Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 646 06.11.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Я.Т.
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 864 по описа за 2019г. на Районен съд-Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 48 вр. чл. 61,ал.2 от ЗН.
Ищцата С.Д.П., представлявана от нейната майка и законен представител Х.С. ***, твърди в исковата молба, че с Решение № 591/30.03.2018г., постановено по гр.д.№ 2150/2017г. по описа на ОС Варна, е установен произходът й от нейния баща Д.Х.П.,***.04.2017г., като по силата на Определение № 11744/21.09.2018г., постановено по ч.гр.д.№п 8714/2018г. по описа на РС Варна, детето е приело по опис наследството, останало от нейния баща, в което са включени и права на собственост върху 1/6 ид.ч. от имот с ид.№ 73626.507.447.8.4, находящ се в *********, както и върху целия имот с ид. № 69599.502.32, ведно с построената в него сграда, находящ се в *************, но било установено, че ид.ч. от жилището била прехвърлена от дядото на ищцата-първият ответник Х.П.Г. на лелята на същото-втората ответница К.Х.Л., а за втория имот, дядото се снабдил с КНА за собственост въз основа на наследство и давност, поради което ищцата счита, че с посочените действия се оспорва правото й на собственост, поради което приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове за установяване правото й на собственост върху 1/6ид.ч. от апартамента в ********* и върху целия имот в *************, претендира разноски.В съдебно заседание и в писмени бележки исковете се поддържат от процесуалния представител на ищцата адв. Г.Ш.-***, който пледира за уважаването им, претендира разноски.Оспорва доводите на ответните страни за недължимост на разноски, излага подробни съображения; оспорва и доводите на първия ответник за придобИ.е на собствеността върху имота в *****, обосновавайки твърденията си със съдържанието на нотариалния акт, с който самия ответник се легитимира като собственик.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата К.Л., в който се излага, че прехвърлянето на собствеността върху апартамента в ********* е извършено след смъртта на нейния брат, но преди установяване на произхода на ищцата от него; не се оспорват правата на детето, но е направено възражение по чл. 78,ал.2 от ГПК. В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, представлява се от процесуален представител-адв.Т.Д.-ТАК, която поддържа заявеното от ответницата признание на иска, поддържа и възражението по чл. 78,ал.2 от ГПК.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Х.П.Г., в който не се оспорват правата на детето върху претендираната 1/6 ид.ч. от първия имот, но е въведено възражение по чл. 78,ал.2 от ГПК.Ответникът оспорва изцяло претенцията относно имота в *************, като се излага, че е придобил имота по силата на давностно владение, упражнявано от него в периода от 1992г. до 2002г., като в цитирания КНА, е допусната грешка от нотариуса, изразяваща се в посочване и на наследяването като основание за придобИ.е на собствеността.Сочи, че с Постановление от 26.04.2018г., по нот.дело № 488/2018г. по описа на нотариус П.А., рег.№ 496, ответникът е признат за собственик въз основа на давностно владение, а КНА е издаден именно въз основа на това постановление, при което приема, че е налице грешка в акта, иска отхвърлянето на иска изцяло, претендира разноски по този иск.В съдебно заседание ответникът се явява лично и с процесуалния си представител адв.Т.Д.-ТАК, която поддържа изцяло възраженията на ответника, като излага, че синът на ответника не е бил страна по предварителния договор, нито някога е установявал свое владение върху имота; пледира за отхвърлянето на установителния иск за имота в *************, претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото обстоятелството, че малолетната ищца е дете на Д.Х.П.,***.04.2017г., като по причина на това, че родителите й са били във фактическо съжителство и бащата е починал преди раждането й, това е наложило установяване на произхода й от бащата, като с Решение № 591/30.03.2018г., постановено по гр.д.№ 2150/2017г. по описа на ОС Варна(приложено по делото), е установено това обстоятелство, отразено и в приложеното Удостоверение за раждане на ищцата от 19.04.2018г., изд. от Община Варна.Не е спорно и обстоятелството, че предвид малолетието на детето, в инициирано охранително производство, с Определение № 11744/21.09.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 8714/2018г. по описа на РС Варна, детето е приело по опис наследството, останало от нейния баща, в което са включени и права на собственост върху 1/6 ид.ч. от имот с ид.№ 73626.507.447.8.4, находящ се в *********, както и върху целия имот с ид. № 69599.502.32, ведно с построената в него сграда, находящ се в *************.От представените удостоверения за наследници и за родствени връзки се установява, че първият ответник е дядо по бащина линия на ищцата, а втората ответница е сестра на бащата на ищцата, установено е също, че съпругата на първия ответник Н.Д.Г. е починала на 07.05.2003г.От НА за дарение на недвижим имот № 113,том VII, рег.№ 9620, дело № 953/2017г. на нотариус Я.П., помощник-нотариус по заместване при П.А.-нотариус с район на действие РС Търговище се установява, че на 21.07.2017г. първият ответник е дарил на втората ответница притежаваните от него 5/6 ид.ч. от имот, представляващ самостоятелен обект -апартамент с ид.№ 73626.507.447.8.4, находящ се в *********,******************, представляващ самостоятелен обект в сграда № 8, разположена в ПИ с идентификатор 73626.507.447, със застроена площ 65,79кв.м., при съседи :на същия етаж 73626.507.447.8.5, 73626.507.447.8.3, под обекта –няма, над обекта 73626.507.447.8.16, заедно с таванско помещение № 16 със светла площ от 4,44кв.м., при граници: от изток-коридор, от запад-терен на жилищния комплекс, от север-терен на жилищния комплекс, от юг- таван № 15, отгоре-плосък бетонов покрив, отдолу-жилище № 19, ведно с избено помещение № 8 със светла площ от 4,99кв.м., при граници: от изток-стълбището, от запад- коридор, от север-изба № 7 и от юг-изба № 21, заедно с 122/10 000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, който имот е отразен в КК на града, видно от Схема № 15-511750/10.06.2019г., изд от СГКК *********, като имот с ид.№ 73626.507.447.8.4.От НА за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 64,том IV, рег.№ 4896, дело № 488/2018г. на нотариус П.А. с район на действие РСТ се установява, че на 26.04.2018г. е съставен посочения нотариален акт, с който първият ответник е признат за собственик по наследство и давностно владение върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 69599.502.32 по КК на *************, с площ от 919кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор 69599.502.32.1 по КК на *************, представляваща еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 56кв.м., при граници на имота: имот № 69599.502.3, имот № 69599.888.1, ПИ на И. Х., ПИ на Община Търговище, улица, ПИ на П.Г., улица, който имот е отразен в Скица № 15-511737/10.06.2019г. на СГКК *********. По делото е приложено и нотариалното дело, от което се установява, че ответникът Х.Г. е инициирал нотариалното производство с молба-декларация от 13.04.2018г., в която е посочил, че притежава недвижим имот в ************* по наследство и давностно владение от покойния му син, при което иска извършване на обстоятелствена проверка и признаване на правото му на собственост; представил е и документи, сред които и предварителния договор от 1992г.От Постановление от 26.04.2018г. на нотариус П.А. е посочено, че процесния имот може да се придобие от молителя по наследство и давностно владение, като след преценка на събраните доказателства, нотариусът е преценил, че молителят придобива собствеността върху имота въз основа на давностно владение, упражнявано от самия молител, поради което и на осн. чл. 79,ал.1 от ЗС и чл. 587,ал.2 от ГПК е постановил, че признава молителя Х.Г. за собственик на имота въз основа на давностно владение.Съдът констатира, че е налице несъответствие между диспозитива на постановлението на нотариуса и съдържанието на издадения въз основа на него нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и давност № 64,том IV, рег.№ 4896, дело № 488/2018г. на нотариус П.А., доколкото в последния е записано като основание за придобИ.е на собствеността и наследство, което несъответствие, доколкото касае правното основание, не може да се приеме очевидна фактическа грешка в акта. По делото са представени и декларация на бащата на ищцата по чл. 14 от ЗМДТ, в която е описан процесния имот в *****, като придобит с договора от 06.08.1992г., както и квитанции за платени данъци за този имот, считано от 2007г. и следващи години, но в същите липсва отбелязване кое лице е извършвало плащанията.По делото са събрани и гласни доказателства, като от разпита на св. К.А.А.-съседка на ответника, се установява, че същата знае, че ответникът е купил имота от К.О. преди 1993г., като твърди още, че знае от покойната съпруга на ответника, че имотът е купил той, но после го прехвърлили на сина си, но имотът се поддържа от Х.(ответника) и свидетелката не е виждала никога сина на същия в имота.Св. Х. Н.Х.-съсед, твърди, че в имота са живели ответникът и съпругата му, а след смъртта на последната-само Х. е живял в имота и го поддържал.Излага още, че ответникът съборил старата къща, която е съществувала в имота и свидетелят му помагал при построяването на новата къща.Свидетелят посочва още, че не е знаел, че къщата не е на негово име и разбрал, че по делото ответникът трябва да си оправи документите.Св. К.О.-продавач по предварителния договор, твърди, че е договарял и сключил договора с ответника, а синът му не е присъствал, нито свидетелят го познава, не го е виждал и в имота, а ответникът съборил старата къща и построил нова, гледал там и животни и през всичките тези години той живее в имота. Съдът, преценявайки свидетелските показания съобр. изискването по чл. 172 от ГПК приема, че следва да кредитира показанията на св.А. в частта, в която твърди, че имотът бил купен от ответника, като не кредитира показанията й относно това да знае от покойната съпруга на ответника, че са прехвърлили имота на сина си, доколкото свидетелката изнася чужди твърдения, които противоречат на останалите доказателства по делото.Показанията на св.Х. съдът кредитира изцяло, като логични и безпротиворечиви, дадени от лице имало дългогодишни непосредствени впечатления от владението на имота. По отношение показанията на св.К.О. съдът, като съобрази обстоятелството, че същия е продавач по предварителния договор, приема, че следва да кредитира показанията му само в частта, в която свидетелят твърди, че е преговарял с ответника за продажбата на имота и той му платил цената по договора, както и че свидетелят не познава сина му, а в останалата им част не следва да ги кредитира поради забраната на чл. 164,ал.1,т.5 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
1.По предявения установителен
иск за собственост върху 1/6 ид.ч. от имота,
представляващ апартамент с адм. адрес *********, ******************:
Претенцията е за установяване правото на собственост на ищцата върху 1/6 ид.ч. от имота, придобита от нея по наследство от нейния
покоен баща.Доколкото ответниците в писмените
отговори и в съдебно заседание са признали иска изцяло, с оглед направеното
искане от процесуалния представител на ищцата, съдът, на осн.
чл. 237,ал.1 от ГПК е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе
с решение съобразно направеното признание на иска.В този смисъл, съдът като съобрази,
че всеки от ответниците е признал иска, а признатото
право не противоречи на закона и морала и всеки от ответниците
може да се разпореди с това право, приема, че предявения иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, на осн. чл. 237,ал.2 във вр. с чл.
124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 48 вр.
чл. 61,ал.2 от ЗН.
2.По предявения установителен
иск за собствеността върху имота в *************:Относно собствеността върху
този имот ищцовата страна поддържа, че доколкото в НА за собственост на недвижим имот по
наследство и давност № 64,том IV,
рег.№ 4896, дело № 488/2018г. на нотариус П.А. е посочено, че ответникът по
този иск е признат за собственик и въз основа на давност и наследство, а към момента
на извършване на нотариалния акт единствен наследник на сина на ответника е
ищцата, то същата е придобила по наследство и правото на собственост върху
имота.Ответникът оспорва иска с твърдения, че е придобил имота въз основа на
упражнявано от самия него владение, а в нотариалния акт нотариусът е допуснал
грешка, посочвайки и наследството като основание за възникване на признатото
право на собственост. И двете страни се легитимират като собственици с
охранителни актове-ищцата-с определението на РС Варна по приемане на
наследството по опис, ответникът- с посочения по-горе нотариален акт.В този
смисъл, на всяка от страните е указано от съда, че носи доказателствена
тежест да установи правото си на собственост на претендираното
основание.Основният спорен въпрос е дали наследодателят на ищцата е придобил процесния имот въз основа на давностно
владение, като оригинерен придобивен
способ, съгл. НА за собственост на недвижим имот по наследство и давност №
64,том IV, рег.№ 4896,
дело № 488/2018г. на нотариус П.А., като в тази връзка съдът приема следното: Съгл.
разпоредбата на чл. 587,ал.2 и ал.3 от ГПК, след извършването на
обстоятелствената проверка и въз основа на събраните
доказателства, нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него
правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален
акт за собственост върху недвижимия имот.Посочената правна регламентация сочи,
че констатацията на нотариуса за придобито право на собственост се обективира в постановлението и именно въз основа на установеното в него се издава
нотариалния акт, поради което съдът приема за неоснователни доводите на
ищцовата страна, че постановлението има характер само на „вътрешен акт”( в този
см. ТР № 11/21.03.2013г. по тълк.д.№ 11/2012г. на
ОСГК на ВКС). В случая, нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива на постановлението е прието за установено, че
синът на ответника е упражнявал владение върху имота в определен период от
време, респ. е придобил собствеността по давност, поради което не може да се
приеме, че с нотариалния акт се признава придобито право на собственост от
страна на наследодателя на ответника, което да е преминало към последния по
силата на наследяването. Видно от съдържанието на постановлението на
нотариуса, в него липсват констатации за установено владение от сина на
ответника, присъединяване на владение, съвладение от
двамата и пр., а в същото нотариусът категорично приема, че е налице установено
владение именно от ответника, приема се, че той е владял имота през целия
десетгодишен период за себе си спокойно, явно и непрекъснато, поради което
нотариусът е приел, че ответникът е придобил собствеността въз основа на
упражнявано от него самия владение. В тази връзка
съдът приема, че не е налице очевидна фактическа грешка в акта, както твърди
ответникът(доколкото се касае до промяна на основанието, както се посочи
по-горе, която не може да се извърши по реда на отстраняване на грешки в акта
по чл.579,ал.3 от ГПК), а е налице несъответствие между диспозитива
на постановлението и съдържанието на нотариалния акт в частта относно правното
основание за придобитото право на собственост, поради което съдът не може да
зачете правния извод на нотариуса за придобИ.е на
собствеността от страна на ответника и по наследство. Съдът приема още,
че както молбата, така предварителния договор и удостоверението за наследници,
представени в нотариалното производство удостоверяват единствено началото на
установяване на владение върху имота.
Отделен е въпросът, че не е налице и основание да се приеме, че синът на
ответника е установил свое владение при сключване на предварителния договор,
доколкото е установено по делото, че той не е подписал този договор, т.е. не е
изразил воля да сключи предварителния договор, при което същият е нищожен, на осн. чл. 26,ал.2,пр.второ от ЗЗД-поради липса на
волеизявление на купувача. В този смисъл, неоснователни са възраженията на
представителя на ищеца за преклудиране на
възможността да се позове на нищожност на договора, доколкото възраженията за
нищожност могат да се въвеждат безсрочно. На следващо място, съдът приема, че
няма пречка да се установи започнало владение и въз основа на нищожен договор,
но дори и да се приеме, че синът на ответника е установил свое владение върху
имота и ответникът е бил само държател, то от последващите
действия на ответника, значително надхвърлящи обикновеното ползване, а
именно-разрушаване на стара постройка и строителство на къща и стопански
постройки, обработване и облагородяване на имота, недвусмислено сочат на
промяна в намерението и установяване на владение за себе си от страна на
ответника. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че през целия период,
в който е текла придобивна давност от 1992г. и до
2002г., липсват каквито и да е твърдения или доказателства за това синът на
ответника да е предприел действия по обявяване на предварителния договор за
окончателен или да се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка, нито
да е предприел посесорна защита на владението си,
поради което следва да се приеме, че именно ответникът е упражнявал владението
за себе си през посочените десет години( в какъвто смисъл са и свидетелските
показания) и е придобил собствеността върху имота въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност още през 2002г. (в
този см.Решение № 3/25.01.2016г. по гр.д.№ 3973/2015г. на ВКС, Iг.о.).И не на последно
място, при твърдения за придобИ.ето на собствеността
върху имота от наследодателя на ищцата въз основа на придобивна
давност, съдът приема, че в случая е налице хипотезата, при която владелецът е
починал без да се позове на последиците от придобивната
давност, при което наследниците могат да се позоват на изтекла в полза на
наследодателя им давност щом са продължили владението-ТР № 4/2012г. по т.д.№
4/2012г. на ОСГК на ВКС, т.3.В случая по делото не е установено наследодателят
на ищцата да е упражнявал владение върху имота в някакъв период от време, а и
не се твърди, нито се установява ищцата лично или чрез друго лице да е
продължила владението върху имота за себе си след смъртта на наследодателя си. Не
е установено и извършване на дарствен акт от страна
на ответника и съпругата му в полза на наследодателя на ищцата, поради което
доводите на представителя на ищцата в тази връзка са неоснователни.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че не наследодателят на ищцата, а ответникът е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на давностно
владение, като същото е упражнявано по време на брака му(обстоятелство, прието
за безспорно между страните), правото на собственост е придобито от ответника и
съпругата му в режим на СИО, поради което след смъртта на последната през 2003г.,
наследодателят на ищцата е придобил право на собственост върху 1/6ид.ч. от този
имот по наследство от майка си, която част е преминала по наследство в
собственост на ищцата.С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният установителен иск за собственост е основателен и доказан за 1/6 ид.ч.
от процесния имот и следва да се уважи за тази част,
а в останалата част от 5/6ид.ч. следва да се отхвърли, като неоснователен, на осн. чл. 124,ал.1
от ГПК във вр. с чл. 48 вр.
чл. 61,ал.2 от ЗН..
По разноските: По първия иск ищцата
претендира разноски, а ответниците оспорват дължимостта на такива на осн. чл.
78,ал.2 от ГПК; по втория иск и двете страни претендират разноски.От представения
от ищцовата страна списък по чл. 80 е видно, че направените от ищеца разноски
са в размер на 100лв. държавна такса, 10лв. такси за удостоверения за
наследници и родствени връзки, 30,11лв. такса за вписване на исковата молба и
400лв. платено адвокатско възнаграждение, или общо 540,11лв., а от списъка на ответниците се установява, че разноските по делото, които
са направили са в размер на 400лв. платено адвокатско възнаграждение.Доколкото
липсват данни за това какъв размер на адв.
възнаграждение е уговорено от страните по всеки иск, съдът приема, че същото е
по равно или по 200лв. адв. възнаграждение по всеки
иск. По отношение възражението на ответниците по чл.
78,ал.2 от ГПК, съдът приема следното: Посочената разпоредба постановява, че
когато ответникът не е станал причина за завеждане на делото и признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. По отношение на първия иск, ответниците са признали иска, а доводите на ищцовата страна
за това, че ответниците са станали причина за
завеждане на делото по този иск, доколкото е налице разпореждане с първия имот
малко преди раждането на ищцата, съдът приема за неоснователни, поради
следното: От доказателствата по делото е установено, че разпоредителната сделка
е извършена на 21.07.2017г., а ищцата е родена след тази дата-на ***г., при което
следва да се приеме, че ответниците не са станали
причина за завеждане на делото и възражението им е основателно, като разноските
по този иск (половината от таксите и адв.
възнаграждение) следва да се възложат на ищцата, на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК. По отношение
на втория иск съдът съобрази частичната му основателност до 1/6 ид.ч. до който размер ищцовата страна има право на
разноски, или от общия размер от 270,06лв.(200лв. адв.
възнаграждение и 70,06лв. разноски), ищцата има право на разноски в размер на
45,01лв., определени по съразмерност, а ответникът има право на разноски в
размер на 166,67лв., при което ищцата следва да заплати на ответника разноски в
размер на 121,66лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл.
78,ал.1- 3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
чл. 237,ал.2 от ГПК по отношение на Х.П.Г. с ЕГН ********** *** и К.Х.Л. с
ЕГН ********** ***, че С.Д.П. с ЕГН **********, представлявана от законния си
представител Х.С.Х. с ЕГН **********,***, е собственик въз основа на
наследствено правоприемство от баща си Д.Х.П.,***.04.2017г.,
на 1/6 ид.ч.
от недвижим имот представляващ самостоятелен обект -апартамент с ид.№ 73626.507.447.8.4, находящ
се в *********,******************, представляващ самостоятелен обект в сграда №
8, разположена в ПИ с идентификатор 73626.507.447, със застроена площ
65,79кв.м., при съседи :на същия етаж 73626.507.447.8.5, 73626.507.447.8.3, под
обекта –няма, над обекта 73626.507.447.8.16, заедно с таванско помещение № 16
със светла площ от 4,44кв.м., при граници: от изток-коридор, от запад-терен на
жилищния комплекс, от север-терен на жилищния комплекс, от юг- таван № 15,
отгоре-плосък бетонов покрив, отдолу-жилище № 19, ведно с избено помещение № 8
със светла площ от 4,99кв.м., при граници: от изток-стълбище, от запад-
коридор, от север-изба № 7 и от юг-изба № 21, заедно с 122/10 000 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
държавна земя, отразен Схема № 15-511750/10.06.2019г., изд
от СГКК *********, като имот с ид.№
73626.507.447.8.4, на осн. чл. 237,ал.2 във вр.
с чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 48 вр. чл. 61,ал.2 от ЗН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Х.П.Г. с ЕГН ********** ***, че С.Д.П. с ЕГН **********,
представлявана от законния си представител Х.С.Х. с ЕГН **********,***, е
собственик въз основа на наследствено правоприемство
от баща си Д.Х.П.,***.04.2017г., на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 69599.502.32 по КК на *************,
с площ от 919кв.м., ведно с построената в имота сграда с идентификатор
69599.502.32.1 по КК на *************, представляваща еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ от 56кв.м., при граници на имота: имот № 69599.502.3,
имот № 69599.888.1, ПИ на И. Х., ПИ на Община Търговище, улица, ПИ на П.Г.,
улица, отразен в Скица № 15-511737/10.06.2019г. на СГКК *********, като за разликата над тази част и за
останалите 5/6 ид.ч. от имота, отхвърля иска, като
неоснователен, на осн.
чл. 124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 48 вр. чл. 61,ал.2 от ЗН.
ОСЪЖДА С.Д.П. с ЕГН **********, представлявана
от законния си представител Х.С.Х. с ЕГН **********,***, да заплати на Х.П.Г. с
ЕГН ********** ***, разноски в размер на 121,66лв., определени по съразмерност
и компенсация, на осн.
чл. 78,ал.1 - 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: