Решение по дело №2473/2009 на Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 937                                                  01.07.2009г.                              гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                     І граждански състав

На осемнадесети юни две хиляди и девета година

В публичното заседание в следния състав :

 

                                                      Председател: І-ви граждански състав

 

Секретар І-ви граждански състав,

като разгледа докладваното от съдията І-ви граждански състав

гражданско дело № 2473 по описа за 2009 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба на Р.П.Б. - А. с ЕГН ********** ***, против А.А.А. с ЕГН ********** ***, Бургаска област, за прекратяване на гражданския им брак поради настъпилото в него по вина на ответника дълбоко и непоправимо разстройство. Ищцата предявява и небрачни искове : за предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се на посочения в исковата молба адрес и за възстановяване на предбрачното й фамилно име. Представя и ангажира доказателства.

Ответникът не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. Не се явява и представлява в съдебно заседание.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявеният брачен иск е с правно основание чл.99 ал.1 от Семейния кодекс.

Страните са съпрузи, сключили граждански брак на .................г. в гр.А., за което е съставен акт за граждански брак № .................г. От брака си страните нямат родени деца.

От показанията на разпитаните по делото свидетели П. Б. /баща на ищцата/ и Д. А. /братовчед на бащата на ищцата/ се установяват въведените от ищцата основания на иска й – проблемите в семейството възникнали непосредствено след сключването на брака; ответникът не работел, не осигурявал средства за издръжката на семейството си, като разчитал на средствата предоставяни от бащата на ищцата и често я изнудвал да иска от него допълнителни парични средства; не разговарял с ищцата, обиждал я; дори и когато започнал работа не внасял в домакинството никакви пари; често заминавал за по няколко дни, като отказвал да обясни на съпругата си тези отсъствия; през октомври 2008г. окончателно напуснал семейното жилище. Преценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, съдът кредитира напълно показанията на свидетелите, тъй като същите са пълни и безпротиворечиви, основани на преки и непосредствени впечатления от брачния живот на страните и неопровергани от други събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира предявения иск за развод за доказан по основание. Отношенията между съпрузите не са основани на взаимно уважение, разбирателство и общи грижи за семейството, поради което брачната им връзка е изпразнена предписаното й от закона и от добрите нрави съдържание /чл.15, 16 и 18 от СК/. Тази брачна връзка съществува само формално и е лишена от социалната си функция. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.99 ал.1 от СК и това фактическо състояние обуславя извод за основателност на иска за развод, който следва да бъде допуснат от съда.

По делото не се доказа противобрачно поведение на съпругата, но се установи, че съпругът е възприел поведение, контрастиращо с установените от добрите нрави и закона норми на съпружески отношения. Това поведение на ответника се е отразило негативно на брачната връзка, като е обусловило настоящото фактическо положение, което като цяло е в разрез с основните принципи и функции на брака, визирани в чл.3 и чл.4 от СК. По тези съображения съдът приема, че ответникът носи изключителната вина за брачното разстройство.

Ползването на семейното жилище :

Установява се от показанията на свидетелите, че семейното жилище на страните представлява стая и санитарно помещение в апартамент - мезонет, собственост на родителите на ищцата, находящ се в гр.Б. Предвид изводите относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и липсата на предявени претенции от ответника, на основание чл.107 ал.1 от СК, съдът намира, че ползването на семейното жилище следва да бъде предоставено на ищцата.

Относно фамилното име на съпругата :

Предвид развода, следва да бъде уважен иска на ищцата за възстановяване на предбрачното й фамилно име – Б..

На основание чл.6 т.2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя държавна такса за развода
в размер на 50 лв., която на основание чл.329, ал.1, предл.1 от ГПК следва да бъде заплатена от ответника.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо разстроен гражданския  брак, сключен на .........г. в гр.Айтос с акт за граждански брак № ............г. между Р.П.Б. - А. с ЕГН ********** ***, и А.А.А. с ЕГН ********** ***, Бургаска област.

ПРИЕМА, че изключителна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има МЪЖЪТ.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо стая и санитарно помещение в апартамент-мезонет, собственост на родителите на жената, находящ се в гр.Б., на Р.П.Б..

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име – Б..

ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН ********** ***, Бургаска област,  да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса от 50 лв. (петдесет лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                               

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :І-ви граждански състав

                                  Вярно с оригинала:

                                  З.М.