Решение по дело №987/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.39, ал.1 от ЗЗЛД.

Образувано е по жалба на Я. С. Ж. от с.Дебелт, община Средец, против отказ на КРЕДИ ЙЕС ООД, гр.Хасково, за предоставяне на копие от договор за кредит, ведно с всички съпътстващи го документи, обективиран в писмо изх. № 1075/08.05.2025г.

Жалбоподателят оспорва отказа като незаконосъобразен. Посочва, че кредитната институция е администратор на лични данни, а подадената от него молба е заявление по смисъла на чл.37б, ал.1 от ЗЗДЛ във връзка с упражняване на правата му по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Възразява, че полученият по искането отговор, представляващ извадка в табличен вид, не удовлетворява искането му за предоставяне на договора за кредит, като в тази връзка се позовава на практика на Съда на Европейския съюз и на Върховния административен съд. Иска се отмяна на отказа, както и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от негов пълномощник, в която са изложени доводи по съществото на спора.

Ответникът – КРЕДИ ЙЕС ООД, чрез пълномощник е изпратил становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна поради това, че е осигурил искания достъп до данните, както и посочва, че за администратора на личните данни не е налице задължение да предоставя документи или други носители на информация.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, засегната от постановения отказ и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Данните от административната преписка сочат, че с вх.№ 424/14.04.2025г. жалбоподателят Я. Ж. е подал по електронен път до КРЕДИ ЙЕС ООД, в качеството му на администратор на лични данни, молба с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, с искане да му бъде предоставено на електронен адрес, конкретно посочен, копие от сключения с дружеството договор за кредит, ведно с всички съпътстващи договора документи.

Искането е разгледано и с писмо изх.№ 1075/08.05.2025г. жалбоподателят е бил уведомен за категорията на обработваните лични данни, целта на обработване, получателите, пред които са разкрити личните данни, както и срока за съхранение на същите. Относно искането за предоставяне на копие от сключения договор за кредит, в т.2 на писмото е посочено, че по арг. от чл.15, §3 от Регламента администраторът дължи предоставяне на копие от лични данни, но не и копие на цялостен документ, което е различно и не кореспондира с естеството на информацията, предмет на достъпа, поради което двете понятия не следва да се отъждествяват. Към писмото е представено и Приложение (писмена справка), в което са посочени личните данни на Я. Ж., предмет на обработване във връзка с кредитните му взаимоотношения с доставчика на финансови услуги.

Отказът да се предоставят копия на исканите документи е постановен при неправилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД регламентира, че субектът на данни упражнява правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл.15, §1 от ОРЗД всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така, достъп до данни и информация в обема, посочен в цитираната разпоредба. По арг. от чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване. Отказът на достъп до данни по реда на чл.15, §1 от ОРЗД е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл.5, § 1, б. "а" от ОРЗД.

Не е спорно по делото, че с оглед дейността на КРЕДИ ЙЕС ООД дружеството попада в приложното поле чл.4, т.7 от ОРЗД за "администратор" на лични данни, както и че между него и Я. Ж. съществуват облигационни отношения, произтичащи от сключен договор за кредит. Съответно, жалбоподателят е субект, чийто лични данни са обработвани от КРЕДИ ЙЕС ООД, а подадената от него молба има характер на заявление по смисъла на чл.37б, ал.2 от ЗЗЛД и съдържа необходимите реквизитите по чл.37в от с.з.

Спорно е дали в обхвата на задължението на администратора на лични данни попада предоставянето на копия от носителите на същите – договор за кредит, ведно с приложенията към него, които субектът на данни е заявил.

Отговорът на администратора на лични данни е в нарушение на член 15, § 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, а субектът на данни има право да получи точна и разбираема реплика по договорите за кредит, за да има възможност да упражни ефективно правата си по регламента.

Съгласно т.21 от Решение от 04.05.2023 г. на Съда на ЕС по дело № С-487/2021 доколкото в ОРЗД не е дадено определение на така използваното понятие "копие", следва да се отчете обичайното значение на това понятие, което обозначава точната реплика или транскрипция на оригинал, затова просто общото описание на данните, които са в процес на обработване, или препращането към категории лични данни, не би отговаряло на това определение. Съгласно т.23 от същото решение употребата на израза "всяка информация" в определението на понятието "лични данни", залегнало в тази разпоредба, отразява целта на законодателя на Съюза да придаде широк смисъл на това понятие, което потенциално обхваща всякакъв вид информация, както обективна, така и субективна, под формата на становища или преценки, при условие че "засяга" съответното лице. В следваща т.31 от решението е посочено, че в член 15, параграф 3 ОРЗД се уточняват практическите условия за изпълнение на задължението на администратора, като по-специално в първото изречение се посочва формата, под която администраторът трябва да предостави "личните данни, които са в процес на обработване", а именно — "копие".

Действително, правото да се предостави копие на лични данни по смисъла на чл.15, §3 от Регламент 2016/679, не се отъждествява с правото да се предостави копие на документите, чрез които се обработват тези данни, в каквато насока е мотивирано писмото за отказ, но в решението си Съдът на ЕС - т.45 изрично приема, че: 1) Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

Разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключен договор за кредит и именно този договор се явява носител на информация за обработваните лични данни по смисъла на чл.15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679.

В този смисъл, субектът на данни има право на достъп, в това число и право да получи копия от договора и приложения към него, в които се съдържат личните му данни, ако това е необходимо за извършването на проверка дали същите се обработват законосъобразно, за да може да упражни ефективно правата, предоставени му в Регламент (ЕС) 2016/679.

Отказът на предоставяне е в нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност по арг. от член 5, §1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/679).

Възражението на ответника, че информация във връзка с сключения договор за кредит и документите към него е била на разположение на жалбоподателя и ги е получил към момента на сключване на договора, съдът счете за неоснователно, тъй като субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент 2016/679 на това сочено от ответника фактическо основание.

Оспореният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение, в сроковете по чл.12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Съобразно този изход на процеса ответникът дължи заплащане на разноските по делото, които съобразно представения договор за правна защита и съдействие следва да се присъдят в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл.8, ал.2, т.10 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, като в полза на адв.Н. Р. от АК Бургас следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. При определянето му съдът съобрази възражението за прекомерност, което обсъди в контекста на следните обстоятелства: Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно алинея 2 на правната норма размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на Висшия адвокатски съвет, като по отношение на този последен критерий съдът съобрази решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело № С-438/22, съгласно което, ако решаващият съд установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, при определяне на размера на възнаграждението приложими остават критериите справедливост и обоснованост с оглед всички обстоятелства по делото - производството пред съда приключи в едно заседание, в което не се яви пълномощник на жалбоподателя. Извършената от него дейност включва запознаване с преписката, изготвяне на жалбата, депозиране на писмено становище. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическата и правна сложност на спора, обема на извършеното процесуално представителство, и след преценка на критериите - обоснованост и справедливост на адвокатското възнаграждение, съдът счете за такова - възнаграждение в размер на 600лв. Следва да бъдат заплатени и разноски в полза на жалбоподателя в размер на 10лв. за внесената държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ІХ състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на КРЕДИ ЙЕС ООД, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.„България“ № 196, обективиран в писмо изх. № 1075/08.05.2025г.

ИЗПРАЩА преписката на КРЕДИ ЙЕС ООД, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“България“ № 196, в качеството му на администратор на лични данни, за разглеждане и произнасяне по подадената от Я. С. Ж. от с.Дебелт, община Средец, молба вх.№ 424/14.04.2025г. съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение, в сроковете по чл.12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“България“ № 196, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на адв.Н. Р. към Адвокатска колегия - Бургас, личен № **********, с адрес гр.Бургас, ул.„Александър Велики“ № 72, сумата от 600лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА КРЕДИ ЙЕС ООД, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“България“ № 196, с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на Я. С. Ж. от с.Дебелт, община Средец, ж.к.“Металург“ № 6, вх.2, ет.1, ап.15, с [ЕГН], сумата от 10лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.