№ 468
гр. София, 20.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно
гражданско дело № 20211100515166 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 577 ГПК, вр. чл. 4 и чл.14 от Правилник
за вписванията (ПВ).
Образувано е по частна жалба на адв. П.О.П. - САК, пълномощник на заявителя -
И.С. Б., ЕГН **********, срещу Определение № 2107/26.11.2021 г. на съдия по вписванията
при Софийски районен съд, с което е постановен отказ да се извърши вписване на Решение
№ 9648/12.01.2019 г., постановено по гр. дело № 6190/2007 г. по описа на Софийски
районен съд и Решение 4103/09.07.2020 г., постановено по в. гр. дело № 5370/2019 г. по
описа на Софийски градски съд.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното
определение.
Жалбоподателят моли да бъде отменено оспореното определение, с което е отказано
вписване на представените съдебни решения и да се разпореди отбелязване пред СВ на
заявените съдебни решения, с които се установява, че по вписана искова молба, процесният
недвижим имот е възложен на наследодателя на молителя, и да се разпореди вписване на
същите.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с
доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима и основателна.
За да постанови обжалваното определение, съдия по вписванията при Софийски
районен съд е приел, че по преписката са представени две различни съдебни решения, като
заявителят е посочил, че иска отбелязване на Решение 4103/09.07.2020г. на СГС.
Приел е, че същото не подлежи на вписване/отбелязване, тъй като не е акт, с който се
прехвърля правото на собственост или се прехвърля, изменя или прекратява каквото и да е
вещно право върху недвижим имот, нито е акт, с който се установяват такива права.
Приел е също, че другото приложено Решение по преписката - №9648/12.01.2019г. на
СРС, поставя в изключителна собственост Апартамент 2, находящ се в гр. София и то
подлежи на отбелязване/вписване, като съгласно чл. 14. ПВ, влезлите в сила решения,
постановени по исковите молби по чл. 11 ПВ, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12 ПВ
по представен препис от решението, но не е налице отбелязване, че Решение
1
№9648/12.01.2019г. на СРС, е влязло в сила. Съдия по вписванията е посочил, че дори и да
се приеме, че подлежи на вписване, решението трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6
ПВ и следва да се представят оригинални скици/схеми или нотариално удостоверени
преписи от такива, а в конкретния случай, представените по преписката фотокопия,
заверени от адвокат, не следва да се приемат за изпълняващи условията на чл.6 ПВ.
Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи на съдия по вписванията поради
следните съображения:
Съгласно чл. 14 от Правилника за вписванията (ПВ), влезлите в сила решения,
постановени по исковите молби по чл. 11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по
представен препис от решението, като в този случай решението трябва да отговаря и на
изискванията на чл. 6.
Отделно от това, съгласно чл. 4, б. „а“ ПВ, се вписват всички актове, с които се
прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение,
отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява,
прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползуване, собственост
върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива
права (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни
нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и
други, изрично предвидени в закон).
Чл. 4, б. „з“ ПВ регламентира, че се вписват влезлите в сила съдебни решения, които
заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването
на подлежащи на вписване актове по предходните букви.
Чл. 112, б. „а“ от Закона за собствеността (ЗС), сочи, че се вписват всички актове, с
които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или
прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават
такива права, а б. „з“ на чл. 112 ЗС реглементира, че се вписват влезлите в законна сила
съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се
констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви.
Чл. 115 ЗС регламентира, че влезлите в законна сила решения, постановени по
исковите молби по чл. 114 ЗС, се отбелязват по представен препис от решението, като в
решението, с което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши
това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи
действието си.
Регламентира също, че ако исковата молба не е вписана, решението, което е
постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано.
Съгласно практиката на ВКС (Определение № 169/13.04.2009 г., постановено по
ч.гр.дело № 36/2009 година), спецификата на двуфазното исково производство за съдебна
делба и законодателната промяна на чл.112, б.”а” ЗС и чл.4, б.”а” ПВ, в сила от 01.01.2001
год. съставляват основание за да се приеме, че исковите молби за делба на съсобствени
недвижими имоти също подлежат на вписване.
Ето защо, доколкото представените съдебни решения се отнасят до предявен иск за
делба, безспорно същите ще подлежат на отбелязване, респ. вписване.
Настоящият съд не споделя изводите на съдия по вписванията, че са приложени две
различни съдебни решения, като заявителят е посочил, че иска отбелязване на Решение №
4103/09.07.2020 г. на СГС, но същото не подлежи на вписване/отбелязване, тъй като не е акт
с който се прехвърля правото на собственост, или се прехвърля, изменя или прекратява
каквото и да е вещно право върху недвижим имот, нито е акт, с който се установяват такива
права.
В случая, със сезиращото заявление, е поискано да се разпореди отбелязване както на
Решение № 4103/09.07.2020 г. на СГС, така и на Решение № 9648/12.01.2019 г. на СРС, в
частта, в която в дял на С.И. Б. е поставен недвижим имот, представляващ апартамент № 2,
2
на първи етаж на жилищна сграда, вх. А, находящ се в гр. София, ж.к. „Дървеница“, ул.
****, с площ от 52.92 кв. м., ведно с избено помещение № 2, с площ от 3.31 кв.м., ведно с
0.453% ид. части от общите части на сградата и 39% идеални части от правото на строеж
върху мястото.
В диспозитива на Решение № 4103/09.07.2020 г. на СГС е посочено, че Решение №
9648/12.01.2019 г. е влязло в сила в частта, в която е поставена в изключителна
собственост на основание чл. 288, ал. 3 ГПК (отм., чл. 349, ал. 2 от действащия ГПК) в полза
на С.И. Б. собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № 2, на първи
етаж на жилищна сграда, вх. А, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с площ от 52.92 кв. м.,
ведно с избено помещение № 2 с площ от 3.31 кв. м., ведно с 0.453% ид. части от общите
части на сградата и 39% идеални части от правото на строеж върху мястото.
В Решение № 4103/09.07.2020 г. на СГС изрично е постановено, че съделителят
С.И. Б. става собственик на посочения апартамент при условие, че в 6 месечен срок от
влизане в сила на съдебното решение за възлагане, заплати на съделителите си,
конкретно посочени в решението, сумата от 2265.39 лв. за всеки един от тях, заедно със
законната лихва, считано от влизане в сила на Решение № 4103/09.07.2020 г. на СГС до
окончателното изплащане на сумата. С Решение № 4103/09.07.2020 г. на СГС е указано
също, че ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се
обезсилва по право и имотът ще бъде изнесен на публична продан.
В случая следва да се има предвид, че от една страна в диспозитива на Решение №
4103/09.07.2020 г. на СГС е отразено че Решение № 9648/12.01.2019 г. е влязло в сила в
частта, в която е поставена в изключителна собственост на основание чл. 288, ал. 3 ГПК отм.
(чл. 349, ал. 2 от действащия ГПК) в полза на С.И. Б. собствеността върху процесния
недвижим имот, а от друга страна въззивният съд е достигнал до други фактически и
правни изводи, различни от изводите на първата инстанция относно размера на сумите,
които следва да заплати С.И. Б. на останалите съделители за уравнение на дела си - в
диспозитива на Решение № 4103/09.07.2020 г. на СГС е посочено, че С.И. Б. става
собственик при условие, че в 6 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение
същият следва да заплати съответните суми на съделителите си.
Ето защо, следва да се приеме, че представените съдебни решения, постановени от
първоинстанционен и въззивен съд, подлежат на вписване, респ. отбелязване (отбелязване -
при наличие на вписана искова молба и при наличие на предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 115 ЗС), като безспорно представеното съдебно решение на СРС е
влязло в сила в частта, в която е поискано да бъде отбелязано (вписано), видно от
диспозитива на въззивното решение. От друга страна, самото въззивно решение на СГС
също подлежи на отбелязване/вписване/, тъй като се отнася до същия иск за делба и
регламентира при какви условия съделителят С.И. Б. става собственик на процесния
недвижим имот.
Софийският градски съд не споделя и изводите на съдия по вписванията относно
необходимостта представените схема и удостоверение за данъчна оценка на недвижимия
имот да бъдат оригинали или нотариално удостоверени преписи от такива, защото видно от
представените към преписката препис от удостоверение за данъчна оценка и препис от
схема на самостоятелен обект в сграда, същите са заверени от пълномощника на заявителя –
адвокат П.П., като в случая следва да се има предвид разпоредбата на чл. 32 от Закона за
адвокатурата, съгласно която адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на
работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във
връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и
органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на
официално заверени документи.
С оглед на така изложеното, въззивният съд заключава, че частната жалба се явява
основателна, обжалваното определение следва да се отмени, а делото – да бъде върнато на
съдия по вписванията за извършване на исканото отбелязване/вписване/ на представени
3
съдебни решения.
Предвид горното, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2107/26.11.2021 г. на съдия по вписванията при Софийски
районен съд, с което е постановен отказ да се извърши вписване решение.
ВРЪЩА делото на съдия по вписванията при Софийски районен съд за извършване
на по-нататъшни действия по заявление от 26.11.2021 г., депозирано от И.С. Б., ЕГН
**********, чрез адвокат П.П. за отбелязване (вписване) на Решение 4103/09.07.2020 г.,
постановено по в. гр. дело № 5370/2019 г. и Решение № 9648/12.01.2019 г., постановено по
гр. дело № 6190/2007 г. по описа на Софийски районен, в частта относно която е заявено
искане в заявление от 26.11.2021 г., депозирано от И.С. Б., ЕГН **********, чрез адвокат
П.П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4