Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,
15 юли 2015 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение,
първи състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
СЕКРЕТАР:
Е.И.
Разгледа докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.дело № 1114, по описа на ВОС за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано след отмяна на
въззивно Решение № 2159 от 15.11.2012 година, постановено по в.гр.дело №
1544/2012 година, на ВОС, като производството е върнато за ново разглеждане от
състав на ВКС на Р България.Предмет на разглеждане е Решение № 182 от 19.01.2012
година, постановено по гр.дело № 3926/2008 година на ВРС, с което е била
отхвърлена претенцията на Т.П.С., с правно основание чл.124 от ГПК.
Оспорва се решението на ВРС, като се твърди, че то е
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Във
въззивната жалба са изложени множество доводи, най – съществени от които са
наличието на множество, валидни и приети от решаващия съд доказателства, на
база на които може да се направи извод, че те – ответниците не са собственици
на процесния имот.По съществото на делото се иска отмяна на атакуваното решение
и друго такова, с което се уважава като основателен иска на ищеца.Претендират
се и съдебно деловодни разноски на двете инстанции.
В срока за отговор е
постъпил такъв от адв.К.М. – процесуален представител
на въззиваемите, с което се настоява атакувания
съдебен акт да се остави в сила.
След проверка на
обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства
по делото, ВОС установи следното:
Пред
първата съдебна инстанция съдебното производство е стартирало по искова
претенция на Т.П.С. против И.С.К., Л.Х.К.,М.С.И., П.М.П. и Й.Х. Д. – П.,
с правно основание чл. 124 от ГПК, за постановяване на решение, по силата на което да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
процесния недвижим имот, находящ се в гр.Варна местност „Средна Кокарджа” /кв.”Изгрев”/, представляващ ПИ № 3078 с площ по
издадена скица от район „Приморски” по графично измервано от
Пред
ВРС С. е изложил твърдения, че е собственик на процесния имот по силата на
влязло в сила Постановление за възлагане на ЧСИ Надежда Денчева с рег. № 807 с
район на действие района на ВОС от 18.04.2008 г., което е вписано в книгите за
вписванията на 09.05.2008г. под № 129, том VІІІ, вх. рег. № 12054/2008 г. /л.18/;
също пред ВРС той излага, че е упражнява фактическа власт върху имота считано
от 1983 година, когато с Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в НА №
133/19.08.1983 г. на нотариус Л. Гонова до настоящия
момент; описва хронологията на фактите довели до придобиването на имота –
придобиването му от Л.Д.П., в резултат на извършена делба и уравняване на
дяловете; прехвърлянето му на негово име и на името на неговата съпруга Е.С. –
вж.л.10; развалянето на Договора за гледане и издръжка, последвалата съдебна
делба и изкупуването на имота от самия ищец.Твърди, че И.С.К. и Л.Х.К. не могат
да се легитимират като собственици на имота по силата на НА № 70/2008 година,
следователно продажбата на имота, която те са извършили в полза на М.И.С., обективирана в НА № 171/21.04.2008 г. на нотариус О. Шарабански и оттам последващата му продажба на П.М.П. процесния
имот, чрез договор за покупко - продажба, обективиран в НА № 61/20.08.2008 г. с нов номер 3981,
идентичен с част от процесния имот , не могат да породят правно действие.
Не е спорно от фактическа страна и е
видно от Удостоверение за наследници № 2227 от
21.12.1987 година, че Евдалина Георгиева Сараджалиева е
починала на 27.01.1987 година, като е оставила наследници, в лицето на: Т.С. –
съпруг, Л.У. – дъщеря и Р.У. – син, който е починал на 19.03.1989г. и негов
наследник е А.У. – баща /Удостоверение за наследници № 482/07.04.1989г./.
Видно е от Удостоверение за наследници
№ 1940 от 07.09.1986 година, че Л.Д.П. е починала и нейни наследници са Радко
Семерджиев – съпруг и Е.С. – дъщеря.
От
н.а. № 662 от 07.09.1925 година е видно, че Я.Т. е продал на Д.Г. лозе в м.
„Средна кокарджа”, състоящо се от 1.5 дка, при стари
съседи по крепостен акт, както следва: М. С, С. А., С. К. и дере и при сегашни граници : дол, Г. М., К. Я. и К. С.
По
делото е приложен Договор от 05.08.1983 година,
съгласно които е извършена доброволна делба, като в дял на Л.Д.П. е поставен в
дял празно дворно място в гр.Варна с площ от 500 кв.м., съставляващо пл. № 3351
в 24 район, който имот съставлява останалата неотчуждена част от целия имот от
1 500кв.м., подробно описан в нот.акт № 662 от 1925 година.
Хронологично
е видно, че с н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане № 133, том ІХ, дело № 3243/1983г. Л.П. е прехвърлила на Т.С. и на Е.С.
собствения си имот – празно дворно място от 500 кв.м., находящо
се в гр.Варна, м. „Средна кокарджа”, съставляващо
имот № 3351 в 24-ти район при граници : път, К. Я., М. А. и дере.
Представено
е и Решение от 25.05.1989 година на СРС по гр.дело № 820/1988 година, с което е
бил обявен за нищожен договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, сключен на 19.08.1983г. съгласно нот.акт
№ 133, том ІХ, дело № 3343/1983г. в
частта с която са прехвърлени 1310/2000 ид.ч. от
процесния имот.
Видно
е от решение от 18.03.2005 година, постановено по гр.дело № 6161 по описа за
1994г. на СРС е допуснато извършване на съдебна делба между Р. С., Т.С., А.У. и Л.У. на посочения по-горе
недвижим имот при квоти : 1327.5/2000 ид.ч. за Райко
Семерджиев, 339.17/2000 ид.ч. за Т.С., и по
166.67/2000 ид.ч. за Л.У. и А.У.. , като с решение от
10.07.2006г. на СРС по същото дело процесния имот е изнесен на публична продан.А
с постановление за възлагане на недвижим имот от 07.04.2008 година С. е придобил
Дворно място с площ от 500 кв.м., а по скица 740кв.м., находящо
се в гр.Варна, м. „Средна кокарджа” и представляващо
неотчуждена част от имот пл. № 3048, стар пл. № 3351 в 24-ти подрайон по плана на гр.Варна, при граници : бул. „Христо
Смирненски”, ПИ 3049, ПИ 3054 и част от ПИ 3048.
От
своя страна ответниците по делото са се легитимирали пред съда, както следва:
С
н.а. за собственост на недвижим имот придобит по давност № 70, том ІІІ, дело №
461/2008г. И.К. и Лилия К. са признати за собственици по давностно
владение на ПИ с площ от 1 000 кв.м., а по скица 1007 кв.м., находящ се в
гр.Варна, ж.к. „Изгрев”, идентичен с част от имот № 12677 по КП от 1956г. при
граници по скица : на север – ПИ 305, на изток – „Кокарджа
дере”, на юг – ул. „Христо Смирненски” и на запад – ПИ № 3049, както и всички
подобрения, приращения и трайни насаждения в имота.
С
н.а. за продажба на недвижим имот № 171, том ІІІ, дело № 562/2008г. И.К. и Л.К.
са продали на М.И. собственият им недвижим имот придобит в режим на СИО по давностно владение описан по-горе.Последния, от своя страна
с н.а. за продажба на недвижим имот № 61, том VІІ, дело № 1244/2008г. е продал процесния имот на П.П..
По делото е налична обаче и отчуждителната преписка – видно е, че със Заповед № 360 от 16.03.1974
година на ИК на ГНС Варна е отчужден в полза на държавата недвижим имот находящ
се в ХХІV, представляващ пл. № 3350 част, собственост на наследници на Д.В. и е
определена като оценка за имота сумата от 3435.80 лева, като наследниците Л П. и Д. Б. следва да се обезщетят с пари, а Д. Н., наследник на Б. Н.
със жилище.
Приложена
е също така и втората отчуждителна Заповед № 214 от 31.01.1975
година на ИК на ГНС Варна, като от нея е видно, че бела отчуждена предсрочно в
полза на държавата останалата част от недвижим имот, находящ се в ХХV подрайон дворище 3351 част, собственост на наследници на Д. В., като е определена оценка за имота в
размер на 1965.55лв., като Л. П. и Д. Б. следва да се обезщетят с пари, а
собственичката Б.
Н.
е обезщетена със жилище за нуждите на сина си Д. Н. Видно от Актове за държавна
собственост № 12524/22.05.1975г., № 12225/23.09.1974г. и № 12539/09.06.1975г. е
актуван имот дворище 3351 в 25-ти подрайон гр.Варна с
площ от 1 000кв.м.
Пред
ВРС са били разпитани и двама свидетели - Стоян Ненов и Румен Тонев, които
изясняват различни правно релевантни факти по делото.
От
изготвените пред ВРС Съдебно технически заключения става ясно, че: 1.Имотът по
постановление от 07.04.2008г. на ЧСИ
Надежда Денчева по изпълнително дело № 17/2007г. е частично идентичен с имота
описан в нот.акт № 70, том ІІІ, дело № 461/2008г. и
частично идентичен с имота описан в акт № 82; 2. В имот пл. № 3048=стар ПИ 3351
по КП на ЖК „Изгрев” са извършени отчуждавания, както следва : имотът целият с
площ от 1 500 кв.м. е бил собственост на наследници на Д. В., като със Заповед № 360/16.03.1974г. са
отчуждени 1 000кв.м., като наследниците са обезщетени – първите двама парично,
а третия с жилище и са съставени АДС № № 12225, 12524, 12539 от 1975г.;
останалата част от 500кв.м. също е отчуждена със Заповед № 214/31.01.1976г. и
собствениците са обезщетени; 3. Че имот пл. № 3351 по КП от 1956г. е идентичен
с имот пл. № 3048 по КП от 1972г; 4. Че процесния имот е идентичен с имота по
постановление от 07.04.2008г. на ЧСИ Надежда Денчева и е идентичен с имота по нот.акт № 133/19.08.1983г. и частично идентичен с имота по нот.акт № 70/2008г. и имота описан в нот.акт
№ 171/2008г.; имота описан в нот.акт № 61/2008г.е
имот с нов № 3981 съгласно Заповед № РП-121/19.05.2008г. на Кмета на Район
Приморски, като имота е попълнен в КП от 1972г. и съставлява част от имот пл. №
3048.
Също
експертите установяват, че имот № 3981 - на П.П. е с
площ от 1 000кв.м., по нот.акт № 117/2008г. и
900кв.м. по КП; по КК имот с идентификатор 10135.2552.2541 е с площ от
849кв.м.; по КК имота се идентифицира с идентификатор 10135.2552.2541 на П.П. с площ от 849 кв.м. при съседи: 10135.2552.1193 – дере;
10135.2552.2538 – „Рубикон” ООД; 10135.2552.2540 –
неидентифициран собственик и ПИ с идентификатор 10135.2552-2635 – бул.
„Хр.Смирненски”; старият номер на имот с идентификатор № 1035.2552.2541 с площ
от 849 кв.м. от КК по КП на ЖК „Изгрев” е 3048 с площ от 895кв.м; не са открити
в Община Варна документи за извършени плащания по отчуждителна
заповед от 1975г.; и няма неотчуждена част от процесния имот целият с пл. №
3048, стар пл. № 3351.
По делото е била представена и съдебна
преписка, конкретно Решение № 494/26.03.2009г. на Административен съд Варна, с
което е била отменена Заповед № 121 от 19.05.2008 година на Кмета на район
„Приморски” с която е одобрена кадастралната основа на имот пл. № 3048 и 3981
по плана на жк „Изгрев” Варна, като решението е
оставено в сила с решение № 6907/27.05.2010г. на ВАС.
При тези данни виждането на
съда е следното:
За
да приеме, че ответниците са валидирали правата си,
първата съдебна инстанция е приела, че първоначалните приобритатели
на имота, в лицето на И.С.К. и Л.Х.К., са го придобили по давност.На тази база
съдът е счел, че те са съумели да докажат явното, спокойно и безпрепятствено
владение върху имота за период от 10 години, като заключителната фаза на този
процес се е изразила в снабдяването с н.а. за собственост на недвижим имот
придобит по давност № 70, том ІІІ, дело № 461/2008 година.Съдът е счел, че последващите сделки с процесния имот в полза на М.И. и на П.М.П.
и Й.Х. Данева – Петрова са валидно извършени, което му е дало основание са
приеме, че исковата претенция на С. е неоснователна.
Макар
да счита, че решението на първата инстанция е по същество частично правилно,
ВОС намира, че това обстоятелство не се дължи на изложените в атакуваното
решение мотиви, а защото:
По
делото са приложени две отчуждителни заповеди –
първата е Заповед № 360 от 16.03.1974 година на ИК на ГНС Варна, като с нея е
отчужден в полза на Държавата недвижим имот находящ се в ХХІV, представляващ
пл. № 3350 част, собственост на наследници на Д.В. и е определена като оценка
за имота сумата от 3435.80 лева, като наследниците Л.П. и Д.Б. следва да се
обезщетят с пари, а Д.Н., наследник на Б. Н. със жилище за 1 000 кв.м и
имота.Съграсно втората отчуждителна
Заповед - № 214 от 31.01.1975 година на ИК на ГНС Варна, е видно, че бил
отчуждена предсрочно, също в полза на Държавата останалата част от недвижим
имот, находящ се в ХХV подрайон дворище 3351 част –
500 кв.м., собственост на наследници на Д.В., като е определена оценка за имота
в размер на 1965.55 лева, като Л.П. и Д.Б. е следвало да се обезщетят с пари, а
собственичката Б. Н. - със жилище за нуждите на сина си Д.Н..
Според
настоящата съдебна инстанция не е било обърнато нужното внимание на посочените
по – горе две отчуждителни заповеди, като е подценена
и тяхната правна същност.А по своята същност актовете по отчуждаването –
съгласно чл.98 и чл.100 от ЗТСУ /отм./ са индивидуални административни актове;
те съдържат всички белези на такива – властническо волеизявление на орган на
държавно управление, издадено въз основа на изпълнение на закона и което
едностранно предизвиква правни последици, като при нужда може да бъде предмет и
на държавна принуда.Отчуждаването на недвижими имоти по ЗТСУ може да се извърши
при наличието на визираните от закона предпоставки и независими, и въпреки
волята на собственика на имота.Обезщетенията са били изплащани в предвидените
от закона рамки, а не по договаряне, но решаващо е, че отчуждителното
производство не стои в зависимост от съгласието/несъгласието на засегнатия
собственик.Най – важното обстоятелство, което според ВОС е било подценено от
решаващата съдебна инстанция е свързан с правните последици от отчуждителните заповеди.Страните по делото не спорят, че
тези заповеди са им известни и че те не са били атакувани по предвидения /
тогава / от закона, ред.Следователно не е трудно да се направи извод, че същите
са влезли в сила, а влязлата в сила отчуждителна заповед притежава вещноправно
действие по отношение на отчуждавания имот т.е. собствеността преминава върху
Държавата по силата на самата Заповед.Актът за държавна собственост,
които следва да се състави, би имал единствено констативно
значение.Преминаването на собствеността е под едно прекратително
условие, съгласно нормата на чл.109 от ЗТСУ /отм./ - ако в три годишен срок от
деня, в които отчуждителната заповед е влязла в сила,
правоимащия не бъде обезщетен, той може да поиска
заповедта да бъде отменена изцяло или само в частта за оценката.От материалите
по делото обаче не може да се направи подобен извод – липсват доказателства, че
заповедта е била атакуваната на основанието, посочено в закона или в указания
срок.Ето защо, ВОС приема, че нейния отчуждителен, вещноправен ефект е
настъпил и че считано от влизане в сила, наследодателя на ищеца е
загубил правата си върху имота.
Няма
данни, ищеца С. да е направил опити за отмяна на отчуждаването по реда на чл.4
от ЗВСНОИ, т.к. искането за отмяна на отчуждаването се прави в 6-месечен срок от влизане на ЗВСНОИ
в сила до кмета на общината, който е длъжен да се произнесе с решение в
30-дневен срок. Отказите могат да се обжалват в 14-дневен срок пред съответния
окръжен съд, който решава въпроса по същество.Съдът не споделя твърденията на
ищеца, че реституцията е настъпила ex lege, защото възстановяването на
собствеността на отчуждени по благоустройствени закони недвижими имоти настъпва
след издаването на съответен
административен акт за реституция, респ. заместващо го съдебно решение, без
които бившият собственик или неговите наследници не могат да се легитимират
активно по предявения иск за собственост.Отсъстват доказателства, на база на
които може да се направи обоснован извод, че такъв е бил издаден.
По отношение правата на въззиваемите страни:
Първите
двама ответници, в лицето на И.С.К. и Л.Х.К. се
легитимират н.а. за собственост на
недвижим имот придобит по давност № 70, том ІІІ, дело № 461/2008г. И.К. и Л. К.
са признати за собственици по давностно владение на
ПИ с площ от 1 000 кв.м., а по скица 1007 кв.м., находящ се в гр.Варна,
ж.к. „Изгрев”, идентичен с част от имот № 12677 по КП от 1956г. при граници по
скица : на север – ПИ 305, на изток – „Кокарджа
дере”, на юг – ул. „Христо Смирненски” и на запад – ПИ № 3049, както и всички
подобрения, приращения и трайни насаждения в имота.
Втория ответник - в лицето на М.С.И. закрепва правата си с н.а. за продажба на
недвижим имот № 171, том ІІІ, дело № 562/2008 година, по силата на които И.К. и
Л.К. са му продали собственият им недвижим имот придобит в режим на СИО по давностно владение описан по-горе.Последния ответник – П.М.П.
и Й.Х. Д. – П. се легитимират, на базата на н.а. за
продажба на недвижим имот № 61, том VІІ, дело № 1244/2008 година, с които те са
го закупили от втория ответник.
Съдът
приема, че нито един от тях не е в състояние да валидира
правата си, т.к. отчуждаването на имота и най – вече вещноправния
ефект на наличните две отчуждителни заповеди, не са
позволили на първите двама ответници да го придобият
по давност.Респективно същите не са в състояние да прехвърлят повече права,
отколкото имат на втория, и третия ответници.Изясняването
на въпроса за държавния статут на процесния имот дава основание на съда да заключи,
че в контекста на чл.86 от ЗС давностен срок срещу
Държавата не протича.Тази законова постановка, не е нова и е валидна от
създаването на Закона за собствеността от 1951 година; нещо повече – съобразно
разпоредбата на § 7 с влизане в сила на този закон преминават в собственост на
общините и следните държавни имоти: незастроени парцели и имоти в селищните
територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени
и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им
собственици.Съобразно § 1 давността за
придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече
до 31 декември 2017 година.При тези данни ВОС приема, че позоваването на
протекъл в тяхна полза давностен срок от страна на И.
и Л. Кирови се явява необосновано и в противоречие на материалния
закон.Респективно, както съдът посочи по – горе не е възможно да бъдат
придобити права и от втория и третите ответници – в
лицето на сем.Петрови.
Наред
с изложеното, ВОС приема, че заведеното против И.С.К. и Л.Х.К., както и против М.С.И.
съдебно производство се явява недопустимо.В конкретния случай против тях е бил
предявен отрицателен установителен иск – да се приеме
за установено в отношенията им с ищеца С., че те не са собственици на процесния
имот.От материалите по делото се установява, че те действително не са такива,
т.к. сем.Кирови се легитимират с н.а.
за собственост на недвижим имот придобит по давност № 70, том ІІІ, дело №
461/2008 година, като именно на тази основа те са продали имота с н.а. за
продажба на недвижим имот № 171, том ІІІ, дело № 562/2008 година на М.С.И..Последния
от своя страна също не е собственик на имота, т.к. е продал същия на
сем.Петрови, които са последните му приобретатели.Азбучна
истина е, че предявяването на искова претенция се свързва с наличието на правен
интерес – такъв в случая по отношение на първите двама и втория ответник,
липсва - те не са собственици на имота.Ето защо, съдът намира, че в тази част
решението следва да бъде обезсилено и делото прекратено.По отношение на ответниците П.М.П. и Й.Х. Данева – Петрова искът следва да
бъде уважен, но по съображения, както стана ясно, съвсем различни от тези на
решаващата съдебна инстанция.
Предвид
горното, ВОС,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 182 от 19.01.2012 година, постановено по гр.дело № 3926/2008 година, по описа
на ВРС, в частта, с която е бил
отхвърлен предявения от Т.П.С., ЕГН **********
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците П. М. П., ЕГН ********** и Й.Х.Д.,
ЕГН ********** не са собственици на процесния
недвижим имот, находящ се в гр.Варна местност „Средна Кокарджа”
/кв.”Изгрев”/, представляващ ПИ № 3078 с площ по издадена скица от район
„Приморски” по графично измервано от
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Т.П.С., ЕГН ********** иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците П. М. П.,
ЕГН ********** и Й.Х.Д., ЕГН ********** не са собственици на процесния недвижим имот, находящ се в
гр.Варна местност „Средна Кокарджа” /кв.”Изгрев”/,
представляващ ПИ № 3078 с площ по издадена скица от район „Приморски” по
графично измервано от
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 182 от 19.01.2012 година, постановено по гр.дело № 3926/2008 година,
по описа на ВРС, в частта, с която е
бил отхвърлен иска на Т.П.С., ЕГН ********** иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответниците И.С.К.,
ЕГН **********, Л.Х.К., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН **********, не са
собственици на процесния недвижим имот,
находящ се в гр.Варна местност „Средна Кокарджа”
/кв.”Изгрев”/, представляващ ПИ № 3078 с площ по издадена скица от район
„Приморски” по графично измервано от
ИЗМЕНЯВА
Решение № 182 от 19.01.2012 година, постановено по гр.дело № 3926/2008 година,
по описа на ВРС, в частта за разноските,
като:
ОСЪЖДА Т.П.С.,
ЕГН ********** да заплати на ответниците И.С.К., ЕГН **********,
Л.Х.К., ЕГН ********** и М.С.И., ЕГН **********, сумата от 600 /шестотин/ лева,
представляващи съдебно деловодни разноски пред ВРС, съобразно отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА П. М. П.,
ЕГН ********** и Й.Х.Д., ЕГН ********** да заплатят на Т.П.С., ЕГН **********
сумата от 2 625.50 /две хиляди шестотин двадесет и пет и петдесет/
разноски по делото пред ВОС - адвокатско възнаграждение и д.т., съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния Касационен
Съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, на основанията, посочени
в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: