РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110208844 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. ЛЮБ. КР., ЕГН ********** чрез
неговия упълномощен процесуален представител – адв. М. К. от САК срещу
наказателно постановление № 20-4332-019641/05.11.2020 г., издадено от
Г.В.Б. – началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3
ЗДвП са му наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер 2 000,00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
като съгласно чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба
I3-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни
точки след влизане в сила на наказателното постановление.
В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати
съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, за несъответствие на детерминираната в
акта фактология с обективната действителност, както и за некоректно
приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на
1
оспореното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично и с адв. М. К. от САК, с пълномощно по
делото, които поддържат жалбата и изложените в нея съображения. В
допълнение са представени и писмени бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
268264/29.10.2020 г., съставен от Г. АЛ. Ш. – мл. автоконтрольор при ОПП-
СДВР и в присъствието на свидетеля П. ИЛ. С. е констатирано, че на
29.10.2020 г. около 00:24 часа в гр. София, бул. „Ломско шосе“,
жалбоподателят К. управлява лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ****
като при извършената проверка отказва да бъде изпробван от
правоохранителните органи за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510 с номер 0218, тариран до м. 11.2020 г.
На жалбоподателя К. е издаден талон за медицинско изследване №
0006163 за УМБАЛ „Св. Анна“ с указания, че следва да се яви в лечебното
заведение до 02:00 часа, считано от 29.10.2020 г., 00:55 ч., връчен му срещу
2
подпис. В посочения времеви интервал въззивникът не е предоставил кръвна
проба за химическо изследване, не пожелал да бъде извършена и контролна
проба с доказателствен анализатор.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен лично на К..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 20-4332-019641/05.11.2020 г. от Г.В.Б. –
началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
жалбоподателят К. са наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер 2 000,00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 ЗДвП, като съгласно чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба
I3-2539/17.12.2012 г. е постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни
точки след влизане в сила на наказателното постановление.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на
връчване на препис от НП на жалбоподателя К., поради което съдът намира,
че въззивната жалба е постъпила в законоустановения 7-дневен срок.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от представените писмени доказателства за назначаване, съответно
3
оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика са очертани времето, мястото, механизма на твърдяното
нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в
обективната действителност. В тази връзка, неоснователно е оплакването за
неспазване на едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН за произнасяне по
преписката от страна на наказващия орган, тъй като същият е инструктивен и
пропускането му не преклудира възможността за последващото издаване на
НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Р. ЛЮБ.
КР. е ангажирана, като на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП са му наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер 2 000,00 /две
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а съгласно чл.
3, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба I3-2539/17.12.2012 г. е
постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки след влизане в
сила на наказателното постановление.
4
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщените по
делото гласни доказателствени средства, настоящият съдебен състав намира,
че липсват убедителни фактически данни К. да е манифестирал еднозначно
отказ от извършването на проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта. Както полицейските служители Ш. и С., така
и третият свидетел-очевидец В.К. са категорични, че привлеченото към
отговорност лице е изпълнило стриктно указанията на правоохранителните
органи и са осъществени многократни опити за тестване, но въпреки това
всички проби били некачествени. В тази връзка, напълно изолирани са
сведенията в разказа на С., че водачът „видимо не даде проба на дрегера,
издишането през дрегера ставаше отстрани…“, тъй като в случая се касае за
необосновани субективни интерпретации и имайки предвид, че в показанията
си свидетелят Ш. пояснява, че „…той за не по-малко от десет пъти не можа
да даде проба. Това се счете за нас като отказ да даде качествена проба ,
тъй като не можа да даде толкова много пъти…ние сме длъжни да впишем,
че той отказва да даде качествена проба, защото това може да го прави
умишлено“.
В контекста на изложеното е повече от очевидно, че органите на
МВР са поставили знак за равенство между отказа от извършването на
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и некачествените проби при експлоатацията на уреда, който подход не
намира нормативна опора. На етапа на съдебното следствие не се събрани
еднопосочни доказателства, че К. целенасочено е препятствал проверката,
като по никакъв начин не е изключена вероятността и за евентуална повреда
на техническото средство, въпреки извършената предходна проверка за
неговата изправност. Ето защо, съдът намира, че детерминираните в акта
фактически положения са доказателствено необезпечени и се опровергават от
инкорпорираните в съдебната фаза релевантни източници на информация.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП предвижда отговорност за
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
5
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Тези
правни задължения, макар и ситуирани в една правна норма, са дадени в
условията на алтернативност, отчитайки употребения от законодателя
разделителен съюз „или“, който се използва за свързване на части на
изречението или на прости изречения, в случаите, когато факти, състояния
или действия взаимно се изключват /в този смисъл вж. и Тълкувателно
решение № 13 от 20.12.2021 г. по т.д. № 1/2021 г. на ОСС на I и II колегия
на ВАС, докладчик-съдия Н.Г. : „Нормата предвижда две форми на
изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на
предписание на контролния орган“/.
В конкретика на процесния казус се изяснява, че жалбоподателят К.
не е отказал извършването на проверка с техническо средство, напротив –
такава е била реализирана посредством неколкократно тестване, но пък за
сметка на това същият не е изпълнил предписанието на органите на МВР за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
му, имайки предвид, че впоследствие не се е явил в УМБАЛ „Св. Анна“. Тази
негова деятелност обаче не фигурира в съставения АУАН именно поради
погрешното прилагане на закона от актосъставителя, досежно произволното
приравняване на отказа за изследване с техническо средство и
невъзможността да се дадат качествени проби при неговото използване. Едва
в оспореното НП са вменени нови факти - „лицето не е дало кръв“, който
подход е незаконосъобразен, тъй като въззивникът е поставен в състояние на
процесуална изненада и е санкциониран за неизпълнение на алтернативно
предвиденото правно задължение, което не е било описано в акта. Посоченото
обстоятелство от своя страна мотивира несъмнен извод, че
административнонакателната отговорност е била ангажирана неправилно.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни
доводи, че макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то жалбоподателят е бил подведен под
6
отговорност при некоректно приложение на материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно.
Имайки предвид, че в представеното пълномощно за процесуално
представителство от адв. Милена Керемидкса от САК не е уговорено
възнаграждение, липсват и доказателства за реалното заплащане на такова,
съответно не се твърди правната помощ да е оказана при условията на чл. 38,
ал. 1 от Закона за адвокатурата, то не следва да се присъждат разноски /в този
смисъл вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 г. на ОС на Гражданска и Търговска колегии на Върховен
касационен съд, докладчик-съдиите Е.Ч. И А.Б., приложимо в настоящия
случай на основание чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.143 и чл.144 АПК във вр. с
чл. 63, ал. 3 ЗАНН/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-4332-
019641/05.11.2020 г. , издадено от Г.В.Б. – началник група при ОПП-СДВР, с
което на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя Р. ЛЮБ. КР., ЕГН
********** са наложени кумулативно административни наказания „глоба“ в
размер 2 000,00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
а съгласно чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба I3-2539/17.12.2012
г. е постановено отнемането на 12 /дванадесет/ контролни точки след влизане
в сила на наказателното постановление, като неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8