№ 21938
гр. С., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20251110141762 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК .
Предявени са осъдителни искове от „Д.- О. З.“ ЕАД срещу ЗАД „О. З.“ с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане ответникът да се
осъди да заплати на ищеца сумата от 869,30 лв., представляваща непогасен
остатък от застрахователно обезщетение по щета № **************, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата
молба - 28.07.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от
123,42 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 19.07.2024 г. до дата на подаване на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че на 17.04.2024 г. в гр. С., на бул. „П. Е.“, в
района на църквата „С. Г.“, е настъпило ПТП с участието на тролейбус „Ш.“, с
рег. № ****, управляван от И. Г., и л. а. „Х. К.“, с рег. № ********, управляван
от М. И. М., вследствие на което били нанесени щети на л. а. „Х. К.“, с рег. №
********. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен
протокол за ПТП между водачите, видно от който същото е настъпило по вина
на водача на тролейбуса, който не е спазил необходимата дистанция и
реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил. Твърди, че л. а. „Х. К.“
е застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско +“. Въз основа
на подадено уведомление е била образувана преписка по щета №
**************. След извършен оглед и опис на щетите, автомобилът е бил
ремонтиран в автосервиз „И. А.“ ООД за сумата от 3530,26 лв., платена на
05.06.2024 г. Сочи, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, както и че е поканил същия да възстанови платеното
застрахователно обезщетение с писмо с изх. № *-**-****/17.06.2024 г.,
получено на 19.06.2024 г. Твърди, че с писмо от 06.07.2024 г. ответникът го е
уведомил, че е направил плащане в общ размер на 28406,09 лв. за разгледани и
одобрени 9 бр. претенции, сред които и процесната, като по настоящата щета
одобрил сума в размер на 2675,96 лв. С оглед изложеното претендира остатъка
1
от 869,30 лв., както и обезщетение за забава върху посочената сума за периода
от 19.07.2024 г. до 28.07.2025 г. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
не оспорва дата и мястото на пътния инцидент, както и наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за тролейбус марка
„Ш.“. Оспорва размера на обезщетението за имуществени вреди като завишен
и неотговарящ на действително претърпените вреди. Твърди, че при
ликвидацията на щетата, и след запознаване със снимковия материал на МПС
л.а. „Х. К.“, експерти на дружеството са констатирали, че позиция /спойлер
задна броня/ е извън зоната на контакт и не кореспондира с механизма на
възникване на ПТП. Поддържа, че с изплащане на сумата от 2675,96 лв., е
изпълнил изцяло задълженията си, произтичащи от сключения договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва и акцесорната претенция.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП
договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ заплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в
изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на
предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване
изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на
вредата, настъпването на ПТП на 17.04.2024 г. при посочения в исковата
молба механизъм, вината на застрахования при ответника водач за ПТП,
извършеното от ищеца плащане на сумата от 3530,26 лв. в полза на сервиза,
извършил ремонта, предявяването на регресна претенция от ищеца до
ответника, получена на 19.06.2024 г., както и извършеното от ответника
плащане в размер на 2675,96 лв.
Спорно между страните по делото е дали увреждането по спойлер задна
броня кореспондира с механизма на процесното ПТП.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, съставен
и подписан от участниците в произшествието, в който за видими щети по
МПС „Х. К.“ е посочно „счупен стог, мигач“.
В уведомление за щета от 17.04.2024 г. за увреждания на МПС вледствие на
2
събитието е посочено „счупен стоп десен (мигач)“.
В представения от застрахователя опис-заключение по щета
**************/17.04.2024 г. под описа на увредените детайли са изброени:
задна броя (спойлер з. броня, лайсна з. бр. – д., мигач заден десен), врата на
багажник (водачи среден и десен з. броня, лайсна з. бр. – среда сива).
По делото е прието заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло
като обосновано, обективно и компетентно изготвено, на основание чл. 202
ГПК. Съгласно заключението на 17.04.2024 г., около 08:30 часа в гр. С.,
тролейбус „Ш.“ с рег. № ****мпри движение по бул. „П. Е. и в близост до
църква „С. Г.“ , водачът реализирал ПТП със спрелия пред него лек автомобил
„Х. К.“ с рег. № ********. При този механизъм на произшествието (безспорен
между страните) щетите по описа на застрахователя, двустранния констативен
протокол и уведомлението за щета са в причинно-следствена връзка с
настъпилото събитие. Посочено е, че не са отразени увреждания по предна
дясна врата на автомобила.
От изложеното следва извод, че от горепосочения механизъм на
произшествието е настъпило увреждане на спойлер задна броня, който е
включен в описа на застрахователя и ремонтиран в автосервиза, на който е
изплатена сума от ищеца.
Спорен между страните по делото е размерът на вредите, причинени на
застрахованото при „Д. О. з.“ ЕАД имущество, респ. в какъв размер е
възникнало регресното вземане на ищеца.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите,
респективно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, са изрично определени в чл. 411 КЗ, според който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Разпоредбата на чл. 386, ал.
2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици от застрахователното
събитие. В съдебното производство дължимото обезщетение от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се остойностява с
размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ. Също така обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
В тази връзка в доказателствения материал по делото е приобщено писмо от
„И. К. К.“ ЕАД, съгласно което лек автомобил „Х. К.“ с рег. № ******** е
произведен през месец ноември 2021 г. и има гаранция 5 години гаранция без
ограничение в пробега. Началната дата на гаранцията на автомобила е
12.04.2022 г., а крайният срок е 12.04.2027 г.
3
Съгласно заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване
на лек автомобил „Х. К.“, изчислена на база пазарни цени съгласно
представнеата фактура, издадена от официалния представител на марката към
дата на ПТП е 3530,26 лв. Не е спорно, че тази сума е била заплатена от
ищцовото дружество в полза на сервиза, извършил ремонта. Съгласно
заключението стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Х.
К.“, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 2590,50 лв.
При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание е посочило,
че процесното МПС е било в гаранционен период, което изисквало неговотп
отремонтиране в сервиза на официалния представител и сумата за ремонта в
3530,26 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че процесният автомобил е бил увреден
в рамките на гаранционния срок, поради което е бил отремонтиран в
оторизиран сервиз на марката, видно от издадената фактура и приемо-
предавателен протокол. След като автомобилът е бил увреден в рамките на
определения от производителя гаранционен срок, то е следвало да бъде
отремонтиран в конкретен официален (оторизиран) сервиз, като се подменят с
нови увредените му детайли, респ. авточастите следва да бъдат само
оригинални, на цената на магазините на процесния сервиз, а за труда следва да
се заплати определената часова ставка в същия сервиз.
Предвид гореизложеното съдът намира, че деликвентът, респ.
застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение,
което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт
(настъпилото застрахователна събитие). Поради това и ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по
цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят на официалния сервиз.
Следователно при тази хипотеза (каквато е и настоящата), при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако
бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съгласно
САТЕ обичайните ликвидационни разноски при ликвидация на щета „Каско“
са в размер на 15 лв. - 25 лв. Съдът приема, че претендираната от ищеца сума
в размер на съставлява лв. съответства на минимално допустимата граница
на тези разноски за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.
411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума.
В този смисъл и доколкото ответникът е заплатил доброволно на ищеца
преди процеса сумата от 2675,96 лв., то релевираната претенция се явява
изцяло основателна за сумата от 869,30 лв. (изчислена като разлика 3530,26
лв. – 2675,96 лв. = 854,30 лв., към която сума са добавени 15 лв.
ликвидационни разноски или 854,30 лв. + 15 лв. = 869,30 лв.), ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По делото се установява съществуването на главен дълг в размер на 1817,35
лв., поради което основателна се явява претенцията за обезщетение за забава в
размер на 123,42 лв. за периода от 19.07.2024 г. до 28.07.2025 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Ищецът е сторил
4
разноски за държавна такса в размер на 100 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 200 лв., за които са представени доказателства по делото. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
по делото в общ размер на 300 лв.
Направените от ответника разноски следва да останат в негова тежест.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О. З.“, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С. С.“ № *, ет. *, да заплати на „Д.- О. З.“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В." № ***, на
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата в размер на
869,30 лева, представляващо изплатено по щета №
**************/17.04.2024 г. обезщетение и ликвидационни разноски за
вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 17.04.2024 г. в
гр. С. от виновно противоправно поведение на водач на тролейбус, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2025 г. до
окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 123,42 лева за
периода от 19.07.2024 г. до 28.07.2025 г.
ОСЪЖДА ЗАД „О. З.“, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „С. С.“ № *, ет. *, да заплати на „Д.- О. З.“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В." № ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 300 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5