Решение по дело №2552/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1081

 

гр.Бургас, 07.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                          

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря Мария Милева, като разгледа НАХД № 2552 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба (наименувана възражение) на Ц.Т.Ч. с ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20-0769-001199/08.04.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно. Изтъква се, че жалбоподателят не е знаел, че управлявания от него лек автомобил е със служебно прекратена регистрация, защото той не е негов собственик. Твърди се, че собственикът на автомобила също не е знаел, че регистрацията е била прекратена, защото не му е било изпращано уведомление за това, че застраховката „Гражданска отговорност“ е изтекла, или че регистрацията на автомобила е прекратена. Застъпва се, че жалбоподателят винаги се е старал да спазва правилата за движение, като в конкретния случай е действал без вина, поради което и пледира за отмяна на НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, като заявява, че е допуснато нарушение, защото АУАН е съставен за управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а НП е издадено за това, че управляваният автомобил не е бил регистриран по надлежния ред. Допълва, че наказанието „Лишаване от право“ се явява прекомерно, както и че то би му попречило да изпълнява трудовата си функция. Моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което и се пледира за неговото потвърждаване изцяло. Излагат се мотиви в потвърждение на тази позиция, като под евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л.4) НП е връчено на жалбоподателя на 16.06.2020г., а жалбата е депозирана на 23.06.2020г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 24.12.2019г., около 21.30 часа, св. П.К. – мл.автоконтрольор към Сектор „ПП“ – Бургас изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас. Той спрял за проверка лек автомобил „***“ с рег. №***, управляван от жалбоподателя, който се движел по ул. „***“ в посока към бул. „***“. В хода на проверката св. К. констатирал, че автомобилът не е собственост на водача, както и че той е без валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Изрично свидетелят направил справка в системата на ОДМВР-Бургас, от която установил, че автомобилът не е с прекратена регистрация.

За констатираното на място К. съставил АУАН № 690366/24.12.2019г., като посочил, че автомобилът е регистриран на територията на страната, но няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 638, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения и получил препис от него. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Материалите по преписката били докладвани в РП-Бургас, като с постановление от 24.03.2020г. (л.8) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер, поради което и отказал да образува досъдебно производство.

На 08.04.2020г. АНО, сезиран с акта, след като се запознал с постановлението на РП-Бургас, отбелязал върху АУАН, че прекратява производството на основание чл. 54 ЗАНН, защото в действителност автомобилът е бил с прекратена регистрация, поради което и не е имало задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Въпреки това АНО преценил, че все пак следва да реализира административната отговорност на водача (независимо от изводите на РП-Бургас, че в случая липсва виновно поведение), като позовавайки се на постановлението на РП-Бургас и на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, решил да издаде НП, но този път за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП наложил на Ч. наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Росица Паязова – Началник Група в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 08.04.2020г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Ч. неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.10 ЗДвП  - служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

В конкретния случай няма спор (въпреки объркването на актосъставителя), че към септември 2019г. автомобилът не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за което на 23.09.2019г. е било получено уведомление в Сектор „ПП“ (видно от отбелязването в справката на л. 14), поради което правилно регистрацията е била прекратена служебно.

За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва деянието да е било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в  чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС - 24.12.2019г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на предоставения му от собственика автомобил, е била служебно прекратена от Сектор „ПП“-Бургас на 25.09.2019г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели, талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за регистрация. Собственикът не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е прекратена. При тези факти не остава никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само че не е знаел за служебната дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това. В този смисъл е и заключението на прокурора от РП-Бургас. Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение. В този смисъл са и мотивите на РП-Бургас, обективирани в постановлението за отказ за образуване на ДП, с които обаче очевидно АНО не се е съобразил.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

С оглед пълнота следва да се посочи, че по мнение на настоящия състав, начинът по който е процедирал АНО в случая е порочен. Административнонаказателното производство е било започнато със съставянето на АУАН за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ. Въпреки че материалите са били изпратени на прокуратурата, АНО не е изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 2 ЗАНН да прекрати производството на това основание, а е изчакал произнасянето на РП-Бургас, след което, очевидно с цел да преодолее нарушението при съставяне на АУАН, е прекратил на основание чл. 54 ЗАНН производството по него и позовавайки се на постановлението е ангажира отговорността на водача за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. По мнение на съда този подход цели заобикаляне на разписаната в ЗАНН процедура за ангажиране на отговорността на нарушителя, доколкото би позволила всеки път когато АНО констатира, че актът е опорочен да го „игнорира“, като сезира прокуратурата с твърдение за евентуално извършено престъпление, и след като тя откаже да образува ДП – да издаде НП на база постановлението (без дори да се съобрази с мотивите на прокурора, че деянието не е извършено виновно), като по този начин „санира“ опорочения акт.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им (а и не е ангажирал доказателства, че реално е сторил някакви), поради което и съдът няма как служебно да му присъди такива.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-001199/08.04.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП на Ц.Т.Ч. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.