Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 29.01.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21
състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 1734 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „С.и Т.- МО” ЕООД, ЕИК *******,
срещу „Д.Ю.Б.“ ООД, с ЕИК *******, осъдителни искове с правно основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на обща стойност от 319368,25 лева, от които
277200 лева - неустойка за забавено изпълнение на задължението на ответника да
получи стоката, обект на договор № 40/06/2012г. от 11.06.2012г. за покупко -
продажба на техническо оборудване, за периода от 12.09.2015г. - 11.08.2018г. и
42168,25 лева – мораторна лихва за забавеното плащане на дължимата неустойка за
периода на забава 12.09.2015г. - 11.08.2018г.
Направено е искане за присъждане на законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на претендираните суми.
Ищецът твърди, че при проведена от него
в периода 07.07.2011г. - 05.08.2011г. тръжна процедура за продажба на
техническо имущество, ответникът „Д.Ю.Б.“ ООД бил класиран на първо място за
закупуване на техническо оборудване, включено в позиции №№ 1, 2, 3 и 7 от
обявения в сайта на дружеството – ищец списък за продажба на такова оборудване.
С оглед на това, в периода 11.01.2012г. – 20.01.2012г. комисия, съставена от
ищеца, по искане и в присъствието на четирима представители на купувача „Д.Ю.Б.“
ООД, извършила предварителен оглед и проверка на наличността на част от
имуществото, включено в спечелените позиции, с оглед на което на 11.06.2012г.
страните сключили Договор № 40/06/2012г., съгласно който ответното дружество се
задължило да заплати и получи техническото оборудване, включено в позиция № 3,
франко ненатоварено превозно средство от складовете на продавача по вид,
количество и цена съгласно спецификация по договора в приложение към него.
Общата стойност на техническото оборудване възлизала на 264000 лева.
Задължението купувачът да изтегли стоката от складовете на продавача, страните
установили в чл. 10.2. от договора, като установили задължение това да стане в
рамките на срока на действие на договора, който съгласно чл. 10.1. бил 3
месеца, считано от датата на подписването му. За забавеното изпълнение на
задължението за изтегляне на стоката в указания срок, страните уговорили в
чл.10.3 неустойка за забава в размер на 3% от стойността на неизтеглените
количества с начислен ДДС за всеки просрочен започнат месец след изтичане на
седем дни от началната дата на забавата. Въпреки многократно оказаното
съдействие от страна на ищеца за предоставяне на достъп до складовете, за да
може ответникът да изтегли закупеното имущество, последният не предприел
действия по получаването му. Съгласно правилата на договора за покупко –
продажба купувачът бил длъжен да заплати цената и да получи вещта, като макар
че заплатил цената по договора, ответникът отказвал да получи закупените вещи,
поради съгласно уговореното между страните, дължи неустойка за всеки просрочен
месец, в който не е предприел действия да получи от складовете на продавача
стоката, цената на която е платил.
В отговора си ответникът оспорва
основателността на иска, тъй като при извършени
при ищеца посещения установил, че закупеното оборудване е разпръснато в
различни складове на продавача, като голяма част от него била недостъпна,
поради натрупана в по-предни части на складовете друга стока. Установило се, че
всички стоки били опаковани в сандъци с габарити и размери, непозволяващи да
бъдат вдигани на ръка, а намиращите се на територията на складовете
електротелфери и електрокари не били в изправност, като ако имало изправни, то
те не могло да се ползват, тъй като било спряно електрическото захранване.
Нямало и водно захранване, което предполагало дисфункционална противопожарна
система, което представлявало особена опасност, тъй като значителна част от
оборудването било съхранявано в дървени сандъци. С оглед на така установеното
положение, купувачът уведомил служителите на продавача в района, че не е
възможно да вдигне закупената стока, без да му бъде оказано съдействие, което
се изразявало най-малко в осигуряване на достъп до стоката с техника и
подсигуряване на пожарна безопасност. В рамките на последващи посещения на
складовете, представителите на купувача установили, че не била настъпила
промяна в положението на стоката и тя била все така недостъпна, като след
08.10.2014г. дори не му бил позволяван достъп до самите складове. Поради това
счита, че е налице забава на продавача, тъй като не му осигурил необходимото
съдействие за получаване на стоката, поради което задължението за плащане на
неустойка не било възникнало.
В допълнителната искова молба ищецът
оспорва възраженията на ответника, като твърди, че още към момента на сключване
на договора ответникът бил запознат с опаковките и местонахождението на
стоката, и в качеството си на търговец с такова оборудване бил наясно с нейните
особености, което следвало и от подписана от него декларация за вътрешните
правила за търговска реализация на взривни вещества, огнестрелни оръжия,
боеприпаси и изделия с двойна употреба. В договора било предвидено продавачът
да предостави стоката в неговите помещения, като купувачът имал задължението за
нейното натоварване и следвало да поеме всички разноски за това. На купувача бил
осигурен достъп от страна на продавача, но той не предприел действия по
товарене и извозване на стоката, като сам признал, че никаква част от стоката
не била изтеглена от него от сключване на договора.
В допълнителния отговор ответникът
поддържа възраженията си срещу иска, като прави уточнение, че подписването на
въпросната декларация означавало, че е запознат с вътрешните правила за
търговска реализация на специфичното оборудване, но не с фактическото състояние
на складовия район, тъй като в правилата същото не било описано. Специалният
режим на достъп до складовете бил от съществено значение за наличието на
възможност за купувача да получи закупеното оборудване и сочи, че след първите
му две посещения в складовете, повече не бил допускан. Прави възражение за
нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, с оглед
претендирания размер, надхвърлящ стойността на договора, както и
обстоятелството, че същата била начислявана без краен предел, при положение, че
ищецът реално не търпял вреди, тъй като цената по договора му била предадена.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже
сключването на договор с ответника с твърдяното съдържание, включително валидна
клауза за неустойка при забавено изпълнение на задължението от страна на
купувача да изтегли стоката в рамките на уговорения срок, изпълнение на
собствените си задължения по договора да предостави достъп на ответника до
продаденото оборудване и да осигури условия за достъп на необходимата техника
за натоварване на оборудването и при спазване на изискванията за пожарна
безопасност.
В тежест на ответника е да докаже, че е
предприел действия по изтегляне на техническото оборудване, както и
обстоятелствата, въз основа на които обосновава твърденията си, че ищецът не му
е осигурил необходимото съдействие за получаването му, като докаже, че е поиска
съдействие извън осигуряване на достъп до помещенията, респективно съществуването
на обективни пречки за натоварване на стоките. Във връзка с възраженията си за
нищожност на клаузата за неустойка ответникът следва да докаже, че уговореното
обезщетение, поради конкретните си характеристики, излиза извън обичайните
обезпечителна и обезщетителна функции на неустойката.
Не са спорни и не се нуждаят от
доказване обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за покупко -
продажба на техническо оборудване, че е платена цената по договора, както и че
никакво количество от оборудването, което е обект на сключения договор, не е
било изтеглено от складовете на ищеца от ответника.
Договорът, чието сключване не се
оспорва, а именно Договор № 40/06/2012г. от 11.06.2012 г. , предвижда
задължение на продавача С.и Т.МО ЕООД да предаде стоки по вид, количество и
цена, описани в Приложение № 1 към договора, а
за купувача – Д.Ю.Б. ЕООД задължения
да заплати и получи стоката. В чл. 2.1. от договора е предвидено, че
общата стойност на договора, която купувачът ще заплати е 264 000 лв. с включен
ДДС. С чл. 3.1. от договора страните са постигнали съгласие, че стоката се
доставя на условие EXW – франко ненатоварено превозно средство в складовете на
продавача. Съгласно чл. 3.2. от договора стоката се предава на купувача след
представяне на документ от последния на продавача, удостоверяващ плащането и
постъпване на цялата сума по настоящия договор и разрешение за пренос по
номенклатури и количества, издадено от служба „КОС” на МВР на името на
купувача. В чл. 10.1. от договора е предвидено, че срокът на действието му е до
шест месеца, считано от датата на издаване на нарежданията от компетентния
орган на МО. С чл. 10.2. от договора страните са постигнали съгласие, че
купувачът се задължава да изтегли стоката в рамките на срока на действие на
договора. В чл. 10.3. от договора е уговорено, че в случай, че купувачът не
изпълни задълженията си по чл. 10.2., той дължи на продавача неустойка в размер
на 3 % от стойността с ДДС на неизтеглените количества стоки за всеки просрочен
започнат месец в срок от седем дни след началната дата на забавата. След
изтичане на срока по чл. 10.1. продавачът е длъжен да заплати неустойка за
толкова месеца, за колкото иска да му бъде продължен срока на изпълнение на
договора. В чл. 10.7. от договора е предвидено, че всички допълнения и промени
по тази сделка ще бъдат валидни, само ако са направени в писмена форма и са
подписани от страните по договора или от техни упълномощени представители.
От представените по делото доказателства
–решение №355/09.02.2018 г. по т.д.№
5687/2017 г. на Софийския апелативен съд,ТО, 11 състав и определение №
422/15.10.2018 г. на ВКС, І т.о. по т.д.№1132/2018 г. се установява, че с влязло в сила решение, постановено по друго
дело между същите страни, ответникът в
настоящето производство Д.Ю.Б. ЕООД е осъден да заплати С.и Т.– МО ЕООД – ищец
в настоящето производство, на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 285120 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за изтегляне на
закупени стоки по договор № 40/06/12 от 11.06.2012 г. за периода 11.09.2012 г.
до 11.09.2015 г.
В настоящето производство се претендира
неустойка за същото неизпълнение, но за непосредствено следващ период на
забава, а именно от 12.09.2015 г. до 11.08.2018 г., като съдът намира, че
силата на пресъдено нещо, формирана от решение №355/09.02.2018 г. по т.д.№ 5687/2017 г. на Софийския апелативен
съд,ТО, 11 състав, влязло в сила на 15.10.2018 г. преклудира всички възражения
на ответника относно възникването на вземането за неустойка за неизпълнение за
съответния период, а това са повдигнатите и в настоящия процес възражения за
валидността на клаузата за неустойка,
както и за забава на кредитора за периода, обхванат от силата на пресъдено
нещо на решението, а именно 11.09.2012 г. до 11.09.2015 г. / в същия смисъл са
разрешенията, дадени с решение № 89/11.02.2011 г. по т.д.№716/201г. на ВКС, І
т.о., решение № 115/10.01.2012 Г. ПО
Т.Д. № 883/2010 г. на ВКС, І т.о. , решение № 137/12.10.2015 г. по т.д.№
2618/2014 г. на ВКС, І т.о. Въз основа на задължителната сила на решението
съдът е длъжен да приеме, че клаузата на чл.10.3 поражда валидно задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на купувача-ответник да
получи стоките от склада на продавача-
ищеца, както и че за периода 11.09.2012 г. до 11.09.2015 г. ответникът е бил в
забава за изпълнение на това задължение, за която отговаря, като не обсъжда
представените от страните доказателства в тази връзка.
Не се доказва по делото след 11.09.2015
г. ответникът да е преустановил забавата
или да са настъпили факти, които го освобождават от отговорност за нея. Между
страните е обявено за безспорно обстоятелството, че ответникът не е получил
стоките, които са предмет на договора за продажба и следователно е в
неизпълнение на задълженията си, продължаващо и след периода, за който вече е
осъден да заплати неустойка. Възраженията му за неоказано съдействие от страна
на продавача се основават на факти, осъществени в периода от сключването на
договора до 08.10.2014 г., относно местоположението на стоките, техните
габарити, обем и тежест, състоянието на складовата площ, възраженията за които са
преклудирани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение
№355/09.02.2018 г. по т.д.№ 5687/2017 г.
на Софийския апелативен съд,ТО, 11 състав по вече изложените съображения. Не се
твърдят новонастъпили след приключване на устните състезания по предходното
дело факти – ответникът не твърди да е искал достъп до склада след 08.10.2014
г., нито твърди факти относно промяна в поведението на ищеца или
обстоятелствата относно съхранението и достъпа до продадените му стоки. Тъкмо
обратното се установява от показанията на доведения от ищеца свидетел, който
съобщава, че стоките през цялото време са се намирали в склад Борово, складова
база Разград, като нееднократно са оглеждани от представители на ответника и
негови потенциални клиенти, като всякога са били налични, а местоположението им
е установимо по схема относно номенклатурата на стоките и начина им на подредба.
Свидетелят съобщава, че достъпът с превозни средства и товароподемна техника се
осъществява с разрешение, каквото е необходимо и за посетители – физически
лица, а инфраструктурата на склада позволява всички стоки, включително
процесните, да бъдат натоварени и извозени от купувачите, като ответникът не
веднъж е получавал стоки от същия вид и от същия склад, за което е представено
и писмено доказателство – приемно-предавателен протокол от 05.06.2012 г.,
касаещ различен договор № 31/20.02.2012 г. между страните, но за сходни стоки,
получени от същия склад. Свидетелят съобщава,
че процесните стоки са били продадени през 2018 г. на друг купувач и получени и изнесени от склада за
няколко дни и без никакви трудности. Ответникът не твърди, нито доказва след
11.09.2015 г. да е търсил съдействие от ищеца за достъп до склада в Борово на
свои представители и превозни средства за натоварване на стоките, съобразно
уговорката в чл.3.1 от договора доставката да се извърши „франко ненатоварено
превозно средство в складовете на продавача“, поради което и съдът, в
приложение на правилата за доказателствената тежест, приема за недоказани
твърденията му за отказан достъп до
складовете и за наличие на обстоятелства, които да се квалифицират като
неоказване на съдействие от страна на продавача.
Следователно ответникът дължи за периода
12.09.2015г. - 11.08.2018г. неустойка за
забавено изпълнение, така както е уговорена в чл.10.3 от договора помежду
им, в размер на 3% от стойността на
неизтеглените количества за всеки просрочен започнат месец. Стойността на
стоките по договор е 26400 лв. с ДДС, съответно размера на неустойката за всеки
започнат месец на забава е 7920 лв., за исковия период от 35 месеца дължимата
неустойка е 277200 лв., поради което и предявеният иск за заплащането й е
неоснователен.
Съгласно чл.10.3 неустойката за забава
се дължи в срок от седем дни след началната дата на забавата и следователно
ответникът е изпаднал в забава на плащането и по отношение на всяко от
месечните задължения за неустойка, като съобразно уговорката в договора
забавата настъпва след изтичане на 7 –дни от началото на съответния месечен
период, т.е. считано от 19.09.2015 г. за вземането за неустойка за първия месец
от исковия период, от 19.10.2015 г. за втория месец, от 19.11.2015 г. за третия
месец и т.н. съответно по отношение на неустойката за последния месец на
неизпълнение забавата е от 19.07.2018 г., поради което и дължи
обезщетение за забавено плащане на основание чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва за периода на забава. Изчислено върху всяко от месечните
вземания от съответната дата на забава до 10.08.2018 г., общият размер на обезщетението
за забавеното плащане на неустойката е 42609,17 лв., която сума надвишава
претендираната от ищеца, поради което и исковете за неустойка следва да се
уважат в претендирания размер за периода от 19.09.2015 г. до 10.08.2018 г.
Право на разноски при този изход от
спора има ищецът, който ги е претендирал и комуто следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 20691,73 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
Д.Ю.Б. ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.и Т.–МО ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 277200 лева - неустойка за забавено
изпълнение на задължението на ответника да получи стоката, обект на договор №
40/06/2012г. от 11.06.2012г. за покупко - продажба на техническо оборудване, за
периода от 12.09.2015г. - 11.08.2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.08.2018 г. до окончателното й заплащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 42168,25
лева – общ размер на обезщетението за
забавено плащане за период от 19.09.2015г. - 11.08.2018г. на дължимата неустойка за неизпълнение на задължението за получаване
на стоките по договор № 40/06/2012г. от
11.06.2012г. за периода 12.09.2015г. -
11.08.2018г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 20691,73 лв., представляваща разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: