РЕШЕНИЕ
№ 1441
гр. Бургас, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20222120107101 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Р. С.
Б., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б, ж.к. „, чрез пълномощника адв. М. В. М. –
АК П, със съдебен адрес: гр. П, бул. срещу „Стик кредит“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Н. П, ул. „
представлявано от изпълнителния директор Х. М. Т, с която се претендира от
съда да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
158,24 лв., представляваща неустойка, дължима във връзка с Договор за
кредит №593173/25.01.2020г, сключен между страните, поради нищожност на
същата, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави и поради противоречие с нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 158,24
лв., като недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по
Договор за кредит №593173/25.01.2020г, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Ангажирани
са доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че е кредитополучател по Договор за кредит
№593173/25.01.2020г, сключен между него и ответника, по силата, на който е
получил сумата от 500 лв. и се е задължил да върне сума в размер на 531,65
лв. Сочи, че съгласно договора между страните, ГПР е в размер на 42,58
процента, а ГЛП – в размер на 36 процента при срок на кредита от три месеца.
Посочва се, че в чл.20 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят
1
не предостави допълнително обезпечение, дължи на кредитора неустойка,
която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена
в погасителния план, неразделна част от договора за кредит, която в случая е
158,24 лв., разпределена на три месечни вноски, всяка, от които добавена към
дължимата главница и лихва по договора за кредит. Излагат се подробни
съображения, че така уговорената неустойка е нищожна и недължима, като
противоречаща на добрите нрави, тъй като в процесния случай се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации на двете страни по
договора и злепоставяне интересите на икономически по-слабата страна.
На следващо място се излагат подробни съображения, че така
уговорената неустойка е нищожна и поради това, че представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като същата е в
размер на 1/3 от главницата по кредита.
На следващо място се твърди, че неустойката е неравноправна и поради
това, че така уговорена се намира в пряко противоречие с преследваната цел
на транспонираната в ЗПК директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит.
Сочи се, че основната цел на така уговорената неустойка е да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя,
до допълнително увеличаване на подлежащата на връщане сума.
На следващо място се твърди, че така уговорената неустойка е нищожна
и поради противоречие с чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Сочи се, че ищецът е погасил всички търсени суми по договора за
кредит, в това число главница, лихва и неустойка, като според него
последната – неустойката се явява недължимо платена и като такава подлежи
на връщане, като получена без правно основание – аргумент от чл.55, ал.1 от
ЗЗД.
Така предявените обективно съединени искове са с правно основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, във вр. с чл.34 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
на исковата молба от ответното дружество, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен, като са изложени съображения за това. Признава
се обстоятелството, че между страните е сключен Договор за кредит
№593173/25.01.2020г. Оспорват се твърденията на ищеца, като се излагат
аргументи, че клаузата за неустойка, уговорена в договора не следва да бъде
прогласявана за нищожна. Претендира се отхвърляне на исковете.
Ангажирани са доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С молба,
депозирана преди датата на откритото съдебно заседание, ищецът е изменил
размера на предявения иск от 158,24 лв., на 158,23 лв., в съответствие със
заключението на вещото лице.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
2
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от
представените по делото доказателства, че между тях е сключен Договор за
кредит №593173/25.01.2020г, по силата, на който ищецът е кредитополучател,
а ответникът – кредитодател. В изпълнение на сключения договор ответното
дружество е превело в полза на ищеца сумата от 500 лв.
По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
неоспореното заключение, на която се установява, че на ищеца е отпуснат
кредит в размер на 500 лв., който е следвало да бъде върнат на три вноски,
съгласно погасителен план към договора за кредит. Дължимата сума по
кредита – главница и лихва възлиза на 531,65 лв. Начислена е неустойка в
размер на 158,24 лв., като по този начин дължимата сума по кредита става
689,89 лв., която сума е заплатена изцяло от ищеца на две вноски. Според
заключението заплатената сума за неустойка възлиза на 158,23 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка е
нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението. Освен обезпечителна и обезщетителна,
по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция.
В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен
срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка в размер, който надвишава многократно печалбата на кредитора
/възнаградителната лихва по договора/. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на
договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия.
Съдът намира, че договорената клауза за неустойка изцяло противоречи
3
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като
драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката.
Процесният договор е сключен от разстояние, поради което по
отношение на него приложение намират правилата на Закона за предоставяне
на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР. Съгласно чл.18, ал.5 от ЗПФУР,
за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и
чл.143 - 148 от Закона за защита на потребителите. Съдът намира, че
уговорената в чл.20 от договора неустойка за неизпълнение на задължение,
свързано с обезпечаване вземането на кредитора се явява неравноправна
клауза по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП,
ответникът е потребител, т.к е физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т.5 е визирана хипотеза на задължаване на потребителя
при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Въвеждането в договора на неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечение представлява поставянето на
потребителя – ответник в неравностойно положение, налагащо по – големи от
допустимите по закон неблагоприятни последици. Неустойката е санкция за
една от договарящите страни във връзка с изпълнението на самия договор, но
договарянето на неустойка за неизпълнение на условия за обезпечаване на
вземането на кредитора само по себе си не може да бъде оправдано от закона,
който дава достатъчно други гаранции за реализиране на вземанията на
кредитора.
Тази разпоредба е нищожна и поради това, че така се стига до
кумулирана неустойка за забава (лихви), компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо. В случая кредиторът не е изпълнил
задължението си за предварителна оценка финансовата обезпеченост на
вземането си към момента на предоставяне на заема и поради това не може да
черпи права за себе си, за да обоснове интерес да претендира описаната
неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и
санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно
обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е
уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД.
Съдът намира, че така договорената неустойка по чл. 20 от договора по
кредит е нищожна по смисъла на чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Ответникът не успя да
4
докаже, при негова доказателствена тежест, че съответната клауза от
договора е индивидуално уговорена.
Нищожността на клаузата за неустойка по договора, води до извод за
недължимост на сумата от 158,23 лв..
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е основателен и
като такъв следва да се уважи.
По иска за присъждане на недължимо платената сума с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, съдът намира следното:
Уважаването на тази искова претенция е обусловено от кумулативното
наличие на следните предпоставки: предаване от ищеца и получаване от
ответника на материалното благо, начална липса на основание за това
имуществено разместване. От събраните по делото доказателства се установи
плащането на неустойката от ищеца в полза на ответника. Нищожността на
клаузата за неустойка по договора, води до извод, че плащането й е било без
основание, поради което предявеният иск се явява основателен и като такъв
следва да се уважи.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова
полза има ищецът. Направено е искане за присъждане на заплатената в
производството държавна такса в размер на 100 лв., депозит за експертиза в
размер на 200 лв., както и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Възможността за безплатно оказване на правна помощ и съдействие от
адвокат е законодателно уредена при наличие на някоя от хипотезите
визирани в чл.38, ал.1 от ЗА и в случая оказана такава по съгласие между
упълномощител и упълномощен.
С разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА е предвидено, че в случаите по ал.1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, а съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в чл.36, ал.2 от Задв.
и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата сочи, че заплащането на
адвокатско възнаграждение, като дължими в исковото производство разноски,
се възлага на насрещната страна, в случай, че е осъдена за разноски.
Адвокатското възнаграждение се определя по размерите установени в
Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно чл.36, ал.2 от Задв., но задължението на
насрещната страна за заплащане на разноски – в случая адвокатско
възнаграждение дължимо на адвоката, /доколкото страната представлявана от
него не е направила никакви разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение/ се определя съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
Ответното дружество е оспорило искането на процесуалния
представител на ищеца за присъждане на разноски с аргумент, че не са
ангажирани доказателства, че доверителят му е материално затруднено лице,
поради което, според ответника, не следва да се присъжда възнаграждение за
5
оказана безплатна правна помощ на процесуалния му представител.
В тази връзка, настоящият състав съобрази Определение
№163/13.06.2016г., постановено по ч.гр.д. №2266/2016г. на ВКС, първо гр.о.,
съгласно което „В хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът, а в хипотезата
на чл.78, ал.3 ГПК ищецът, следва да заплатят на другата страна направените
по делото разноски, но само ако е установено, че такива са били направени.
Ако страната, която има право да получи направените по делото разноски не е
направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат, такива
разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл.38 ЗА
хипотези. Ако наличието на съответната хипотеза по чл.38 ЗА не се оспорва,
съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното
възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно
процесуално представителство представляват изричните съвпадащи
волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът
не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за
адвокатска услуга. Както е прието в постановеното по реда на чл.274, ал.3
ГПК определение №515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на тричленен
състав на Първо ТО /която теза настоящият състав напълно споделя/,
договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна
не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но
изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда.
Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по
договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска
помощ без насрещно заплащане по други съображения, различни от
посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи доказателства в подкрепа на
това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК като опровергае
наличието на поддържаното основание“.
В настоящия случай такова оспорване е направено от страна на
ответника, но доказателства, които да опровергаят осъществяването на
основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено
материално положение/ на ищеца по делото не са представени. Поради това
съдът намира, че изявленията за наличие на конкретно поддържаното
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА са достатъчни, за
да се приеме, че предоставената правна помощ е договорена като
безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника за заплащане на възнаграждение в полза на процесуалния
представител на ищеца.
В настоящия случай дължимият размер на адвокатското възнаграждение
6
е 960 лв., с включен ДДС, определен по реда на Наредба №1 от 9 юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
В тежест на ответника следва да бъде възложена и заплатената от ищеца
държавна такса за производството по настоящото дело в размер на 100 лв.,
както и сумата от 200 лв. – депозит за експертиза.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. С.
Б., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б, ж.к. „не дължи на „Стик кредит“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Н.П, ул. „,
представлявано от изпълнителния директор Хр. М. Т, сумата от 158,23 лв.,
представляваща неустойка по чл.20 от Договор за потребителски кредит №
593173/25.01.2020 г., сключен между страните, поради нищожността на
договорната клауза, уреждаща тази неустойка, заради противоречието й с
добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Стик кредит“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Н.П, ул. „ представлявано от изпълнителния директор Хр. М.
Т, да заплати на Р. С. Б., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б, ж.к. „сумата от
158,23 лв., представляваща неустойка по чл.20 от Договор за потребителски
кредит № 593173/25.01.2020 г., сключен между страните, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба, до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Стик кредит“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Н.П, ул. „ представлявано от изпълнителния директор Хр. М.
Т, да заплати на адвокат М. М. – АК П, с адрес: гр. П, бул. „, сумата от 960 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатната правна помощ, на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., вр. с чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Стик кредит“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Н. П, ул. „, представлявано от изпълнителния директор Х. М.
Т, да заплати на Р. С. Б., ЕГН:**********, с адрес: гр. Б, ж.к. „, сумата от 300
лв., представляваща направените съдебно-деловодни разноски, от които: 100
лв. – държавна такса и 200 лв. – депозит за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Вярно, с оригинала: З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: _/п/ В.Кисимова______________________
7