Р Е Ш Е
Н И Е
№260110
гр. Б., 02.07.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, шести състав, в публичното заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.П.
при секретаря Х.К., като разгледа докладваното от
съдията АНД № 297 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на
обжалване:
Електронен
фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на С.Б.И., ЕГН
********** е наложена „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева, за извършено
от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата
на страните:
В подадената жалба от С.И. е описано искане за отмяна на
така издадения Електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен,
по подробно изложени съображения.
Въззивният жалбоподател редовно
призован за съдебни заседания, не се явява. За него се явява договорния му
представител - адв. М. от САК. В съдебно заседание поддържа изцяло жалбата. В
пледоарията си моли съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен и
неправилен.
Въззиваемата страна, редовно призована,
не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. В писмена защита от юрисконсулт Радев са изложени съображения за
законосъобразност на ЕФ и прекомерност на разноските в съдебното производство.
Б.ският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Според
процесния ЕФ на ***. в 12.49 часа, в Софийска
област, община Б., гр. Б. по бул. ***срещу комплекс Камелиите, с посока на движение към гр. П., при
ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Дачия
Логан, с регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
TFR1-M 507, при разрешена стойност на
скоростта 40 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 83
км/ч, като след приспадане на
допустимата грешка/толеранс от 3 км при
измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 43
км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол, рег. № ***/***. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното
средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
По делото липсват данни кога
електронният фиш е бил връчен на собственика на автомобила.
По делото липсват данни на основание
чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила,
да е представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства:
протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M,”; заповед № ***г. и заповед №***г.,
и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №***, снимков материал, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата ***., справка
за регистрация на Дачия Логан, с
регистрационен номер ***, справка-отговор от Областно пътно управление-София
изх. № ***., които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български
институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват
видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно
нормативните изисквания.
От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с
ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно
разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили,
чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на
жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер
на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство
в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
От
правна страна:
Административно
наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се
засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14,
ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни
електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога
той въобще е научила за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално
легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето
извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
При извършена служебна проверка
за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура
по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това,
тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол
„TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189,
ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да
се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова,
ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи"
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства
сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № ***, а
от протокола от проверката на мобилна система за видеоконтрол се установява, че
към процесната дата е и техническо годно. Тези документи удостоверяват, че
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш,
е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в
тази насока представлява приложената снимка клип № ***, в която са означени
дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в
протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство.
Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено
средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е
издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът
визиран в електронния фиш, заснет при отдалечаващ трафик, съответен на
движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение
чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е
посочено, че нарушението е извършено от собственика, той и водач на посочения
автомобил – С.И..
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения
със заповед № ***г. и заповед №***г. на Министъра на МВР образец, носи
лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради
което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното
протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните
правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в
случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
За да е законосъобразно
използването на мобилно средство за видеоконтрол, респ. издаването на
електронния фиш, едно от условията за това е
да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № ***г., като надлежно се попълни протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението. В случая
представения от АНО и приложен по делото протокол не е подписан от съставителя,
респ. от служителя, използвал АТС, което
съдът приравнява на липса на такъв протокол. С оглед на това, съдът намира, че
в случая, не е съставен съответния, задължителен протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, съгласно приложението на Наредба № *** г. на МВР
и не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от същата наредба.
На следващо място, в процесния електронен фиш е посочено,
че разрешената скорост е 40 км/ч., а от справката-отговор на директора на
ОПУ-София е установява, че мястото където е засечена скоростта на
жалбоподателя, ограничението на скоростта е 50 км/ч и няма поставени допълнителни пътни знаци за
ограничаване на скоростта. Различните ограничения на скоростта, посочени в
санкционният акт и справката на ОПУ-София, водят до необоснованост на
последния. Това обстоятелство е второ абсолютно основание за отмяна на
санкционния акт, дори това да се дължи на допусната техническа грешка.
Вмененото нарушение се явява недоказано, а издаденият електронен фиш -
необоснован.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя С. Бориисов И., ЕГН **********
се
дължат разноски направени в хода на производството от същия в минимален размер на
300/триста/лева за Адвокатско възнаграждение, с оглед направеното
възражение за прекомерност на претендираната сума от 390 лева.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б., въззивен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-София, с
които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на С.Б.И., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 600
(шестстотин) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. София да заплати на С.Б.И., ЕГН **********, с
адрес *** разноски по
делото в размер на 300/триста/лева.
Решението
може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: