
издаване на банкова гаранция № 933/01.09.2010год. , като общият размер на
претендираните срещу длъжника вземания възлиза на сумата от
3 454 845, 64 евро. С определение, постановено в закрито съдебно
заседание от 4.11.2011год. съдът е присъединил в производството по
несъстоятелност срещу „А.Т.БГ”АД за съвместно разглеждане молбата, подадена от
„Б. ДСК”ЕАД, на основание Чл. 629, ал.4 от Търговския закон.
Ответникът „А.Т.БГ”АД не е представил писмен отговор в срока
по Чл.131 от ГПК , но в съдебно заседание неговият законен представител Л.П. е
взел становище за неоснователност на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност. Твърди от една страна, че не са били налице основанията по
Чл.Е9 и Чл.Ж 2.1, т.11 за обявяването на договора за инвестиционен кредит за предсрочно
изискуем, а от друга страна се поддържа, че не е налице твърдяната от молителя
неплатежоспособност. Поради изложените съображения ответникът моли да бъде
постановено решение, с което молбата за откриване на производство по
несъстоятелност на „А.Т.БГ”АД да бъде отхвърлена от съда като неоснователна.
Съдът след като се съобрази с доводите на молителя и обсъди събраните по делото писмени доказателства, както и приетото и неоспорено заключение на вещото лице ССЕ съобразно разпоредбата на Чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото между страните не се спори, а и от
представения по делото и приет като доказателство Договор за банков
инвестиционен кредит № 143/09.08.2010год. се установява, че молителят Ц.к.Б.”АД и „У. Б.”АД
са предоставили на „А.Т.БГ”АД
инвестиционен кредит в общ размер до 13 905 000 евро, при условията
на разделност като съгласно уговореното молителят е следвало да предостави до
3 000 000 евро, разпредели на три транша, както следва : транш І до
1 705 500 евро; ІІ-транш до 863 000 евро и ІІІ-транш в размер на
431 500 евро. По силата на договора банковият кредит е бил отпуснат при
условията на разделност, като молителят „ЦКБ”АД е възложил на другия кредитор „У.
Б.”АД да има правата и задълженията на „агент по плащанията”- т.е да
администрира отпускането на кредита и разпределянето на сумите между двете
банки при погасяване на кредита, както и на „агент по обезпеченията” – т.е да
представлява „ЦКБ”АД при учредяване на обезпеченията. Целта на отпуснатия
кредит е както тя е определена в чл.3 от договора- „Рефинансиране на задължения
по банкови инвестиционни и оборотни кредити на дружества от групата на „А.Т.БГ”АД;
за обратно изкупуване на корпоративни облигации, емитирани от „А.Т.БГ”АД, както
и за финансиране до 57% от стойността на строително-монтажни работи по
инвестиционна програма за изграждане на хотелски комплекс „Т.”. Съгласно
разпоредбата на Чл. 4.2 от договора за кредит частта от кредита, предоставена
от молителя „ЦКБ”АД се олихвява при годишен лихвен процент за редовен дълг в
размер на 8,5% годишно и 20,5% годишно- лихвен процент върху просрочена
главница, лихва, такса и разноски. Съгласно Чл.7.1 погасяването на дължимите
вноски е следвало да се извършва ежемесечно, като е бил уговорен гратисен
период и падежа на първата вноска е бил определен на 20.01.2011год., а крайният
срок за погасяване на всички задължения на кредитополучателя бил определен на
20.11.2017год./съобразно погасителния план, представляващ Приложение №1 към
договора за инвестиционен кредит/.Съответно погасяването на задълженията на
кредитополучателя следва да се извършва на месечни вноски по разплащателната
сметка на кредитополучателя в „У. Б.”АД, като платените от него суми за
погасяване на сумите по главницата се разпределят между двете банки в
съотношение 50:50 , а сумите за лихвата се разпределят съобразно начисляваната
от всяка Б. лихва, а при недостиг на средства- пропорционално. Съгласно Чл.8.1
и Чл.8.2 от договора за обезпечаване вземанията на двете банки са били учредени
три първи по ред договорни ипотеки, особен залог върху цялото търговско
предприятие на „А.Т.БГ”АД, както и други обезпечения, подробно описани в Чл.8
от договора за кредит. Като солидарни съдлъжници в договора за кредит са
встъпили и дружествата от групата на кредитополучателя „А.Т.БГ”АД- „А. Т.х. А.”ООД; „А. Т.Х.Т.”ЕООД; „А. Т.Ф.”ООД
; „А. Т.кар”ЕООД и др., както са посочени в преамбюла на договора за кредит.
Съгласно т.Ж.1 при забава на плащането на цяла или част от погасителна вноска
за главница или лихва продължила повече от един месец, както и при забава на
две поредни вноски за лихва и/или главница, независимо от срока на забавата,
цялото остатъчно задължение по договора за кредит става предсрочно изискуемо,
като предсрочната изискуемост настъпва автоматично без да е необходима
размяната на каквито и да било уведомления или изявления между страните.
Също така в разпоредбата на т.Е 9 от договора
за кредит е предвидено, че в случай на неизпълнение на което и да е от
задълженията и/или настъпване на основание за предсрочна изискуемост и/или
предсрочно прекратяване на който и да е друг договор за кредит, сключени между
която и да е от банките кредитодатели и/или някой от солидарните длъжници , както
и в случай на неизпълнение на което и да е от задълженията по друг договор на
кредитополучателя или някой от солидарните длъжници, както и в случай на
неизпълнение на което и да е от задълженията по друг договор на
кредитополучателя или някой от солидарните длъжници с Б. от групата на „У. Б.”АД
или дружество от групата на „ЦКБ”АД, агента по обезпеченията след съгласуване
между двете банки има правото да обяви кредита по настоящия договор частично
или изцяло за предсрочно изискуем.
От заключението на приетата и
неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че общият
размер на частта от кредита, отпуснат от „ЦКБ”АД по общо усвоеният от длъжника
по договора на банков инвестиционен кредит № 143/09.08.2010год. за периода от
16.08.2010год. до 21.09.2011год. възлиза
на сумата от 2 942 958, 70 евро. От заключението на вещото лице се
установява също така, че към 25.08.2011год., когато е била погасена последната
вноска съобразно погасителния план ответникът е изплатил 240 000 евро по
главницата по договора за кредит и сумата 243 382, 97 евро, представляваща
договорна лихва. В резултат на това към
21.09.2011год., когато е била изискуема следващата погасителна вноска,
непогасеният остатък по главницата
възлиза на сумата от 2 702 958, 70 евро, както и 20 500, 68
евро, представляващи начислена и неплатена просрочена лихва по просрочена
главница за периода от 20.09.2011год. до 21.09.2011год.
От заключението на вещото лице се
установява също така, че към 30.09.2011год. общият размер на необслужените краткотрайни
задължения на дружеството с настъпил падеж възлизат на сумата 44 518 000 лева като в същото време
от заключението на вещото лице се установява, че основен дял в структурата на
активите на дружеството както към 30.09.2011год., така и в по-ранните
изследвани от него периоди- 31.12.2009год.; 31.12.2010год., заемат
дълготрайните активи, както следва : към 31.1.2009год. те са в размер на
26 109 000 лева или 89, 1% от общите активи; към 31.12.2010год. са в
размер на 44 985 000 лева или 91 % от общите активи и съответно към
30.09.2011год. са 44 288 000 лева или 86,2 % от общите активи. Като
структура дълготрайните активи се състоят от инвестиции в дъщерни предприятия с
балансова стойност, възлизаща на 17 450 913,99 лева към 30.09.2011год.
и дългосрочни вземания по предоставени заеми на свързани лица в размер на
24 007 268, 27 лева. Същевременно от заключението на вещото лице се
установява, че краткотрайните активи се състоят от парични средства и
краткосрочни вземания, чийто общ размер към 30.09.2011год. възлиза на
6 385 000 лева, т.е разликата между краткосрочните задължения и
вземания е отрицателна- 38 132 000 лева. На основата на така
направените констатации вещото лице заключава, че към 30.09.2011год. коефицентите
за ликвидност, която е показател за способността на дружеството да извършва
своите текущи разплащания към кредиторите са, както следва : обща ликвидност-
0.1434; бърза 0.1434; незабавна- 0.0122, при общ норматив за тези показатели, за
какъвто в теорията и практиката се приема коефицентът 1.00. От своя страна
коефицентите за финансовата автономност на дружеството- длъжник, която е
показател за финансовата му способност да посреща дълготрайните си задължения,
е както следва : коефицент на финансова автономност : - 0.1217 при норматив от
0.33%, който норматив следва да му осигури възможност за разплащане за дълъг
период от време. Или за анализирания период дружеството има отрицателни коефиценти
за финансова автономност, което сочи за декапитализиран собствен капитал. Въз основа на отразеното в експертизата вещото лице заключава,че
дружеството не е платежоспособно-то не разполага с необходимите парични средства
в брой и по банкови сметки, както и с други бързоликвидни активи, за да погаси неговите
краткосрочни текущи задължения като затрудненията му нямат временен характер. Така изготвеното заключение кореспондира с
доказателствата по делото, поради което съдът го кредитира изцяло.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
За да
бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на Чл.608,
Чл.625, ал.1 и Чл.631 от Търговския закон, съответно и от Чл.742 от Търговския
закон,а именно : Да е подадена от компетентния по смисъла на Чл.613 от
Търговския закон молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на Чл.625 от
Търговския закон лице, съответно от лицата по Чл.742,ал.2 от Търговския закон;
длъжникът да е търговец по смисъла на Чл.1 от Търговския закон; да е налице
изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или
задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на Чл.608,ал.1 от Търговския закон/евентуално да се
установи свръхзадължеността му съгласно Чл.742,ал.1 от Търговския закон, ако
той е корпоративно търговско дружество/; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно/арг. от
Чл.631 от Търговския закон/.
От
друга страна неплатежоспособността съгласно Чл.608,ал.1 от Търговския закон е
обективно състояние.Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява
своите изискуеми парични задължения. За да послужи като основание за откриване
на производство по несъстоятелност обаче, съдът следва да бъде сезиран от
определени категории кредитори, чийто вземания произтичат от сделки, свързани с
търговската дейност на длъжника или са публични вземания, свързани с тази
дейност, или представляват частни държавни вземания.
В настоящия случай съдът намира,
че са налице всички елементи от сложния фактически състав на чл.608, ал.1 ТЗ, а
именно: лицето спрямо, което се иска откриване на производство по
несъстоятелност да е търговец; да съществува парично задължение, което
произтича от търговска сделка; то да е изискуемо и длъжникът не е в състояние
да го изпълни.
Страните по сделката са търговци
по см. на Чл.1,ал.2,т.1 от Търговския закон, за което обстоятелство не се спори
в настоящето производство, а и се установява от представените по делото и
приети като доказателства Удостоверения за актуално състояние на страните. С
оглед изложеното съдът в настоящия си състав приема, че е налице първия от
кумулативните елементи на сложния фактически състав от Чл. 608, ал.1 от ТЗ.
По делото не се спори, а и от представения по
делото и приет като доказателство Договор за инвестиционен кредит №
143/09.08.2010год. безспорно се установява и обстоятелството, че търговецът е
задължен по търговска сделка по смисъла на Чл.286, ал.2 във вр. с Чл. 1,
ал.1т.7 от Търговския закон.
От заключението на вещото лице се
установява също така, че на 20.09.2011год. ответното дружество не е изпълнило
изискуемото си парично задължение по договора за инвестиционен кредит като не е
заплатило на падежа дължимата ежемесечна погасителна вноска в размер на сумата
от 30 000 евро и дължимата върху нея лихва, като по този начин е спряло
изпълнението на задълженията си по този договор.
На следващо място от
представените по делото и приети като доказателства изпълнителен лист от
26.08.2011год. по гр.д № 35846/11год. на СРС, 76с-в и изпълнителен лист от 13.09.2011год. по гр.д.№
35845/2011год. на СРС,54с-в се установява, че срещу имуществото на „А. Т.хотел А.”ООД
и „А. Т.Х.Т.”ЕООД, които същевременно са и солидарни длъжници по договора за
инвестиционен кредит, са предприети действия на принудително изпълнение за
техни задължения по други договори за кредит с „ЦКБ”АД. Това от своя страна дава
възможност за обявяването на задълженията на кредитополучателя за предсрочно
изискуеми и на друго основание- по т.Е 9 от договора- поради наличието на
неизпълнение на което и да е от задълженията по друг договор на
кредитополучателя или на някой от солидарните длъжници към б. от групата на „У.
Б.”АД или дружество от групата на „ЦКБ”АД. Видно от представеното по делото и
прието като доказателство Уведомление изх.№ 0126/21.09.2011год., адресирано до
длъжника и получено от него на 21.09.2011год., банките кредиторки чрез агента
по плащанията „У. Б.”АД са обявили
договора за инвестиционен кредит за предсрочно изискуем.
Тоест налице са били едновременно
и двете основания за обявяването на задълженията на ответника „А.Т.БГ”АД за предсрочно изискуеми-
по т. т.Ж.1 при забава на плащането на цяла или част от погасителна вноска за
главница или лихва продължила повече от един месец, както и основанието по т.Е
9 от договора поради неизпълнение на други задължения на солидарните длъжници
към кредитора „ЦКБ”АД.
Предвид
изложеното съдът намира, че по делото се установява и третият от кумулативните елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността, очертани в разпоредбата на Чл.608, ал.1 Търговския закон, тъй като от
една страна безспорно се установи наличието на изискуемо задължение на длъжника
по търговска сделка, а от друга страна той не ангажира доказателства в
настоящия процес това негово изискуемо задължение да е било погасено.От заключението
на вещото лице ССЕ се установява, че към 21.09.2011год. общият размер на
задълженията на ответника вследствие на предсрочно обявената изискуемост на
цялото задължение по договора за банков инвестиционен кредит възлиза на
13 246 703, 20 евро, от които към „ЦКБ”АД задължението на ответника е
в размер на 2 723 459, 30 евро, от които 2 702 958, 70 евро
главница и 20 500, 68 евро, представляващи начислена и неплатена
просрочена лихва по просрочена главница за периода от 20.09.2011год. до
21.09.2011год. Съответно в този размер съдът приема, че възлиза ликвидното и изискуемо вземане на молителя „Ц.к.Б.”
срещу длъжника „А.Т.БГ”АД.
От събраните доказателства се
установява също така, че е налице и последният елемент от фактическия състав –
длъжникът да не е в състояние да изпълни изискуемото парично задължение,
произтичащо от търговска сделка. Това е така, тъй като ответникът не ангажира
доказателства, от които да се обори презумпцията на ал.2 от Чл.608 на ТЗ. Напротив
от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се
установява,че към 30.09.2011год. коефицентът на общата ликвидност, т.е
съотношението на активите към задълженията и която е показател за способността
на дружеството да извършва своите текущи разплащания към кредиторите възлиза на
0.1434 при общ норматив за този показател, за какъвто се приема коефицентът
1.00. От своя страна коефицентите за финансовата автономност на
дружеството-длъжник, която е показател за финансовата му способност да посреща
дълготрайните си задължения и при норматив от 0.33% е с коефицент от 0.1217, което
от своя страна навежда на извода, че дружеството длъжник няма възможност за
разплащане с кредиторите си за дълъг период от време.От заключението на вещото
лице се установява, че основен дял в структурата на активите на дружеството
през целия изследван от него три годишен период – от 31.12.2009год. до
30.09.2011год. , имат дълготрайните активи в размер на 86, 2 % към
30.09.2011год. от всички активи. От своя страна дълготрайните активи се състоят
преимуществено от инвестиции в дъщерни предприятия и дългосрочни вземания по
предоставени заеми на свързани лица. Същевременно за целия изследван период
ответното дружество не разполага с материални запаси и краткосрочни финансови
активи , а краткосрочните активи се състоят от парични средства и краткосрочни
вземания, чийто общ размер към 30.09.2011год. възлиза на сумата от
6 385 000 лева, при положение, че краткосрочните задължения на
ответника към същия период възлизат на 44 517 хил. лева , т.е недостигът
възлиза на 38 132 хил. лева и представлява отрицателна величина.
От всичко изложеното до тук
следва да се направи извода, че дружеството е с декапитализиран собствен
капитал и че то е неплатежоспособно- не разполага с необходимите
парични средства в брой и по банкови сметки, както и с други бързоликвидни
активи, за да изплати задълженията си като неговите затруднения нямат временен
характер. С оглед изложеното съдът намира, че са налице всички
кумулативни елементи от сложния фактически състав на неплатежоспособността и
длъжникът е изпаднал в това обективно състояние, което е общо състояние за
откриване на производство по несъстоятелност. Като начална дата на
неплатежоспособността следва да се приеме датата 21.09.2011год. на която
задълженията на длъжника „А.Т.БГ”АД по договора за банков инвестиционен кредит №
143/09.08.2010год. са били обявени за предсрочно изискуеми. Същевременно както
се посочи по-горе към този момент активите на дружеството не са били достатъчни
за покриване на всички негови задължения, което сочи за наличието на
обективното състояние на неплатежоспособност на ответника.
Съдът намира, че следва да бъде
постановено решение със съдържанието по Чл.630, ал.1 от Търговския закон като
съответно назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите, като
едновременно с откриването на производство по несъстоятелност следва да обяви
длъжникът в несъстоятелност, съгл. Чл.630, ал.2 от Търговският закон тъй като
счита, че са налице условията за това. Разпоредбата на Чл. 630, ал.2 от ТЗ
допуска обявяването на длъжника в несъстоятелност да стане едновременно с
откриването по несъстоятелност или в по-късен момент, но преди изтичането на срока по Чл. 696 от
Търговския закон, ако съществува опасност продължаването на дейността на
предприятието на длъжника да доведе до увреждане масата на несъстоятелността.
Такава опасност винаги ще съществува, ако по делото се установи, че
икономическото състояние на длъжника е толкова лошо, че при по-нататъшното
извършване на стопанската му дейност не само, че няма да бъдат покрити
загубите, но тя ще доведе до увеличаване задлъжнялостта на предприятието,
разходите му ще растат, а то няма да е в състояния да реализира приходи.Съдът в
настоящия случай счита, че такива данни по делото са налице. На първо място от
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че коефицентът
на общата ликвидност, разбирана като съотнасяне на всички краткосрочни активи
към краткосрочните пасиви/задължения/ е изключително ниска величина- 0.1434,
при приетият в теорията и практиката коефицент единица. Коефицентът за общата
ликвидност показва възможността на предприятието на длъжника да посрещне
плащанията си чрез целия оборотен капитал, т.е включително с материалните
запаси , краткосрочните си вземания и краткосрочните финансови активи, които
при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции , се
трансформират в парични средства. А както се посочи по-горе стойността на краткосрочните активи към
30.09.2011год. възлиза на само на 6 385 000 лева и е крайно
недостатъчна да осигури погасяването на краткосрочните задължения на ответника,
възлизащи на 44 517 000 лева. На следващо място от заключението на
вещото лице се установи, че основата част от структурата на дълготрайните активи
на длъжника включва главно финансови активи, представляващи инвестиции в
дъщерни предприятия и дългосрочни вземания по предоставени заеми на свързани
лица, като същевременно не са налице каквито и да било производствени
материални активи, чрез които дружеството да може да извършва собствена стопанска
дейност, която да генерира приходи и от което да може да се направи извода, че
съществува макар и вероятна възможност да се оздрави предприятието на длъжника.
Като допълнителен аргумент в тази
насока следва да бъде изтъкнато и обстоятелството, че по силата на Заповед №
885/20.09.2011год. на Председателя на Комисията за защита на потребителите,
след като е констатирано реалното спиране на туроператорската дейност на
длъжника , му е забранено да сключва договори за продажба на организирани
групови и индивидуални туристически пътувания. Видно от представеното по делото
удостоверение за актуално състояние на „А.Т.БГ”АД основният му предмет на
дейност представлява туроператорска и турагентска дейност като същевременно
делото не се твърди, а и няма ангажирани доказателства, че длъжникът извършва
някаква друга стопанска дейност, освен посочената. Също така следва да се
отчете и обстоятелството, че задълженията на длъжника към различни банкови
институции са лихвовоносни и продължаването на дейността му ще доведе до
тяхното увеличаване без да може същевременно да се реализират приходи за
погасяването им.
Всичко изложеното навежда на
извода, че с оглед фактическото спиране на търговската дейност на длъжника,
липсата на достатъчно краткотрайни активи, както и характера и структурата на
дълготрайните активи действителното финансовото състояние на длъжника „А.Т.БГ”АД
е толкова лошо, че продължаването на дейността му не само, че няма да доведе до
запазване на масата на несъстоятелността, а напротив ще я увреди още повече.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се постанови решение по Чл.630,
ал.2 от Търговския закон, с което едновременно с откриването на производство по
несъстоятелност длъжникът „А.Т.БГ”АД да бъде обявен в несъстоятелност.
Едновременно с постановяването на
решението следва да бъдат и допуснати и
предвидените в разпоредбата на Чл.630, ал.1, т.4 от Търговския закон
обезпечителни мерки- общи запор възбрана върху цялото имущество на длъжника.
За временен синдик на дружеството
следва да бъде назначена Е.Г.Т.,***, която следва са ангажира доказателства, че
отговаря на изискванията на Чл.655 от Търговския закон и следва да даде писмено
съгласие за назначаването си. На същата следва да бъде определено възнаграждение
в размер на 2 000 лева месечно. Първото общо събрание на кредиторите следва да
се насрочи на 17.02.2012год. от 13,30 часа, което ще се проведе в Съдебната палата, гр.София.
С оглед изхода на делото по
първоначално предявената от молба за откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника „А.Т.БГ”АД, то съдът не дължи произнасяне по
предявената по реда на Чл.629, ал.4 от Търговския закон молба за присъединяване
на кредитор в производството по несъстоятелност,подадена от Б. „Д.” ЕАД
Водим от гореизложеното Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „А.Т.БГ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Т.”, жк. ”С.”, ул.” Х.Г.”, бл. *, вх.*, ап.**,на основание Чл.630 ТЗ.
ОБЯВЯВА НАЧАЛНАТА ДАТА на неплатежоспособността -21.09.2011год.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
на „А.Т.БГ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Т.”, жк. ”С.”, ул.” Х.Г.”, бл. **, вх.*, ап**.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на „А.Т. БГ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Т.”,
жк. ”С.”, ул.” Х.Г.”, бл. ** вх.*, ап.**.
НАЗНАЧАВА за
временен синдик Е.Г.Т.,*** с месечно възнаграждение в размер на 2000 /две
хиляди / лева, на основание чл.630 ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „А.Т. БГ”АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Т.”, жк. ”С.”, ул.” Х.Г.”, бл. **, вх.*, ап.**.
НАСРОЧВА
първо общо събрание на кредиторите на „А.Т. БГ”АД на 17.02.2012год. от 13,30
часа. Събранието ще се проведе в Съдебната палата зала, гр.С., бул.”В.”№*, СГС, на основание чл.630 ТЗ.
Решението подлежи на незабавно вписване в
Търговския регистър при Агенция по вписването, за което да се предприемат
необходимите мерки от назначения временен синдик, на основание Чл.622 от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване по общия ред на Гражданско-процесуалния
кодекс, на основание с Чл.613а, ал.1 ТЗ.
СЪДИЯ