Решение по дело №1629/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 547
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 4 януари 2020 г.)
Съдия: Блага Димитрова Бозова
Дело: 20195530201629
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                  Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер:                23.10.2019 година       град Стара Загора

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски районен съд           ПЪРВИ наказателен състав

На 18 септември                     Година: 2019

В публичното заседание в следния състав:

 

                                    Председател: БЛАГА БОЗОВА

 

Секретар: ПЛАМЕНА ЯНКОВА

Прокурор:

разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

а.н.дело № 1629 по описа за 2019 година, съобрази:

 

          Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

    Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 19-1228-001143 от 20.05.2019 година, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” към ОД МВР Стара Загора.

          Жалбоподателят Ж.Л.К. ***  твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

          Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

          Съдът, като прецени събраните доказателства, ведно с доводите и становищата на страните и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление, приема следното:

          Жалбата е допустима.

          Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, което единствено чрез правото на жалба може да оспори административното обвинение.

Жалбата следва да бъда разгледана от Pайонен съд – град Стара Загора предвид разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗАНН, която сочи, че наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено нарушението.

Жалбата е неоснователна.

Жалбоподателят е правоспособен водач на моторно превозно средство от средата на 2016 година. Видно от справката за нарушител жалбоподателят има регистрирани нарушения на правила за движение по пътищата през 2016 и 2017 година.

  На 30.04.2019 г., около 11:25 часа, в град Стара Загора на ул.Граф Николай Игнатиевсрещу 20а жалбоподателят като водач на лек автомобил - БМВ 525 Д с peг. № СТ 9707 ВТ е паркирал посочения автомобил като втори ред в активната лента за движение до спрели МПС по посока на движение от изток към запад. Автомобилът видимо затруднявал движението в този участък.

Очевидци на поведението на жалбоподателя са свидетелите К. и К..

Свидетелят К. разговарял с жалбоподателя да премести автомобила си. Жалбоподателят считал, че не е в нарушение и затова и не му е съставен фиш с глоба.

Свидетелят К. възприел нарушение на чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП и на място съставил и връчил на жалбоподателя акт за нарушение /АУАН/ бланков номер 0703418.

Жалбоподателят подписал акта за нарушение, като  вписал и възражение, че автомобилът му бил аварирал.

Докато съставяли АУАН, от намиращата се в близост банка, излязла майката на жалбоподателя. Възникнал спор, че паркирането е правилно.

Жалбоподателят взел своя екземпляр от АУАН и потеглил с автомобила си. Проверяващите останали на място и видели как жалбоподателят се отдалечава безпроблемно с автомобила си.

Въз основа на АУАН, в законния срок и от компетентен орган е издадено атакуваното НП.

С процесното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 30.04.2019 г., около 11:25 часа, в гр. Стара Загора на ул.Граф Николай Игнатиевсрещу 20а като водач на лек автомобил - БМВ 525 Д с peг. № СТ 9707 ВТ е паркирал като втори ред в активната лента за движение до спрели МПС по посока на движение от изток към запад, с което виновно извършил:

- „водач, който паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели мпс по посока на движението” – нарушение по  чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП.

С НП на жалбоподателя на основание чл.183 ал.4 т.9 пр.2 oт ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв.

Фактическите констатацции от НП се възпроизвеждат по несъмнен начин от събраните доказателства в хода на проведеното съдебно следствие. Съдът не намира основания да не кредитира с доверие показанията на свидетелите К. и К.. Показанията са убедителни, кореспондират и с писмените доказателства по делото. Свидетелите добросъвестно възпроизвеждат случая.

Възражението, че жалбоподателят бил аварирал е неоснователно, с оглед поведението му след връчване на акта. Жалбоподателят е потеглил  с автомобила си без никакви проблеми след като му е връчен АУАН и по делото няма никакви индикации за настъпила повреда, респ. авария при управляваното превозно средство.

   В конкретния случай наказващият орган правилно е приложил материалния закон, квалифицирайки поведението на жалбоподателя като нарушение по  чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП.

   В чл.93 ал.1 и съответно ал.2 от ЗДвП са дадени определения за "престой" и "паркиране". Според чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл.93 ал.2 от ЗДвП сочи, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПС-то е било „паркирано”, а не е „престоявало”. "Паркирано", по смисъла на закона – чакал неустановено време, но определено повече от необходимото за слизане или качване на пътник.

  Съдът счита че правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че с това е нарушена нормата на  чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.9, предл.2 от ЗДвП е наложено наказание.

   Съгласно чл.94 ал.3 изр.първо ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Разпоредбата на чл.98 ал.1 т.2 от ЗДвП забранява престоя и паркирането до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението, тоест законодателната забрана обхваща престой и паркиране до други превозни средства, които престояват или са паркирани вече, вдясно на пътното платно, като целта на забраната е да се предотврати създаване на "втора лента с паркирани автомобили" и по този начин практически да не се оставя "свободна лента" за придвижването на другите ППС. Че именно това е целта на законодателя, ясно личи от разпоредбата на чл.183 ал.4 т.9 от ЗДвП, която определя наказание "Глоба" от 50.00 лева за водач, който престоява или паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението. Анализа на последните три разпоредби сочи, че за да е налице административно нарушение по посочените текстове следва освен МПС-то да е паркирано или да престоява, то до него да има друго паркирано или престояващо пътно превозно средство, от страната на движението и то в активната лента за движение. В този случай административно наказателната отговорност се носи от водача, който е паркирал като "втори ред".

   Що е то "пътна лента" е указано в § 6, т.2 от ДР на ЗДвП - надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго. В конкретния случай жалбоподателят е паркирал автомобила си като втори ред в активната лента за движение до спрели МПС по посока на движение от изток към запад. В този смисъл са показанията на разпитаните свидетели.

   При така изясненото, съдът приема, че автомобилът на жалбоподателя се е явявал паркиран в активната лента за движение (т.е."втори ред"), доколкото останалите автомобили са били на пътната лента, а не извън нея, поради което паркирането му не е било позволено.

   Тук следва да се има предвид, че само по себе си паркирането в активната лента по посока на движението като първи ред спряно МПС не е забранено от чл.183 ал.4, т.9 от ЗДвП, а забраната се отнася само в случаите, че МПС-то е "втори ред", какъвто именно е процесния случай.

   Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя, като АНО правилно е приложил материалния закон, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

        Водим от изложените мотиви, съдът

 

                        Р   Е   Ш   И :

 

   ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление 19-1228-001143 от 20.05.2019 година, издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” ОД МВР Стара Загора, с което на Ж.Л.К. е наложено административно наказание – глоба в размер на 50.00 лева.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.                          

 

 

  СЪДИЯ: