РЕШЕНИЕ№ 260044
гр. Перник, 04.08.2020
г.
Окръжен съд Перник Гражданска колегия, в открито
заседание на 08.07.2020 г., IІI-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман
Николов
като разгледа
докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 102 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на А.С.Г., с ЕГН: **********,
против Решение № 150 от 18.11.2019 г. по гр. дело № 221 по описа на Районен съд
– Брезник за 2019 г. С обжалваното Решение Районният съд, е уважил предявения
иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК предявен от М.С., с ЕГН: **********,
като баща и законен представител на ***, с ЕГН: **********, като е дадено
заместващо съгласие на
майката А.С.Г., за пътуването и пребиваването на детето й *** извън пределите
на Република България, считано до всички държави на ЕС, Република ***,
Република *** и Република *** неограничен брой пътувания за 5 (пет) годишен
период за времето от 01 септември до 01 юли, както и един месец от лятната
ваканция на детето – юли или август, който да съвпада с годишния отпуск на
бащата, придружаван от М.С., като негов баща и законен представител или от
изрично упълномощени от него лица, като датите на извеждане на детето извън
страната не съвпадат с
датите от определения режим на лични отношения на детето с майката А.С.Г.,
както и за издаване на международен паспорт по реда на ЗБЛД на детето й *** и
други необходими документи за тези пътувания.
Считайки решението за
незаконосъобразно и неправилно, А.Г. моли съда да го отмени и отхвърли предявения иск. В жалбата се изложени
съображения, че не
може да не бъде зачетено и нейното решение детето да не пътува без нейно
съгласие извън пределите на страната.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован, се явява лично и с
назначеният й особен представител – адв. С..
Особеният представител излага доводи, че определеният срок е твърде дълъг като
счита, че така определения срок от 5 години с неограничени пътувания ще
възпрепятства майката при упражняването на личните контакти с детето. На
следващо място не е ясно кои са тези трети лица, които може да упълномощава
ищеца и дали те могат да полагат грижи за детето и да носят отговорност. А.Г.
счита, че във връзка с възникналата епидемиологична обстановка, може да се
затворят границите за напред и в тази връзка, ако бившият и съпруг и детето заминат
за *** и попаднат в момент, когато се затворят границите на *** не се знае
колко време ще продължи карантината и детето ще престои в *** без нея. На
следващо място излага, че *** още не е в ЕС и тя няма да има право да се защити
и да върна детето в България.
В срока и по реда на чл. 263 от ГПК не е
постъпил отговор от въззиваемият – ищец.
В съдебно
заседание за въззиваемият се явява лично, като оспорва жалбата. Счита, че решението е изцяло в
интерес на детето, поради което и следва да се потвърди. Заявява, че е бил възпрепятстван да получа каквито и да е права да изведа
детето, затова съм искал от съда по-дълъг период. Излага, че и в България има
увеличение на корона вирус, както и, че има лично жилище и постоянна работа в
България, няма намерение да напуска България.
За ДСП-Перник се явява социалния работник Т., която заявява, че след
постановяване решението на Районен съд Брезник са провеждани разговори с
детето, което споделило, че желае да пътува с баща си в чужбина, за да познава
своите роднини.
Окръжен съд Перник, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите
на чл. 269 и чл. 270 от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на
първоинстанционния съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е
постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Предявеният иск по чл. 127а, ал. 2 от СК за издаване на документи за самоличност на детето *** и за
разрешение за пътуване на детето извън пределите на Република България до
всички държави на ЕС, Република ***, Република
*** и Република Т*** неограничен брой пътувания за 5 (пет) годишен
период за времето от 01 септември до 01 юли, както и един месец от лятната
ваканция на детето - юли или август, който да съвпада с годишния отпуск на
бащата, придружаван от ищеца, като негов баща и законен представител или от
изрично упълномощени от него лица, като датите на извеждане на детето извън
страната не съвпадат с датите от определения режим на лични отношения на детето
с майката А.Г., е обоснован с
необходимостта на ищеца да осигури пътуване на детето в чужбина, при разширеното семейство на бащата в
Република ***, който е роден и
родните му живеят там, но ответницата отказва да даде съгласие за това.
Установено е
от първоинстанционния съд, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен
с
Решение № 45 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 71 по описа на Районен съд Трън за
2018 г., по силата на което упражняването на родителските
права по отношение на детето *** са предоставени на бащата, а на майката е определен режим
на лични отношения с детето. Безспорно е по
делото, че и към момента родителските права спрямо детето *** се упражняват от бащата, при когото детето живее. Не е спорно по делото, че след
прекратяване на брака бащата
живее при добри битови условия и работи в ***, а детето, което е на * г.
посещава детска градина „***“ гр. ***. Не е спорно, че майката живее в ***. От доказателствата по делото се установило, че след развода детето е при своя баща, който полага грижите за него. От показанията на
социалния работник М. се установило, че работи със семейството от месец
декември на 2017 г. по повод дела относно домашното насилие и за развода по отношение на детето. Наясно е с опасенията
на майката, относно извеждането на детето в страни които не са членки на ЕС и
не обхващат хагската конвенция, но й е обяснила че, ако даден родител реши да
престъпи законодателството, би могъл да го направи при всякакви обстоятелства. При
разговори с детето ***, същото изразило съгласие
да може да се вижда с близките, както по бащина така и по майчина линия, да
пътува да излиза извън града. Детето също е споделило, че се вижда с
майка си, че контактуват добре, разбират се двамата. В заключение социалният
работник е завил, че, счита че е в интерес на детето на пътува и да има
задграничен паспорт. Уточнила е, че това нейно становище е само при изрично
спазване на регламента по отношение на режима на лични контакти на единия и
отвеждане от другия родител. Правилно районният съд е разрешил пътуванията на
детето в чужбина, като е съобразил възможните ограничения, при които това може
да бъде сторено – посочен е срок, за който детето може да напуска страната, а
именно 5 години, определяем е и кръга на държавите, в които
пътуванията могат да бъдат осъществявани, а именно: всички държави
на ЕС, Република ***, Република *** и
Република ***. Разрешението е съобразено и с режима на лични контакти на
майката с детето, като датите на извеждане на детето извън страната да
не съвпадат с датите от определения режим на лични отношения. В този смисъл
обжалваното Решение е съобразено и с
Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК.
Липсват данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето при посещение на
страните, попадащи в така очертания обхват.
Въззивният съд приема за недоказани и поради това неоснователни възраженията на майката, че не може да не бъде зачетено и нейното решение детето да не пътува без нейно съгласие извън пределите на страната. Наличието на несъгласие по въпроса за пътуванията в чужбина на детето, както и опасенията на майката, че това ще доведе до ограничаване на режима на личните му отношения, не е основание да бъде отказано осъществяването на такива пътувания. При противоречие между интересите на децата и интересите на родителя, предимство трябва да намерят интересите на децата – Решение № 86 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4685/2015 г., IV г. о., ГК. В настоящия случай, по делото липсват каквито и е доказателства, че желанието на бащата детето да пътува в чужбина е обусловено от стремеж за осуетяване на личните контакти с майката. Установено е, че в Република *** живеят родителите на ищеца, същите имат жилище и доходи.
Наред с това, необходимо е да се отчете, че искането за разрешение на детето
да пътува извън страната касае краткосрочни пътувания. Поради това,
възможността от възникване на конфликт между правото на детето да пътува и
правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако
пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи
това временно ограничаване на правата си (в този смисъл ТР № 1 от 3.07.2017 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК). От съществено значение за определяне срока на разрешението е възрастта на детето – *
години, както и обстоятелството, че родителят, на когото не са предоставени за
упражняване родителските права, има местоживеене в България. В настоящия случай
ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на
пълнолетието, поначало ще е в интерес на малолетното дете, тъй като след
изтичането на срока, ако между родителите все още няма съгласие за пътуванията
на детето, съдът отново ще бъде сезиран с искане по чл. 127а
от СК и ще извърши нова преценка на релевантните за разрешаването на
пътуванията обстоятелства - с оглед интересите на детето. В настоящото
производство не се установяват обстоятелства от изключителен, извънреден
характер, които да налагат даването на разрешение от съда за пътувания до
навършването на пълнолетие от детето, поради което въззивният съд намира, че
правилно първоинстанционният съд, в интерес на *-годишния *** е определил срок на разрешението за пътувания без съгласие
на майката на 5 години.
Относно
възражението, че Република *** още не е в ЕС и А.Г. няма да има право да се
защити и да върна детето в България, въззивният също счита за неоснователно,
тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства, че бащата е нарушавал
или е имал намерение да наруши определения режим на лични контакти между
майката и детето.
Що
се касае до възражението, че във връзка с възникналата епидемиологична
обстановка, може да се затворят границите, то това възражение също е
неоснователно, тъй като ограничителните мерки, са временни и динамични и не би
могло да се твърди, че те са пречка за даване на разрешение за пътуване. С
дадено от съда разрешение или без него, ако има забрана за влизане/излизане от
страната тя ще важи за всички и при тази ситуация би могло да се стигне до
неизпълнение на графика за лични контакти, но това няма да бъде по вина на
ищеца.
Предвид горното,
обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и не са налице
основания за неговата отмяна, или изменение. Позовавайки се на задължителна
съдебна практика, районният съд е изложил обстойни мотиви, които се споделят и
от настоящия съдебен състав, поради което на осн. чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към тях.
Разноски не се претендират от въззиваемия, поради което и не следва да се присъждат.
Въз основа на изложените съображения и мотиви
и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 150 от 18.11.2019 г. по гр. дело № 221 по описа на Районен съд – Брезник за
2019 г.
Решението не подлежи на касационно
обжалване пред ВКС
на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.