№ 220
гр. ***, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130100580 по описа за 2021 година
Производството е по иск за развод с правна квалификация чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3 от СК,
трансформиран по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК, в такъв по чл. 49, ал. 4, във вр. с чл. 50 от
СК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. №
2189/09.06.2021 г., подадена от М. АС. М., ЕГН **********, с посочен адрес: с. ***, община
***, против Д. ПЛ. М., ЕГН ***, с посочен адрес: с. ***, община ***, с която първоначално е
предявен иск за развод с правна квалификация чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3 от СК, съединен с
искове относно родителската отговорност и издръжката на детето, родено от връзката на
страните.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са сключили граждански брак на ***
г. Страните са живели на съпружески начала около две години, след което сключили
граждански брак. От връзката си същите имат родено едно дете - А.М.А., ЕГН **********,
родена на *** г., което е малолетно. По време на съвместното им съжителство възниквали
конфликти по различен повод. Твърди, че майката не се грижела за детето и често грижите
по отглеждането му се поемали от майката на ищеца. Сочи, че до него достигнали слухове,
че ответникът има извънбрачна връзка с друг мъж. Това довело до напрежение в
отношенията им. Когато ищецът попитал ответника, тя отрекла. След няколко дни тя
напуснала семейното им жилище заедно с детето и се установила да живее при родителите
си. Сочи, че фактическата раздяла между страните е настъпила на 07.03.2021 г. Многократно
правил опити да види детето, но те се оказали без успех. Заявява своята привързаност към
детето, както и наличието на възможности и условия в дома му за неговото отглеждане.
Гореизложеното довело до разкъсване на семейната им общност, до липса на
взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, поради което брачната им връзка
била само формална и не съответствала на закона. Бракът им бил дълбоко и непоправимо
разстроен, не било възможно да се преодолеят настъпилите противоречия, за да се
възстановят нормалните съпружески отношения между тях.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака на страните, като
постанови, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им
1
отношения има ответникът.
Моли да бъде постановено след прекратяване на брака ответникът да носи
предбрачното си фамилно име Р..
Относно семейното жилище, находящо се в с. ***, община ***, област ***, посочва,
че същото било напуснато и от двете страни.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от назначения от съда особен
представител на ответника, с който изрично оспорва компетентността на българския съд да
разгледа иска за развод, както и съединените с него претенции за родителската отговорност,
като прави искане за прекратяване на производството по тях поради международна
неподсъдност на Районен съд - ***. Излага подробни съображения, които се свеждат до
липсата на обичайно местопребиваване на страните и тяхното дете на територията на
Република България към момента на завеждане на делото.
При условията на евентуалност - в случай, че не бъде уважено възражението за
неподсъдност на делото, счита за неоснователно и недоказано искането за прекратяване на
брака по вина на ответника, както и останалите обективно съединени искове за
родителските права по отношение на детето на страните.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните без да се
произнася по въпроса за вината, като родителските права по отношение на детето А.М.А.
бъдат предоставени на майката, да бъде определено местоживеенето на детето при неговата
майка, а бащата да бъде осъден да заплаща издръжка на детето в нейния минимален размер,
а именно – 162.50 лева, като на същия бъде определен разширен режим на лични отношения
с оглед възрастта на детето.
С влязло в сила определение № 653/11.10.2021 г. е оставено без уважение искането на
особения представител на ответника Д. ПЛ. М. за прекратяване на производството по г.д. №
580/2021 г. по описа на РС – *** по предявения от М. АС. М. против Д. ПЛ. М. иск за
развод. Със същото определение е прекратено производството по делото в частта по
съединените с иска за развод, предявен от М. АС. М. против Д. ПЛ. М., искове за
предоставяне на бащата правото да упражнява родителските права по отношение на
малолетното дете на страните - А.М.А., ЕГН **********, родена на *** г.; за определяне на
мерки за лични отношения между детето и майката; за заплащане на издръжка от майката на
детето в размер на 200 лева месечно, поради международна некомпетентност на българския
съд. С оглед на това делото е останало висящо само по отношение на иска за развод.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния си представител.
Ответникът не се явява, представлява се от назначен от съда особен представител.
В хода на съдебното заседание страните – ищецът лично и чрез процесуалния си
представител, а ответникът, чрез особения представител, постигнаха споразумение по чл.
49, ал. 4, във вр. с чл. 50 от СК относно прекратяване на брака на страните без съда да се
произнася по въпроса за вината. По въпроса за фамилното име на съпругата ищецът, чрез
процесуалния си представител моли съда да се произнесе, като постанови след развода
ответникът да възстанови предбрачното си фамилно име – Р.. Особеният представител на
ответника не оспорва искането.
С оглед постигнатото споразумение, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК
производството премина в производство за развод по чл. 49, ал. 4, във вр. с чл. 50 от СК за
прекратяване на брака, сключен между страните без съда да се произнася по въпроса за
вината.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и изявленията на страните,
приема за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз
основа на акт за сключен граждански брак № 0107/*** г. от Община *** и служебно
2
направени справки в НБД „Население” и НАП за страните, се установява, че
същите са съпрузи, предвид сключения от тях граждански брак на *** г. в гр. ***, за който е
съставен акт за сключен граждански брак № 0107/*** г. Община ***.
Не се спори между страните, че съпрузите са във фактическа раздяла от 07.03.2021 г. и
продължават да са разделени. Същите живеят в Германия и поддържат контакти единствено
по въпроси, свързани с детето.
От изразеното от ищеца и особения представител на ответника становище за
прекратяване на брака между страните, от правна страна съдът намира за установено
наличието на предпоставките по чл. 49, ал. 4, във вр. с чл. 50 от СК – налице е желание на
съпрузите за прекратяване на брака им поради дълбокото му и непоправимо разстройство
без съда да се произнася по въпроса за вината.
По гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод.
По въпроса за фамилното име на съпругата след прекратяване на брака съдът намира
следното:
Въпросът за фамилното име на съпрузите след развода се поставя, ако при сключване
на брака някой от тях е приел фамилното име на другия, както в настоящия, или го е
добавил към своето, съгласно чл. 12 от СК. Новата уредба на чл. 53 от СК от 2009 г., за
разлика от отменените в СК от 1968 г. /чл. 26, ал. 1 и ал. 2/ и СК от 1985 г. /чл. 103, ал. 1 и
ал. 2/ не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята, респ. разрешението на
съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. В този смисъл с новия
Семеен кодекс от 2009 г. е променено изходното начало на уредбата, като принципът на
изгубване е заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име. Нормата на чл. 53
от СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Ако в
брачният процес съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна
на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието или
противопоставянето на съпруга – първоначален титуляр на името, вече е ирелевантно за
възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име.
Промяната може да се обоснове с характера на правото на име, което е основно право
на личността. Неговото упражняване не би могло да се поставя в зависимост от волята на
трети лица. Както при сключването на брака, за приемането на фамилията на другия съпруг,
не се изисква съгласието на титуляра на името, така и за запазването му след развода,
новата уредба не изисква това съгласие. И в двата случая е достатъчно само
волеизявлението на лицето, което променя името си, каквото в конкретния случай не е
налице /в този смисъл определение № 261/03.04.2014 г. по ч.г.д. № 1772/2014 г. на ВКС, IV
г.о. и др./.
Ето защо съдът намира искането на ищеца за възстановяване на предбрачното фамилно
име на ответника за недопустимо, поради което не дължи произнасяне по него.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото
производство в размер на 40 лева, от която към настоящия момент е внесена държавна такса
в размер на 25.00лева от ищеца и доказателство за това е представено с молбата за развод.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да доплати разликата от 15.00лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 49, ал. 4, вр. с чл.
50 от СК, съдът
РЕШИ:
3
ДОПУСКА развод и ПРЕКРАТЯВА брака, сключен в гр. ***, област *** на *** г.
между М. АС. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***, община *** и Д. ПЛ. М., ЕГН ***, с
адрес: с. ***, община ***, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 0107/*** г.
от Община ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, при условията на чл. 49,
ал. 4, във вр. с чл. 50 от СК.
ОСЪЖДА Д. ПЛ. М., ЕГН ***, с адрес: с. ***, община ***, да заплати в полза на РС –
*** държавна такса по допускане на развод при условията на чл. 49, ал. 4, във вр. с чл. 50 от
СК в размер на 15.00 лева /петнадесет лева/, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4