№ /06.02.2020 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х касационен състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА
2.
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря АННА ДИМИТРОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 28 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалбата на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходи (ТД-Варна на НАП) срещу Решение № 2160/27.11.2019 година, постановено по НАХД № 4051/2019 година по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 431402-F316045 от 23.04.2019 година на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД-Варна на НАП.
В жалбата касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че нарушителят, след щателно издирване, не е намерен, поради което административнонаказателното производство е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от 13.01.2020 година излага подробните си съображения..
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведеният довод в същата представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Цялата фактическа обстановка по издаването на обжалваното наказателно постановление, както и основанията на административнонаказващия орган за налагане на имуществена санкция са описани от въззивния съд. Описани са събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства.
Въззивният съд правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, влечащи отмяна на наказателното постановление.
Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след като на дружеството на 07.06.2017 година е връчена покана за явяване в ТД-Варна на НАП за подаване на декларация по Закона за данъка върху добавената стойност за данъчен периода м.03.2017 година и съставяне на АУАН. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че пратката е непотърсена. В протоколи от 09.08.2017 година и 23.08.2017 година са обективирани посещения на служители на ТД-Варна на НАП на адреса на управление на дружеството-нарушител. Отбелязано е, че на адреса управление не е открит представител на дружеството за връчване на АУАН. С разпореждане от 23.08.2017 година административнонаказателното производство е спряно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.
Въззивният съд се е позовал на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН и е приел, че органът не е извършил щателно издирване на нарушителя, поради което не са били налице предпоставки за спиране на административнонаказателното производство. Въз основа на това е направил извод, че наказателното постановление е издадено след изтичане на 6-месечния срок по 34, ал. 3 от ЗАНН.
Настоящият състав изцяло споделя изводите на въззивния съд, че щателно издирване на нарушителя не е проведено, съобразно изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, от съответната служба на административнонаказващия орган. В ТД-Варна на НАП е създадена организация за връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В конкретния случай е приложимо тълкуването дадено от Върховния съд, а впоследствие и Върховния касационен съд на Република България в редица решения във връзка с (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.), приложим по препращане от чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН че „щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“. В конкретния случай лицето е търсено на един и същ адрес в рамките на един месец и то във ваканционен такъв. По делото липсват данни административнонаказаващият орган да се е снабдил с удостоверение за актуална търговска регистрация, от които да е видно какъв е актуалния адрес на дружеството. Прави впечатление, че впоследствие лицето е намерено на адреса на управителя и АУАН и наказателното постановление са връчени на упълномощен адвокат.
Сроковете за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление са кратки, но издирвателните мероприятия следва да продължат в разумен срок, с цел осигуряване връчване на книжата.
Предвид горното правилен е изводът на въззивния съд, че административноказателното производство е спряно при липсата на предпоставките по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено та 23.04.2019 година, след изтичането на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН – АУАН е съставен на 11.07.2017 година. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2160/27.11.2019 година на Районен съд - Варна, VІ, постановено по НАХД № 4051/2019 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.