Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19
гр.Русе, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Г., като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 101
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.27, ал.7 от ЗПЗП вр. чл.166, ал.2
от ДОПК.
Настоящото дело е образувано след като с определение №
728 от 01.02.2021 г., постановено по адм.д. № 10420/2020 г. по описа на АдмС –
София-град, съдът е прекратил образуваното пред него производство по жалба на „ГИП-60“ ЕООД, със
седалище в гр.Русе, представлявано от управителя И.Г.П., против акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ)
№ 01-2600/4247 от 13.08.2020 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, и е изпратил делото по
подсъдност на АдмС – Русе. С оспорения АУПДВ, на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4,
буква “б“, във връзка с чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.,
чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК, и чл.20а, ал.1,
ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, е установено публично държавно вземане, представляващо
изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., направление
„Биологично растениевъдство“ за кампании 2012, 2013 и 2014 във връзка с
подадените от „ГИП-60“ ЕООД Общи заявления за плащане на площ за 2012 с УИН 18/280512/55642,
2013 с УИН 18/280513/60957 и за 2014 с УИН 18/280514/65542 в размер на
31 811,96 лева. В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, поради издаването му при неспазване на изискванията за форма
на акта – липсвали фактически установявания, въз основа на които се издава
акта, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – доколкото не бил
приложен относимия процесуален ред за издаването му, както и в противоречие с
материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения
административен акт.
Ответникът по
жалбата - зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез
процесуалния си представител, в депозирани по делото писмени бележки и в
съдебно заседание в хода на устните състезания оспорва основателността на
жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема
следното:
От зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ е издадено уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АЕП) от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2015
г., регистрирано от Държавен фонд „Земеделие“ с изх. № 01-2600/8497 от 14.03.2016
г. Със същото ДФЗ – РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент
на „ГИП-60“ ЕООД, гр. Русе, по направление „Биологично растениевъдство“, поради
това, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от
дружеството през текущата кампания парцели, които са в размер на 28.21 ха,
спрямо одобрените/референтните парцели (парцелите, за които има първоначално
одобрен ангажимент през 2012 година – в размер на 30.49 ха) за участие по
направление „Биологично растениевъдство“ е в размер общо на 27 ха, което в
процентно изражение е 88,55%. (л. л. 18 – 20 от адм.д. № 10420/2020 г. по описа
на АдмС – София-град).
Уведомително писмо с
изх. № 01-2600/8497 от 14.03.2016 г. е съобщено на адресата на 23.03.2016 г. (л.
20 от адм.д. № 10420/2020 г. по описа на АдмС – София-град) и обжалвано от
„ГИП-60“ ЕООД пред Административен съд – Русе. Образувано било адм.д. № 128 по
описа на съда за 2016 г. С решение № 19/28.07.2017 г. по адм.д. № 128/2016 г.,
Административен съд – Русе отхвърля жалбата на „ГИП-60“ ЕООД против уведомително
писмо изх. № 01-2600/8497 от 14.03.2016 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, като заверен препис от постановеното решение е приложен към
настоящото дело (л. л. 14 – 17 от делото). Съдебното решение е оставено в сила с
окончателно решение № 8028 от 14.06.2018 г., постановено по адм.д. № 11278/2017
г. на Върховен административен съд, заверен препис от което също е приложен към
настоящото дело (л. л. 18 – 20 от делото).
До „ГИП-60“ ЕООД,
гр. Русе е изпратено писмо изх. № 01-2600/4247 от 15.08.2018 г. на зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл.26, ал.1 от АПК адресатът се
уведомява за откриване на производство по издаване на АУПДВ,
на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 с изх. № 01-2600/8497 от 14.03.2016 г.
Посочени са резултатите от извършена административна проверка на основание
чл.37, ал.2 от
ЗПЗП, констатираните обстоятелства и паричните суми, които следва да се
възстановят (л. л. 16 и 17 от адм.д. № 10420/2020 г. по описа на АдмС –
София-град). Писмото е получено от адресата на 28.09.2018 г., видно от
ръкописно вписания текст, лично от представляващия дружеството на л. 17 от
адм.д. № 10420/2020 г. по описа на АдмС – София-град).
Процесният акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4247 от 13.08.2020 г. е
издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл.27,
ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК. С него, на
основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, буква “б“, във връзка с чл.24, ал.1 и ал.2
от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК и във вр. с чл.165
и чл.166 от ДОПК, и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП и влязъл в сила акт
за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. № 01-2600/8497 от
14.03.2016 г., се установява по отношение на „ГИП-60“ ЕООД, гр.Русе публично
държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013 г., направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2012, 2013 и
2014 във връзка с подадените от „ГИП-60“ ЕООД Общи заявления за плащане на площ
за 2012 с УИН 18/280512/55642, 2013 с УИН 18/280513/60957 и за 2014 с УИН
18/280514/65542 в размер на 31 811.96 лева (л. л. 7 – 9 от адм.д. №
10420/2020 г. по описа на АдмС – София-град). В акта е посочено, че „ГИП-60“
ЕООД е регистриран с УРН 572623 в ИСАК, одобрен е за участие по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., с направление „Биологично
растениевъдство“ през кампания 2012 и по негови заявления са били изплатени
следните суми по мярката: през първата година от ангажимента – за кампания 2012
– АП 08 – 0.00 лева, през втората година от ангажимента – за кампания 2013 – АП
08 – 39 864.76 лева и през третата година от ангажимента – АП 08 –
39 665.15 лева. Посочено е, че с влязъл в сила акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх. №
01-2600/8497 от 14.03.2016 г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция е
прекратил агроекологичния ангажимент на „ГИП-60“ ЕООД. Вписано е, че общата
изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство“, представляваща
сбора от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините,
предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на
79 529.91 лева и в съответствие с чл.18, ал.4, буква “б“ от Наредба № 11
от 06.04.2009 г. „ГИП-60“ ЕООД следва да възстанови 40% от тази сума, което се
равнява на 31 811.96 лева. Визирано е и задължение за лихва, която се
начислява върху сумата след посочения срок за доброволно плащане.
Видно от
представеното известие за доставяне, АУПДВ е
получен от представляващия дружеството срещу подпис на 21.09.2020 г. (л. 15 от адм.д.
№ 10420/2020 г. по описа на АдмС – София-град).
Жалба срещу АУПДВ е депозирана пред АдмС – София-град
на 30.09.2020 г., където е регистрирана под вх. № 30335 от същата дата (л. 5 от
адм.д. № 10420/2020 г. по описа на АдмС – София-град).
Според чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, в приложимата към датата на издаване на процесния АУПДВ редакция (изм. ДВ, бр.96 от 2019г., в сила от
01.01.2020г.), за недължимо платени
и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени
средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на
чл.162, ал.2,
т.9 от ДОПК, публични са и вземанията за лихвите за вземанията по т.8. Съгласно
чл.165 от ДОПК,
събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в
сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В чл.27, ал.3 от ЗПЗП
е предвидено,
че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Според чл.27, ал.5 от ЗПЗП (изм. ДВ, бр.51 от 2019г., в сила от
28.06.2019г.) вземанията, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс,
а според чл.27, ал.7 от ЗПЗП (Нова – ДВ, бр.51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г.),
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК. Според чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните
вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според
чл.166, ал.3
от ДОПК, актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на
съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл.81 от АПК
означава, че
оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна
възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда
за оспорване, предвидена в чл.148 от АПК, т.е. аминистративният акт може да се
обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред.
В случая жалбата е
депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на АУПДВ №
01-2600/4247 от 13.08.2020 г., от адресат на акта, за който е налице правен
интерес от оспорването и е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспорваният акт е
обективиран в писмена форма и е издаден от заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ П.С.. По делото е представена Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019
г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл.20, т.2 и т.3 и
чл.20а, ал.1, 2, 4 и 6 от ЗПЗП, чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13 и чл.11, ал.2 от
Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, същият делегира на П.Д.С.
– заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия, включително посоченото
в т.20 от заповедта – да издава и подписва актове за установяване на публични
държавни вземания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ (л. л. 24 и 25 от
делото). Доколкото в съответния (по смисъла на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК) закон –
ЗПЗП, не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ,
в случая той е определен от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като
ръководител на съответната администрация и зам.-изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ се явява компетентен да издаде акт от вида на процесния.
При издаване на
оспорения акт са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като в него
са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му. Като
правно основание са посочени разпоредбите на чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, буква
“б“, във връзка с чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. (Наредба
№ 11 от 06.04.2009 г.). Съгласно §6 от ПЗР, тази
Наредба
е издадена въз основа на законовата делегация с §35, ал.3 от ПЗР на ЗПЗП, министърът
на земеделието и продоволствието да издава наредби по прилагането на Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. В разпоредбата на чл.18,
ал.3, т.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е предвидено, че Държавен фонд
„Земеделие“ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно
разпоредбите на ал.4, когато: не са спазили изискванията на чл.24, ал.2. В чл.
24, ал.1 от същата наредба е предвидено, че агроекологичните дейности или
направления по чл.2, ал.1, т.1, буква „а“, т.2, 3, 4 се извършват върху едни и
същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен
период от поемане на агроекологичното задължение, а в чл.24, ал.2 – че
одобрената площ за извършване на същите агроекологични дейности или
направления, може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне
90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за
която има поет агроекологичен ангажимент. От фактическа страна в АУПДВ е посочено, че с влязъл в сила акт
за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013
г. с изх. № 01-2600/8497 от 14.03.2016 г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, е прекратила агроекологичния ангажимент на „ГИП-60“ ЕООД. Така
изложените в АУПДВ фактически и правни основания са
достатъчно ясни и подробни, и същите дават на жалбоподателя възможност да
разбере какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи
правната норма.
В процедурата по
издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Компетентният орган е изпълнил
задълженията си, предвидени в чл.26, чл.28 и чл.35 от АПК, включително е уведомил
писмено адресата на акта за започването на административно производство по
издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да
вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и ангажиране на
допълнителни доказателства, относими към изложените констатации.
Противно на
твърдението на жалбоподателя, за конкретното вземане не са налице
предпоставките за установяването му по реда на ЗУСЕСИФ, което /явно с арг. от чл.166,
ал.2 от ДОПК/ да изключи правомерността на установяването на публичното
държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК.
При действието на §4,
ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и
плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал.1 /Програмата за
развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не
е предвидено в Регламент (ЕС) №
1305/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане
на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) №
1698/2005
на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) №
1306/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти (ЕИО) №
352/78,
(ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L
347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по
неговото прилагане. Изключението се съдържа в §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП
/ДВ, бр.
2/2018 г./, според който започналите производства по издадените до датата на
влизането в сила на този закон наредби по
прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Жалбоподателят е ползвател
на финансова помощ по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007 - 2013 с направление
„Биологично растениевъдство“. Производството е за мярка по чл.9б, т.2 от ЗПЗП,
но за него е приложима Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. и то следва да се довърши по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Неприложим към него е
редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. В този смисъл е и решение № 12339
от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4217/2020
г., I о.
По изложените в АУПДВ факти по делото няма спор и същите
се доказват по несъмнен начин от приложените към настоящото дело заверени
преписи на решение № 19/28.07.2017 г. по
адм.д. № 128/2016 г. на Административен съд – Русе, с което съдът отхвърля
жалбата на „ГИП-60“ ЕООД против уведомително писмо изх. № 01-2600/8497 от
14.03.2016 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, оставено в сила
с окончателно решение № 8028 от 14.06.2018г., постановено по адм.д. №
11278/2017 г. на Върховен административен съд, от които е видно, че агроекологичният
ангажимент на „ГИП-60“ ЕООД за кампания 2015 г. е прекратен на основание чл.18,
ал.3, т.3, във вр. с чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. с издаденото
от зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ уведомително писмо за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013
г., с изх. № 01-2600/8497 от 14.03.2016 г., което е влязло в сила на 14.06.2018
г.
Наличието на
предвидените в чл.18, ал.3, т.3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. материалноправни
предпоставки подпомаганото лице „ГИП-60“ ЕООД да възстанови получената
финансова помощ по съответното направление, съобразно ал.4 на същата норма е установено
с влязло в сила съдебно решение, което съгласно чл.177, ал.1 от АПК е задължително и
обвързва страните по делото. В този смисъл е и решение № 13391 от 28.10.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 7569/2020 г., I о.
В чл.18, ал.4 от
Наредба № 11
от 06.04.2009 г., в приложимата към датата на издаване на АУПДВ редакция (в сила от 18.03.2014 г.) е
предвидено, че подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова
помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално
одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният
ангажимент, както следва: а) до края на третата година – 100 %; б) до края на
четвъртата година – 40 %; в) до края на петата година – 20 %; г) след петата
година – 10 %. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от същата наредба,
агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни
години, а според ал.2 – срокът по ал.1 започва да тече от началото на годината
на подаване на „Заявление за подпомагане“, което през първата година на
кандидатстване е и „Заявление за плащане“, а през всяка следваща година до
изтичане на срока по ал.1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за
плащане“. При липса на спор, че годината на първоначалното одобрение по мярката
е 2012 г., то правилно е определен размерът на сумата за възстановяване по
чл.18, ал.4, буква „б“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Прекратяването на поетия
от „ГИП-60“ ЕООД агроекологичен ангажимент в случая е станало до края на
четвъртата му година, поради което и подпомаганото лице следва да възстанови 40%
от получената по съответното направление финансова помощ в размер общо на
31 811,96 лева. Като е установил публично държавно вземане в този размер,
компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в
производството факти.
Постановеният акт за
установяване на публично държавно вземане е в съответствие със закона и
неговата цел, и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изхода на делото искането на ответника по
жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание
чл.143, ал.4 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 200 лева, съгласно чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „ГИП-60“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.„Ниш“ №
36, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя И.Г.П., против акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-2600/4247 от 13.08.2020 г.,
издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА „ГИП-60“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Ниш“ № 36, ет. 2, ап. 4, представлявано
от управителя И.Г.П. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: