Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Делото е образувано по подадената по реда на чл.422 от ГПК искова молба от Д. Р. Д., ЕГН *, с адрес гр.С., община „С.”, ул.”С.” №11, .5, А.13, чрез пълномощника му адв.Иван Няголов- ВТАК срещу В. И. И., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.В.Т., ул.”Й. К.”, №3,В.А, А.1.В молбата се твърди,че със Заявление В.№4566/25.02.2011 г. подадено до Районен съд гр.В.Т., ищецът е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу ответника В. И. И..По образуваното ч.гр.д.№735/2011 г. по описа на ВТРС е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника.Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.№317/2011 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с район на действие Окръжен съд В. Т..В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, което обусловило правния интерес от воденето на спора.Ищецът твърди, че между него и ответника В. И. И. е подписана на 23.01.2009 г. спогодба с нотариална заверка на подписите, по силата на която И. се задължава в срок до 30.06.2009 г. да заплати на ищеца Д. Р. Д. сумата 30000 лева.Тази сума длъжникът не е заплатил до момента на подаването на исковата молба.Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника,че последният дължи на ищеца Д. Р. Д. сумата 30000 лева по силата на спогодба от 23.01.2009 година с нотариална заверка на подписите, като се иска също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Няголов ищецът заявява, че поддържа исковата молба и направените доказателствени искания. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника В. И. И., в който същият заявява,че оспорва допустимостта и основателността на иска.Оспорва обстоятелствата, на които той се основава.Заявява, че е бил управител и съдружник в „Е.2000” ООД гр.С. до 2006 година.В същото дружество е бил съдружник и ищецът Д. Р. Д..Заявява, че дружеството никога не е дължало на ищеца исковата сума и ако след 2006 г. дружеството дължи на ищеца някакви средства , то последният следва да се обърне към новия управител.Самият ответник заявява, че не носи никаква отговорност след като е напуснал дружеството и не дължи тези средства на ищеца.Иска отхвърлянето на исковата молба.Не сочи доказателства и не се явява в съдебно заседание за да заеме становище. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.365 от ЗЗД. По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№735 по описа на ВТРС за 2011 г., образувано по подаденото от Д. Р. Д. заявление по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.3,пр.2-ро от ГПК.Към заявлението е приложена в оригинал сключената между В. И. И. и Д. Р. Д. спогодба с нотариална заверка на подписите, извършена на 23.01.2011 г. от нотариус Денчо Денчев с район на действие Великотърновски районен съд.Видно от документа, В. И. И. се е задължил в срок до 30.06.2009 г. да заплати на Д. Р. Д. сумата от 30000 лева /тридесет хиляди лева/.В пункт втори на спогодбата се сочи, че с плащане на задължението от страна на В. И. И. всички отношения между страните ще бъдат изцяло и окончателно уредени и че Д. Р. Д. няма да има претенции към бившите и настоящи съдружници в „Е.2000” ООД гр.С., ЕИК ....Видно от подадения писмен отговор на исковата молба, ответникът И. спори дължимостта на сумата, като заявява, че лично той няма такова задължение към ищеца, а евентуално такова задължение би могло да има към него дружеството „Е. 2000” ООД.От друга страна, той не оспорва документа.Районният съд се е произнесъл положително по подаденото заявление, като е приел, че са налице условията на чл.417 и 418 от ГПК и е налице редовен от външна страна документ с нотариална заверка на подписите- спогодба, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.Въз основа на това е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.д.№317/2011 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева, с район на действие ВТОС.На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение и му е връчена заповедта за незабавно изпълнение.В законоустановения срок по ч.гр.д.№735/2001 г. на ВТРС е постъпило възражение от длъжника , при което на заявителя е даден срок за завеждане на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.Това очертава правния интерес от воденето на спора.В този смисъл искът се явява допустим и подлежи на разглеждане по същество. От представените по делото доказателства и по-специално от съдържащия се в ч.гр.д.№735/2011 г. на ВТРС документ с нотариална заверка на подписите- спогодба, неоспорен от ответника, е видно, че по силата на постигнатата спогодба между страните е създадено облигационно правоотношение.Ответникът лично, в качеството си на физическо лице, се е задължил в срок до 30.06.2009 г. да заплати на ищеца сумата от 30000 лв., като страните заявяват, че по този начин уреждат отношенията си и с плащането на сумата ищецът няма да има претенции към всички бивши и настоящи съдружници в „Е.2000” ООД.Спогодбата, като вид договор, предвиден в чл.365 от ЗЗД, цели да прекрати един съществуващ спор или да избегне възможен такъв.Представеният документ доказва сключен между страните по делото действителен договор за спогодба.Този документ не е оспорен и е породил действието си между тях.Доколкото няма твърдение нито доказателства за заплащането на сумата от 30000 лв от ответника на ищеца, тя е останала дължима след настъпването на падежа на вземането- 30.06.2009 г.Неоснователно е възражението на ответника, че се касае до облигационни взаимоотношения на ищеца с дружеството „Е.2000” ООД.Видно от документа, ответникът И. се е задължил лично и в качеството си на физическо лице към ищеца, а не като управител на т·рговско дружество.В този смисъл отговорността за неизпълнение на задължението е негова персонална.На основание чл.79 и сл. от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение на задължението по договора за спогодба, като той е избрал защитата по реда на заповедното производство- начин, изрично предвиден и в т.3 от спогодбата. Въз основа на така установените факти, съдът намира, че е налице едно валидно, изискуемо задължение от страна на ответника към ищеца, основанието на което е сключения между страните договор за спогодба с нотариална заверка на подписите с дата 23.01.2009 г.Това задължение е висящо и не е изпълнено от ответника в срока предвиден в договора-30.06.2009 г., което е породило правния интерес от воденето на настоящия спор по реда на чл.422 от ГПК.Искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, а ответникът- осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 2100 лв, в т.ч. 1500 лв адвокатско възнаграждение и 600 лв държавна такса. Предвид изложеното, съдът Р Е Ш И : ПРИЕМА за установено ,че ответникът В. И. И., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.В.Т., ул.”Й. К.”, №3,В.А, .1, А.1, дължи на ищеца Д. Р. Д., с ЕГН ..., с адрес гр.С., община С., ул.”С.”, №11,.5, А.13, сумата от 30000 лева /тридесет хиляди лева/ въз основа на сключена между тях спогодба от 23.01.2009 г. с нотариална заверка на подписите. ОСЪЖДА В. И. И., с ЕГН *, с постоянен адрес гр.В.Т., ул.”Й. К.”, №3, В.А, .1, А.1, да заплати на Д. Р. Д., с ЕГН *, с адрес гр.С., община С., ул.”С.”, №11, .5, А.13, сумата 2100 лв /две хиляди и сто лева/, представляваща направените по делото от ищеца разноски. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ : |