№ 285
гр. Пазарджик, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:К. Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно гражданско дело №
20235200500036 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК , във вр.с чл.293, ал.4 от ГПК и чл.270 от
ГПК.
С решение №50138/10.01.2023г , постановено по к.гр.д.№1128/2022г на ВКС, е
прогласено за нищожно решение №261/09.12.2021г по възз.гр.д.№567/2021г. по описа на
Окръжен съд –Пазарджик и е постановено връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на Окръжен съд-Пазарджик.
С решение № 260322 от 25.06.2021г. постановено по гр.д.№1557/2019г по описа на
Районен съд –П. е признато за установено по отношение на К. Я. М. с ЕГН ********** от
град П., ул.“О.“№28, М. А. Ф. с ЕГН ********** от град П., ул.“О.а“№28 и Р. С. К. с ЕГН
********** от град П., ул.“П.Я.Я.“№3, че ищците са О. Р. Ч. с ЕГН ********** от град П.,
ул.“О.“№15 и Р. Р. Е. с ЕГН ********** от град П., ул.“О. Е.“№25 са собственици при равни
права на 128.50/237 кв.м.идеални части от площта, заключена между северната кадастрална
граница на притежавания от ищците имот 56277.503.478/ граничеща със северната чат на
имот с идентификатор 56277.503.479/ и южната регулационна граница на парцел XVIII-
2492, 2493 в кв.152 по плана на гр.П., одобрен със Заповед№РД-14-02-1144/04.12.1985г./
частта от северната кадастрална граница на имот 56277.503.478 до синята линия от
комбинираната скица Приложение 4 стр.193/.
Признато е за установено по иска на О. Р. Ч. с ЕГН ********** от град П.,
ул.“О.“№15 и Р. Р. Е. с ЕГН ********** от град П., ул.“О. Е.“№25 против К. Я. М. с ЕГН
1
********** от град П., ул.“О.“№28, М. А. Ф. с ЕГН ********** от град П., ул.“О.а“№28 и Р.
С. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.Я.Я.“№3 с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР,
че при одобряването на кадастралната карта и кадастрални регистри на град П., одобР. със
Заповед№РД-18-14/30.08.2019г./ допусната техническа грешка в изписването на вярната
дата посочена в исковата молба-20.06.2014г./ на ИД на АГКК е допусната грешка при
отразяването на южната кадастрална граница на имот 56277.503.478, изразяваща се в
неправилно отразяване на площта, заключена между южната кадастрална граница на
притежавания от ищците имот и южната регулационна граница на същия по действащия
регулационен план, одобрен със Заповед №РД-14-02-1144/04.12.1985г. като част от имот с
идентификатор 56277.503.479 и част от имоти с идентификатор 56277.503.480 и
56277.503.481, съгласно комбинирана скица на вещото лице Приложение №4 мащаб 1:250 на
стр.193 от делото, приподписана от съдията докладчик, площ от 152 кв.м., заключена между
южната кадастрална граница на имот 56277.503.478 до синята линия на скицата на вещото
лице.
Със същото решение е отхвърлен иска да се осъди ответника К. Я. М. да предаде
владението на О. Р. Ч. и Р. Р. Е. върху 10 кв.м. площ, заключена между южната кадастрална
граница на притежавания от ищците имот 56277.503.478/ граничеща със северната част на
имот с идентификатор 56277.503.479/ и южната граница по скица за реално ползване на
парцел XVIII-2492, 2493 в кв.152 по плана на град П., неразделна част от влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№312/1994г. по описа на РС-П., както и на владението върху
площта, отразена в розов цвят по същата скица на сграда 1, находяща се в имот с
идентификатор 56277.503.479.
Осъдена е ответницата Р. С. К. с ЕГН ********** в качеството и на собственик на
имот с идентификатор 56277.503.480 по КККР на град П., одобР. със Заповед№РД-18-14-
/20.06.2014г. на ИД на АГКК да предаде на ищците владението върху северната част от
сграда с площ от 2.00кв.м. с идеднификатор 56277.503.481.3, заключена между южната
регулационна граница на парцел XVIII-2492,2493 в кв.152 по плана на град П., одобрен със
заповед№РД-14-02-1144/04.12.1985г. и северната кадастрална граница на имот с
идентификатор 56277.503.481 по КККР на град П., одобР. със Заповед№РД-18-
14/30.08.2109г/ допусната същата техническа грешка в датата 20.06.2104г.на ИД на АГКК.
Тримата ответници са осъдени да заплатят разделно на ищците разноски в общ
размер от 1 448 лв./ или всеки да заплати по 482.66лв./Осъдени са ищците да заплатят
разноски по сметка на РС-П. сумата от 100лв. за държавна такса.
Първоинстанционното решение по исковете с правно основание чл.108 от ЗС е
влязло в сила, тъй като не е било обжалвано.
Въззивното производство е образувано по подадена жалба от ответниците К. Я. М. и
М. А. Ф., чрез пълномощника им адв.В. И. , в частта, с която е прието за установено, че
ищците О. Р. Ч. и Р. Р. Е. са собственици на 128.50/237 кв.м. идеални части от площта,
заключена между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот с
идентификатор 56277.503.478/ граничеща със северната част на имот с идентификатор
2
56277.503.479/ и южната регулационна граница на парцел XVIII-2492,2493 в кв.152 по плана
на град П., одобрен със заповед№РД-14-02-1144/04.12.1985г./ частта от северната
кадастрална граница на имот 56277.503.478 до синята линия от комбинираната скица на
приложение 4 стр.193/ както и че при одобряването на кадастралната карта и кадастрални
регистри на град П., одобР. със заповед№РД-18-14/20.06.2014г. на ИД на АГКК е допусната
грешка при отразяването на южната кадастрална граница на имот 56277.503.478, изразяваща
се в неправилно отразяване на площта, заключена между южната кадастрална граница на
притежавания от ищците имот и южната регулационна граница по регулационния план на
град П., одобрен със заповед№РД-14-02-1144/04.12.1985г. като част от имот с
идентификатор 56277.503.479 и част от имоти с идентификатори 56277.503.480 и
56277.503.481, съгласно комбинирана скица на вещото лице Приложение №4 мащаб 1:250 на
стр.193 от делото,/ площ от 152 кв.м. , заключена между южната кадастрална граница на
имот 56277.503.478 до синята линия на скицата на вещото лице на стр.193. Считат, че
решението противоречи на заключението на вещото лице, в което изрично в т.11 е казано, че
не би могло да се говори за грешка в заснемането, защото в картата границата е отразена
както е в кадастралния план от 1985г.и че според вещото лице има допусната грешка в план
а от 1985г. като неточно е заснета жилищната сграда в имот пл.№2491, с която е съобразена
регулацията, а в имот 2490 липсват второстепенни постройки, които впоследствие са
оценени и заплатени. Поддържа, че в диспозитива на решението на районния съд не ставало
ясно към кой момент е допусната въпросната грешка, а в исковата молба се твърди, че е
допусната грешка при одобряване на КККР , одобР. със заповед №РД-18-14/20.06.2014г.
Жалбоподателите считат, че това е съществено противоречие ако се приеме, че грешката е
допусната в плана от 1985г, защото според жалбоподателя съдът е постановил плюс
петитум, което е недопустимо. Моли за се отмени решението в обжалваните части.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил такъв от процесуалния
представител на ответната страна/ ищците в производството пред първата инстанция О. Р. Ч.
и Р. Р. Е., в който се излагат доводи за правилност на решението в обжалваните части.
Според ищците съдът изцяло се е позовал на заключението на вещото лице при формиране
на правните си изводи и че изложеното в жалбата е извън контекста на казаното от вещото
лице. Считат, че правилно съдът е приел, че регулационната линия между имотите на
ищците и ответниците по действащия регулационен план не съвпада с кадастралната и
регулационни граници по предходните регулационни планове и предвиждането на
съсобствен парцел за четирите имота по плана от 1968г., изменен през 1972г.и че всъщност
между имотите няма регулационна линия, а тази от 1985г.не съвпада с никакви имотни
граници, но е предвидена да е успоредна на северната стена на жилищната сграда в имота с
пл.№2491. Коментирано е изменението от 2006г., представляващ действащия регулационен
план като регулационната линия между УПИ X- 2490,2491 и УПИ XVIII-2492,2493 в кв.152
съвпада с попълнената със заповед №286/08.05.2006г. северна граница на имоти с пл.№2491
и 2490.Променени са били границите на имотите на ищците и ответниците по всички
3
кадастрални и регулационни планове до 2019г.Одобрявани са със заповед №62/28.03.1972г
попълване на кадастралната основа по плана от 1968г.с верните имотни граници на имоти с
пл.№№1499,1500 и 1501 в кв.116 и със заповед №286/08.05.2006г., попълване на
кадастралния план от 1985г. с верните имотни граници между имоти с пл.№№2491, 2490,
2492 и 2493 в кв.152. Посочено е, че със заповед №145/19.07.1974г. е изменена регулацията
по плана от 1968г. като е отреден съсобствен парцел IX-1500,1501,1498 и 1499 в кв.116 , а
със заповед №410/12.06.2006г по имотни граници е изменена регулацията по плана от 1985г
между УПИ X-2490,2491 и УПИ XVIII-2492 , 2493 в кв.152. Посочено е, че частта,
заключени между южната граница на ПИ с идентификатор 56277.503.478 и южната граница
на съсобствения УПИ XVIII-2492, 2493 в кв.152 по действащия от 2006г. план е площ
около 197 кв.м., в това число цялата площ на ПИ с идентификатор 56277.503.479 от 114
кв.м., а по регулационния план от 1985г. тази част е равна на 152 кв.м. като имот с пл.
№56277.503.479 участва с площ от 114 кв.м. с уредени регулационни сметки. Посочва се, че
грешката е била налична по плана от 1985г., но тя е допусната като неточно е заснета
жилищната сграда в имот пл.№2491, с която е съобразена регулацията, а в имот пл.№2490
липсват второстепенни постройки, впоследствие оценени и заплатени.Според ищците през
2006г вместо по приложена регулация и по заплатени придаваеми места кадастърът е
попълнен по стените на заплатените постройки и изградените на място огради , при което от
имот пл.№2491 е отнета площ от 31 кв.м., вместо 23 кв.м., а от имот пл.№2490 е отнета
площ от около 52 кв.м. вместо 22 кв.м. или в повече от заплатените от 38 кв.м.Последният
довод на ищците е, че на място границата между двата имота съвпада с регулационната
линия по действащото за имотите регулационно изменение от 2006г. в рамките на
допустимото и не съвпада с границата по КККР, защото самата карта не съответства на
регулацията и на материализираните на място граници. Считат за неоснователен довода към
кой момент е допусната първоначалната грешка и че всъщност такава е налице към
настоящия момент при одобряването на КККР за процесните имоти. Молят да се потвърди
обжалваното решение. Претендират разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Р. С. К..
Страните не сочат доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната
инстанция.
В хода на възивното производство поради смърт на страна по делото- ищцата Р. Р.
Е. с ЕГН **********, починала на 14.12.2022г на основание чл.227 от ГПК същата бе
заличена като страна по делото и на нейно място бяха конституирани като страна
правоприемници и/ наследници по закон/ А. А. Е. с ЕГН **********/ съпруг/ и А. А. Е. с
ЕГН ********** и Е. А. Е. с ЕГН **********/ нейни синове/.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателите поддържат
въззивната жалба, ответниците по жалбата поддържат писмения отговор.
Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид и задължителните указания, дадени в решение
4
№50138/10.01.2023г , постановено по к.гр.д.№1128/2022г на ВКС, като взе предвид
становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК,
прие за установено следното
В исковата си молба ищците О. Р. Ч. и Р. Р. Е. твърдят, че съгласно скица №15-
797147/30.08.2019г. са собственици по наследство на поземлен имот с идентификатор
56277.503.478 по КККР на град П.,обл.Пазарджик, одобР. със заповед №РД-18-
14/20.06.2014г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в град П., ул.“О.“№15, с
площ от 87 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване:ниско застрояване / до 10 м/, номер по предходен план 2493, кв.152, парцел XVIII,
ведно с всички построени сгради в имота , подобР.я и приращения. Имотът бил придобит от
общия наследодател Р. О.ов Ч. чрез договор за покупко-продажба , обективиран в
нотариален акт №77, том I, н.д.№153/1972г. и представлявал дворно място в град П. с
построената в него къща с обща площ от 76.30 кв.м., а по общинско удостовеР.е -110.80
кв.м., съставляващо имот с пл.№1501 и включващо се в дворищен парцел IX-1500,1501 в
кв.116 по плана на град П. с обща площ на парцела от 234 кв.м. при общи съседи: М.С.Д.,
М.Г.М., братя М. П. и Б. А. П. , н-ци на М.Ю.Б. и улица. Впоследствие съгласно протокол
от 07.03.1978г. на комисия при ГНС-П. за изравняване на съсобствените части на парцели
IX-1500,1501,1498,1499 в кв. 116 процесния имот на Р. Ч. пл.№1501 съдържа 106 кв.м.с
придадени 28.90 кв.м. по регулация от имот пл.№1499, собственост на Н.А.М. впоследствие
прехвърлен на ответницата М. А. Ф. с нотариален акт №16, том IV, рег.№1392, дело
№492/2012г. на стойност 57.80лв., заплатени от наследодателя Р. Ч.. Съгласно същия
протокол имот пл.№1500, собственост на М.А.С., съдържа урегулирано място в парцела с
площ от 86 кв.м. или площта на съсобствения парцел IX-1500,1501 става 192 кв.м., от които
106 кв.м. на Р. Ч. и 86 кв.м. на М.С.. Ищците твърдят, че според приетия нов регулационен
план на Община П. , одобрен със заповед №РД-14-02-1144/04.12.1985г., процесният бивш
имот пл.№1501 вече е с пл.№2493, включващ се в парцел XVIII-2492,2493 в кв.152 по
плана. С протокол №10/14.05.1987г. на ОНС-П. към този съсобствен парцел на Р. О.ов Ч./
Х.О. Ч./ и Д./ Д./ А.С. се придават по регулация 23 кв.м. от имот пл.№2491 и 22 кв.м. от
имот пл.№2490, за което е състА.н нотариален акт №177, том I, н.д.№378/1988г. на районен
съдия при РС-П.. Според ищците след двете придавания по регулация площта на парцел
XVIII-2492,2493 е станала общо 237 кв.м., от които 128.50 кв.м. за наследодателя на ищците
Р. Ч. / 106 кв.м. от първото придаване и 23кв.м.+22 кв.м.= 45кв.м.:2 =22.50 кв.м. от второто
придаване/ и 108.50кв.м. за другия съсобственик Д. / Д./ А.С./ 86 кв.м. от първото придаване
и 23 кв.м.+22 кв.м.=45 кв.м.:2= 22.50 кв.м. от второто придаване/. В исковата молба се сочи,
че през 1994г. двамата съсобственици зА.ли гражданско дело №312/1994г. по описа на РС-
П. за реално ползване на съсобствения им имот. Делото приключило със спогодба, с която
страните се спогодили за реалното ползване на съсобствения имот и построените в него
сгради.На общия наследодател на ищците било предостА.но реално ползване , оцветено в
розов цвят по скицата на вещото лице в размер на 117.5 кв.м.в северната част на парцел
XVIII-2492,2493, ведно с построените в него сгради, както и общо ползване на полумасивна
5
сграда с площ от 9 кв.м., разположена в крайната югоизточна част на парцела, оцветена в
жълт цвят на скицата. Твърди се, че с приемане на кадастралната карта със заповед №РД-18-
14/20.06.2014г.на изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка в картата като
съсобствения имот на Р. Ч. и Д. С. вече е разделен на два отделни самостоятелни имота с
различни идентификатори като собствения на ищците имот неправилно е отразен с площ от
87 кв.м. С приемане на посочената кадастрална карта част от парцел XVIII- 2492,2493 в
кв.152 по действащия регулационен план на града неправилно е включен в имоти с
идентификатори 56277.503.480/ собственост на М. Ф. / и 56277.503.481/ собственост на Р.
К./. Ищците считат ,че това отразяване е неправилно, защото не са съобразени правата на
собствениците на имотите и действащите към момента на изработване на кадастралната
карта регулационни планове на града. Заключената площ, описана по-горе , е собственост
на ищците като наследници на Р. Ч. и на първия ответник К. Я. М. като приобретател на Д.
/Д./ А.С. при описаните по-горе права, което е било видно от действащия регулационен план
на града, който е приложен за имотите , както и от документите за собственост. В резултат
на допуснатата грешка в кадастралната карта, приобретателят на имот с идентификатор
56277.503.479 е премахнал оградата, разделяща парцел XVIII-2492, 2493 в кв.152 по плана
на град П., съобразно съдебното решение за реално ползване и е установил владение
съобразно кадастралната карта.
Ищците считат, че за тях е възникнал прА.н интерес да предявят иск с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, с който да установят по отношение на ответниците-
собствениците на имоти с идентификатори 56277.503.479, 56277.503.480 и 56277.503.481, че
като наследници на Р. О.ов Ч. са собственици при равни права 128.50/237 кв.м. идеални
части от площта, заключена между северната кадастрална граница на притежавания от
ищците имот 56277.503.478, граничеща със северната част от имот с идентификатор
56277.503.479 и южната регулационна граница на парцел XVIII- 2492, 2493 в кв.152 по
плана на град П., одобрен със заповед №РД-14-02-1144/04.12.1985г. Твърдят, че за тях е
налице прА.н интерес да предявят ревандикационен иск срещу първия ответник К. Я. М. за
предаване на владение върху 10 кв.м. площ, заключена между южната кадастрална граница
на притежавания от тях имот 56277.503.478/ граничеща със северната част на имот с
идентификатор 56277.503.479/ и южната граница по скица за реално ползване на парцел
XVIII- 2492, 2493 в кв.152 по плана на град П., както и иск с правно основание чл.108 от ЗС
срещу първия ответник К. Я. М. за предаване на владението върху площта, заключена
между южната кадастрална граница на притежавания от ищците имот 56277.503.478 /
граничеща със северната част на имот с идентификатор 56277.503.479/ и южната граница по
скица за реално ползване на парцел XVIII-2492,2493 в кв.152 по плана на град П.,
неразделна част от влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№312/1994г. по описа на РС-П.,
както и владението върху площта, отразена в розов цвят по същата скица от сграда 1,
находяща се в имот с идентификатор 56277.503.479. Твърдят, че за тях е налице прА.н
интерес да предявят иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу ответницата Р. К. в
качеството и на собственик на имот с идентификатор 56277.503.481 за предаване владението
върху 2 кв.м. от северната част от сграда с идентификатор 56277.503.481.3, заключена
6
между южната регулационна граница на парцел XVIII-2492,2493 в кв.152 по плана на град
П., одобрен със заповед№РД-14-02-1144/04.12.1985г и северната кадастрална граница на
имот с идентификатор 56277.503.481 по КККР на град П., одобР. със заповед №РД-18-14-
/20.06.2014г. на ИД на АГКК/ виж. допълнителна молба, съдържаща се на лист 146 от
първоинстанционното дело/.
Въз основа на така изложеното са формулирали следните искания до съда:1/ Да се
признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици при равни
права на 128.50/237 кв.м. идеални части от площта, заключена между северната кадастрална
граница на притежавания от тях имот с идентификатор 56277.503.478/ граничеща със
северната част на имот 56277.503.479/ и южната регулационна граница на парцел XVIII-
2492,2493 в кв.152 по плана на град П. , одобрен със заповед №РД-14-02-1144/04.12.1985г.
2/ както и да се приеме са установено, че при одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри на град П., одобР. със заповед№РД-18-14/20.06.2014г . на
изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка при отразяването на южната
кадастрална граница на имот с идентификатор 56277.503.478, изразяваща се в неправилно
отразяване на площта, заключена между южната кадастрална граница на притежавания от
ищците имот и южната регулационна граница на същия по действащия регулационен план,
одобрен със заповед №РД-14-02-1144/04.12.1985г. като част от имот с идентификатор
56277.503.479 и част от имоти с идентификатори 56277.503.480 и 56277.503.481, 3/ Да се
осъди ответника К. Я. М. да предаде на ищците владението на площта от 10 кв.м., заключена
между южната кадастрална граница на притежавания от ищците имот с идентификатор
56277.503.478/ граничеща със северната част на имот с идентификатор 56277.503.479/ и
южната граница по скица за реално ползване на парцел XVIII-2492, 2493 в кв.152 по плана
на град П., неразделна част от влязло в сила съдебно решение по гр.д.№312/1994г. по описа
на РС-П., както и владението на площта, отразена в розов цвят по същата скица от сграда 1,
находяща се в имот с идентификатор 56277.503.479, 4/ Да се осъди ответника Р. К. да
предаде на ищците владението върху северната част от сграда с идентификатор
56277.503.481.3, заключена между южната регулационна граница на парцел XVIII-2492,2493
в кв.152 по плана на град П. , одобрен със заповед №РД-10-02-1144/04.12.1985г.и северната
кадастрална граница на имот с идентификатор 56277.503.480 по КККР на град П., одобР. със
заповед№РД-18-14/20.06.2014г на изп.директор на АГКК с площ от 2 кв.м.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба само от
ответниците К. Я. М. и М. А. Ф., с който се оспорват обективно предявените искове по
чл.54, ал.2 от ЗКИР и чл.108 от ЗС, с довод, че такова съединяване на двата иска е
недопустимо при условие, че претендирания по ревандикационния иск имот не е реално
определен и доколкото в исковата молба се сочело площ, заключена между южната
кадастрална граница на притежавания от ищците имот с идентификатор 56277.503.479 и
южната граница по скица за реално ползване на парцел XVIII-2492, 2493 в кв.152 по плана
на град Препраща се към постановките на ТР№8 от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС по т.д.
№8/2014г. По отношение на претенцията по чл.54, ал.2 от ЗКИР се поддържа, че в петитума
7
не е посочен момента към който да се приеме за установено, че ищците са собственици на
128.50/237 кв.м. идеални части в хипотезата на проведена процедура по изравняване на
частите в съсобствен парцел XVIII-2492,2493 в кв.152 по плана на град П. и че реалното
ползване на парцела очевидно е извършено при равни права. Поддържа се довод, че не
ставало ясно каква точно площ се претендира да бъде ревандикирана по отношение на
ответника К. М.. С отговора исковете се оспорват по същество и се моли същите да бъдат
отхвърлени с присъждане на разноските за производството.
Установява се от събраните пред първата инстанция писмени доказателства, че
ищците О. Р. Ч. и Р. Р. Е. са наследници по закон/ син и дъщеря/ на Р. О.ов Ч., починал на
25.09.2012г. През 1972 г. наследодателят на ищците е закупил следния недвижим имот:
дворно място в град П., ведно с построената в него къща, с обща площ от 76.30 кв.м., а по
общинско удостовеР.е с площ от 110.80 кв.м. при съседи : улица, Б.А.А. и М.П.,
съставляващо имот с пл.№1501 и включващо се в дворищен парцел IX-1500,1501 в кв.116 по
плана на град П., който парцел е с обща площ 243 кв.м. при общи съседи:М.С.Д., М.Г.М. ,
бр.М. Л. и Б. А. П., н-ци М.Ю.Б. и улица/ нотариален акт №77, том I н.д.№153/1972г.- лист
12 от първоинстанционното дело/
С протокол от 07.03.1978г. , състА.н по реда на чл.265 от ППЗТСУ от комисия при
ГНС-П. е взето решение за изравняване на съсобствените части в парцел IX-1500,1501,1498,
1499 в кв.116. В протокола е записано, че към този момент площта на имот пл.№1501 е 106
кв.м, площта на имот пл.№1500 86 кв.м., площта на имот пл.№ 1498 е 178 кв.м. и площта
на имот пл.№1499 е 169 кв.м.Предвидено е изравняването да стане като собственика на
имот пл.№1500 М.С. да заплати на собственика на имот пл.№1498 мястото от 48.70 кв.м.
или сума в размер на 108.20 лв., а Р. Ч. да заплати на собственика на имот пл.№1499 сумата
от 57.80 лв. за придаваема площ от 28.90кв.м.От предстА.ните пред първата инстанция
квитанции / виж лист 175 от делото/ посочените суми за изравняване са изплатени на
правоимащите като този факт не е бил спорен по делото.
С протокол от 14.05.1987г, състА.н на основание чл.265 от ППЗТСУ, назначена със
заповед№2 от 03.01.1987г на председателя на ИК на ОбНС е взето решение, съгласно което
от имот пл.№2491 се придават към парцел XVIII-2492 и 2493 в кв.152 по плана на гр.П.,
собственост на Д. А.С. и Х.О. Ч./ другото имат на наследодателя на ищците/ застроено и
незастроено дворно място с площ от 23 кв.м. , включващо като описани сгради –тоалетна /
канализирана с ж.б.плоча/, баня / построена в двора с ж.б. плоча / и бетонова козирка.
Съгласно т.II от визирания протокол от имот пл.№ 2490 се придава към парцел XVIII-2492 и
2493 в кв.152 по плана на гр.П. площ от 22 кв.м. , описана в протокола ката застроено и
незастроено място плюс сграда- жилищна сграда и избени помещения и подобР.я.
Съгласно нотариален акт №177, том I , нот.дело №373/1988, издаден от РС-П.,
наследодателят на ищците Х.О. Ч./ видно от удостовеР.е за идентичност на имена –лист 21/
и Д. А. С., са признати за собственици на придаващи се по регулация места на дворно място
, застроено и незастроено от 23 кв.м. , ведно със сградите и подобР.ята, придаващи се от
имот пл.№2491 към парцел XVIII-2492, 2493, както и дворно място , застроено и
8
незастроено с площ от 22 кв.м., ведно със сградите и подобР.ята, придаващи се от имот пл.
№2490 към парцел XVIII-2492, 2493.Съгласно одобрена на 28.02.1995г. съдебна спогодба по
гр.д.№312/1994г по описа на РС-П. между наследодателят на ищците Р. Ч. и Д. С. е
разпределено ползването на съсобствения парцел XVIII-2492, 2493 в кв.152 по плана на
град П. по части, оцветени в синьо и розово по заключението на вещото лице като Р. Ч. да
ползва площта от 117.50 кв.м. ,оцветена в розово от скицата на вещото лице с
постройките, а Д. С. също 117.50 кв.м., оцветени в синьо и за общо ползване е предвидена
площ , оцветена в жълто, тоест ползването на имота е разделено по равно или при взаимно
признати права от съсобствениците помежду им, поради което следва да се приеме, че
изравняването на частите в парцела е налице и всеки от двамата е собственик по 122/244
ид.части от парцела
По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието
заключение въззивната инстанция възприема изцяло като обосновано, компетентно
изготвено и неоспорено от страните по делото. В констативно- съобразителната част на
експертизата вещото лице инж.Ж.Д. е описала всички проучени документи, съдържащи се в
преписката на Общинска администрация гр.Пазарджик и в досие в СГКК като за нуждите
на настоящия прА.н спор настоящата въззивна инстанция следва да съобрази освен по-горе
анализираните писмени доказателства, съдържащи се в кориците на делото, и тези които
вещото лице е проверило и систематизирало в констативната част на заключението си. С
нотариален акт за покупко-продажба №6, том 1, н.д.№11 от 06.01.1973г. Н.М. и А.Р. са
закупили дворно място с площ от 175 кв.м.-имот пл.№1499, ведно с построената в него
жилищна сграда на 42 кв.м. и стопанска сграда с площ от 38 кв.м. в кв.116 като на
14.03.1977г./ нотариален акт №59, том 1 н.д.№103/ Н.М. е изкупил притежаваната от А. А.а
идеална част от същия този имот с пл.№1499, който участва в съсобствен парцел IX-
1500,1501,1498,1499 в кв.116 по плана на град П.. Видно от нотариален акт за даР.е №162,
том V, н.д.1390 на 21.11.1997г. е придобила по силата на дарствен акт имот пл.№2490,
ведно с жилищна сграда, който имот, заедно с имот пл.№2491 образуват парцел X-2490,2491
с площ от 220 кв.м. в кв.152 по плана на град П.. Установено е от нотариален акт №8,т.3 д.
№218 вх.рег.№540 от 28.04.2010г., че Л.Я.М. е закупила поземлен имот №2492 с площ от
118.50кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на 9 кв.м., масивна
постройка на 5 кв.м., образуващ заедно с имот пл.№2493 УПИ XVIII -2492,2493 в кв.152
като констатацията на вещото лице за тази сделка е, че предвид посочената площ на
купувания имот, при съставянето му не са взети предвид одобреното и влязло в сила
попълване на кадастъра от 2006г., като не е взета предвид съсобствеността в УПИ XVIII -
2492,2493 в кв.152 по приложената регулация. Следващият нотариален акт е за покупко-
продажба №16, том IV д.№492, вх.рег.№975 от 02.08.2012г., с който ответницата М. А. Ф.
купува поземлен имот пл.№2491 с площ от 175 кв.м., образуващ заедно с имот пл.№2490,
съсобствен УПИ X-2491,2490, целия с площ от 220 кв.м. в кв.152, ведно с построената в
имота жилищна сграда на 42 кв.м., като и тук констатациите на вещото лице са, че предвид
посочената площ при съставянето на нотариалния акт не са взети предвид одобР.те в влезли
в сила попълване на кадастъра и изменение на регулацията от 2006г., нито е отчетен факта,
9
че вечe са изплатени и придадени 23 кв.м. към съседния парцел УПИ XVIII -2492,2493 в
кв.152 като е допусната и фактическа грешка в планоснимачен номер на съседен поземлен
имот като вместо 2490 е записано пл.№2492. Последният проверен от вещото лице и
наличен по преписката нотариален акт е №126, том V, д.№689, вх.рег.№1393 от
16.06.2017г., с който ответникът К. Я. М. се легитимира като купувач на поземлен имот с
идентификатор 56277.503.479 с площ от 114 кв.м. с номер по предходен план 2492 в кв.152
парцел XVIII, ведно с построената в имота жилищна сграда 56277.503.479.1 от 49 кв.м.
Вещото лице е установило, че топографо-геодезическия план на град П. с мащаб
1:1000, одобрен със заповед №160 от 13.01.1959г., от който има запазено само едно копие, е
в лошо състояние и без отразени в него уважени възражения при одобряването му. Този
план е бил обжалван от всички собственици на имоти, засегнати от южната околовръстна
улица на града, така и от процесните, при което възраженията са уважени и улицата е
стеснена, което не е нанЕ.о в наличното копие като от това копие не могат да се установят
регулационните предвиждания за процесните имоти.
По следващия геодезически и регулационен план в мащаб 1:500, одобрен със
заповед №2725/30.12.1968г. е обезсилен плана от 1959г.Съгласно този план за имоти пл.
№1500 и 1501 се отрежда съсобствен парцел IX в кв.116. За имоти пл.№1498 и №1499 няма
предвиден парцел като същите попадат в предвиждане за околовръстна улица.
Със заповед №62 от 28.03.1972г. е одобрено попълване на кадастралната основа с
верни граници на имоти с пл.№1498,1499,1500 и 1501 в кв.116 въз основа на подписан от
заинтересованите лица технически констативен протокол от 22.02.1972г. със скица .
Последвало е одобряване със заповед№145 от 19.07.1974г. на изменение на уличната и
дворищна регулации на кварталите, засегнати от околовръстната улица на града като
съгласно изменението улицата се стеснява до съществуваща на място и за имотите с пл.
№1500,1501, 1548 и 1499 се отрежда съсобствен парцел IX в кв.116.Вещото лице е уточнило
,че това изменение касае предстА.ния от ищците по делото оценителен протокол от
07.03.1978г. на комисия по чл.265 от ППЗТСУ на изравняване на съсобствени части в
парцел IX-1500,1501,1498,1499в кв.116 като вещото лице не е установило нотариални актове
, състА.ни въз основа на документи за извършени плащания по този протокол.
Следващият кадастрален , застроителен и регулациоен план на град П. е одобрен
със заповед №РД-14-02-1144/04.12.1985г., като с този план е обезсилен плана от
1968г.Съгласно новия план в кв.152 за имоти пл.№2490 и 2491се отрежда съсобствен парцел
X, а за имоти пл.№2492 и 2493 се отрежда съсобствен парцел XVIII. Вещото лице е
уточнило, че това изменение касае предстА.ния от ищците оценителния протокол от
14.05.1987г. на комисия по чл.265 от ППЗТСУ и нотариален акт №177/1988г. за придобити
по регулация части, с които Р. Ч. и Д. С. са признати за собственици на придаващи се към
съсобствения им парцел XVIII-2492,2493 в кв.152, а именно 23 кв.м. от имот пл.№2491и
застроена част –тоалетна , баня, бетонова козирка и на 22 кв.м. от имот пл.№2490, ведно с
жилищна сграда , избени помещения, баня с тоалетна ж.б.плоча 3 колони и 12
стъпала.Според вещото лице няма други данни по плана за уреждане на частите от
10
съсобствения парцел XVIII-2492,2493 в кв.152 по плана на град П., освен одобрената
съдебна спогодба от 28.02.1995г. за разпределение на ползването при равни права на
съсобствения парцел
Вещото лице е констатирало, че с влязла в сила заповед№286/08.05.2006г. е
одобрено попълване на кадастралния план с верните имотни граници между имоти пл.
№2490,2491,2492 и 2493 в кв.152 по плана на град П. въз основа на подписан от
заинтересованите лица акт за непълноти и грешки от 25.04.2006г. със скица.
Със заповед №410/12.06.2006г. е одобрено частично изменение на плана за
регулация между УПИ X-2490,2491 и УПИ XVIII-2492,2493 в кв.152 по имотни граници
съгласно пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Със заповед №РД-18-14 от 20.06.2014г. са одобР. кадастралната карта и кадастрални
регистри /КККР/ на кадастрален район 503 гр.П. ,като с одобряването на КККР се обезсилва
кадастъра от 1985г., както и измененията му.
При извършените огледи на място вещото лице е установило, че границата между
имоти с идентификатори по КККР 55277.503.478- на ищците и 55277.503.479 на ответника
К. М. е отразена по границата на действащия преди КККР кадастрален план от 1985г. между
имоти пл.№2493 и 2492. Установило е, че на място тази граница е материализирана в
източния си край със стени на сгради, а в останалата част от тях, на запад до улицата не е
материализирана. Освен това на място с мрежа от циментови колове от улицата до стената
на жилищната сграда на ответника К. М. имотите се владеят по одобрената съдебна
спогодба за реално ползване. Границата по КККР между имота на ответника М. и имотите
на другите две ответници – М. Ф. имот с идентификатор 55277.503.480 и Р. К. имот с
идентификатор 55277.503.481 е отразена по границата в кадастралния план от 1985г. между
имот пл.№2492,2493 с №2491 и 2490, без да е взето попълването на кадастъра от 2006г. На
място вещото лице е констатирало, че с плътна висока около 90 см. ограда и стени на
второстепенни постройки , които не са предмет на кадастъра по ЗКИР, имотите се владеят
по границата съгласно действащия преди влизане в сила КККР кадастрален и регулационен
план,а именно по попълнения през 2006г кадастър и частично изменение на регулацията от
същата година.
В заключение вещото лице посочва, че първият приложен регулационен план по
отношение на процесните имоти е одобрен от 1985г., но че регулацията не е приложена
изцяло. Има прилагане по отношение на дворищната регулация между парцели XVIII-
2492,2493 и X-2490, 2491 в кв.152 и с оглед съдебната спогодба от 29.02.1995г. като счита,
че дяловете в съсобствения парцел XVIII- 2492, 2493 са били уравнени.
Вещото лице е категорично, че не са пренЕ.и имотните граници по първия
приложен регулационен план по отношение на процесните имоти в следващите планове, с
уточнението, че приложената съгласно нотариален акт №177/1988г. регулация между
парцели XVIII-2492,2493 и X-2490, 2491 в кв.152 не е попълнена в кадастралния план от
1985г.Посочено е, че от една страна поради грешки и непълноти в кадастралната основа
11
от1985г. има разминаване на оцененото и заплатено по регулация със заетото на място при
прилагането и. От друга страна е следвало заплатените постройки, които не попадат изцяло
в придаваемото място да бъдат събоР., за да се приложи на място регулацията по плана.
Със заповед №286/08.05.2006г. е извършено попълване на кадастъра по
материализираните на място граници – на практика по изградената ограда и заетите
заплатени сгради и подобР.я според оценителния протокол от 1987г. Установено е, че
действащия за имотите на ищците и ответниците регулационен план е одобреното със
заповед №410/12.06.2006г. частично изменение на плана за регулация между УПИ XVIII-
2492,2493 и X-2490, 2491 в кв.152. Изменението е изготвено по одобрен със заповед№286 от
08.05.2006г. попълване на кадастралния план с верни имотни граници между имот пл.
№2491,2490, 2492 и 2493 въз основа на подписан от заинтересованите лица акт за непълноти
и грешки от 25.04.2006г. със скица.
Вещото лице е категорично,че регулационната линия между имотите на ищците и
ответниците по действащия регулационен план не съвпада с кадастралната и
регулационната граници по предходни регулационни планове като уточнява, че предходния
регулационен план от 1968г., изменение 1972г. предвижда съсобствен парцел за четирите
имота, тоест между имотите няма регулационна линия. Регулационната линия в плана от
1985г. не съвпада с никакви имотни граници , но е предвидена да е успоредна на северната
стена на жилищната сграда в имот пл.№2491. В изменението , одобрено със заповед
№410/12.06.2006г. , което всъщност е действащия регулационен план, регулационната линия
между УПИ XVIII-2492,2493 и X-2490, 2491 в кв.152 съвпада с попълнената със заповед
№286/08.05.2006г северна граница на имоти с пл.№2491 и 2490.
По отношение на прилагането на действащия регулационен план изводът на вещото
лице, е че за имотите на ищците и ответниците действащ регулационен план е одобреното на
основание пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ по имотни граници частично изменение на плана за
регулация между УПИ XVIII-2492,2493 и X-2490, 2491 в кв.152 по плана на град П. със
заповед №410/12.06.2006г. ,тоест няма придаваеми места , респективно регулация за
прилагане.
Вещото лице заключава, че планът от 1968г. не е приложен, не е приложено
изменението от 1972г.
На въпроса дали са променяни границите на имотите на ищците и ответниците по
всички кадастрални и регулационни планове до 2019г вещото лице е отговорило
положително като е уточнило, че със заповед №62/28.03.1972г. е одобрено попълването на
кадастралната основа на плана от 1968г. с верните граници на четирите имота и със
заповед №286/08.05.2006г. попълването на кадастралния план от 1985г. с верните имотни
граници между имоти с пл.№2491,2490,2492 и 2493 в кв.152. Със заповед №145/19.07.1974г
е изменена регулацията по плана от 1968г. като е отреден съсобствен парцел IX-
1500,1501,1498 и 1499 в кв.116, а със заповед №410/12.06.2006г. по имотни граници е
изменена регулацията по плана от 1985г. между УПИ XVIII-2492,2493 и X-2490, 2491 в
кв.152.
12
В заключителната част на експертизата вещото лице е отговорило, че
кадастралните граници между имоти с идентификатор 56277.503.479, 56277.503.480 и
56277.503.481 по действащата кадастрална карта не съвпадат с границите по кадастралната
основа на действащия регулационен план и с регулационната линия по този план като е
уточнило, че в кадастралната карта са отразени границите по плана от 1985г.,отпреди
попълването на кадастъра и частичното изменение на регулацията през 2006г.
Вещото лице е установило, че частта, заключена между южната граница на
поземлен имот с идентификатор 56277.503.478 и южната граница на съсобствения УПИ
XVIII-2492,2493 в кв.152 по действащия регулационен план от 2006г. е с площ от 197 кв.м.,
в т.ч. цялата площ на имот с идентификатор 56277.503.479 от 114 кв.м.Частта, заключена
между частта, заключена между южната граница на поземлен имот с идентификатор
56277.503.478 и южната граница на съсобствения УПИ XVIII-2492,2493 в кв.152 по
регулационния план от 1985г. , по който са уредени регулационните сметки е с площ около
152 кв.м., в т.ч. цялата площ на имот 56277.503.479 от 114 кв.м
В т.11 от заключителната част на експертизата е посочено, че в действащата
кадастрална карта южната част на съсобствения парцел не е правилно отразена, тъй като в
картата границата е отразена както е в кадастралния план от 1985г., а не е заснемана на
място , поради което вещото лице, счита че не е налице грешка при самото заснемане.
Според експерта действително е допусната такава грешка в плана от 1985г. като в него
неточно е заснета жилищната сграда в имот пл.№2491, с която е съобразена регулацията, а в
имот пл.№2490 липсват второстепенни постройки, които впоследствие са оценени и
заплатени.Вещото лице уточнява, че самото заплащане на целите постройки и заемането им
на място , вместо да бъдат разрушени е подвело страните в процеса, че с това са придобили
и земята под тях , въпреки че тя не е била оценявана и заплащана.
Вещото лице обобщава, че през 2006г вместо по приложената регулация или по
заплатените придаваеми места, кадастърът е попълнен по стените на заплатените постройки
и изградените на място сгради при което от имот с пл.№2491 е отнета площ от 31 кв.м.,
вместо 23 кв.м, а от имот пл.№2490 е отнета площ от 52 кв.м., вместо 22 кв.м. или общо
отнетата площ в повече от заплатената е от 38 кв.м.Вещото лице заключава, че на място
границата съвпада с регулационната линия по действащото за имотите регулационно
изменение от 2006г.в рамките на допустимото и не съвпада с границата на КККР , тъй като
самата карта не съответства на регулацията и материализираните на място граници.
В съдебно заседание, проведено на 28.04.2021г., вещото лице е разяснило , че по
никой от регулационните планове двата имота пл.№478 и 479 не са били отделни парцели.
Причината , наложила сега по плана да бъдат отделени 478 и 479 е, че предшестващият
кадастрален план на град П. не е бил поддържан и в него няма отразяване на база данните,
почерпени от нотариален акт №177/1988г. Страните не са предприемали действия с оглед
постигнатото разпределение на ползването на съсобствения имот . Едва през 2006г е
извършена промяна в имотната граница и по нея съответно промяна на регулацията като
13
промяната е по отношение на южната имотна граница на имота на ищците и съответно
северната имотна граница на имота на ответниците като тези промени вещото лице е
обективирало в комбинирана скица Приложение №4. На тази скица синята линия е
регулационната линия и по тази линия/ граница/ са уреждани регулационните сметки . Тази
линия не е материализирана на място. Вещото лице е уточнило, че на Приложение №4
оцветената в жълто част на място, тъй като на място няма други огради. На място
означените в синьо и жълто части се владеят от ответника К. М. и това е така, тъй като в
момента няма други граници, като съществуващите на място граници са по дебелата жълта
линия, разположена южно от жълтото оцветяване. Допълва, че в момента там съществуват
граници , има огради , постройки и че това е владението в момента.
От събраните пред районният съд гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелката Б.Р.П. / на 76 г./, се установи, че свидетелката познава страните и е тяхна
съседка като имотите ги дели един дувар. Свиделката живее в тази махала от 1962 г,
откакто е омъжена.Свидетелката обясни ,че живее от долната страна, а отгоре са Ч.и.
Къщата с дворчета е купена от Р. Ч. през 1970г., когато собствениците са се изселвали в
Турция като към настоящия момент къщата е в същото състояние, в което е била към
момента на купуването и. Знае, че Д. С. е от другата страна. Родителите му са купили
другата къща.Според свидетелката открай време съществува оградна мрежа между имота на
Р. и Д., като Ч.и са от долната страна на мрежата, а от горната страна/ южната страна на
мрежата - С.и. Свидетелката допълни, че Ч.и са искали да правят нова къща, когато децата
им пораснали, но С.и не били съгласни, защото нямали пари и останало старото положение.
В разпита си свидетелката СА.И. обясни , че познава праводателите на страните.
Впечатленията и по отношение на процесния имот са от 1973г., , когато се е омъжила .
Свидетелката обясни ,че между имота на Р. и Д. има оградна мрежа, но не знае откога е ,
като от горната страна/ южната страна/ на мрежата е бил С., а сега никой не живее. В
другата част е живеел само Р..
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка настоящата
въззивна инстанция прави следните правни изводи:
Упражнявайки правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд констатира, че
първоинстанционното решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му компетентност по предвидения процесуален
ред и форма. В обжалваната част решението е допустимо, тъй като липсват процесуални
пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.
Предмет на въззивната жалба е предявен иск по чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и
имотния регистър.
Разпоредбата на пар.1, т.16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в
кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри“. Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на
14
собственост, поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или
грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани
със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред
съгласно чл.54, ал.2 от ЗКИР. Спорът за материално право най.често се изразява в това, че
реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет
като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот.
Искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР цели да установи безспорно пространствения обхват
на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Той
представлява положителен установителен иск за собственост към настоящия момент при
нА.дени най-често твърдения от ищеца твърдения за неточното заснемане на имота му или
на части от него в кадастралната карта като част от имота на ответника или незаснемането
му като самостоятелен имот. В производството по иска за собственост съдът изследва
наличието на непълнотата или грешка в одобрената кадастрална карта. При уважаване на
иска в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, както и в
какво се състои непълнотата или грешката в кадастралната карта. Съдебното решение,
придружено със скица –проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от
органите по кадастъра.
От изложените в исковата молба твърдения е видно, че исковата защита е
провокирана от неправилното отразяване в кадастралната карта на съсобствения между
ищците и ответника К. Я. М. имот като два самостоятелни имота с отделни идентификатори
56277.503.478 и 56277.503.479, както и поради неправилното отразяване на южната имотна
граница на съсобствения между ищците и ответника К. Я. М. имот, при което част от същия
е включен като част от имоти с идентификатори 56277.503.480 и 56277.503.481, собственост
съответно на ответниците М. Ф. и Р. К..
Безспорно се установи от подробния анализ на писмените доказателства и от
заключението на вещото лице, че процесният имот е закупен от общия наследодател на
ищците Р. О.ов Ч. през 1972г. и тогава същият е представлявал дворно място с площ от
76.30кв.м, находящо се в град П., ведно с построената в него къща,а по общинско
удостовеР.е с площ от 110.80кв.м. при съседи: улица, БА. и М.П., съставляващо имот пл.
№1501 и включващо се в дворищен парцел IX-1500,1501 в кв.116 по плана на град П., който
парцел е с обща площ от 234 кв.м. През 1974г. е изменена регулацията по плана от 1968г.
като е отреден съсобствен парцел IX -1500,1501, 1498 и 1499 в кв.116 по плана на град
П..Вследствие съгласно Протокол от 07.03.1978г. на комисия по чл.265 от ППЗТСУ за
изравняване на съсобствените части в парцел IX -1500,1501, 1498 и 1499 в кв.116 по плана
на град П., процесният имот пл.№1501, собственост на наследодателя на ищците вече
съдържа 106кв.м. с придадени 28.90 кв.м. по регулация от имот пл.№1499, собственост на
Н.М., на стойност 57.80кв.м. Видно от същия протокол имот пл.№1500, собственост на М.С.
съдържа урегулирано място в парцела с площ от 86 кв.м.При това положение площта на
съсобствения парцел IX-1500,1501 става с площ от 192 кв.м., съответно 106 кв.м. за Р. Ч. и
86 кв.м. за М.С.. Тук е мястото да се посочи, че пред първата инстанция ищците ангажираха
15
доказателства, че стойността на придадените по регулация 28.90 кв.м. , възлизаща на сумата
от 57.80 кв.м. е заплатена на 12.05.1978г. / виж лист 175 от първоинстанционното дело/.
Заплатени са и придадените по регулация към имот пл.№1500 части съгласно този
протокол. Следва са се отбележи, че между страните не съществува спор досежно
релевантния факт, че предадените по регулация части от са заплатени от праводателите на
ищците и първия ответник.
Съгласно приетия нов регулационен план на община П., одобрен със заповед №РД-
14-02-1144/04.12.1985г., с който е обезсилен плана от 1968г., процесният имот е с пл.№2493,
включващ се в парцел XVIII-2492,2493 в кв.152 по плана на гр.П.. Установи се, че съгласно
протокол №10 от 14.09.1987г. на ОбНС П. към този съсобствен парцел на наследодателя на
ищците Р. Ч. и Д./ Д./ С. се придават 23 кв.м. от имот с пл.№2491 и 22 кв.м. от имот с пл.
№2490. За така извършеното придаване по регулация на описаните части е състА.н
нотариален акт №177, том I, н.д.№378/1988г о описа на РС-П., обсъден по-горе. При това
положение след двете придавания по регулация площта на процесния парцел XVIII- 2492,
2403 в кв.152 по плана на град П. става общо 237 кв.м., от които 128.5 кв.м. на
наследодателя на ищците Р. Ч. / 106 кв.м. от първото придаване и 23кв.м.+22 кв.м.=
45кв.м.:2 =22.50 кв.м. от второто придаване/ и 108.50кв.м. за другия съсобственик Д. / Д./
А.С./ 86 кв.м. от първото придаване и 23 кв.м.+22 кв.м.=45 кв.м.:2= 22.50 кв.м. от второто
придаване/.
Установи се, че през 1994г. съсобствениците на парцел XVIII-2492,2493 в кв.152 по
плана на гр.П. по силата на съдебна спогодба са разпределили ползването върху
съсобствения имот като за наследодателя на ищците е отредено за реално ползване
оцветеното в розово на скицата на вещото лице в северната час на съсобствения парцел, а за
общо ползване е отредена полумасивна сграда с площ от 9 кв.м., разположена в крайната
югоизточна част на парцел, оцветена в жълто.
През 1997г. по силата на дарствен акт ответницата Р. К. е придобила имот пл.
№2490, ведно с построената в него жилищна сграда, който имот заедно с имот пл.№2491
образуват парцел X-2490, 2491 с площ от 220 кв.м. в кв.152 по плана на град П.. През 2012г.
по силата на възмездна сделка ответницата М. Ф. придобива поземлен имот с пл.№2491,
образуващ заедно с имот пл.№2490 съсобствен УПИ X-2490, 2491.
През 2010г. праводателката на ответника К. М. придобива по силата на покупко-
продажба имот пл.№2492 с площ от 118.50кв.м., ведно с построената в него паянтова
жилищна сграда с площ от 48 кв.м., образуващ заедно с имот пл.№2493 УПИ XVIII-2492,
2493 в кв.152 по плана на град П..
Тук е мястото да се посочи, че отношение към решаването на настоящия казус имат
разясненията, дадени в ТР№3/15.07.1993г. по гр.д.№2/1993г. на ОСГК на ВС относно
приложението на дворищно-регулационния план, тъй като от първия благоустройствен
закон от 1898г. до влизане в сила на изменението на ЗТСУ от ДВ бр.34/2000г на 01.01.2001г.
/ чл.39, ал.3 от ЗПИНМ, действал в периода 1949г до 1973г и чл.110 от ЗТСУ, действал в
периода 1973г до 01.01.2001г./ дворищно-регулационните планове имат непосредствено
16
отчуждително действие, тоест собствеността върху придаваемите части преминава по
силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание
от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното и изменение или създаване
на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите. Това
означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита ,
че към парцела не се е придавал имот на друго лице , тоест действието и е подчинено на
условие от прекратителен характер. Приложението на плана е понятие, относимо към
вярната имотна основа , при която следва да се изработи новия план. В случай, че
предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния докато се установи приложен
план или положението на имотите към първия одобрен дворищно регулационен план на
населеното място.
Дворищнорегулационният план следва са се счита за приложен от момента , когато
настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗСТУ/ отм/. Хипотезата на чл.33, ал.2 от ЗТСУ/ какъвто е процесния
случай/ визира изменение на дворищно регулационния план на основание чл.32, ал.1, т.1 и
т.3 от ЗТСУ- в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството или
защото не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действащите строителни
и технически правила , норми и нормативи за архитектурно – градоустройствените
изисквания, което не е обусловено от незаконосъобразност на плана или несъответствието
му на действителното положение, а на съображения за техническа и стопанска
целесъобразност поради възникнали впоследствие нови нужди и обстоятелства – от
предходната регулация като законосъобразна ще се изходи при изработването на новия
план,ако към датата на отриване на производство по изменение, придаваемите имоти са
били заети по законния ред / чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 от ЗТСУ или
чрез въвод във владение след снабдяване с титул на изпълнение – нотариален акт за
собственост по регулация на новия собственик след погасяване на вземането за
обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл.134, ал.3 от ЗТСУ/
или чрез заплащане на парично обезщетение за придаваемите се части. Тези изисквания са
алтернативно предвидени и при изпълнението на някое от тях парцелните граници по
предходната регулация се приемат за имотни граници , съобразно които ще се изработи
новия план, тоест ограничено е при тез предпоставки отпадането с обратна сила на
последиците от отчуждителното действие на отменения план. В тълкувателното решение се
приема, че независимо от различието, касаещо предпоставките за стабилизиране на
последиците от отчуждителното действие на отменената регулация – по ал.2 на чл.33 от
ЗТСУ/ отм/ е необходимо само изпълнение на условията за заемане на придаваемия имот , а
по ал.1 от чл.33 от ЗТСУ/ отм./ кумулативно наличие на заемане на придаваемата част по
законовоустановения ред и нейното владение, продължило миминум 10 години,
превръщането на парцелните граници по отметения план в имотни граници по новия план
дефинира дворищно регулационния план като приложен.
При спор за собственост върху реална част от урегулиран при действието на ЗТСУ
17
недвижим имот, от съществено значение е обстоятелството дали към момента на влизане на
ЗУТ в сила регулацията е била приложена, доколкото съгласно пар.8, ал.1 от ПР ЗУТ само
приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове
запазват действието си. Само ако действащият регулационен план е приложен може да се
приеме, че съответстващите му граници на имотите са правилно нанЕ.и в ободрената по
реда на ЗКИР кадастрална карта. Доколкото дадените в ТР№3/1993г на ОСГК на ВС
разяснения за условията , при настъпването на които регулационният план трябва да се
счита приложен са принципни, те следва да намерят приложение не само при наличието на
последваща промяна на регулационния план , на и по отношение на
дворищнорегулационните планове, заваР. при влизането на ЗУТ в сила. С изтичането на
сроковете, посочени в пар.8, ал.1 от ПР ЗУТ отчуждително действие на влезли в сила, но
неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти
или части от тях се прекратяван автоматично, без да е необходимо провеждането на
административна процедура по пар.8, ал.1 изр.2 от ПР ЗУТ/ сега пар.8, ал.2 от ПР ЗУТ / за
изменение на неприложения дворищнорегулационен план.Разяснения в този смисъл са
дадени от ОСГК на ВКС в ТР№3 от 28.03.2011г. по тълк.дело№3/2010г., в което е прието, че
това разрешение намира приложение само ако към датата на влизане в сила на ЗУТ
последният действащ регулационен план не е бил приложен. А доколкото установените в
пар.6 от ПР ЗУТ правила обвързват по-нататъшното действие на приетите преди влизането
му в сила дворищнорегулационни планове с обстоятелството дали към момента на влизане
на закона в сила регулацията е била приложена , то при извършване на преценката за
регулационния статут на определен имот, вкл и за отчуждителното действие на претиетите
преди влизане в сила на ЗУТ дворищно регулационни планове, следва да се има предвид
даденото в ТР№3/1993г на ОСГК на ВС тълкуване на понятието „ приложена регулация“.
Съгласно пар.5 ал.1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищно
регулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления
имот. Затова в производството по иск за собственост , съответно чл.54, ал.2 от ЗКИР
подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта , като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което
би обусловило трансформирането на регулационните граници в имотни. От установеното
следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената
кадастрална карта и действително притежаваното от ищците право на собственост. Предмет
на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането
или неприлагането на дворищно- регулационните планове, съответно прекратяване на
отчуждителното им действие съобразно/ както вече бе посочено по-горе/ разрешенията,
дадени в ТР№3/15.07.1993г. по гр.д.№2/1993г. на ОСГК на ВС и ТР №3 от 28.03.2011г по
т.д.№3/2010г на ОСГК на ВКС.
В светлината на така изложеното настоящият въззивен състав счита, че първият
приложен дворищно–регулационен план е този от 1985г.Дворищната регулация между
18
парцели X- 2490,2491 и XVIII-2492, 2493 е приложена съгласно чл.33, ал.2 от ЗСТУ/ отм/,
поради което регулационните граници стават имотни при изработване на следващия
регулационен план.В приложение №4 комбинирана скица вещото лице е отразило в син
цвят придадените по регулация 45 кв.м. от парцел X- 2490,2491 към съсобствения на
праводателите на ищците и на първия ответник парцел XVIII-2492, 2493. С оглед това
придаване регулационната линия между двата парцела по дворищната регулация от 1985г е
отразена на комбинираната скица в синьо и тази регулационна линия е следвало да бъде
имотната граница, която да послужи като кадастрална основа за изготвяне на кадастралната
карта. Регулационните сметки във връзка с предаваемото място са уредени, а както бе
посочено по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт спор по този въпрос между страните
не съществува.Праводателите на ищците и първия ответник са се снабдили пред 1988г. и с
нотариален акт по регулация за тези придаваеми места. Тук е мястото да се посочи, че
нотариалния акт по регулация е констативен-удостоверява, че условията за заемане на
отчуждените с дворищно регулационния план части от съседни имоти са били изпълнени и
служи като изпълнителен титул за въвод във владение на придадения имот от съдебния
изпълнител съгласно пар.109 ППЗПИНМ/ отм/ , респективно за издаване на изпълнителен
лист въз основа на него съгласно чл.284 ППЗТСУ/ отм/ Решение №1362 от 19.07.1997г на
ВКС по гр.д.№879/1996г. Дори да не е издаден констативен нотариален акт по регулация ,
ако в исковото производство се докажат предпоставките за издаването му – плащане или
декларация по чл.111 от ЗТСУ/ отм/ прилагането на регулацията е доказано / в т.см Решение
№334 от 23.01.2012г. по гр.д.№87/2010г на ВКС, Решение №128 от 08.01.2021г по гр.д.
№1210/2020г на ВКС.
Установи се от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа
експертиза, че имотните граници по първия приложен дворищно регулационен план/ този от
1985г/ по отношение на процесните имоти не са пренЕ.и в следващите планове, с
уточнението, че приложената съгласно нотариален акт №177/1988г. регулация между
парцели XVIII-2492,2493 и X-2490, 2491 в кв.152 не е попълнена в кадастралния план от
1985г. Установи се, че действащ регулационен план за имотите на ищците и ответниците е
одобреното със заповед №410 от 12.06.2006г частично изменение на плана за регулация.
Следва са се отбележи ,че изменението на плана от 2006г. не променя ситуацията, доколкото
по него няма нито придаваеми места , нито са извършвани плащания и въвод, респективно
няма регулация за прилагане.
Категорично се установи, че по никой от регулационните планове за двата имота с
идентификатор 56277.503.478 / този на ищците/ и 55277.503.479/ на първия ответник/ не е
било предвиждано създаване на самостоятелни парцели, били са един общ парцел.През
2006г е извършена промяна в имотната граница и по нея съответно промяна на регулацията
като промяната е по отношение на южната имотна граница на имота на ищците и съответно
северната имотна граница на имота на ответниците като тези промени са обективирани в
комбинирана скица Приложение №4. На тази скица синята линия е регулационната линия и
по тази линия/ граница/ са уреждани регулационните сметки . Тази линия не е
19
материализирана на място. На място означените в синьо и жълто части се владеят от
ответника К. М. и това е така, тъй като в момента няма други граници, като съществуващите
на място граници са по дебелата жълта линия, разположена южно от жълтото оцветяване.
Установи се от СТЕ, че с приемането на кадастралната карта, одобрена със Заповед
№РД-18-14/20.06.2014г на ИД на АГКК е допусната грешка като съсобствения имот вече е
разделен на два отделни самостоятелни имота с различни идентификатори като имотът на
ищците неправилно е отразен с площ от 87 кв.м.С приемането на кадастралната карта също
така част от парцел XVIII-2492,2493 в кв.152 по регулационния план от 1985г, неправилно е
включен в площта на имоти с идентификатори 56277.503.480 и 56277.503.481, собственост
съответно на втория и третия ответник. Установи се, че причината за допуснатата грешка в
кадастралната карта е обстоятелството, че предшестващият кадастрален план на град П. от
1985г. не е бил поддържан. Кадастралните граници между имоти с идентификатор
56277.503.479, 56277.503.480 и 56277.503.481 по действащата кадастрална карта не съвпадат
с границите по кадастралната основа на действащия регулационен план и с регулационната
линия по този план като в кадастралната карта са отразени границите по плана от
1985г.,отпреди попълването на кадастъра и частичното изменение на регулацията през
2006г.Частта, заключена между южната граница на поземлен имот с идентификатор
56277.503.478 и южната граница на съсобствения УПИ XVIII-2492,2493 в кв.152 по
действащия регулационен план от 2006г. е с площ от 197 кв.м., в т.ч. цялата площ на имот с
идентификатор 56277.503.479 от 114 кв.м.Частта, заключена между частта, заключена между
южната граница на поземлен имот с идентификатор 56277.503.478 и южната граница на
съсобствения УПИ XVIII-2492,2493 в кв.152 по регулационния план от 1985г. , по който са
уредени регулационните сметки е с площ около 152 кв.м., в т.ч. цялата площ на имот
56277.503.479 от 114 кв.м. Обстоятелството, че в кадастралната карта южната граница на
съсобствения парцел не е правилно отразена , тъй като в картата границата е отразена както
е в кадастралния план от 1985г., а не е заснемана на място само по себе си представлява
грешка в заснемането , доколкото е налице несъответствие между фактическото положение
на границата и отразената в кадастралния план.
Предвид изложеното като е достигнал до сходни фактически и правни изводи
районният съд е постановил правилно решение в обжалваната част, което следва да бъде
потвърдено.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че обжалваното решение
противоречи на експертното заключение . Грешката в кадастъра е налице поради
неправилното отразавяне в кадастралната карта на съсобствения между ищците и първия
ответник имот като два самостоятелни имота с отделни идентификатори както и неточното
отразяване на южната имотна граница на съсобствения между ищците и първия ответник
имот , поради което част от същия е включен като част от имоти с идентификатори
56277.503.480 и 56277.503.481 , собственост на втория и третия ответник.Няма неяснота и
по отношение на момента, към който е допусната грешка в кадастъра и това е момента на
влизане в сила на Заповед №РД-18-14/20.06.2014г. за одобряване на КККР, за която липсват
20
данни да са налице последващи изменение или допълнения. Ето защо според настоящия
въззивен състав не е налице произнасяне свръх петитум, какъвто довод е развил
жалбоподателя във въззивната си жалба. Районният съд се е съобразил с постановките на
ТР№8 от 23.02.2016г. п от.д.№8/2014г на ВКС относно допустимостта на иска по чл.54, ал.2
от ЗКИР.
По разноските:Предвид изхода на делото жалбоподателят К. М. следва да заплати
на ответника по жалбата О. Р. Ч. сумата от 900лв. разноски пред въззивната инстанция/
заплатено адвокатско възнаграждение/.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260322 от 25.06.2021г по гр.д.№1557/2019г по описа
на Районен съд-П. в обжалваната част, с която признато за установено по отношение на
К. Я. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“О.а“№28, М. А. Ф. с ЕГН ********** от град П.,
ул.“О.а“№28 и Р. С. К. с ЕГН ********** от град П., ул.“П.Я.Я.“№3, че ищците О. Р. Ч. с
ЕГН ********** от град П., ул.“О.“№15 и Р. Р. Е. с ЕГН **********, починала в хода на
въззивното производство и заместена от нейните наследници по закон А. А. Е. с ЕГН
**********, А. А. Е. с ЕГН ********** и Е. А. Е. с ЕГН **********, всички от град П.,
ул.“О. Е.“№25 са съсобственици при равни права на 128.50/237 кв.м. идеални части от
площта, заключена между северната кадастрална граница на притежавания от ищците имот
с идентификатор 56277.503.478/ граничеща със северната част на имот с идентификатор
56277.503.479 / и южната регулационна граница на парцел XVIII-2492, 2493 в кв.152 по
плана на град П., одобрен със заповед №РД-14-02-1144/04.12.1985г./ частта от северната
кадастрална граница на имот с идентификатор 56277.503.478 до синята линия на
комбинираната скица Приложение 4 стр.193 и е признато за установено, че при одобряване
на кадастралната карта и кадастрални регистри на град П., одобР. със заповед№РД-18-
14/20.06.2014г. на ИД на АГКК е допусната грешка при отразяването на южната
кадастрална граница на имот с идентификатор 56277.503.478, изразяваща се в неправилно
отразяване на площта, заключена между южната кадастрална граница на притежавания от
ищците имот и южната регулационна граница на същия по регулационния план , одобрен
със заповед№РД-14-02-1144/04.12.1985г. като част от имот с идентификатор 56277.503.479 и
част от имоти с идентификатори 56277.503.480 и 56277.503.481 съгласно комбинирана скица
на вещото лице Приложени №4 мащаб 1:250 на стр.193 от делото, приподписана от съдията
–докладчик / площ от 152 кв.м., заключена между южната кадастрална граница на имот
56277.503.478 до синята линия на скицата на вещото лице на стр.193.
ОСЪЖДА К. Я. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“О.а“№28 да заплати на О. Р.
Ч. с ЕГН ********** от град П., ул.“О.“№15 сумата от 900лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
21
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22