№ 430
гр. Варна, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело №
20223110107733 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Х. Г.,
ЕГН:********** от гр. Варна, ****, ет.4, ап.14, чрез адв. Б. Х. – АК-Варна,
против П. С. Н. /****/, ЕГН:**********, адрес ****, община Варна, област
Варна, ****, с която е предявен иск за осъждане на ответника да прекрати
неоснователните действия по паркиране на автомобили и ремаркета пред
собствените на ищеца гаражни клетки, разположени в имота на ищеца на
адрес ****, община Варна, ул. ****, с които пречи свободното влизане и
излизане на автомобили в и от гаражите на ищеца.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на къща с дворно
място с адрес: ул. ****, в ****, община Варна, а родителите му живеят
постоянно на горепосочения имот. Твърди се, че през 2021 година започнал
изграждането на общ гараж с две гаражни клетки в двора на имота, с една
обща гаражна врата, като строежа приключил на 20.04.2022 година. Твърди
се, че както по време на изграждането на гаража, така и след неговото
приключване, съседът му отсреща през улица „****” – отв. Н., редовно
паркирал и продължавал да паркира автомобила си марка Фолксваген, модел
Голф, с per. ****, както и ремаркето със per. ****, по такъв начин, че
пречил/препятствал нормалното излизане и влизане на автомобилите в гаража
на ищеца. Твърди, че създадените пречки/препятствия били толкова големи,
1
че се налагало да се извършват многократно маневри, за да се излезе или
влезе и да не бъде ударен автомобила и/или ремаркето на съседа). Твърди, че
провел няколко добронамерени разговора с отв. Н., като му обяснили
ситуацията, и го помолили да не паркира автомобила и ремаркето си по този
начин, тъй като значително затруднява влизането и излизането на автомобили
в гаража му. Твърди, че въпреки това, той продължил да паркира автомобила
си, респ. и ремаркето, по същия начин, на същото място.
Твърди се, че ответникът имал възможности за паркиране на
автомобила и ремаркето си по начин, че да не пречи/да не препятства
ползването на нашия гараж, а именно: а/ на определено място, малко встрани
от досегашното място, където паркира; б/ в собствения си двор, с подход
откъм ул.„****“ в ****, община Варна, област Варна, в който двор имало
достатъчно свободно място за паркиране на автомобили.
Приема, че за него се поражда правният интерес да иска ответникът да
преустанови/прекрати неоснователните действия, с които пречи/ препятства
свободното влизане и излизане на автомобилите в и от гаража му, като
паркира автомобила и ремаркето си на подходящо място на улица „****”
(определено от вещо лице по допусната съдебно-автотехническа експертиза),
или като се въздържа от паркиране на автомобила си по ул. „****”, а ако не
преустанови/не прекрати неоснователните си действия, да ми бъде
предоставено на ищеца правото да организира преместването/репатрирането
на автомобила, с или без ремаркето, на ответника, при всеки случай на
паркирането му по начин, който препятства/пречи на ползването на гаража
ми, за негова сметка.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва по
какъвто и да е начин да въздейства на имота на ищеца, като изтъква, че в
ЗДвП е регламентирано паркирането на уличното пътно платно. На следващо
място изтъква, че паркира не пред имота на ищеца, а на улицата, в платното
пред собствения си имот, т.е. срещу имота на ищеца, в съответствие с
разпоредбите на ЗДвП.Твърди, че никога не е паркирал пред гаражите,
намиращи се в имота на ищеца, а единствено пред собствения си имот.
Твърди, че ищецът разполага с достатъчна възможност да маневрира, за да
ползва гаражите си. Изтъква, че има установена от 95% и водеща диагноза
2
Полиневропатия, изразяващи се в затруднение с движението на лявата ръка и
намалена подвижност в краката, поради което паркира автомобила си пред
входа на собствения си имот на платното в обратна посока на движението,
тъй като там е най- подходящо място за паркиране с оглед здравословното му
състояние.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства в заверен вид: НА за учредено право на ползване и
покупкопродажба на недвижим и****, удостоверение за въвеждане в
експлоатация № **** г., удостоверение за данъчна оценка № **** г.,
удостоверение за данъчна оценка № **** г., скица на сграда № **** г., скица
на поземлен имот № **** г., представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства в заверен вид: наказателно постановление № ****,
експертно решение № **** г., карта за паркиране на хора с увреждания
издадена от Община Варна.
За страните е безспорно, че имотът на ищеца е разположен в ****,
общ.Варна, с административен адрес ул.”**** №39. Безспорно е, че в имота
на 22.04.2022г., ищецът е изградил две гаражни клетки с обща площ от 59
кв.м.. Безспорно е между страните, че подходът за влизане в тези гаражи
разположен на имотната граница към ул.”****”. Безспорно е между страните,
че от срещуположната страна на улицата, срещу имота на ищцеца е
разположен имот на ответника – ул.”**** №40. Безспорно е, че ответникът
живее в къща, намираща се в този имот. Безспорно е, че входната впата за
имота на ищеца е разположена на ул.”****.
Съдът приема за установено, че Община Варна е организирала
двупосочно движение на автомобили по ул.”****”.
Съдът приема за безспорно от приложените писмени доказателства, че
ответникът Н. е инвалид, с призната от ТЕЛК инвалидност от 95% с водеща
диагноза Полиневропатия, хронична прогресираща полирадикулопатия
придружени със затруднение с движението на лявата ръка и намалена
подвижност в краката.
Безспорно се установява, че ответникът управлява МПС, за което му е
3
издадено Удостоверение за инвалидност и съответен стикер за автомобил от
Община Варна.
В с.з. по искане на страните бяха допуснати гласни доказателства.
В полза на ищеца бяха разпитани св. **** Г. И.ов и св. **** И.ов ****,
а в полза на ответника св. **** И.ов **** С.а Д.а.
Пред съда св.И.ов /баща на ищеца. Предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/ заявява, че ако я
няма колата на ответника или си даде метър, метър и половина назад колата, с
една - две маневри мога да изляза или да вляза в гаража, но той заставал
точно пред гаража, оставя колата си срещу гаража, срещу нашия гараж пред
неговата къща. Ако паркира не в това положение ще бъде по благоприятно за
нас, казах с метър, метър и половина максимум по - назад ако паркира той от
мястото, което паркира в момента да я даде назад, но вместо да я даде с
предницата към входната врата да паркира със задницата, а той нарочно го
прави тръгва напред. Свидетелят твърди, че ответника след тези пререкания
започнал още по - напред да паркира, дори и предницата я дава на лявата
страна, а задницата на дясната, дори и ремаркето започнал да спира там.
Заявява, че още когато започнал да вади документите за гаража, майката на
ответника, с която се познавали отпреди го попитала „И какво сега гаража ли
ще правим?“. Свидетелят й отговорил, че ща прави гараж, а тя казала „и какво
ще правим сега“. Заявява че ответника си спирал на същото място и преди да
направят гаражите. Не знаел преди 2017г. как е спирал ответника, тъй като до
тогава не живеел там. Започнал да прави гаража през 2019 г. Ответникът и
преди си спирал там, но по – назад, а сега започнал да спира нарочно така, за
да му пречи при вкарването и изкарването на на колите в гаража. Заявява, че
неговият автомобил е дълъг 4 метра и 20 - 30 сантиметра, а другата кола е по
– къса. Гаража бил за две коли и те имали две коли. Заявява, че ако спре
своята кола нормално, сина му ще бъде по затруднен с вкарването на неговата
или ако той спре както трябва, свидетелят не можел да вкара своята. Заявява,
че лицето на имота им към ул. „****“ е около 30 - 40 метра, но нямали
техническа възможност да изградят гаража на друго място. Заявява, че вкарва
автомобила само назад в гаража. Ако влезе напред няма как да я изкара.
Влизал не с една маневра, а поне 7 - 8 маневри правел, за да влязе в гаража.
Заявява, че входа на гаража е 5,70 метра. Улицата пред гаража била нормална,
4
не знае колко е широка, но е с двупосочно движението. Пред гаража имало
тротоар, широк около метър, метър и десет, а улицата била широка около 8
метра. Заявява, че на отсрещната страна не спирал никакъв автомобил, защото
се предупреждавали. Твърди, че други собственици на автомобили има и те
спират на улицата, но те нямали гараж, в който да вкарват колите си. Заявява,
че ответника имал гараж от другата страна на имота си, в който си държал
ремаркето.
В показанията си св. **** /без родствени връзки със страните,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК, обещава да говори
истината/ заявява, че с ищеца са съученици и приятели. Заявява, че е ходил
два пъти в имота на родителите му в ****, като там имало къща и двоен
гараж, за две коли. Заявява, че е вкарвал кола в гаража им. Успял да влезе
малко по – трудно, тъй като имало спрени коли отпред. Заявява, че на съседа
от другата страна на улицата колата я нямало, но имало пред неговия имот
други коли. Заявява, че автомобила на съседа/ответника/ колата е голф - сив,
но тогава я нямало спряна на улицата. Имало паркирани други коли отсреща.
Той бил с колата на ищеца и трябвало да внимава с колите, които били спрени
пред двора на ответника. До колкото разбрал, там спирали и други хора.
Заявява, че е виждал колата на ответника, но не може да кажа дали е пречила.
В случая не беше там колата му. Заявява, че ответника спирал пред своято
порта, но улицата била сравнително тясна, двупосочна улицата, но не се сеща
дали има тротоари. От страната на къщата на Р. имало място за тротоар, а от
другата страна мисли, че няма. Заявява, че пробвал и от двете страни да влезе
в гаража. Когато пробвал да паркирам имало спряна кола по напред, затова
хубаво се изравнил с нея и с доста намествания влязъл по косо в гаража. От
другата страна също пробвал, тогава я нямало колата на съседа и пробвали с
на баща му колата, ако спре баща му на Р. отсреща да се убедят, кога и колко
е трудно. Това бил експеримент, който направили във връзка с делото, за да
види свидетеля как се случва паркирането. Не помни точно с колко маневри
успял да влезе в гаража. Заявва, че другите коли, които спират, също пречат.
Заявява, че не е правил маневра, когато колата на съседа е била там. Не съм
правил маневри, когато съседа е бил там. Вратата на гаража била сравнително
срещуположна на вратата на ответника.
В показанията си св.Кирязов /без родствени връзки със страните,
предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори
5
истината/ заявява, че с П. се познават от деца. Той живеел на ул.“****“. Не
познава ищеца Р., но знае, че има проблем П. с хората от къщата, която е
срещу него от другата страна на улицата. Парцелите и на двете страни били
ъглови. Разбрал, че П. пречел на новия им гараж, който построили преди
около година. Пречило им, че П. паркира пред гаража им и те не можели да си
паркират колата. Заявява, че той като го карам до болницата, т.к. П. е 95 %
инвалид, колата му стои, както винаги е стояла там от както е шофьор
двадесет и няколко години. Преди имал две коли, но сега била само една.
Сега паркирал непосредствено до къщата си, входната му врата е тип гараж,
това е широка врата, колата е до къщата, до входната му врата, а на тези хора
гаража им е от другата страна, тоест на практика П. не спира пред гаража им.
Твърди, че преди те пак са правили проблеми, защото там имало още един
вход и до колкото знае и преди са имали проблеми с другите им съседи от
другата страна. Заявява, че ответника не паркира успоредно на гаража им, т.к.
гаража идвал по диагонал. Заявява, че освен П., пред къщата му спирали и
други коли. Цялата улица „****“ била пълна с паркирали коли, т.к. селото е
пренаселено. Заявява, че се е изненадал за такива проблеми. Преди това не е
имало проблеми, но и те не са живели там, не е имал проблеми. Твърди, че
ответника управлява автомибил и за него е необходимо да си паркира колата
пред тях, за да може, тъй като е инвалид, да мине пет метра да се хване
някъде за да си влезе в собствената къща. А ако паркира пред гаража на
ищеца, то тогава не може да си влезе в собствената къща.
На предствена от съда скица – приложена по делото указва, че имота на
П. е имот № 501 и той спира точно пред кръгчето на 501. От там се влизало в
имота му. Имало тротоар и от двете страни на улицата, която била много
дълга и коли има паркирали по цялата улица. Заявява, че всички паркират от
страната на П..
В показанията си св. Д.а/ сестра на ответника. Предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 НК. Обещава да говори истината/
заявява, че ищеца е комшия на брат й на ул.“****“ живеят през улицата.
Заявява, че от както ищеца и семейството му дошли да живеят в Тополи в
рамките на 2 години все имали проблеми с брат й със спирането. Карали го да
спира по към кръстовището, не пред гаража, но той си спира, пред неговата
къща не пред техния гараж, пътя е двупосочен. Заявява, че там спират и други
коли пред двора на брат й, от страната на брат й, като няма място. На улицата
6
постоянно имало спрени коли. Случвало се да има толкова коли, че да няма
брат й къде да спре. Заявява, че от двете страни на улицата има тротоар. Брат
й не спирал срещу гаража, а спирал малко по назад от гаража на съседа и
имало достатъчно място да влязат или излязат колите им. Заявява, че винаги и
двете им коли са прибрани и не е ги виждала да нощуват на улицата. Бащата
на ищеца постоянно казвал на майката и на брат на свидетелката, къде да
спират. Твърди, че бащата на ищеца заплашил майка й, посягал да я удря,
понеже била спряла пред вкъщи, като ищеца застанал между баща си и
майката на ответника и дръпнал баща си на страни. Заявява, че откъм другата
улица в имота на брат й няма гараж. Имало постройка, в която на практика
можело да се влиза и излиза с кола.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Искът с правно основание чл. 109 ЗС служи за защита на
правото на собственост срещу неоснователното въздействие и посегателство
върху обекта на собственост. От характера на този иск следва, че всяко
увреждащо въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна
защита, т. е. всяко въздействие, което противоречи на установения правен
режим на имотите и по този начин накърнява чужди права. На петиторна
защита подлежи всяко неоснователно въздействие, създаващо обективни
пречки за ползване на имота от собственика му. Искът по чл. 109 ЗС е иск за
правна защита срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост,
което пречи на собственика да упражнява вещното си право /владение,
ползване, разпореждане/ и може да бъде насочен срещу всяко лице, което с
неоснователно свое действие създава пречка за упражняване на това право.
За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС, с който съдът дава търсената
защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие,
което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем,
собственикът следва да установи кое е действието, което препятства
упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в
какво се състои нарушението. Граматическото тълкуване на употребената
глаголна форма, сочеща на резултат в "сегашно" време, изисква установяване
7
на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и
наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на
ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на
ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността, следва в
резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в
смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на
поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/84 г.
ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава
пречки за ползване на собствената вещ. Actionegatoria разбирана в един по
широк аспект е условие за защита срещу необосновани вмешателства, преки
или косвени, които възпрепятстват собственика да използва напълно своята
собственост и е израз на възможността при надлежно упражнено искане
същите да бъдат отстранени, да се възстанови предишното състояние.
Разпоредбата на чл. 109 ЗС предполага установяване на фактическо
действие от страна на ответника, надхвърлящо ограниченията на
собствеността и противоречащо на установения правен режим на ползване на
имота, т.е. не всяко въздействие върху имота на ищеца може да бъде предмет
на петиторна защита, а само онова, което е неоснователно и неоправдано от
гл.т. упражняване на собственическите правомощия. Основателността на
негаторния иск предполага доказани неоснователни фактически действия, а в
някои хипотези и противоправни такива, които пречат за упражняване
правото на собственост в пълен обем. Не може да се уважи искът по чл. 109
ЗС, ако не е установено ответникът да пречи на упражняване правото на
собственост.
Съдът намира, че в хода на производството не бяха събрани
категорични доказателства, изобщо с действия ответникът да пречи на ищеца
да ползва имота си по предназначение, а именно да паркира автомобили в
изградения в имота двоен гараж. Установи се безспорно, че по ул.“****“ в
**** постоянно паркират автомобили, но това са автомобили на различни
лица. Освен това не бе установено някога ищецът да не е успял да паркира
автомобил в гаража си, заради действия на ответника. Дори свидетелят на
ищеца – св.**** заявява, че не е виждал автомобила на ответника да е
паркиран на улицата, както и да пречи за паркиране от страна на ищеца, но е
виждал множество други автомобили, паркирани пред имота на ответника.
8
На следващо място следва да се отбележи, че ищшецът претендира
ответника да преустанови свои действия, които са извършвани на публична
общинска собственост – улица в населено място. Съгласно ЗДвП е създадена
двупосочна организация за движение на превозни средства по улицата, което
предполага възможност и за паркиране по нея. Т.е. организацията на
движението, престоя и паркирането по улицата е прерогатив единствено на
собственика на пътя – Община Варна, а контрола по спазването на тази
организация е прерогатив единственто на органите на пътна полиция и
Общинска полиция. Съдът отчита и че ответникът е инвалид и е безспорно
установено, че изпитва затруднения при придвижването си.
Като абсолютно вещно право, правото на собственост изисква от всеки
правен субект поведение, с което се дава възможност на титуляра на правото
да упражнява собственическите си правомощия на ползване, владение и
разпореждане, в пълен обем. Въпреки този абсолютен характер на правото,
законодателят допуска в определени хипотези това право или някое от
правомощията да търпят чуждо въздействие. След като по делото, фактът на
паркиране от ответника на място, което пречи на ищеца да ползва гаража си,
без да се установи как и защо има затруднение, след като бе установено, че
гаража се използва по предназначението си, както и че ответникът създава
затруднения с паркирането си, без да е безспорно установено такова
паркиране, неговата интензивност и как това препятства на ползването на
гаража от самия собственик, настоящият състав намира иска за неоснователен
и недоказан.
И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора
основателно се явява искането на ответника. На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 600 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Х. Г., ЕГН:********** от гр. Варна, ул.
”****” №1, ет.4, ап.14, против П. С. Н., ЕГН:**********, адрес ****, община
Варна, област Варна, **** иск, за осъждане на ответника да прекрати
9
неоснователните действия по паркиране на автомобили и ремаркета пред
собствените на ищеца гаражни клетки, разположени в имота на ищеца на
адрес ****, община Варна, ул. ****, с които пречи свободното влизане и
излизане на автомобили в и от гаражите на ищеца, на основание чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА Р. Х. Г., ЕГН:********** от гр. Варна, ул. ”****” №1, ет.4,
ап.14 ДА ЗАПЛАТИ на П. С. Н., ЕГН:**********, адрес ****, община Варна,
област Варна, **** сумата от 600,00 /шестстотин/ лева, представляваща
сторени от ответницата съдебно-деловодни разноски по делото, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10