Р Е Ш Е Н И Е
Номер 144/08.04.
Година
2020 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На 10 март
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Роза Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията наказателно административен
характер дело № 00098 по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №34-0000149/07.11.2019г.,
издадено от началник ОО “Автомобилна администрация ” – Перник в ГД „АИ“, гр.
Перник, на П.Г.В. ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания:
глоба в размер 200 /двеста/ лв.,
на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, и
глоба в размер 2000 /две хиляди/
лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, за това,
че на 24.10.2019 г., около 15.30 часа, движейки се по автомагистрала “Струма“,
15-ти км., в посока гр. Дупница, като водач на състав от ППС: влекач „Волво“ ФХ 480, кат. N3, с рег. №***и полуремарке
„Кроне“ СД, с рег. №***, собственост на ЕТ “***“,
притежаващ лиценз на Общността и заверено
копие №*********, валидно до 31.12.2019г., извършва международен превоз
на товари, като представя АУАН по ЗАвП, вместо контролен талон към СУМПС №*** след като е
изтекъл срок по –дълъг от издаването на акта - 13.08.2018г., и извършва превоза
без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност - нарушения съответно
на чл.92, ал.1, изр. последно от Закона
за автомобилните превози и чл. 58, ал.1,
т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, издадена от МТС.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от П.В., с която същият моли за отмяна на издаденото наказателно постановление,
като релевира възражения за издаването му при
допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на
материалния закон.
В съдебното производство
позицията на жалбоподателя е различна. Същият лично и чрез пълномощника си – адв. Д.П., не оспорва
фактите на които се основават вменените нарушения и не поддържа
възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като заявява,
че няма такива. По отношение на първото нарушение се заема позиция, че
безспорно установените по делото факти не изпълват състав на административно
нарушение, поради което се пледира за отмяна на наказателното постановление в
тази част като незаконосъобразно и необосноавно. По отношение на второто нарушение,
извършването му не се оспорва, като защитата срещу него се основава на
причините за извършването му и на обстоятелството, че жалбоподателят незабавно
е предприел действия в насока отстраняването му, за което са събрани
доказателства в съдебното следствие. В този аспект пълномощникът пледира за
преценка относно приложимостта на разпоредбата на чл.28“а“ от ЗАНН, а при
положителен извод – за отмяна на
издаденото наказателно постановление като издадено в нарушение на закона.
Въззиваемата страна,
в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. За съдебно заседание
– редовно призована, представител не изпраща.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 24.10.2019г. П.Г. В. извършвал междурнароден
превоз на товари, управлявайки състав от ППС: влекач „Волво“
ФХ480, кат. N3, с рег. №*** и полуремарке „Кроне“ СД, с рег. №***, собственост на ЕТ “***“. Около 15.30
ч. бил спрян за извършване на проверка от инспектори на ОО “АА ” Перник – свидетелят
К.Г.В. и Л.А.П. в района на 15-ти км. на Автомагистрала “Струма”, на територията
на Община Перник, преди трети тунел в посока гр. Дупница. Контролните органи
изискали от водача необходимите за извършване на превоза документи. В. не представил
валидно удостоверение за психологическа годност, както и контролен талон към
свидетелството си за управление на МПС с №***. Вместо контролен талон
представил АУАН, съставен на 13.08.2018г. от инспектор в ОО“АА“ – Перник.
Въз основа
на установеното фактическо положение, главен инспектор Л.П. приел, че водачът виновно
е нарушил разпоредбите на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари и чл.92, ал.1, изр.
последно от Закона за автомобилните
превози, поради което образувал срещу него административнонаказателно производство
със съставяне на АУАН №264530/24.10.2019 г.
При
предявяване на акта жалбоподателят вписал, че няма възражения срещу констатациите
в него.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН от негова страна не постъпили и писмени такива.
На 07.11.2019
г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства и след справка в информационната система на ИА АА – София – Регистър на психологическите изследвания на водачите за издадени удостоверения за психологическа годност, наказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП
и чл.105, ал.1 от ЗАвП, ангажирал административнонаказателна
отговорност на П.В. за горепосочените нарушения.
В хода
на съдебното следствие жалбоподателят представил издадено на негово име
удостоверение за психологическа годност №610390/21.11.2019 г., валидно до
21.11.2022г.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетеля К.Г.В., както и
приетите писмени доказателства: заверени копия на АУАН №264530/24.10.2019 г., удостоверение
за психологическа годност №610390/21.11.2019 г., СМR от 14.10.2019г., извлечение от регисстър
на психологическите изследавния
на водачите от информационната система на ИА АА, АУАН № 257105/13.08.2018г., заповед
№ РД – 08-249 от 15.05.2015 г. на МТИТС, както и заповед №1003/30.09.2019г. на изпълнителния директор на ИА АА – София.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
При извършване
на цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление съдебният състав констатира допуснати съществени
нарушения на процесуални правила по отношение
нарушението в т.1, налагащи отмяната му като незаконосъобразно в тази
част.
Съображенията са следните:
Преценявайки фактическите
обстоятелства, на които се основава обвинението за нарушение по чл.92, ал.1, изр. последно ЗАвП, съдът счита, че описанието му е неточно и неясно,
както и че изложените факти не изпълват състав на административно нарушение.
Изложените факти, че при
проверката жалбоподателят представя АУАН по ЗАвП от 13.08.2018г. вместо
контролен талон към СУМПС, след като е изтекъл срок по-дълъг от един месец от
съставяне на акта, неправилно са подведени под нормата на чл.92, ал.1,
изр. последно от ЗАвП и незаконосъобразно е наложено наказание на основание чл.105, ал.1
от същия закон.
Носенето
на акт след изтичане на срок по-дълъг от 1 месец от съставянето му по същество
не представлява нарушение на нормите на ЗАвП.
Актовете за административни нарушения нямат срок на действие. С тях се поставя
начало на едно административнонаказателно производство, което се развива по правилата на ЗАНН и завършва с издаване
на н.п. или с резолюция на АНО за прекратяване на преписката. Визираната като
нарушена разпоредба на чл.92, ал.1, изр. последно от ЗАвП предвижда,
че при съставяне на акт за нарушение на регламент на европейските институции,
на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, контролният талон към свидетелството
за управление на водача се отнема и се връща след изпълнение на
задължението му по ал. 4, като актът замества контролния талон за срок до един
месец от връчването му на водача. При това положение, в
действителност контролните органи са констатирали липса /непредставяне/ на
контролен талон, поради отнемането му с предходен акт за нарушение от
13.08.2018г., което представлява друго нарушение - на чл.19, ал.1 от Наредба №
11/2002г. МТС, определящ документите, с които водачът трябва да разполага в
превозното средство при извършване на международен превоз на товари, подлежащо
на наказване на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП, а не
на основание общата норма на чл.105, ал.1 ЗАвП, която
намира приложение само когато не е предвидено друго наказание в специална норма.
В този
смисъл, прецизното квалифициране на
нарушението е изисквало посочване именно на разпоредбата на чл.19, ал.1, т.5 от
Наредбата, обвързана със съответната разпоредба от чл.92, ал.1 или 5 от ЗАвП, доколкото в последната е предвидено, че и наказателното
постановление, както и решението или определението на съда при обжалване също
заместват контролния талон към свидетелството за управление за срок до един
месец от влизането им в сила. Съгласно чл.92, ал.4 и 6 от ЗАвП
отнетият контролен талон се връща едва при заплащане на глобата, наложена с
наказателното постановление издадено въз основа на съответния акт, дължимо в
едномесечен срок от влизането му в сила. Предвид срока за произнасяне по
преписката по чл.52, ал.1 от ЗАНН и срока за доброволно заплащане на глобата
/едномесечен от влизане в сила на
издаденото наказателно постановление/,
то очевидно и при добросъвестност от страна на нарушителя същият не би
могъл веднага след изтичане на едномесечния срок по чл.92, ал.1, изр. последно
от ЗАвП, в който актът замества контролния талон, да
си получи същия обратно. На практика възможността му да плати веднага глобата,
която му бъде наложена, в т.ч. и преди влизане на постановлението в сила, което
ще има за последица връщане на контролния талон, се предпоставя
от действията на АНО - да е издал постановление в срока за произнасяне по
чл.52, ал.1 от ЗАНН и да го е връчил на нарушителя. Именно с оглед тази
процедура, в чл.92, ал.5 от ЗАвП се съдържа
аналогично на това в ал.1 предписание – че наказателното постановление, както и
решението или определението на съда при
обжалване заместват контролния талон за период до един месец от влизането им в сила.
В случая,
видно от обстоятелствената част на акта и постановлението, предходния АУАН е
издаден на 13.08.2018г., т.е., същият е можел да оправдае липсата на контролен
талон до 13.09.2018г. АНО, който носи доказателствената тежест, не е представил
доказателства и не се е позовал на такива за това дали и кога въз основа на визирания
акт е издадено наказателно постановление и кога евентуално същото е връчено на
жалбоподателя. Позицията на последния е, че не му е известно наказателно
постановление да е издадено и отрича такова да му е връчвано. При това
положение не е възможно да се прецени дали липсата на контролен талон /каквото
нарушение съдебният състав приема, че в действителност е извършено по
съображенията по-горе/ изобщо може да се вмени във вина на жалбоподателя към
датата на процесната проверка.
Изложеното
мотивира извод, че незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление в тази част произтича, както от неточното квалифициране на нарушението /следствие от
неправилно подвеждане на фактите под съответната административнонаказателна
норма/, така и от необосноваността /фактическа и доказателствена/
на вмененото административнонаказателно обвинение.
В останалата част, по отношение
нарушението по т.2 от наказателното постановление, съдът установи, че съставеният
акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление отговарят на изискванията в чл.42 и чл.57, ал.1
от ЗАНН, издадени са от органи с доказана материална компетентност и не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което в тази
част делото следва да се разгледа по същество.
На жалбоподателя П.В. е вменено
във вина, че като водач на състав от ППС
извършва международен превоз на товари без да притежава валидно удостоверение
за психологическа годност, което деяние актосъставителят
е квалифицирал като нарушение на чл.58, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002
г. на МТС. Чрез служебна проверка в
информационната система на ИА АА – Регистър на психологическите изследвания на
водачите, актосъставителят, а впоследствие и АНО са
се уверили, че последно издаденото удостоверение за психологическа годност на В.
е било с № 306331(0), чиято валидност е изтекла
на 25.10.2018г. - точно една година преди датата на
проверката. Между страните не е спорно, че към тази дата - 24.10.2019г. П.В.
не е притежавал посочения документ, установен в чл.58, ал.1, т.3 от Наредбата
като едно от задължителните изисквания към водачите на превозни средства, извършващи международен
превоз на пътници и товари. Обясненията на В., дадени в хода на съдебното
следствие, както и представеното от него удостоверение за психологическа
годност №610390, издадено на основание протокол №194 от 21.11.2019 г. установяват
именно това. Следователно, към датата на проверката, когато жалбоподателят е
извършвал международен превоз на товари като водач на състав от ППС, същият не
е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
При тези
обстоятелства съдът приема, че релевантните в казуса факти са установени
правилно и тъй като същите изпълват елементите на административнонаказателния
състав по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, във вр. с чл.58,
ал.1, т.3 от Наредба №11 от 31.10.2002год. на МТС, административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя за посоченото нарушение е образувано
законосъобразно и обосновано.
Съдът счита, че конкретното нарушение не следва да се
третира като маловажно. Притежаването на удостоверение за психологическа
годност от водачите на превозни средства, извършващи превози в обхвата на Наредба
№11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
е условие за самото извършване на
дейността и е установено, за да гарантира, че хората, извършващи превозите притежават
необходимата психика за безопасно изпълнение на задълженията си, свързани с
потенциални рискове за собствените им и на останалите участници в движението
здраве и живот. Това очертава значимост на обществените отношения обект на
закрила. В случая се касае не за незначително закъснение в
подновяването на документа, а за изминал едногодишен период от изтичане
валидността на предходно издаденото на В. удостоверение за психологическа
годност, което не дава основание да се счете, че се касае за неволен пропуск и
не очертава нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Напротив, изминалият
продължителен период, през който жалбоподателят е работил като водач на товарен
автомобил в ЕТ „***“ /установяващо се от съдържанието на приетите като писмени
доказателства АУАН №257105/13.082018г. и процесния №264530/24.10.2019г./, без
да притежава валидно удостоверение,
категорично изключва третирането на нарушението като маловажно и жалбоподателят
следва да понесе отговорност за него.
Обстоятелството, че две седмици
след издаване на наказателното постановление В. се е снабдил с валиден документ
не мотивира различен извод, тъй като действията му в насока отстраняване на
нарушението са предприети по причина започналото срещу него
административнонаказателно производство .
По отношение вида и размера на
наложеното административно наказание:
За
нарушението по т.2 приложимата санкционна норма е тази на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, която и АНО
е приложил. Същата предвижда, че водач, който извършва обществен превоз на
пътници и товари без редовно издадени
документи, изискващи се от регламент на европейските институции, от ЗАвП и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва с глоба 2000 лв. при първо нарушение. Наказанието е определено в закона в абсолютен размер, такова е
наложено и на жалбоподателя, поради което наказването е извършено
законосъобразно. Намаляване размера на глобата е недопустимо.
Изложеното обосновава
потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление в тази му част.
Искане за присъждане на разноски
за заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение не се прави, поради
което съдът не дължи произнасяне в тази насока, а и предвид изхода на делото
/обжалваният административнонаказателен акт не е отменен в неговата цялост/,
такова искане би било неоснователно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №34-0000149/07.11.2019г., издадено от
началник ОО “Автомобилна администрация ” – Перник в ГД „АИ“, гр. Перник, в
частта, с която на П.Г.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание глоба в размер
200 /двеста/ лв. за нарушение на чл.92,
ал.1, изр. последно от Закона за автомобилните превози.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №34-0000149/07.11.2019г., издадено от
началник ОО “Автомобилна администрация ” – Перник в ГД „АИ“, гр. Перник, в
частта, с която на П.Г.В. ***, с ЕГН ********** на основание чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвП е наложено административно наказание глоба в
размер 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 58, ал.1, т.3 от Наредба №11
от 31.10.2002 г. за межуднароден автомобилен превоз
на пътници и товари, издадена от МТС. –
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ