Решение по дело №1496/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д. Г. М., подадена чрез адв. М. И. срещу решение № 698 от 28.05.2024г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110200975/2024 г., по описа на ВРС, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5588594/09.02.2022г. на ОД на МВР – Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.182 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на Д. Г. М. е наложено наказание „глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

С решението са присъдени разноски в полза на ОД на МВР – Варна в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Прави се искане за неговата отмяна и присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, представлява се от адв. И., който поддържа подадената касационна жалба. По съществото на спора моли решението на ВРС да бъде отменено и постановено ново, с което се отмени процесния ЕФ с присъждане на разноски за двете инстанции, по представени доказателствата за това.

Ответната страна, редовно призована не се представлява. С писмени бележки вх. № 12901/ 18.09.2024г., от ОД на МВР Варна, чрез гл. юрисконсулт К. Л.-А. заявява, че оспорва касационната жалба, няма да сочи други доказателства и няма други искания. Счита, че ЕФ съдържа изискуемите реквизити, описанието на нарушението е описано в достатъчна степен. В ЕФ е приспадната допустимата грешка, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП, както и наложената глоба по размер. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост. Моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, случай, че се претендира такова над минималния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

След като съобрази твърденията на касатора в жалбата, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

С процесния ЕФ сер. К № 5588594, касаторът е санкциониран за това, че на 05.02.2022г. в 12.29 часа в област Варна, по бул. „Васил Левски“ в посока на движение към бул.“Княз Борис I“, срещу стадион „Варна“, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, е било констатирано, че л.а. „Лексус ИС 200“, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Г. М., е бил управляван със скорост 85 км. в час. ВРС е приел тази фактическа обстановка за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – материалите по АНП, вкл. разпечатка от техническото средство, удостоверение за одобрен тип, ведно с приложения, протокол за метрологична проверка на АТСС, докладна записка, справка за нарушител водач, Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 21, ал.1 ЗДвП , поради което на основание чл.182 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на Д. Г. М. било наложено наказание „глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.

За да потвърди електронния фиш Районният съд приел, че в процедурата по издаване ЕФ не са допуснати процесуални нарушения, като ЕФ съдържа всички необходими реквизити. Приел за установено извършването на нарушение, както и че ЕФ съдържа точно и ясно описание на нарушението, правната му квалификация и основанието за налагане на наказанието и не е налице допуснато съществено нарушение при издаването му. Изложени са мотиви, че размерът на наложеното административно наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. При тези мотиви Районният съд приел, че обжалваният Електронен фиш се явява законосъобразен и го потвърдил. Съдът преценил като неоснователни възраженията на жалбоподателя.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка, която се подкрепя от доказателствата по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни.

В настоящия случай релевантните юридически факти, които са предпоставка за законосъобразното съставяне на ЕФ са следните: електронния фиш да има за адресат собственика на МПС и МПС да се управлява с превишение на ограничението на скоростта. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, правилно ВРС е приел за установено, че действително на датата, отразена в електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво поведение се санкционира. От приложения снимков материал се установява, че е отчетена по-висока скорост на движение, т.е. е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост. В тази връзка видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. Обратно на поддържаното в касационната жалба се установява по недвусмислен начин локацията с посочени GPS координати, дата, час номер на снимка. В тази връзка са неоснователни и възраженията в касационната жалба досежно разминаване в отразената посока и датите от Протокол за използване на АТСС, тъй като е видно от същия, че техническото средство е използвано на дата 05.02.2022г. начало на работа 11.00 часа с край на работа 13.00 часа с установени от АТСС 45 нарушения. Изрично в Протокола е отразена датата 05.02.2022г. на снимков материал, като сочената дата 07.02.2022г. е датата на приемане на протокола за използване на АТСС, като е отбелязано, че информацията се съхранява на компютърна конфигурация/сървър в структурното звено Сектор „ПП” при ОД на МВР-Варна.

Правилно деянието е квалифицирано като нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП с наложено наказание по чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т. 4 ЗДвП, за превишена скорост с 35 км.ч., като е приспаднат толеранс от 3км.час, от засечената скорост от техническото устройство. Наложеното наказание е в размера, който е императивно предвиден в чл. 189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП.

Решението на първоинстанционният съд съдържа подробни и ясни мотиви, с посочване на аргументи по всяко едно от направените възражения и тъй като настоящата съдебна инстанция ги споделя, не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК.

В съдебното производство по проверка законосъобразността на ЕФ не са допуснати нарушения, обуславящи отмяната на решението и на електронния фиш.

При този изход на спора се явява основателно искането на ответната страна за присъждане на юрсконсултско възнаграждение, поради което касатора следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД МВР-Варна сумата в размер на предвидения в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ минимум от 80 лева.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Варна, Трети тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 698 от 28.05.2024г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110200975/2024 г., по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА Д. Г. М., [ЕГН], гр. Варна, "Младост", [адрес] да заплати на ОД МВР-Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.