Р Е
Ш Е Н
И Е № 7
гр. Стара Загора, 07.02.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
СТИЛИЯН МАНОЛОВ к.а.н. дело № 499 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора против Решение №96/05.11.2019г., постановено по АНД
№185/2019г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) №24-002228 от 19.06.2019г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора срещу „Ради-ИК“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление с.Свободен, Община Раднево. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение
на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда за неправилна
квалификация на извършеното нарушение. Според касатора нарушението е извършено
за нарушена норма на чл.1, ал.2 от КТ, а не както е посочено в съдебното
решение чл.62 от КТ. Въз основа на подробно изложените в жалбата съображения по
наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление.
Ответникът „Ради-ИК“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление с.Свободен, общ Раднево, редовно и своевременно
призован, в съдебно заседание чрез своя пълномощник адв.Д. оспорва жалбата като
неоснователна и необоснована. Моли решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага решението
на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд
Стара Загора, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Раднево е наказателно постановление № 24-002228/19.06.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа
на АУАН № 24-002228/22.05.2019г., с което на „Ради-ИК“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление с.Свободен, общ.Раднево, в качеството на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. на основание чл.416, ал.5 във
връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ.
Като
административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена проверка
на 03.05.2019г., в Ради-ИК, с.Свободен, общ.Раднево, на обект Бистро „Стезар“, находящ се в с.Знаменосец, общ.
Раднево, и на 22.05.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора по
представени документи се установило, че „Ради-ИК“ ЕООД, в качеството си на
работодател, урежда в посоченото предприятие от 01.05.2019г. и към момента на
проверката – 03.05.2019г., отношения при предоставяне на работна сила като
отношения по ЗДД с лицето Д.Г.К., със сключен граждански договор №2/01.05.2019г.
Д.Г.К. работил като „сервитьор“ с работно място в бистро „Стезар“, находящо се
на центъра на с.Знаменосец, и работно време от 17:00ч. до 23:00 ч. под контрола
и ръководството на работодателя (декларирано от работника на 03.05.2019г. в
21:33 ч. с декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ), които са елементи на трудово
правоотношение. По този начин работодателят е уредил отношенията по
предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД, вместо като трудови
правоотношения. С посоченото деяния се сочи за нарушена разпоредбата на чл.1,
ал.2 от КТ.
За да отмени наказателното
постановление Районен съд Раднево е приел, че извършването на деянието е
доказано по безспорен начин, но в случая се касаело за нарушение по чл.61, ал.1
от КТ, а не по чл.1, ал.2 от същия кодекс. Посочено е, че съгласно чл.1, ал.2
от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Именно тези две
норми, посочени като нарушени в
санкционния акт, кореспондират с установеното, че работодателят не е
сключил писмен договор. Обосновано е, че за така извършеното нарушение
по чл.61, ал.1 от КТ е предвидена санкция в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ
и административнонаказващият орган неправилно е приложил санкционната норма на
чл.414, ал.1 от КТ. Изложени са съображения, че непосочването на приложимата
санкционна норма и прилагането на неотносима към нарушените разпоредби
санкционна норма, представлява нарушение, допуснато в административнонаказателния
процес, което е съществено и е основание за отмяна на издадения санкционния акт
като незаконосъобразен. По тези съображения районният съд е отменил наказателното
постановление.
Решението на
Старозагорския районен съд е незаконосъобразно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон.
Настоящият
касационен състав не споделя доводите на районния съд, че е налице неправилна
правна квалификация на деянието, тъй като се касаело не за нарушение на чл.1,
ал.2 от КТ, а за такова по чл.62, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ
задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само
като трудови. С тази норма законодателят е направил разграничение между
трудовото правоотношение и другите правоотношения, когато в съдържанието на
последните се включва използване на човешки труд и се предоставя в една или
друга степен или форма неговото използване (граждански договори, в съдържанието
на които има полагане на труд). Когато предоставянето на работна сила правно не
е изразено в трудово правоотношение, а в гражданско такова е налице заобикаляне
и избягване на гарантираната от трудовото законодателство закрила. Казано с
други думи, когато за предоставянето на работна сила от работник или служител е
сключен граждански договор за полагане на труд между него и работодателя, е
налице нарушение на чл.1, ал.2 от КТ и се предпоставя ангажиране на
административнонаказателна отговорност по чл.414, ал.1 от КТ.
Разглеждания
случай е именно такъв. В хода на въззивното производство е установено от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, че на 03.05.2019г. Динко
Канев е извършвал трудова дейност в стопанисвания от ответника по касация
обект, като взаимоотношенията между дружеството и работника са уредени с
подписан между тях граждански договор от 01.05.2019г. за поръчка. Както беше
посочено обаче идеята на закона е такива взаимоотношения да се уреждат само
като трудови, поради което правилно административнонаказващия орган е ангажирал
отговорността на „Ради – ИК ЕООД за извършено нарушение на чл.1, ал.2 от КТ. По изложените съображения настоящата
инстанция намира, че описаното в АУАН и наказателното постановление
административно нарушение е безспорно установено, а оплакванията в касационната
жалба са основателни.
Оспореното
решение е валидно и допустимо, но като постановено в противоречие с материалния
закон следва да бъде отменено и доколкото
фактическата обстановка по делото е изяснена изцяло, вместо него следва да се
постанови друго, с което наказателното постановление да бъде изменено, поради
следните съображения:
Касационният
съд счита, че определеното с наказателното постановление наказание не
съответства на критериите по чл.27, ал.2
и ал.3 от ЗАНН.
Наказващият орган не е изложил съображения във връзка с размера на наложената
санкция от 6 000 лв., предвид определените законодателно граници на същата от 1
500 лв. до 15 000 лв. Касае са за нарушение, което е извършено за първи път,
липсват доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства с оглед
предвидените в чл.27, ал.1-3 от ЗАНН
критерии, поради което определянето на размера на санкцията към предвидения в
закона минимален размер е оправдано и съответно за постигане на целите на
закона. Предвид на това следва да бъде постановено решение, с което да се измени обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, като бъде намален размера на наложеното наказание – имуществена
санкция до предвидения в закона минимален такъв от 1 500лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 96 от 05.11.2019г.,
постановено по АНД № 185/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 24-002228 от 19.06.2019г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, с което на „Ради-ИК“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление с.Свободен, общ Раднево, ЕИК:*********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 6
000 (шест хиляди) лева, като НАМАЛЯВА
размера на наказанието „имуществена санкция ” на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.