Решение по дело №405/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

07.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

01 октомври

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

405

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002377 от 09.03.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Албена 16” ЕООД гр.Кърджали, ул.„Омуртаг“ № 3, вх.А, ет.2, ап.8, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ.

Жалбоподателят „Албена 16” ЕООД гр.Кърджали намира издаденото наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че на посочените в атакуваното постановление дата и място, дружеството не било извършило нарушението по чл.128, т.2 от КТ. Лицето С.Ш.В. получило напълно всички дължими трудови възнаграждения, вкл. за м. октомври 2019 г., при това в установените срокове. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като претендира за присъждане и на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че по делото имало събрани доказателства за това, че С.В. е получила сумата за месец октомври. Затова моли за прилагане на чл.415в от КТ, доколкото сумата била изплатена, макар и по-късно. Моли и за присъждане на разноските в производството.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представил е по делото писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.01.2020 г. свидетелите Е.Ю., Л.И., и Т.С. ***, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за безопасност и здраве при работа, по работни места в обект на контрол: къща за гости „Албена“, намиращ се в гр.Кърджали, общински пазар, ул. „Републиканска“ № 32. Обектът се стопанисвал от жалбоподателя „Албена 16” ЕООД гр.Кърджали. В хода на проверката контролните органи изискали документи, които били представени на 24.01.2020 г. в Д“ИТ“ гр.Кърджали. При прегледа им установили, че С.Ш.В. била в трудово правоотношение с дружеството жалбоподател по Трудов договор № 4/15.11.2018 г. Тя работела в горепосочения обект като чистачка до 13.12.2019 г., когато правоотношението й било прекратено със Заповед № 8/13.12.2019 г. От ведомостта за заплати за месец октомври 2019г. проверяващите инспектори установили, че на работника С.Ш.В. не било изплатено трудовото възнаграждение за отработените дни за месец октомври 2019 г. Работодателят „Албена 16” ЕООД бил начислил във ведомостта за заплати за месец октомври 2019 г. сума за получаване в размер на 384.58 лв., но не бил изплатил в установените срокове това трудово възнаграждение. За извършената проверка бил съставен Протокол № ПР2002455/07.02.2020 г., с който били дадени предписания включително и за неизплатеното трудово възнаграждение за месец юни 2019 г., за което няма данни да е обжалвано. По този повод на 07.02.2020 г. свидетелката Е.Ю. съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.128, т.2 от КТ, който бил подписан без възражения от надлежно упълномощено за целта лице. Въз основа на така съставения акт, на 09.03.2020 г. наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ на „Албена 16” ЕООД гр.Кърджали било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.128, т.2 от КТ.     

На 04.03.2020 г. в Д„ИТ” гр.Кърджали започнала последваща проверка на дружеството жалбоподател, касаеща изпълнението на дадените по-рано предписания. По този повод водещата проверката св.Е.Ю. установила, че на 16.03.2020 г. на работника С.Ш.В. били изплатени всички дължими суми, включително и възнагражденията за 2019 г.  

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л.И., Е.Ю. и Т.С., на които съдът дава вяра изцяло; показанията на свидетелите С.В. и Г.С., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 07.02.2020 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка № ПР2002455/07.02.2020 г.; Протокол за приемане на документи от 24.01.2020 г.; Справка от Търговския регистър; нотариално заверено Пълномощно от 07.02.2020 г.; Платежна ведомост на „Албена 16” ЕООД за месец октомври 2019 г.; Платежен фиш за месец октомври 2019 г. – 2 бр.; Трудов договор № 4/15.11.2018 г.; Заповед № 8/13.12.2019 г.

При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските показания на Л.И., Е.Ю. и Т.С., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Те дават подробни сведения за извършената проверка по отношение на жалбоподателя и установяват кога, по какъв начин и въз основа на какви документи са констатирали неизплатеното в срок възнаграждение за месец октомври 2019 г. на работника С.Ш.В.. Съдът не възприе като достоверни твърденията на св.С.В., че получила заплатата за месец октомври 2019 г. през месец декември 2019 г., когато напуснала. Тези нейни показания категорично се опровергават от св.Е.Ю., която посочи точната дата, на която работника се е подписала във ведомостта за получаване на възнаграждението за процесния месец, а именно 16.03.2020 г. Настоящият състав не кредитира показанията на св.Г.С. в частта им, в която твърди, че работника С.В. редовно получавала заплатата си, в т.ч. и възнаграждението за месец юни 2019 г. Св.Садула е в трудово правоотношение с жалбоподателя, а това я прави заинтересована, респ. и показанията й се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в полза на наказаното дружество.

Настоящият състав не кредитира представената от жалбоподателя Разписка без дата, в която С.Ш.В. е заявила, че на 20.07.2019 г. е получила заплатата за месец юни 2019 г. Този документи не кореспондира с нито едно писмено и гласно доказателство по делото, включително и с показанията на самата С.В..

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно и несъмнено, че жалбоподателят в качеството си на работодател е осъществил вмененото му нарушение по чл.128, т.2 от КТ. Последната норма е императивна и гласи, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това си нормативно задължение „Албена 16” ЕООД гр.Кърджали не е изпълнило. Същото дружество е субект на  нарушението в качеството на „работодател” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Нарушението е формално и е осъществено с неизплащането в срок на дължимото трудово възнаграждение. Начина на заплащане на трудовото възнаграждение е уреден в чл.270, ал.3 от КТ – това трябва да става лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. По делото се установи, че жалбоподателят не е изплатил в срок трудовото възнаграждение на работника С.Ш.В. за отработените дни през месец октомври 2019 г., поради което законосъобразно е санкциониран от оправомощените за това органи. Съдът намира обаче, че спрямо жалбоподателя следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ. В същата норма законодателят е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав – нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от него да не са произлезли вредни последици за работници и служители. Текстът е специален и се прилага приоритетно в случаите, когато са изпълнени посочените условия. Когато са налице основанията за приложение на чл.415в от КТ, но административнонаказващият орган не го е приложил, това може да стори съдът със своя краен акт, защото той е длъжен да изследва и решава всички въпроси – както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото и не може да бъде обвързан от решението на административния орган. В случая нарушението реално е било отстранено след установяването му по предвидения в КТ ред, като е било изплатено от страна на жалбоподателя необходимото трудово възнаграждение на датата 16.03.2020 г., за което свидетелства контролният орган. От деянието, за което е наказано дружеството, не се твърди и не се установява да са настъпили вредни последици. При тези обстоятелства следва да се приложи привилегирования състав на нарушение по чл.415в от КТ. Ето защо съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено досежно размера на наложената санкция като на основание чл.415в, ал.1 от КТ тя бъде намалена от 1 500 лв. на 200 лв. Имуществената санкция следва да бъде към средния размер, предвид наличието и на смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение, и на отегчаващи такива – видно от приложения протокол за извършена проверка, необходимото трудово възнаграждение не е било изплатено на работника за още няколко месеца, извън процесния. 

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени три съдебни заседания, на едно от които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 09-002377 от 09.03.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на „Албена 16” ЕООД гр.Кърджали, ул.„Омуртаг“ № 3, вх.А, ет.2, ап.8, с ЕИК *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 1 500 лв. на 200 лв.

ОСЪЖДА „Албена 16” ЕООД гр.Кърджали, ул.„Омуртаг“ № 3, вх.А, ет.2, ап.8, с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

 

                                                 Районен съдия: