Р Е
Ш Е Н
И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 09.11.2020ГОД.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр.Берковица………..наказателна колегия в публично заседание на 13 октомври………………….през две хиляди и двадесета
година……………………………………………...в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Нина Георгиева.…………………………….и в присъствието на прокурора……………….,като
разгледа докладваното от съдията Г.………………….АНД №244 по описа за 2020г………………..и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл.от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 20-0243-000622 от 10.07.2020г. на Началника на РУ Берковица, с което на А.И. ***
и с ЕГН ********** е наложено
административно наказание - глоба
в размер на 20 лв. /двадесет лева/
на основание чл.183, ал.2 ,т.3,пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв.
/петдесет лева/ и са отнети 8 к.т. на
основание чл.183, ал.2, т.3,пр.1 от ЗДвП .
В
жалбата си жалбоподателят излага съображения,че не е извършил нарушенията,за
които е наказан и моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. В съдебно заседание чрез
упълномощен адвокат доразвива доводите,изложени в жалбата.Твърди,че оспорва НП и
моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна – РУ Берковица– редовно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, направените в жалбата оплаквания и
служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление намира
за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното по делото Наказателно
постановление № 20-0243-000622 от 10.07.2020г. на Началника на РУ Берковица, с
което на А.И. *** и с ЕГН ********** е наложено
административно наказание - глоба
в размер на 20 лв. /двадесет лева/
на основание чл.183, ал.2 ,т.3,пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв.
/петдесет лева/ и са отнети 8 к.т. на
основание чл.183, ал.2, т.3,пр.1 от ЗДвП е видно, че жалбоподателят е наказан
за това, че на 03.07.2020г. в 09.40 часа в гр. Берковица, на ул. „Николаевска”,
пред „Агрофока” с посока на движение от центъра на гр.Берковица към гр.Монтана
при управление на лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри Спорт” с рег.№СВ5273НР не
е съобразил поведението си с пътен знак Б2 и не носи КТ към СУМПС, с което
виновно е нарушил разпоредбите на чл.6,т.1 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Описаното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН с бланков №240875 от 03.07.2020г., съставен от
мл.автоконтрольор при РУ Берковица- С.И.. Видно от съдържанието на описания
АУАН водачът не е вписал възражения и е
подписал същия. Връчен му е препис от акта.
По отношение на нарушението, посочено в т. 1 от НП – чл. 183, ал.2, т.3,
пр.1 от ЗДвП:
По отношение на наложеното
наказание на основание чл. 183, ал.2,
т.3, предложение 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т.1 от ЗДвП
съдът намира, че наказателното постановление
не отговаря на императивните изисквания досежно неговото съдържание. Това
нарушение не е детайлно изписано и не съдържа необходимите по закон реквизити,
както в АУАН, така и в НП. Нито в обстоятелствената част на акта, нито в тази
на наказателното постановление се съдържат данни, че нарушението е извършено на
кръстовище , регулирано с пътни знаци. Липсват данни и за ситуирането на
сочения пътен знак Б2. В преценката си дали да издаде наказателно постановление
административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на
акта за установяване на административно нарушение, които съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП и в рамките на производство по налагане на административното
наказание, имат доказателствена сила до доказване на обратното. От друга страна
обаче, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат доказателствена сила. Това е и
позицията, категорично застъпена от Пленума на ВС в Постановление № 10/1973 г.
Нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а
административно-наказващият орган е този, който следва да събере доказателства
за извършването на нарушението от нарушителя и вината. Пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ се поставя с цел да даде
предимство на автомобили, а в отразените констатации не става ясно имало ли е
други движещи се автомобили. В съдебната фаза на производството свидетелите не
се явяват ,макар и редовно призовани, поради което констатациите в АУАН и НП остават
недоказани.
На следващо място,съгласно предявеното му
фактическо обвинение, жалбоподателят следва да се защитава по обвинение „ВОДАЧЪТ
НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТЕН ЗНАК Б2”. Тези факти по делото обаче не се
доказват безспорно, тъй като от показанията на разпитания по искане на
жалбоподателя свидетел, от мястото на полицейския автомобил не може с
категоричност да се установи спрял ли е водачът на знак Б2,тъй като няма
видимост . При така установените факти, съдът намира, че деянието, за което е
бил наказан
жалбоподателят, не осъществява състава на аминистративното нарушение по чл.6
т.1 във връзка с чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Отново следва да се посочи,че доказателствената
тежест в процеса се носи от наказващия орган, нонеговите фактически изводи
останаха недоказани по делото и макар да е налице редовно
съставен АУАН , в настоящия случай не намира приложение презумпцията по чл.189
от ЗДвП, тъй като същата е оборена от показанията на свидетеля.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че независимо от показанията на свидетеля и това дали ще им бъде дадена
вяра, то е налице недоказаност съгласно изискуемия стандарт – по категоричен и
несъмнен начин на извършването на твърдяното нарушение. Дали обаче действително
е било така ,както е отразено е фактически извод, който подлежи на
установяване, а не може да се приеме по силата на предположението.Именно по
тези причини, съдът намира жалбата за основателна, а атакуваното НП като
недоказано и необосновано, се явява неправилно, поради което трябва да бъде
отменено.
По отношение на нарушението, посочено в т.2 от НП – чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП:
По т.2 от НП жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. второ от ЗДвП
("Наказва се с глоба от 10лв. водач, който не носи определените документи
- свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство;") за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон ("Водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи:свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него;"), изразяващо се в това, че водачът на МПС не носи контролния талон
към СУМПС.
За да е осъществено нарушението по
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и съответно наложено наказание по чл.183,ал.1,т.1 от ЗДвП е достатъчно водачът да не носи в себе си кумулативно изброените документи
.Поради тази причина следва да му бъде наложено едно единствено наказание
,т.к.деянието с което осъществява състава на нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП е едно. Жалбоподателят оспорва
извършването на това нарушение.Видно от показанията на свид.Валентин И.,който е
пътувал в автомобила на жалбоподателя ,водачът е представил всички
документи,които са му били поискани.Според свидетеля жалбоподателят не е
извършил нито едно от нарушенията ,за които е наказан.
Предвид гореизложеното съдът счита,
че НП
следва да бъде потвърдено отменено ,
поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на РС
Берковица
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 20-0243-000622 от 10.07.2020г. на Началника на РУ
Берковица, с което на А.И. *** и с ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/ на основание чл.183, ал.2 ,т.3,пр.1 от ЗДвП,
глоба в размер на 10 лв. /петдесет лева/ и са отнети 8 к.т. на основание чл.183, ал.2, т.3,пр.1 от ЗДвП .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщението пред Административен съд- Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :