Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.05.2018 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Боряна Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
гр.дело № 3248 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.07.2017 г. по гр.д. № 23657/14 г., СРС, І ГО, 124 с-в е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Ц.И.Х., ЕГН
**********, К.Х.Х., ЕГН ********** и В.Х.М., ЕГН **********, всички от гр.София, дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, разделно по 1/6 всеки от тях, от следните суми
- от 1 580,03 лв., за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 12.2010г. до
м.04.2013 г. за имот с абонатен № 069710, ведно със законната лихва за п ериода
от 17.01.2014 г. до изплащане на вземането, от сума в размер на 243,79 лв. лихва за забава за периода от 01.02.2011 г.
до 19.12.2013 г., за които е издадена заповед за изп ълнение по чл.410 ГПК по
гр.д. № 2412/2014 г. на сРС, 124 състав. Осъдил
е Ц.И.Х., ЕГН **********, К.Х.Х., ЕГН ********** и В.Х.М., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, по 7,21 лв. всеки от тях разноски в заповедното производство,
като и по 48,06 лв. всеки от тях разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответниците К.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Х.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***8, чрез пълномощника по делото адвокат В.Ц.
от САК, с мотиви,
изложени в жалбата. Моли да бъде
обезсилено процесното решение от 18.07.2017
г. по гр.д. № 23657/14 г. на СРС, І ГО,
124 с-в като процесуално недопустимо и да бъде прекратено делото, евентуално да
бъде върнато за разглеждане от друг състав. Ако съдът приеме, че решението е
допустимо, да бъде отменено в частта, в която са уважени предявените искове
срещу К.Х.Х. и В.Х.М., като бъдат отхвърлени предявените
срещу тях искове. Претендира разноски.
Сочи, че това решение е
постановено по повод решение от 28.10.2016 г. по гр.д. № 10003/2015 г., с което
СГС, ГК, ІІ-„д“ състав е върнал делото за ново разлеждане от друг състав на СРС
и произнасяне по предявените от „Т.С.“ ЕАД искове срещу наследниците по закон
на Х.К.Х.-Ц.И.Х., К.Х.Х. и В.Х.М., съобразно наследствения дял на всеки един от
тях, като е прекратил производството по делото в тази част. Сочи, че при новото
разглеждане на делото в СРС, същото не е
било образувано под нов номер съобразно разпоредбта на чл.76, ал.6 от
Правилника за администрацията на съдилищата, а е продължило под първоначално
образувания номер. Приключило е с постановяване на процесното решение от
18.07.2017 г., предмет на настоящата жалба. Твърди, че това решение е
недопустимо, тъй като е следвало да бъде образувано под нов номер и да бъде определен
нов съдия-докладчик при спазване на правилата за случаен избор. Сочи, че
формално, съдията-докладчик не е бил съдия от този състав, който е постановил
обезсиленото решение, поради което не може да се приеме, че вече има убеждение
и мнение по спора. Но има произнесени две решения под един и същ номер на дело,
при положение, че е било обезсилено предхождащото съдебно решение от въззивната
инстанция и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия
съд. Сочи, че първоинстанционното решение е постановено при нередовна искова
молба. След като наследниците по закон на починалия Х.К.Х. са били
конституирани във въззивната инстанция, то ИМ се явява нередовна на основание
чл.127, ал.1, т.2 и 5, поради което същата е следвало да бъде оставена без
движение със съответните указания. ИМ трябва да съдържа името и адреса на
ответника, но по делото няма данни, че ищцовото дружество е предявило претенции
срещу новоконституираните лица. ИМ трябва да съдържа в какво се състои
искането-чл127, ал.1, т.5 ГПК, но по делото липсват данни, че ищцовото
дружество е предявило претенции срещу Ц.Х., К.Х. и В.М.. Освен това,
новоконституираните страни по исковете, които въззивинят съд е върнал за ново
разглеждане К.Х. и В.М., не са участвали в процесуалните действия по отговор на
ИМ и изслушване заключението на вещото лице, с което първоинстанционния съд е
нарушил правото им на защита. Сочи още, че новоконституираният ответник с
определение от 04.09.2015 г. на СГС, по в.гр.д. № 10003/2015г. по исковете,
които въззивният съд е върнал за ново разглеждане-Ц.И.Х., е починала. Тя е
оставила като наследници по закон К.Х. и В.М., но същите на са били
конституирани по реда на чл.227 от ГПК като страна в първоинстанционното
производство на мястото на своя наследодател. Като не е направи това, съдът е
постановил едно недопустимо решение по отношение на ответника Ц.И., което следва
да бъде обезсилено от въззивния съд, а производството по делото да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При връщането
въззивният съд посочва изчерпателно процесуалните пропуски на първостепенния
съд, дава му указания от кой момент следва да започне разглеждането на
първоинстанционното производство. Първоинстанционният съд не е изпълнил своите
задължения да изложи мотиви по всички възражения на страните, да обсъди всички
събрани доказателства по делото. От събраните доказателства се установява, че К.Х.Х.
е придобил „голата“ собственост върху процесния имот, за който се твърди, че е
бил топлоснабден, но той не го е ползвал през процесния период за своя бит.
Ответницата В.М. не е имала нищо общо с процесния имот. К.Х.Х. и В.М. не са били битови клиенти на ТЕ, тъй като
не са ползвали нито цялото, нито част от жилището и не са употребявали ТЕ за
отопление и БГВ в него, поради което не притежават пасивна материално правна
легитимация и не дължат претендираните суми за имота.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Б.Ю.оспорва въззивната жалба. Претендири присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Третото лице помагач не взема становище по
жалбата.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна, поради
следното:
С решение от
28.10.2016 г. по в.гр.д. № 10003/2015 г., СГС, ГК, ІІ-Д въззивен състав е обезсилил
като недопустимо решение от 15.04.2015г. по гр.д. № 23657/2014 г. на СРС, І ГО,
124 състав в частта, в която е прието за установено, че Х.К.Х. дължи на „Т.С.“ ЕАД раздел ½ от сума в общ размер от
1411,47 лв. за потребена ТЕ, ½ от сума в общ размер от 243,79 лв., представляваща
законна мораторна лихва за съответния период за поцесния апартамент, както и в
частта, в която Х.Х. е осъден за разноските по делото, като е прекратил
производството в тази част. Отменил
е решението в частта, в която Ц.Х. е осъдена за разноски за разликата над
395,19 лв. до пълния присъден размер от 790,38 лв. и го е потвърдил в частта, в която е признато за установено, че Ц.Х. дължи
разделно ½ от сума в общ размер на 1411,47 лв., ½ от 243,79 лв.
представляваща законна мораторна лихва за съответния период. Върнал е делото за ново разглеждане от
друг състав на СРС и произнасяне по
предявените от „Т.С.“ ЕАД искове срещу наследниците по закон на Х.К.Х.-Ц.И.Х., К.Х.Х.
и В.Х.М., съобразно наследствения дял на всеки един от тях, като е прекратил
производството по делото в тази част. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД да заплати на Ц.Х.
съответните разноки за въззивното производство.
Именно
в частта, в която делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, по повод на което е било
постановено обжалваното решение от 18.07.2017 г. по гр.д. № 23657/2014 г.,
представлява предмет на настоящето въззивно обжалване. Не представлява
съществено процесуално нарушение обстоятелството, че делото е продължило под
стария си номер, още повече, защото съдията-докладчик по делото е друг. Както заявява
процесуалният представител на въззивниците, формално,
съдията-докладчик не е бил съдия от този състав, който е постановил
обезсиленото решение, поради което не може да се приеме, че вече има убеждение
и мнение по спора. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че първоначалното
решение на СРС не е било обзсилено изцяло от въззивната инстанция, а само в
частта спрямо лице, което е починало в хода на производство. Налице е и частична
отмяна на решението и неговото частично потвърждаване. Ето защо не представлява
процесуално нарушение, че са налице произнесени две решения под един и същ номер
на дело, с различни дати, но при различен съдия-докладчик.
При
новото разглеждане на делото, при наследниците по закон на починалия Х.К.Х.-Ц.И.Х., К.Х.Х. и В.Х.М.,
отново е починала едната наследница, а именно съпругата Ц.И.Х.. При тези данни
делото продължава в лицето и на нейните наследници К.Х.Х. и В.Х.М., които вече
са конституирани по делото и не следва ново конституиране по чл.227 ГПК. Както
е посочено в решение № 9 от 21.01.2011 г. по гр.д. № 1821/09 г. на ГК, І ГО на
ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, когато юридическото събитие е настъпило
по време на висящността на процеса, съгласно чл.227 ГПК, починалата страна се замества от нейните
правоприемници. В случая ответницата Ц.И.Х. е починала по време на висящността на делото
пред първата инстанция при
новото разглеждане на делото, като нейните наследници са същите и вече са били конституирани като страни в производството, което е продължило с тяхно участие. При тези данни не се следва ново
конституиране, като решението на първоинстанционния съд не е недопустимо, не
следва да бъде обезсилвано и производството по делото прекратявано. При смърт на страната във
висящия исков процес правоприемникът става страна вместо починалия и го
замества в процесуалното правоотношение, стига обективното ни право да допуска
приемство и в спорното материално правоотношение. Заместването настъпва,
независимо дали правоприемникът желае да участва и независимо дали ще вземе
фактическо участие в процеса. Определението по чл.227 ГПК има констативно, а не конститутивно действие. В исковия процес починалата страна е
заместена от правоприемника от деня, в който е настъпило материалното
правоприемство, а съответствието на определението по чл.227 ГПК с действителното (правно) положение обезпечава
правото на участие на правоприемника във висящия исков процес. Предвид гореизложеното, не е налице
твърдяната нередовност на исковата молба, като няма изискване при встъпване от
страна на наследниците на ответника, ищецът да предявява нова искова молба, в
която да са включени имената на правоприемниците, както и искането към тях,
което е и същото.
По
съществото на спора:
Предявени са искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД от „Т.С.”
ЕАД
първоначалносрещу Ц.Х. и Х.Х. за признаване за установено, че двамата ответници
дължат разделно по ½ от сумата от общо 1823,82 лв., от които 1580,03 лв.
главница за незаплатената ТЕ за периода м.12.2010 г.-м.04.2013 г., 243,79 лв.
законна лихва за забава от 01.02.2011 г. до 19.12.2013 г., законна лихва върху
главницата и направените разноски за топлоснабден имот, находящ се в гр.София,
община *********. В хода на производството при първоначалното разглеждане на
делото Х.Х. е починал и на негово място са били конституирани неговите
наследници, а именно Ц.И.Х.,
К.Х.Х. и В.Х.М.. Ето защо СГС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СРС и произнасяне по предявените от „Т.С.“ ЕАД
искове срещу наследниците по закон на Х.К.Х.-Ц.И.Х., К.Х.Х. и В.Х.М., съобразно
наследствения дял на всеки един от тях, като е прекратил производството по делото
в тази част. Става въпрос за частта на наследодателя Х.К.Х., която е общо
½ за тримата наследници Ц.И.Х., К.Х.Х. и В.Х.М., а след смъртта на Ц.И.Х.,
тя е общо ½ за двамата наследници К.Х.Х. и В.Х.М.. От данннте по делото-н.а.
№ 164, дело № 167/98 г. е видно, че Х.К.Х. и Ц.И.Х. са прехвърлили на сина си К.Х.Х.
процесния недвижим имот, представляващ апратамент № 12, находящ се в гр.*********,
със застроена п лощ от 59,57 кв.м., като и двамата са си запазили пожизнено
правото на ползване. В случая, след смъртта на Х.К.Х., неговите наследници,
отговарящи за задълженията му са Ц.И.Х.-съпруга и техните деца К.Х.Х. и В.Х.М.,
а след смъртта на съпругата Ц.И.Х., само децата К.Х.Х. и В.Х.М. имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ,
както и че облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия между
страните е възникнало по силата на закона, без да е необходимо
сключването на договор. Допълнителен източник на права и задължения са били Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т.С.“ ЕАД, действали през този
период - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ и неоспорени от ответниците по реда на чл. 150,
ал. 3 от същия. Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна
енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. По силата
на определителната правна
норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действаща през част от релевантния период, „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за домакинството си. Следователно купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната Ц.за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество по
силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизяление в този
смисъл. Когато за един имот има и учредено вещно право на
ползване, каквато е била настоящата хипотеза, потребител на топлинна енергия не
е голият собственик на имота, а титулярът на вещното право, който го упражнява.
Както бе посочено по-горе, става въпрос за ½ за частта на наследодателя Х.К.Х.,
която е общо ½ за тримата наследници Ц.И.Х., К.Х.Х. и В.Х.М., а след
смъртта на Ц.И.Х., тя е общо ½ за двамата наследници К.Х.Х. и В.Х.М..
Същите наследяват задълженията на титуляра на вещното право, който го е упражнявал, а именно Х.К.Х.. Ето защо въззивната инстанция също приема, че между страните/праводателите/ е съществувало
действително правоотношение по договор за търговска продажба на топлоенергия,
като този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията Общи условия най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изрично писмено приемане от потребитебите-арг. чл.150, ал.2 ЗЕ.
По делото е безспорно, че процесният имот е бил
топлофициран, че сградата-ЕС, в която се намира той, е присъединена към
топлопреносната мрежа. При първоначалното разглеждане на делото, съдът и след
като е взел предвид приетата по делото СТЕ, е приел, че реално доставената ТЕ за процесния период е с Ц.от 1411,47 лв., представляваща сбор между общо начислената сума по фактури и
сумите за доплащане от абоната от изравнителните сметки. Тази сума е без предишни
просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния и
без лихви. При съобразяване на принципа за диспозитивното начало в гражданския
процес размерът на законната мораторна лихва е определен съобразно
претендирания от ищеца размер от 243,79 лв., въпреки че вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза е установило, че се
дължи по-висок размер.
Ето защо, исковите претенции за главница и законна мораторна лихва като основателни
са били уважени до посочените размери, а за разликата до пълния предявен размер
от 1580,03 лв. искът за главница е бил отхвърлен. В тази част
решението е било потвърдено от въззивната инстанция.
При настоящето разглеждане на делото, първоинстанционният
съд е приел за установено главница от 1580,03 лв., което е недопустимо и същото
следва да бъде обезсилено в частта за главницата над 1411,47 лв. до присъдения размер от 1580,03 лв. Ето защо въззивната
жалба се явява основателна само в тази част.
Решението
следва да бъде
потвърдено в частта, в която съдът е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че К.Х. и В.М. дължат на Т.С. ЕАД общо ½ от сумата 1411,47
лв.представляваща главница за доставена ТЕ през периода от м.12.2010 г. до
м.04.2013 г. за имот абонатен № 069710, ведно със законната лихва за периода
от 17.01.2014 г. до изплащане на вземането, ½ от сума в размер на 243,79
лв.
лихва за забава за периода от 01.02.2011 г. до 19.12.2013 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 2412/2014 г. на СРС,
124 състав. Следва да бъде потвърдено и в частта на присъдените разноски.
От друга страна, на въззивниците/ответници/ се следват
разноски за първата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 50 лв. за В.М. и 30 лв. за К.Х..
За настоящата инстанция са направени разноски от 100
лв. за държавна такса и 345,86 лв. за адвокатско възнаграждение, определено
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения предвид направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззивниците, или общо 445,86 лв., които
съобразно отхвърлената част от исковете възлизат на 44, 58 лв.
За въззвиваемото дружество също се следват разноски за
настоящата индстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.,
което и съгласно уважената част от исковете възлиза на 90 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОБЕЗСИЛВА
решение от 18.07.2017 г. по гр.д.
№ 23657/2014г. на СРС, І ГО, 124 състав, в частта, в която СРС, І ГО, 124 с-в е
признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Ц.И.Х., ЕГН
**********, К.Х.Х., ЕГН ********** и В.Х.М., ЕГН **********, всички от гр.София, дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, разделно по 1/6 всеки от тях сумата над 1411,47 лв. до размера от 1580,03 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м. 12.2010г. до м.04.2013 г. за имот с абонатен № 069710.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.07.2017 г. по гр.д. № 23657/2014г. на СРС, І
ГО, 124 състав по отношение на К.Х.Х.,
ЕГН ********** и В.Х.М., ЕГН **********, всички от
гр.София, в частта, в която е
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че К.Х.Х.,
ЕГН ********** и В.Х.М., ЕГН **********, всички от
гр.София дължат
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:*** общо ½ от сумата от 1411,47 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от м.12.2010г. до м.04.2013г. за имот с абонатен № 069710, ведно със
законната лихва за периода от 17.01.2014 г. до изплащане на вземането, както и ½
от сума в размер на 243,79 лв. лихва за забава за периода от 01.02.2011 г.
до 19.12.2013 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д. № 2412/2014 г. на СРС, 124 състав, като и в частта на присъдените разоски.
ОСЪЖДА на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Изпълнителния директор С.П.Ч., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Б.Ю.да заплати на К.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Х.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***8, чрез пълномощника по делото адвокат В.Ц.
от САК направените по делото разноски пред първата инстанция в размер на 50 лв.
за В.Х.М., ЕГН ********** и 30 лв. за К.Х.Х.,
а за настоящата инстанция в размер общо на 44, 58 лв., или по 22,29
лв. за всеки.
ОСЪЖДА К.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** и В.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***8, чрез пълномощника по делото адвокат В.Ц. от САК да заплатят
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор С.П.Ч., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Б.Ю.направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 90 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Б.Б.“ ООД.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.