НОХД № 264/2020
год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Р.Р.Б., ЕГН ********** ***
за престъпление по чл.172б ал.1 от НК
във вр. с чл.13 ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от ЗМГО, а именно за това, че на 22.05.2018г., в
гр.Септември, ул. „Сараньово“, по време на ежеседмичния градски пазар, без
съгласието на притежателите на изключителните права - фирмите “А.“ АГ-Германия,
„А. И. М.“ Б. В. - Холандия, притежатели на търговската марка „А.“ („А.“); фирма „Н.“ -
САЩ - притежател на търговската марка „Н.“ („Н.“), и двете представлявани за България от ТД „А.“
ЕООД, град София и „П.SE“
(П.),
Германия, притежател на търговската марка „Рита“; “Levi Strauss & Co” (Л.), САЩ, притежател на търговската марка „LEVIS”; „The Polo/Lauren
company L. P.” (Поло), притежател на търговската марка „POLO“, и трите представлявани от „Т.“ ООД, град
София, е използвал без правно основание в търговската си дейност следните
обекти на индустриална собственост:
Марка на
Европейския съюз „А.“ (комбинирана), per. №********* от 28.07.2006г. със срок на действие 28.07.2026г., регистрирана
за стоки в класове 3, 9, 14, 18, 25 „облекло, обувки...“, 28 и 41, притежание
на „А.“ AG Германия;
Марка на
Европейския съюз „А.“ (фигуративна), per. №********* от 28.07.2006г. със срок на действие 28.07.2026г., регистрирана
за стоки в класове 3, 9, 14, 18, 25 „облекло, обувки...“, 28, притежание на „А.“ AG Германия;
Марка на
Европейския съюз „Рита“ (обр.) per.
№********* от
30.02.2014г. със срок на действие 30.02.2024г., регистрирана за стоки в класове
18, 25 „облекло, обувки...“, 28, притежание на П.SE, Германия.
Марка на
Европейския съюз „Рита“ (комб.) per.
№********* от 06.02.2014г.
със срок на действие 06.02.2024г., регистрирана за стоки в класове 18, 25
„облекло, обувки...“, 28, притежание на П.SE, Германия.
Марка на
Европейския съюз „Н.“ (комб.) per. №********* от 08.07.1996г. със срок на действие 08.07.2026г., регистрирана
за стоки в класове 9, 14,18, 25 „облекло, обувки...“, 28, притежание на Н. INNOVATE С. V., USA.
Марка на
Европейския съюз „Н.“ (фигуративна) per. №********* от 08.07.1996г. със срок на действие 08.07.2026г., регистрирана
за стоки в класове 9, 14,18, 25 „облекло, обувки...“, 28, притежание на Н. INNOVATE С. V., USA.
Марка на
Европейския съюз „Н.“ (комб.) per. №********* от 08.07.1996г. със срок на действие 08.07.2026г., регистрирана
за стоки в класове 9, 14,18, 25 „облекло, обувки...“, 28, притежание на Н. INNOVATE С. V., USA.
Марка,
регистрирана по национален ред, образна, „POLO“, №28406 от 18.09.1995г. със срок на действие 18.09.2025г., регистрирана за
стоки в клас 25 „облекло...“ на МКСУ, притежание на THE POLO/ LAUREN COMPANI, USA.
Марка,
регистрирана по национален ред, комбинирана, „POLO“, №28407 от 18.09.1995г. със срок на действие 18.09.2025г., регистрирана за
стоки в клас 25 „облекло...“ на МКСУ, притежание на THE POLO/ LAUREN COMPANI, USA.
Марка,
регистрирана по национален ред, словна, „POLO“, №28408 от 18.09.1995г. със срок на действие 18.09.2025г., регистрирана за
стоки в клас 25 „облекло...“ на МКСУ, притежание на THE POLO/ LAUREN COMPANI, USA.
Марка на
Европейския съюз, POLO by RALPH LAUREN,
словна, per. №********* от 29.09.2014г. със срок на действие
29.09.2024г., регистрирана за стоки в класове 9, 18, 20, 21, 24, 25 „облекло
...“, притежание на THE POLO/ LAUREN
COMPANI, USA.
Марка на
Европейския съюз, POLO DENIM & SURPLUS RALPH LAUREN, комбинирана, per.
№********* от 01.10.20Юг. със срок на действие 01.10.2020г., регистрирана за
стоки в класове 25 „облекло...“, притежание на THE POLO/ LAUREN COMPANI, USA.
Марка на
Европейския съюз, комбинирана, LEVIS,
per. №********* от
01.04.1996г. със срок на действие 01.04.2026г., регистрирана за стоки в класове
14, 18, 25 „облекло, обувки ...“и 35,
притежание на Levi Strauss CO,
California, UA,
като е
предлагал за продажба следните стоки (спортно облекло) идентични с тези, за
които марките са регистрирани, с поставени върху тях знаци, идентични на
гореизброените марки, а именно 11 броя тениски със знаци, идентични на марката
„П.“ (комб. и обр.) с
равностойност 533,50 лв, 16 броя тениски със знаци, идентични на марката “А.” (комб.) с равностойност 784 лв, 4 броя тениски със знаци, идентични на
марката „Polo by Ralph Lauren“ (словни и образни знаци) с
равностойност 617,60 лв, 6 броя тениски със знаци, идентични на марката „Н.“ (комб.) с равностойност
252 лв, 1 брой тениска със знаци, идентични на марката “Levis“ (комб.) с равностойност 44,93 лв, всичко на обща стойност 2232,03 лв.
Производството пред първоинстанционния съд е по реда на Глава ХХVІІ–
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.372, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и пледира
за осъдителна присъда с налагане на наказание ЛС в минимален размер и
приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Признава се за виновен по обвинението, признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимата пледира за налагане на
минимално наказание.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На
22.05.2018г., около 12.00 часа, св.Станислав Г. - служители на РУ на МВР
Септември, извършил проверка в ежеседмичния градски пазар, провеждан в гр.Септември,
ул. „Сараньово“. В хода на тази проверка било констатирано, че подс.Р.Б. бил
изложил за продажба дрехи: 16 броя тениски, обозначени с марката „А.“, 11 броя тениски, обозначени с марката „Рита“, 6 броя тениски,
обозначени с марката “Н.“, 4 броя тениски, обозначени с марката Ralph Lauren Polo и 1 брой тениска, обозначена с марката „Levis“. Той продавал тези дрехи без съгласието на притежателите на
изключителните права - фирмите “А.“ АГ- Германия, „А. И. М.“ Б. В. - Холандия, притежатели на търговската марка
„А.“ („А.“); фирма „Н.“ - САЩ - притежател на търговската марка „Н.“ („Н.“), и двете представлявани за България от ТД „А.“ ЕООД, град София и „П.SE“ (П.), Германия, притежател на търговската марка „Рuma“; “Levi Strauss & Co”
(Л.), САЩ, притежател на
търговската марка „LEVIS”; „The
Polo/Lauren company L. P.” (Поло), притежател на търговската марка „POLO“, и трите представлявани от „Т.“ ООД, град София. По този начин е използвал
без правно основание в търговската си дейност обекти на индустриална
собственост.
На място
бил извършен оглед на местопроизшествие, след което с протокол за доброволно
предаване подсъдимият е предал на полицейските служители общо 38 броя тениски
подробно описани по-горе.
По този
повод било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на изготвената в ДП оценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно извършено, средната пазарна стойност на
оригинални спортни стоки по цени на дребно описани по-горе и носещи запазена
търговска марка, също подробно описано, към 22.05.2018 год. възлиза на сумата
от 2295.88 лв.
Видно от заключението на изготвената в ДП експертиза за нарушаване на права по
регистрирани на територията на Р България търговски марки изготвена от вещото
лице В.В., което съдът цени като обективно и компетентно извършено, за марките обект на експертизата,
подробно описани по-горе, е видна идентичност между, обектите на марките и
маркировките поставени върху инкриминираните артикули, по самите тях и
етикетите им. Паричното измерение на стойността на стоки оригинални и
аналогични на инкриминираните артикули възлиза на 2232.03лв. Методиката за
определяне на стойността на артикулите е приложена в изпълнение на указанията,
дадени с Тълкувателно решение №1 от 31.05.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСНК.
Видно от заключението на изготвената в ДП маркова експертиза, изготвена от
вещото лице Янка Боянова, предлаганите от
подсъдимия за продажба стоки са идентични на тези, за които са регистрирани
марките, а именно спортни облекла. Знаците обаче не са поставени върху стоките
от притежателите на регистрираните марки, нито с тяхното съгласие, поради което
е била нарушена основната функция на марките - да указват произхода на стоките.
В случая знаците представляват имитация на регистрираните марки, тоест те са
идентични с тях и са поставени върху идентични стоки, поради което вероятността
за объркване на потребителя се предполага без да е необходимо нейното доказване
/за разлика от хипотезата по чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГ/. Предлагайки стоките за
продажба без съгласието на притежателите на марките, подсъдимият е нарушил
правото на маркопритежателите върху марките по чл.13 ал.1 т.1 от ЗМГО. Описаното
деяние е довело до причиняване на конкретни имуществени вреди на
маркопритежателите, тъй като същото има отрицателно влияние върху условията за
нормално съществуване на марките и възможността за упражняване на изключителното
право върху тях. Засяга се репутацията на притежателя на изключителното право.
Марките като вид, регистрационен номер и срок на
действие са подробно описани от вещото лице в експертизата, като тук не е нужно
тяхното преповтаряне.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от самопризнанията
на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства, които подкрепят
самопризнанието, а именно показанията на
свидетелите Г., Т.и Т., заключенията на
съдебно-марковата експертиза и експертиза за нарушаване на права по регистрирани на
територията на Р България търговски марки изготвена от вещото лице В.В., а също от писмените и веществени доказателства,
приобщени по делото.
Тук е мястото да се посочи, че съдът не даде вяра на
заключението на оценъчна експертиза на вещото лице Д.Г., според което средната пазарна стойност на
инкриминираните артикули към 22.05.2018 год. възлиза на сумата от 2295.88 лв.
Според настоящия състав тази експертиза е необоснована, защото оценката не е
направена в изпълнение на указанията, дадени с Тълкувателно решение №1
от 31.05.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСНК, така както това е направено от вещото лице В.В., изготвил
експертизата за нарушаване на права по регистрирани на територията на Р
България търговски марки, която съдът изцяло кредитира.
Извън
това съдът кредитира изцяло събраните в ДП писмени, гласни и веществени
доказателства посочени по-горе, т.к. те са непротиворечиви и взаимно се
допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил престъпния
състав на чл.172б ал.1 от НК във вр. с чл.13 ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от ЗМГО, като на 22.05.2018г., в гр.Септември, ул. „Сараньово“,
по време на ежеседмичния градски пазар, без съгласието на притежателите на
изключителните права - фирмите “А.“ АГ - Германия, „А. И. М.“ Б. В. - Холандия,
притежатели на търговската марка „А.“ („А.“); фирма „Н.“ - САЩ - притежател на
търговската марка „Н.“ („Н.“), и двете представлявани за България от ТД „А.“
ЕООД, град София и „П.SE“ (П.), Германия, притежател на търговската марка „П.“;
“Levi Strauss & Co” (Л.), САЩ, притежател на търговската марка „LEVIS”;
„The Polo/Lauren company L. P.” (Поло), притежател на търговската марка „POLO“,
и трите представлявани от „Т.“ ООД, град София, е използвал без правно
основание в търговската си дейност следните обекти на индустриална собственост:
Марка
на Европейския съюз „А.“ (комбинирана), per. №********* от 28.07.2006г. със
срок на действие 28.07.2026г., регистрирана за стоки в класове 3, 9, 14, 18, 25
„облекло, обувки...“, 28 и 41, притежание на „А.“ AG Германия;
Марка на Европейския съюз „А.“ (фигуративна), per.
№********* от 28.07.2006г. със срок на действие 28.07.2026г., регистрирана за
стоки в класове 3, 9, 14, 18, 25 „облекло, обувки...“, 28, притежание на „А.“
AG Германия;
Марка на Европейския съюз „П.“ (обр.) per. №*********
от 30.02.2014г. със срок на действие 30.02.2024г., регистрирана за стоки в
класове 18, 25 „облекло, обувки...“, 28, притежание на П.SE, Германия.
Марка на Европейския съюз „П.“ (комб.) per. №*********
от 06.02.2014г. със срок на действие 06.02.2024г., регистрирана за стоки в
класове 18, 25 „облекло, обувки...“, 28, притежание на П.SE, Германия.
Марка на Европейския съюз „Н.“ (комб.) per. №*********
от 08.07.1996г. със срок на действие 08.07.2026г., регистрирана за стоки в
класове 9, 14,18, 25 „облекло, обувки...“, 28, притежание на Н. INNOVATE С. V.,
USA.
Марка на Европейския съюз „Н.“ (фигуративна) per.
№********* от 08.07.1996г. със срок на действие 08.07.2026г., регистрирана за
стоки в класове 9, 14,18, 25 „облекло, обувки...“, 28, притежание на Н.
INNOVATE С. V., USA.
Марка на Европейския съюз „Н.“ (комб.) per. №*********
от 08.07.1996г. със срок на действие 08.07.2026г., регистрирана за стоки в
класове 9, 14,18, 25 „облекло, обувки...“, 28, притежание на Н. INNOVATE С. V.,
USA.
Марка, регистрирана по национален ред, образна,
„POLO“, №28406 от 18.09.1995г. със срок на действие 18.09.2025г., регистрирана
за стоки в клас 25 „облекло...“ на МКСУ, притежание на THE POLO/ LAUREN
COMPANI, USA.
Марка, регистрирана по национален ред, комбинирана,
„POLO“, №28407 от 18.09.1995г. със срок на действие 18.09.2025г., регистрирана
за стоки в клас 25 „облекло...“ на МКСУ, притежание на THE POLO/ LAUREN
COMPANI, USA.
Марка, регистрирана по национален ред, словна, „POLO“,
№28408 от 18.09.1995г. със срок на действие 18.09.2025г., регистрирана за стоки
в клас 25 „облекло...“ на МКСУ, притежание на THE POLO/ LAUREN COMPANI, USA.
Марка на Европейския съюз, POLO by RALPH LAUREN,
словна, per. №********* от 29.09.2014г. със срок на действие 29.09.2024г.,
регистрирана за стоки в класове 9, 18, 20, 21, 24, 25 „облекло ...“, притежание
на THE POLO/ LAUREN COMPANI, USA.
Марка на Европейския съюз, POLO DENIM & SURPLUS
RALPH LAUREN, комбинирана, per. №********* от 01.10.20Юг. със срок на действие
01.10.2020г., регистрирана за стоки в класове 25 „облекло...“, притежание на
THE POLO/ LAUREN COMPANI, USA.
Марка на Европейския съюз, комбинирана, LEVIS, per.
№********* от 01.04.1996г. със срок на действие 01.04.2026г., регистрирана за
стоки в класове 14, 18, 25 „облекло, обувки ...“и 35, притежание на Levi
Strauss CO, California, UA,
като е предлагал за продажба спортно облекло, с
поставени върху тях знаци, идентични на гореизброените марки, а именно 11 броя
тениски със знаци, идентични на марката „П.“ (комб. и обр.), 16 броя тениски
със знаци, идентични на марката “А.” (комб.), 4 броя тениски със знаци,
идентични на марката „Polo by Ralph Lauren“ (словни и образни знаци), 6 броя
тениски със знаци, идентични на марката „Н.“ (комб.), 1 брой тениска със знаци,
идентични на марката “Levis“ (комб.), всичко на обща стойност 2232,03 лв.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един
несъмнен начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства,
които съдът кредитира. Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване на деянието. Подсъдимият е имал представа
за всички обективни елементи от състава на престъплението, а именно, че без
съгласието на притежателите на изключително право на търговска марка от
посочените по-горе по вид и без каквото
и да е правно основание е извършвал
търговска дейност, като е предлагал стоките за продажба, които са били с
марки, подробно посочени по-горе, обект
на това изключително право. С други думи,
действал е в нарушение на чл.13 ал.1, т.1, като е осъществявала дейност по
чл.13 ал.2, т.2 от ЗМГО.
Подсъдимият е предвиждал конкретно и е искал
настъпването на общественоопасните
последици от деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК. Същият е съзнавал, че предлагат за продажба стоки, имитиращи тези
на горепосочените търговски марки, което само по себе си изключва и наличието
на съгласие на маркопритежателите за осъществяването на такава търговска
дейност. Същевременно е искал именно това – продажбата на фалшифицираните
стоки. За съзнаването, че стоките не са с оригинален произход следва да се съди
от начина по който те са били придобити от подсъдимия, а именно от неоторизирано
лице, неустановено по делото, без документи за произход, без оригинални
опаковки и етикети.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК - за неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на
наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на конкретното
деяние по чл.172б ал.1 от НК, което е в раздел VII-ми на глава ІІI от НК –
“Престъпления против интелектуалната собственост”. Конкретното престъпление се
характеризира със завишена степен на обществена опасност предвид начина на използването на защитената търговска
марка - продажба, естеството и количеството на стоките– немалък брой на немалка
стойност, а и възможността техните купувачи да бъдат заблудени като смятат, че
купуват оригинални такива.
Подсъдимият е личност с относително ниска
степен на обществена опасност, т.к. към инкриминираната дата не е осъждан,
доколкото е реабилитиран. Той е бил осъждан по НОХД № 784/1987г. на Пловдивския
РС, с влязла в сила присъда на 04.08.1987г., на ЛС, условно, с три години и
шест месеца изпитателен срок. За това осъждане на 04.08.1990г. е настъпила
реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК.
След това е бил осъждан по НОХД № 151/1999г. на
Пловдивския РС, с влязла в сила присъда на 20.01.2000г., на 1 година и 6 месеца
ЛС, условно, с три години изпитателен срок.
Бил е осъждан и по НОХД № 715/1998г. на Пловдивския
РС, с влязла в сила присъда на 30.05.2000г., на 2 години ЛС, условно, с четири
години изпитателен срок.
За тези две осъждания, на 30.05.2009 година е
настъпила абсолютна реабилитация по смисъла на чл.88а ал.1 във вр. с ал.3 и във
вр. с чл.82 ал.1, т.4 от НК. Това е така, защото считано от влизане в сила на
присъдата по НОХД № 715/1998г., която е най-късно постановена, на 30.05.2004г.
е изтекъл първо изпитателният срок. След това е започнал да тече 5-годишният
срокът по чл.82 ал.1, т.4 от НК, към която разпоредба препраща нормата на
чл.88а ал.1 от НК, т.к. наложеното наказание с присъдата е било по-малко от 3
години ЛС, а именно 2 години ЛС. Този 5-годишен срок е изтекъл на 30.05.2009г.,
а през него лицето не е извършило ново умишлено престъпление от ОХ, за което се
предвижда наказание ЛС.
Подбудите за извършване на престъпленията се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред, неприкосновеността на правото
на интелектуална собственост и желанието на подсъдимия да си набавя средства посредством извършването на
търговия, макар и по непозволен начин.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха чистото съдебно минало, направените самопризнания, оказаното
съдействие на разследващите органи, изразеното критично отношение към стореното,
а също и тежкото материално положение и имотно състояние.
Отегчаващо обстоятелство не се отчете.
С оглед на
гореизложеното и след като бяха отчетени смекчаващите и отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, съобразно относителната им тежест и съобразявайки се
с разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, съдът прие, че за подсъдимия са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства /подробно изброени по-горе/,
при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко.
При това
положение съдът приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от НК като определи
наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.2, бук.Б на НК, т.е. замени наказанието лишаване от
свобода и осъди подс.Б. на пробация с
пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител, двете за срок от по осем
месеца. Тези две пробационни мерки съдът наложи като задължителни и прие, че
посредством тях ще се катализира процесът на формиране на нова ценностна
система у подсъдимия, целяща привързването му към общественополезния начин на
живот. Съдът прие, че с тези две мерки за
контрол и въздействие ще се постигнат целите по чл.36 от НК и наказанието ще е
съответно на тежестта на извършеното престъпление. На основание чл.55 ал.3 от НК съдът намери, че не следва да налага на подсъдимия кумулативно предвиденото
наказание глоба, т.к. и само с основното наказание ще се постигнат горните цели.
На основание чл.172б ал.3 от НК съдът постанови
предметът на престъплението – веществените доказателства, подробно описани по-горе
– 4 бр.
тениски с логото и марката на „Ralph Lauren“, 6 бр. тениски с
логото и марката на „Н.“, 16 бр. тениски с
логото и марката на „А.“, 11 бр. тениски с
логото и марката на „П.“, 1 бр. тениска с
логото и марката на „Levis“,
находящи се съхранение при домакина на РУ на МВР - Септември, да се отнемат в полза на държавата и да е унищожат.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати сторените по делото разноски в размер на 345.72 лв.
за експертизи, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: