РЕШЕНИЕ
№ 642
гр. гр. Хасково, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640100736 по описа за 2023 година
С подадената искова молба ищецът И. Т. Д., от гр.Димитровград, е
предявил срещу ответника „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД - Хасково
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ, а именно - да бъде признато за незаконно извършеното
със Заповед № 18/28.02.2023г. уволнение, като същата бъде отменена, да бъде
възстановен на заеманата от него длъжност преди това уволнение – „******“,
както и да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останал
без работа поради уволнението за 6 месеца, или сумата от 5 856 лева, а
именно от 01.03.2023 год. до 01.09.2023 год., ведно със законната лихва от
датата на постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са се намирали в
трудови правоотношения, възникнали по силата на сключен писмен трудов
договор. Твърди, че с обжалваната заповед е било прекратено трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.2 от КТ. Според ищеца заеманата от
него длъжност „**********“ не попада под разпоредбата на § 1, т.3 от КТ,
1
т.е. не е част от ръководството на предприятието, поради което наличието на
сключен договор за управление на предприятието не е годно основание да
бъде прекратен трудовия му договор. В този смисъл счита издадената заповед
за незаконосъобразна, поради което моли съда да постанови решение,с което
да отмени същата, да го възстанови на предишната му работа и му присъди
обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал
без работа поради незаконното уволнение в размер на 5 856 лева. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове и моли съда да
отхвърли същите, като му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е, че страните по делото са се намирали в трудовоправни
отношения, по силата на които ищецът И. Т. Д. е работил като “****** в
ответното дружество, с място на работа Р-н Хасково. Със Заповед №
18/28.02.2023 год. на работодателя трудовото правоотношение е било
прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ. Като причина за прекратяването
на трудовото правоотношение е посочено, че то се извършва поради сключен
договор за управление на предприятието -ЧР-02-0077/17.02.2023 год. и
поради това, че служителят заема длъжност, която е част от ръководството на
предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ , на който е възложено
ръководство на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието. Заповедта е връчена на ищеца лично срещу подпис на
28.02.2023 год. В самата заповед е посочен законовия текст, на който
работодателят е позовал нейното издаване, както и причините за издаването,
подписана е от ръководителя на ответното дружество и от работника, поради
което съдът я намира за редовна от външна страна, издадена в съответствие с
процесуалните правила и като такава породила своето действие.
По делото съдът прие като доказателство Структурно щатно
разписание, утвърдено от управителя Б. Ж., в сила от 01.02.2023 год. От
същото се установява, че действително ищецът е заемал длъжност „******“
по райони. /шифър 3112-3002 /. Представено бе и цялото лично трудово досие
на ищеца. В същото се съдържа Длъжностна характеристика на длъжността
2
„*****“ по райони, като е видно, че тази длъжност е на пряко подчинение на
длъжността „Ръководител звено“. Основните функции и задачи на процесната
длъжност са да организира експлоатацията, ремонта и поддръжката на
водоснабдителната мрежа в района. Установява се още, че заемащите тази
длъжност нямат в йерархията на дружеството подчинени на себе си други
длъжности или звена, които да ръководят. Цитираната длъжностна
характеристика е от 2015 година, като няма данни същата да е изменяна или
допълвана с нови изисквания или друга структура.
Съдът допусна събирането и на гласни доказателства:
От разпита на свид.И. М. К. съдът установи трудовите функции на
ищеца, както и начина на организация на работата му. По категоричен начин
се установява, че ищецът е бил на пряко подчинение на ръководителя на
звено на р-н Хасково, която длъжност е заемал именно свид. И. К. Същият
подробно и последователно обяснява системата и организацията на работа, и
по-конкретно трудовите задължения на заемащия длъжността „******“.
Свидетелят твърди, че задачите за деня ищецът е получавал от своя
ръководител на звено, т.е. къде има авария, вида й, намирането на същата и
нейното отстраняване, като решението как това да стане на място било на
ищеца. Заявява, че след извършването на конкретната работа ищецът бил
длъжен да направи съответно отчет за работата. Категоричен е обаче, че
поръчките се разпределят от ръководителя на звеното и ищецът не взема сам
решенията в тази насока.
При така възприетата фактическа обстановка съдът счита, че
работодателят, върху когото пада тежестта да докаже законосъобразността на
всяко едно уволнение, в конкретния случай не представи достатъчно
доказателства, за да се направи положителен извод. Работодателят, който
трябва да установи законността на заповедта за уволнение, следва да докаже
преди всичко наличие на основанието, на което е прекратено трудовото
правоотношение. От правно значение е именно основанието, посочено в
заповедта. Ето защо, следва да бъде изследван въпроса дали заеманата от
преди уволнението длъжност от ищеца попада в кръга на нормата на чл.328,
ал.2 от КТ. В настоящия случай съдът намира, че работодателят не доказа
наличието на материалноправната предпоставка на посочения законов текст.
В атакуваната заповед е посочена ясно и недвусмислено както правната норма
3
- чл.328, ал.2 от КТ, така също и с думи е посочено основанието за нейното
издаване. Другият въпрос, на който следва да отговори съдът, е дали така
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е направено при
наличие на предпоставките на правната норма, т.е. дали съществува
посоченото в заповедта основание. С оглед на събраните по делото
доказателства следва да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна, именно
поради липсата на материалноправната предпоставка. Според съда основния
въпрос, на който следва да се даде отговор, е дали заеманата от ищеца
длъжност е „ръководна“ по смисъла на чл. 328, ал.2 от КТ, т.е. имал ли е
ищецът качеството на лице, представляващо част от ръководството на
предприятието. Според §1, т.3 от ДР на КТ, под ръководство на
предприятието следва да се разбира един специфичен кръг от служители, от
работата на които ще зависи успехът на управлението на съответната фирма и
постигане на желаните трудови и икономически преди всичко резултати. За
да се даде най-точен отговор в настоящия случай дали ищецът попада в този
кръг служители, е достатъчно да се анализира длъжностната характеристика и
заложените в нея задължения. При такъв прочит съдът установи, че липсват
данни, които да налагат подобен извод. Установи се от приложената
длъжностна характеристика, че на ищеца не са били възложени ръководни
функции, не е имал на свое подчинение други работници и служители,
конкретната работа му е била възлагана от ръководителя на звеното /св.К./ и
той не е имал някаква оперативна самостоятелност да взема управленски
решения и да носи отговорността за тях. Напротив, изпълнявал е задачи,
конкретно възложени му от прекия ръководител, който дори е определял
мястото на работа, обекта, вида на работата и т.н. Дори сигналите и
поръчките за деня, според показанията на същия свидетел, не са били
адресирани до ищеца, а до диспечер, който от своя страна ги предавал на
ръководителя на звеното и едва тогава техникът е получавал разпределението
на работата. С други думи, ищецът е попадал в кръга на работниците, преки
изпълнители на възложена работа.
Ето защо, съдът намира, че при преценката на доказателствата се
налага извода, че процесната длъжност не попада в обхвата на § 1, т.3 от ДР
на КТ, т.е. нито задълженията по длъжностна характеристика, нито мястото й
в Общата структура на длъжностите в предприятието не сочат на ръководна
длъжност. Напротив, доказателствата са в насока, че длъжността има белезите
4
на такава по поддръжка на водоснабдителната и водопреносната мрежа в
града и обезпечаването на тази работа от техника има спомагателен характер,
свързан с осигуряването на доброто функцониране на В и К системата на
населеното място. Естествено е, че тази работа е необходима, но няма данни
по делото, обосноваващи извод в насока, че от тези дейности, извършвани от
заемащия длъжността „******“ непосредствено да зависи постигането на
заложените стопански резултати и управленски приоритети на ответното
дружество.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповедта за уволнение е изцяло
основателен и доказан и като такъв ще следва да се уважи. Основателни и
доказани са и обективно съединените с него искове за възстановяване на
предишната работа и за заплащане на обезщетение на основание чл.225, ал.1
от КТ и ще следва да бъдат също уважени.
По иска за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради това уволнение, съдът намира, че се събраха
доказателства, даващи основание да се направи положителен извод. Видно от
представената Регистрационна карта от Агенция по заетостта, Дирекция
„Бюро по труда“ - Димитровград е, че ищецът е регистриран като безработен,
считано от 02.03.2023 год. Съдът извърши справка с оригинала на посоченото
писмено доказателство, при която се установи, че до настоящия момент
ищецът не е започвал работа при друг работодател. От друга страна, от
доказателствата, съдържащи се в личното трудово досие, не се установява да
е било сключено допълнително трудово споразумение между страните, с
което да се определи актуален размер на трудовото възнаграждение. И като
съобрази, че искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни
за неговия размер, съдът, на основание чл.162 от ГПК, определи размера по
своя преценка. По изложените съображения приема, че размерът на
дължимото обезщетение за времето от 01.03.2023 год. до 01.09.2023 год., т.е.
за 6 месеца, възлиза на исковата сума от 5 856 лева, която сума следва да се
присъди на ищеца на основание чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва
върху същата, считано от датата на постановяване на решението – 23.10.2023
год. до окончателното й изплащане /така, както е поискано с уточняваща
молба, вх. рег. № 5464/26.04.2023 год./.
5
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в пълен
размер, а именно сумата 860 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, а по сметка на Районен съд - Хасково държавна такса в
размер на 334.25 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРЕДЯВЕНИТЕ от И. Т. Д., ЕГН **********, от гр.Д., ул.“*******,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 от КТ против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“*****,
УВАЖАВА, като:
ОТМЕНЯ Заповед № 18/28.02.2023 год., с която на основание чл. 328,
ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, като –
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Т. Д., ЕГН **********, от гр.Д., ул.“******, на
заеманата от него длъжност преди уволнението „******“ във
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД – гр.Хасково.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“***** да заплати на И. Т.
Д., ЕГН **********, от гр.Д., ул.“*****, сумата 5 856 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, а именно от 01.03.2023 год. до 01.09.2023 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.10.2023 год. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 860 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“******, да заплати по
сметка на Районен съд - Хасково държавна такса в размер на 334.25 лева.
6
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително
изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение за работа.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 23.10.2023 год.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
7