№ 74
гр. Варна, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500328 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260103/13.05.2021г., постановено по т.д. № 642/2020г. ОС
– Варна е осъдил Гаранционен фонд, гр.София да заплати на П. К. Г., ЕГН
********** сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на настъпило на
03.11.2019г. ПТП, при което същият е получил травма – фрактура на срамна
кост, закрито вдясно, причинено от неидентифициран водач на МПС, в
гр.Варна, ул.“Тодор Влайков“, на основание чл.558 вр. чл.557, т.1 от КЗ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2020г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за горницата над
присъдената сума до предявения размер от 50 000 лева.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от
двете страни по спора.
Ищецът П. К. Г., чрез процесуалния си представител адв.Ш. от АК –
Варна обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата му
претенция. В жалбата си излага оплаквания за неправилност на същото,
оспорвайки изводите на съда относно приетия за справедлив размер на
следващото му се обезщетение. Счита, че същото не съответства на характера
1
на полученото телесно увреждане и обусловените от това болки, както и
продължителността на оздравителния процес. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на иска в предявения размер.
Ответникът Гаранционен фонд обжалва първоинстанцинното решение в
частта, в която същият е осъден да заплати сумата от 5 000 лева - следващо се
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Наведените в
жалбата му оплаквания са за неправилност и необоснованост на съдебния акт.
Счита за неправилни изводите на съда, че е изпълнен фактическият състав на
чл.557, ал.1, т.1 КЗ, тъй като са основани на оспорената КСМАТЕ и гласните
доказателства, без да са обсъдени всички доводи и възражения на ответната
страна. Сочи се, че от събраните по делото доказателства механизмът на
настъпване на процесното ПТП не е установен по безспорен начин, поради
което и не може да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на неизвестно лице, което да обуслови и отговорността на
ответника. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
решението в осъдителната му част и отхвърляне изцяло на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна само
по жалбата на ищеца П.Г., с който същата се оспорва като неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от П. К. Г.
против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.558, ал.5 вр. чл.557,
ал.1, т.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Г. е навел твърдения, че на 03.11.2019г.,
около 9:00 часа, в гр.Варна в качеството му на пешеходец е бил блъснат от
неизвестно ПМС, управлявано от неустановен водач, в резултат на което е
получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна срамна
кост, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник
за период от около 2-3 месеца. Твърди се, че поради причиненото му телесно
увреждане е търпял и продължава да търпи болки и страдания, както и силен
емоционален стрес – непрекъснато мислел за случилото се, преживявал
отново удара, често го сънувал, изпитвал страх от автомобили, чувствал се
психически променен. По повод процесния инцидент е било образувано ДП
№ 47/2019г. на ОД на МВР, което към настоящия момент е спряно. Сочи се
още, че е предявил претенция пред Гаранционния фонд за заплащане на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, заведена като
щета под № 20210053/13.02.2020г. и по която е постановен отказ. С това
обосновава и правния си интерес от предявяването на исковете си за
заплащане на сумата от 50 000 лева, претендирана като обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, описани по-горе, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 03.11.2019г. до
окончателното й изплащане.
2
В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени с възражения за тяхната
неоснователност. Не се оспорва, че ответникът е бил сезиран с искане за
заплащане на обезщетение от ищеца, по което искане е бил постановен отказ.
Твърди се, че и с оглед представените с исковата молба доказателства не са
налице предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 КЗ, ангажиращи отговорността на
Гаранционния фонд – наличието на претърпяно ПТП с установен по
категоричен начин механизъм на същото, виновно поведение на
неиндетифициран водач и причинната връзка между получените травматични
увреждания и евентуално противоправно поведение на неустановения водач.
В условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца с твърдение, че същият като
пешеходец се е движил по платното за движение при наличието на тротоарни
площи. Оспорва се и претендирания размер на обезщетението като завишен и
несъответен на чл.52 ЗЗД и задължителната съдебна практика.
При така очертаните предметни предели на спора и съобразно
разпоредбата на чл.269 ГПК, настоящият състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а това е установено и от ангажираните по делото
доказателства, че на 03.11.2019г., около 13:00 часа, ищецът П.Г. е бил
прегледан в спешното отделение на МБАЛ „Св.Анна – Варна“, при който
преглед са установени получени травматични увреждания – счупване на
срамната кост в дясно, контузия на дясна лакътна и раменна става, контузия
на гръден кош и контузия на главата /извлечение от журнала за приемна
пациенти, амбулаторен лист и допълнителен лист за преглед № 7768/. С оглед
посочената от него причина за получените травми, а именно участие като
пешеходец в ПТП са били уведомени органите на КАТ – Варна. Същите са
съставили Констативен протокол за оглед на местропроизшествие, без
последното да е запазено /изрично в тази насока са показанията на
разпитаните като свидетели пред първоинстанционния съд актосъставител
П.Г. и присъствалия при съставянето на протокола негов колега К.К./. По
случая е образувано и ДП № 470/2019г. по описа на ОД на МВР – Варна, в
хода на което и до настоящия момент другият участник в ПТП не е установен,
поради което с Постановление от 14.01.2020г. наказателното производство е
спряно, на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК.
Не е спорно и това, че ищецът е предявил претенция пред ответника за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, заведена като щета №
20210053/13.02.2020г. С писмо, изх. № 24-01-88/26.03.2020г. Гаранционен
фонд го е уведомил, че не са налице условията на чл.557, ал.1 КЗ за
изплащане на претендираното обезщетение.
Спорните въпроси пред настоящата инстанция са от какво са причинени
получените от ищеца П.Г. травми, какъв е механизмът на евентуално
настъпилото на 03.11.209г. ПТП, налице ли е виновно поведение на
3
неизвестния водач, което да обуслови и ангажирането отговорността на
Гаранционния фонд по чл.557, ал.1, т.1 КЗ, налице ли е съпричиняване в
настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалия, какъв е
справедливия размер на следващото се обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие процесното ПТП.
Съгласно заключенията /основно и допълнително/ на вещите лица по
проведената КСМАТЕ описаните по-горе травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха били могли да
бъдат получени от детайли на МПС, падане и удар в подлежащата
повърхност. Отчитайки дадените в досъдебното производство обяснения на
пострадалия ищец относно начина и обстоятелствата по твърдяното от него
ПТП и характера на получените травми /в частност счупването на пубисната
кост/ вещите лица приемат, че са налице достатъчно данни, сочещи за
настъпило ПТП със следния механизъм – налице е сблъсък на движещ се
автомобил, с елементи от металконструкцията му в дясната част и пешеходец
/ищеца/, намиращ се в дясно от пътното платно, като ударът е настъпил при
разминаването на автомобила с автобус на Градски транспорт, последният
движещ се по ул.“Тодор Влайков“ в посока от кръстовището с ул.“Иван
Рилски“ към с.Тополи. Вещите лица приемат, че към момента на удара
пострадалият е бил в покой, до лявата /шофьорска врата/ на собствения му
лек автомобил, спрян успоредно на ул.“Тодор Влайков“, по посоката на
движение към светофара на ул.“Иван Рилски“, вън от активната лента за
движение, в обособен „джоб“ за паркиране на автомобили на живущи в бл.13,
както и че същият не е имал видимост към блъсналото го МПС. За разлика от
него водачът на неустановения автомобил е имал пряка видимост към
мястото на удара. Вещите лица са категорични, че ударът за пострадалия е
реализиран отзад, в дясната странична част на тялото, изводът за което е
направен от характера на полученото счупване на срамната кост /счупването е
настъпило от удар, реализиран отзад напред и леко отдясно наляво/, а
падането на земята след този удар обосновава и получените травми на
главата, гръдния кош, дясна раменна и лакътна става. Именно с оглед
установеното счупване в областта на таза вещите лица приемат, че описаната
в съставения констативен протокол ситуация на ПТП и дадените показания на
актосъставителя П.Д. и колегата му К.К. в досъдебното производство и в
настоящия процес относно възприетия от тези лица механизъм на настъпване
на ПТП не кореспондират на начина на получаване на тази травма. Вещите
лица са категорични, че подобно счупване не е възможно да се получи в
хипотезата, при която пострадалият се е намирал в лявата лента за активно
движение и да е ударен от движещия се в насрещната лента
неиндетифициран микробус, т.е. с лявото странично огледало на това МПС
/ситуацията по посочената схема в констативния протокол и обясненията им в
дадените показания/. Тези свидетели не са преки очевидци на инцидента,
местопроизшествието не е било запазено при извършвания от тях оглед, а
изготвения в досъдебното производство снимков материал на л.а. на
4
пострадалия също не е от мястото на инцидента, поради което и съдът
намира, че тези свидетели не установяват по достоверен начин механизма на
настъпването на ПТП, но свидетелстват, че такова автопроизшествие е имало
/и двамата свидетели сочат в показанията си, че при извършеното разследване
продавачката в магазин „Елба“ е потвърдила за инцидента, но тъй като не е
била пряк очевидец обяснения в досъдебното производство от нея не са били
снемани/. В същото време дадените от ищеца П.Г. обяснения в това
производство на 03.11.2019г. /л.104 от първоинстнанционното дело/,
06.11.2019г. /л.97/ и на 21.11.2019г. /л.70/ са последователни и взаимно
непротиворечиви, изцяло кореспондират на изводите на вещите лица относно
начина на получаване на травмата в областта на таза и приетия от тях,
логично и компетентно обоснован механизъм за настъпване на процесното
ПТП. Неоснователни са доводите на Гаранционния фонд, че е налице
разминаване между тези обяснения и твърденията на ищеца, поддържани в
настоящото исково производство, както и че показанията на разпитаните
свидетели съответстват на описания начин на възникване на
автопроизшествието в дадените от ищеца обяснения в досъдебното
производство.
Ето защо, настоящият състав приема за доказано, че действително на
03.11.2019г. П.Г., в качеството си на пешеходец е претърпял ПТП, при което е
бил ударен от неиндентифицирано МПС с неустановен водач, в резултат на
което е получил гореописаните травматични увреждания – счупване на дясна
пубисна кост, травма на главата, на гръдния кош и на дясна раменна и
лакътна стави. С оглед приетия механизъм за настъпване на същото следва,
че причината за него е виновното поведение на неустановения водач на
участвалото МПС – същият в нарушение на правилата за движение по
пътищата не е съобразил скоростта си на движение и поведение на пътя
съобразно конкретната пътна обстановка /задължение по чл.20 ЗДвП/, в
резултат на което е последвало и процесното ПТП.
Налице са всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на
чл.557, ал.1, т.1 вр. чл.558 КЗ за ангажиране отговорността на Гаранционния
фонд за заплащане на обезщетение за претърпените от пострадалия ищец
неимуществени вреди вследствие на получените травматични увреждания
при така настъпилото ПТП.
На основание чл.52 ЗЗД съдът намира, че справедлив еквивалент на
претърпените неимуществени вреди е сумата от 15 000 лева.
При определяне на този размер на следващото му се обезщетение, съдът
изхожда от задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г., отчитайки
характера и тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета
на търпените болки, емоционални страдания и преживявания, периодът и
възможността за пълно възстановяване, възрастта на пострадалия,
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
5
етап от развитие на обществото в държавата, както и обществено-
икономическата конюктура към момента на увреждането /относими към
последното съгласно съдебната практика е размерът на минималната работна
заплата към датата на увреждането и предвидените в КЗ лимити/. Получените
травматични увреждания безспорно са причинили физически и емоционални
болки и страдания. Съгласно заключението на КСМАТЕ счупването на
пубисната кост е обусловило трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за период от около 2.5 – 3 месеца, а останалите травми –
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и отзвучават в
рамките на 2-3 седмици. По делото не са ангажирани доказателства за
настъпили усложнения, респ. създадени неудобства с по-голям интензитет от
обичайния за подобен род травми, а при извършения от вещите лица преглед
на ищеца е констатирано, че към датата на прегледа оздравителният процес е
приключил и не се наблюдават дефицити във функцията на десния долен
крайник. Ищецът не е ангажирал и доказателства, установяващи твърденията
му за психологическото му състояние след инцидента, в това число и към
настоящия момент, поради което и твърденията за такива неимуществени
вреди са недоказани.
Възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния
резултат е неоснователно. Съобразно приетия механизъм за възникване на
ПТП не се установи поведение на пострадалия, което да е способствало за
настъпването на вредоносния резултат – ищецът не се е намирал в активната
лента за движение, а до собствения му лек автомобил, спрян извън платното
за движение в ползвана за това площ, различна от обособения тротоар.
По изложените съображения исковата претенция се явява основателна
до размер на сумата от 15 000 лева, а за горницата над тази сума до
предявения размер от 50 000 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
Оплаквания във въззивните жалби относно началния момент на
присъдената лихва за забава не са направени, поради което и на основание
чл.86 ЗЗД вр. чл.497 КЗ такава се дължи, считано от 28.02.2020г. до
окончателното изплащане на главницата.
Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлена за горницата над присъдените 5 000
лева до сумата от 15 000 лева, а в частта в която този иск е уважен до размер
на 5 000 лева, съответно отхвърлен за горницата над 15 000 лева до
претендираните 50 000 лева – потвърдено.
С оглед изхода от спора първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано в частта относно разноските. На основание чл.78, ал.6 ГПК
6
ответникът Гаранционен фонд дължи в полза на бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на още 400 лева, съответна на уважената от
настоящата инстанция част от исковата претенция над присъдената сума от
окръжния съд. Гаранционен фонд дължи в полза на ищеца сума в размер на
още 40 лева, представляваща следващата му се допълнителна част от
направените от него разноски пред първата инстанция, съобразно уважения
размер на иска му. В полза на адв. Ш. следва да бъда присъдено
допълнително възнаграждение по чл.38 ЗАдв. за процесуалното
представителство на ищеца в първоинстанционното производство в размер на
още 29 лева /размерът на адвокатското възнаграждение съобразно предявения
размер на иска за една инстанция е 2030 лева, при което за уважената част на
иска същото е в размер на 609 лева/.
Ищецът П.Г. следва да заплати в полза на Гаранционен фонд
направените от последния разноски в първоинстанционното производство,
които съобразно отхвърлената част от иска са в размер на 372.40 лева.
По разноските за въззивното производство:
Предвид неоснователността на въззивната жалба на Гаранционния фонд
направените от него разноски – заплатена държавна такса за обжалването
следва да бъдат оставени в негова тежест. Доказателства за разноски за
адвокатско възнаграждение не са представени.
Гаранционен фонд следва да заплати в полза на ищеца сумата от 200
лева, представляваща съответната на уважената част от въззивната му жалба
заплатена държавна такса по обжалването.
Искане за заплащане на възнаграждение по чл.38 ЗАдв. в настоящата
инстанция не е правено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260103/13.05.2021г., постановено по т.д. №
642/2020г. ОС – Варна в частта, в която е отхвърлен предявеният от П. К. Г.
против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.558 ал.5 вр. чл.557, ал.1,
т.1 КЗ иск за горницата над присъдените 5 000 лева до сумата от 15 000
лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Г.,
ЕГН ********** сума в размер на още 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляваща горницата над присъдените от първоинстанционния съд
5 000 лева до сумата от 15 000 лева, дължимо обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 03.11.2019г. в
гр.Варна, виновно причинено от неустановен водач на неиндетифицирано
7
МПС, на основание чл.558 ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.1 КЗ, ведно със законната
лихва върху допълнително присъдената сума, считано от 28.02.2020г. до
окончателното й изплащане, на основание чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260103/13.05.2021г., постановено по т.д.
№ 642/2020г. ОС – Варна в останалата му част.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Г.,
ЕГН ********** сума в размер на още 40 /четиридесет/ лева,
представляваща дължим остатък от направени разноски за
първоинстанционното производство съобразно уважената част от иска, както
и сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за въззивното
производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.Ж.
Ш., ЕГН ********** от АК – Варна сумата в размер на още 29 /двадесет и
девет/ лева, представляваща дължим остатък от следващо се съобразно
уважената част от иска адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, на основание чл.38 ЗАдв. вр. чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на
държавата, бюджета на съдебната власт, по сметка на съда сума в размер на
още 400 /четистотин/ лева, представляваща дължим остатък от следващата
се за първоинстанционното производство държавна такса по уважената част
от иска, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА П. К. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен
фонд, гр.София сумата от 372.40 лева /триста седемдесет и два лв. и 40 ст./,
представляваща направени разноски за първоинстанционното производство,
съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8