Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, …………2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи януари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Г., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14917 по описа за 2015 год. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от И.Ч.П., действащ със съгласието на майка си С.И.П., против „З.А.Д.А.” АД иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.
Ищецът твърди, че на 22.07.2014г., около 20.30 часа, на главен път I-9 Е-87 Варна-Бургас, км. 240, в посока от с. Тънково към
с. Равда пострадал, като пътник, на мотоциклет „Хонда“ с рег № *******,
управляван от И.Г.Г., чиято отговорност
била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното
дружество. Водачът на мотоциклета, при достигането на разклона на хотел
„Тарсис“, нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като се движел с
несъобразена скорост, в резултат на което загубил контрол над превозното средство и
допуснал настъпването на пътно-транспортно произшествие. При произшествието
били причинени телесни повреди на ищеца – счупване на дясната ключица, охлузване
на дясното коляно и множество охлузвания и кръвонасядания по тялото и
крайниците. След инцидента ищецът бил транспортиран до МБАЛ „Бургас“ – гр.
Бургас, където лекарите му поставили гипсова имобилизация и предписали
обезболяващи медикаменти. От телесните повреди ищецът претърпял силни болки и страдани.
През периода на възстановяване следвало да спазва постелен режим и разчитал
единствено на близките си за ежедневното си обслужване, преживял силен стрес
след инцидента, който оставил травматичен спомен в неговото съзнание. Стойността
на неимуществените вреди ищецът определя на 40 000лв. Наред с това
претърпял и имуществени вреди, изразили се в разходи за рентгенологично
изследване, в размер на 15лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв., представляващи
част от общо дължими 40 000лв., и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 15лв., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от
22.07.2014г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, поради следните възражения: оспорва механизма
на настъпване на пътно-транспортното произшествие; поддържа становището, че поведението на сочения от ищеца деликвент не
било противоправно и виновно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между пътно-транспортното произшествие и причените на ищеца вреди; прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца; оспорва размера на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 35 000 лв., представляващи част от общо дължими 40 000 лв.:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, ищецът следва
да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на мотоциклета,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на
дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да
докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че отговорността на
водача на мотоциклет марка „Хонда“, с рег. № ******* е била
застрахована по застраховка ”Гражданска отговорност” към датата на настъпване
на пътно-транспортното произшествие.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установява следният механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие:
На прав участък от път с двупосочно движение, с по една лента за движение в
едно направление, мотоциклет „Хонда”, управляван от И.Г.Г., се е движел със
скорост от около 70 км/ч в посока гр. Бургас в дясна лента за движение. Върху мотоциклета, освен водачът, се е возил и
пътник – ищецът по делото. В район след кръстовище, водачът на мотоциклета е предприел маневра „намаляване на скоростта на
движение”, при която е изгубил контрол върху управлението на мотоциклета и
поради недобрия синхрон между телата на водача и пътника, превозното средство е
паднало на дясната си странична част. След падането, мотоциклетът се е плъзнал
надясно по асфалта и е спрял движението си. Според вещото лице, причина за
настъпване на пътно-транспортното произшествие, е поведението на водача на
мотоциклета, който се е движел с висока скорост и рязко е употребил органите на
управление, при което е изгубил контрол върху управлението на мотоциклета. В
открито съдебно заседание от 15.03.2017г. експертът заявява, че ако предната
гума на мотоциклета е попаднала върху пясъчна настилка, а задната е била
разположена върху асфалт, то превозното средство би се завъртяло. При
изследване на възможността от техническа страна водачът на мотоциклета да
предотврати процесното пътно-транспортно произшествие вещото лице дава становище,
че водачът е можел да не допусне произшествието, ако се бе съобразил с пътните
условия и своевременно бе намалил скоростта на движение.
В своите показания св. Г. – водач на мотоциклета, заявява, че по време на
пътно-транспортното произшествие пътувал заедно с ищеца към 20.30 ч. със
скорост от около 80 км./час. Според него, тази скорост била разрешена в
участъка, в който настъпило транспортното произшествие. Видял силует на пътя,
поради което набил спирачки и се опитал „да избяга в дясно”. В тъмното му се
сторило, че е силует на кола „Опел Астра”, тъмнозелена. Тъй като се здрачавало,
не успял да я види ясно. Ищецът пътувал зад водача на мотоциклета, държал се за
него, облечен бил с яке, двамата били с каски. Свидетелят намалил скоростта, но
предната гума на мотоциклета попаднала върху пясък, поради което „моторът поднесъл”.
Според свидетеля, ищецът по никакъв начин с поведението си не е допринесъл за
настъпване на пътно-транспортното произшествие.
При така събраните доказателства, съдът приема за доказано по делото, че
пътно-транспортното произшествие е настъпило в резултат на противоправното и
виновно поведение на водача на мотоциклета. Същият е допуснал нарушение на чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, съгласно който
водачите са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Същите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. От заключението на автотехническата експертиза
и показанията на св. Г. – водач на
моторното превозно средство, се установява, че се е движел с несъобразена с
пътните условия скорост. Водачът сам твърди, че се е здрачавало и не е виждал
ясно пътя, но въпреки това е избрал скорост на движение, при която не е имал
възможност безопасно да спре пред всяко препятствие на пътя.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че ищецът при пътно-транспортното произшествие е получил следните телесни повреди: счупване
на дясната ключица и охлузване в областта на дясната колянна става. Поставена е
била мека имобилизация на счупената ключица. На 05.08.2014г. е била направена
контролна рентгенова снимка на дясната ключица. Счупването на ключицата е
довело до трайно затруднение на движението на горния десен крайник за срок от
повече от 30 дни. Охлузването на дясната колянна става е довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. По отношение на счупването на
дясната ключица е проведено консервативно лечение с поставяне на мека
имобилизация за 30 дни. Срокът за възстановяване на ключицата е продължил 2
месеца. Охлузването на дясната колянна става е обработено хирургически,
поставена е ваксина ”ТАП”. При нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът на възстановяване е продължил
2 седмици. Направеният от ищеца разход за рентгенова снимка на дясната ключица
е във връзка с полученото при пътно-транспортното произшествие увреждане и е
необходим за проведеното лечение. По
делото няма медицински документи за настъпили усложнения при лечението на телесните
повреди. Периодът на интензивни болки е продължил 20 дни. Общият възстановителен
период е 2 месеца. В съдебно заседание от 31.01.2018г. вещото лице заявява, че
имобилизация при такива счупвания на
ключицата се носи за период от 28 дни до един месец.
От показанията на свидетелката Г., при която ищецът е живял през лятото на
2014г., се установява, че нейният съпруг – водачът на мотоциклета, в деня на
пътно-транспортното произшествие е потеглил заедно с ищеца към св.Влас. След
пътно-транспортното произшествие ключицата на ищеца била счупена и получил
охлузване на крака. На рамото също имал охлузване. С разрешението на майката на
ищеца го закарали до болницата. Лекарите му направили мека превръзка на рамото,
с която останал един месец. Ищецът изпитвал болки през периода на лечение.
Свидетелката се грижела за него. Правела превръзки на охлузванията на рамото и
на крака в течение на повече от 20 дни, давала му аналгетици. Детето трябвало
да лежи през цялото време. Възстановяването продължило месец, месец и половина.
Според свидетелката, ищецът не се възстановил напълно, тъй като скоро след катастрофата
ходил на ски и паднал, от което получил усложнения. Поставили му планка, която
още стояла, не искали да я махат. Лекарят казал, че в основата на усложненията
след падането на ски, бил предходния инцидент при падането с мотора, когато ищецът
счупил ключицата, защото това вече било слабо място за него. Планката я
поставили след падането на ски. Падането не било толкова сериозно, но след него
ищецът се контузил на същото място, където по-рано счупил ключицата.
Събраните по делото доказателства установяват претърпените
от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка
между тях и процесното пътно-транспортно произшествие.
Осъществен е ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по
основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищеца към датата на
пътно-транспортното произшествие - 14г., вида на травматичните увреждания – счупване
на дясната ключица, което е довело до трайно затрудняване движенията на десния
горен крайник за повече от 30 дни, и охлузване в областта на дясната колянна
става, което е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; вида на проведеното лечение на
ключицата, което се е изразило в поставяне на мека имобилизация за срок от 30
дни, и вида на проведеното лечение на охлузването на дясната колянна става,
което се е изразило в почистване на охлузването и поставяне еднократно на
ваксина „ТАП”. Наред с това съдът отчете периодът, през който ищецът е търпял
интензивни болки и страдания – 20 дни и общият възстановителен период – 2 месеца,
както и претърпените от П. през възстановителния период затруднения и
неудобства при извършването на обичайни ежедневни дейности. При определяне
размера на обезщетението съдът съобрази и преживените от ищеца стрес и негативни
емоционални преживявания по време на катастрофата. От друга страна, съдът отчете
обстоятелството, че ищецът е възстановен напълно, по делото не са представени
медицински документи за настъпили усложнения от телесните повреди/заключение на
медицинската експертиза/. Показанията на св.Г. относно получена последваща телесна повреда от ищеца при
падане на ски са неотносими към настоящия спор, поради което са ирелевантни за
определяне на обезщетението по настоящото дело. Съгласно чл. 45, ал.1 от ЗЗД,
деликвентът, респ. неговият застраховател по реда на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/,
дължат обезщетение само за вреди, които са пряка
и непосредствена последица от
неправомерното поведение на деликвента, а евентуална травма при падане на ски
и евентуални усложнения от травмата при
падането на ски, за които няма и медицински документи по делото, не биха могли
да се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие.
Като отчете
горепосочените обстоятелства, съдът определи размер
на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, от 8 000 лв., до който размер искът
е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от
35 000лв., представляващи част от общо дължими 40 000лв., следва да
бъде отхвърлен.
По възражението за съпричиняване:
Събраните по делото доказателства не установяват поведение на ищеца, с
което да е допринесъл за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Според
автотехническата експертиза, причина за настъпване на произшествието е поведението
на водача на мотоциклета, който се е движел с висока скорост и рязко е
употребил органите на управление на мотоциклета, в резултат на което се е
получил недобър синхрон между неговото тяло и
тялото на ищеца и мотоциклетът е паднал на дясната си странична част.
Според св. Г. – водач на мотоциклета,
ищецът по време на пътуването се е държал за него и не е извършил
действие, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието.
Тежестта на доказване на възражението за съпричиняване на вредите е върху
ответника, но събраните по делото доказателства не доказват това възражение,
поради което съдът прие същото за неоснователно.
По предявения иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 15лв., представляващи разходи за рентгенологично изследване:
Видно от искане за ренгенологично изследване от м.08.2014г., фактура от
05.08.2014г. и касов бон от 05.08.2014г.
ищецът е направил разходи за рентгенологично изследване в „Многопрофилна
болница за активно лечение Бургас” АД на стойност 15лв.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че направеният от ищеца разход за рентгенова снимка на дясната
ключица е бил необходим за проведеното лечение, тъй като чрез направената
контролна снимка е извършено проследяване на процеса на възстановяване на счупената ключица.
С оглед на събраните доказателства, съдът прие, че искът е доказан по
основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
По
разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
1078.45лв., съобразно отхвърлената част
от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата адв. П.К. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 434.09лв. с ДДС, съобразно
уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса върху
уважения иск в размер на 320лв. и на СГС
разноски за вещо лице в размер на 57.14 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на И.Ч.П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си С.И.П.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „*******6, офис 10,
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм/, сумата от 8 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания от следните телесни повреди: счупване на дясна
ключица и охлузване в областта на дясна колянна става, причинени при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.07.2014г. по вина на водача на мотоциклет
„Хонда“ с рег. № ******* – И.Г.Г., по време на действие на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва от 22.07.2014г.
до окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 35 000 лв.,
представляващи част от общо дължими 40 000лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“
АД, да заплати на И.Ч.П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на
майка си С.И.П., ЕГН **********, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата
от 15 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за рентгенологично изследване по фактура № **********/05.08.2014г. и
касов бон от 05.08.2014г., което изследване е необходимо за лечение на телесна
повреда - счупване на дясната ключица, причинена
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 22.07.2014г. по вина на водача
на мотоциклет „Хонда“ с рег. № ******* – И.Г.Г., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва от 22.07.2014г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.Ч.П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си С.И.П.,
ЕГН **********, да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 1078.45лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД да заплати на адв. П.К. ***, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 434.09лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер на 320лв., а на СГС разноски за вещи
лица в размер на 57.14лв., съобразно уважената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :