РЕШЕНИЕ
№
02.12.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на девети
октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №1037 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.Х.А., ЕГН **********, съд.адрес: ***,
офис №2-адв.Л.М. против Наказателно постановление №17-1818-000280 от 04.07.2017
г. на Началник сектор в РУ гр.Пазарджик, с което на
същата за нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП и на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП
е наложена ГЛОБА в размер на 20 лева.
Поддържа се, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката,
чрез пълномощникът си поддържа жалбата. Навеждат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по жалбата РУ гр.Пазарджик не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът като провери основателността на
жалбата, прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по
съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката е съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на 21.06.2017 г. около 10,45
часа в Община Пазарджик на главен път І-8, 202 км, като пешеходец навлиза
внезапно на платното за движение, с което създава реална опасност за ПТП.
Въз основа на това е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на показанията на свидетеля С.Д.-актосъставител, заключението
на психиатричната експертиза, както и писмените доказателства представени по
делото.
Констатациите посочени в акта се
потвърждават от показанията на разпитания по делото свидетел Д., по време на
съдебното следствие и и депозираните по АНД №2128/2019 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК. Същият
дава категорични и ясни показания, че на въпросната дата той изпълнявал
служебните си задължения, като с патрулен автомобил извършвал обход по Главен
път І-8, в района от гр.Пазарджик до табелата, указваща началото на
обл.Пловдив. В посочения по-горе час, той се движел с автомобила в посока към
гр.Пловдив и видял, че жалбоподателката А. престоява като пешеходец в страни от
пътя, като махайки с ръце прави знаци на водачите на преминаващите покрай нея
автомобили. Видяла я също така как в един момент навлязла от лявата част на
пътя към платното за движение и продължавала да прави знаци към шофьорите.
Тези обстоятелства не се опровергават по
никакъв начин, поради което съдът им дава вяра.
Независимо че свидетелят Д. е полицейски
служител и е налице служебна обвързаност между него и АНО, съдът намери
неговите показания за добросъвестни и незаинтересовани от изхода на делото,
т.к. се установи, че той няма никакъв личен мотив да уличава нарушителя, като
му приписва поведение или деяние, което обективно да не е било извършено.
При тези данни от правна страна съдът приема, че е
осъществен фактическият състав на чл.114, т.1 от ЗДвП, който предвижда забрана
за пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, което е скрепено
със санкция по чл.184, ал.3 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението на защитата, че поради
заболяването на жалбоподателката, същата не била извършила вмененото й
нарушение виновно, т.к. имала заболяване – лека умствена изостаналост, което
било причината за евентуално нейно неадекватно поведение. Действително по
делото е прието като писмено доказателства експертно решение №1989 от
10.12.2008 г. на ТЕЛК при „ОДПЗС – София област” ЕООД, от което е видно, че
жалбоподателят А. е с 50% намалена работоспособност – пожизнено, т. к. страда
от лека умствена изостаналост. Това
обаче не значи, че А. е невменяема, респ. админисративнонаказателно
неотговорна.
По делото е прието заключение на
съдебно-психиатрична експертиза, според Т.А. страда от лека умствена
изостаналост с намален контрол на подтиците и влеченията. Същата е била в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да
ръководи постъпките си.
Възражението на защитата за допуснато съществено
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, че в НП не било посочено
кое е точното място на извършване на нарушението, съдът намира за неоснователно.
Видно е, че в НП мястото на нарушението е описано така „ … в Община Пазарджик,
на път първи клас №81, 202 км”. От това следва недвусмислено, че нарушението е
извършено в участъка на този път, който попада на територията на Община
Пазарджик, а А. не би могла да твърди, че не е съзнавала къде точно на пътя се
е намирала на 09.02.2019 г., около 17,00 часа, когато е извършила нарушението и
против нея е бил съставен АУАН, т.к. този акт й е бил предявен, подписан от нея
и то без възражения, т.е. била е наясно с всички съществени елементи на
нарушението – време, място и начин.
Не може да споделено възражението на защитата за
допуснато СПН, тъй като в НП нарушението не било описано достатъчно
обстоятелствено и не ставало ясно по какъв начин А. навлязла на платното за
движение. Видно е от НП, че в него е посочено, че пешеходецът А. навлязла
„внезапно” на платното за движение, което е достатъчно като описание на
обективните елементи на състава на нарушението по чл.114, т.1 от ЗДП, която
норма разписва, че на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното
за движение.
Неоснователен е и доводът на пълномощника на
жалбоподателката, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При определяне на обществената опасност на
конкретното деяние, следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на
засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с
конкретното деяние.
За степента на обществената опасност на конкретното
нарушение следва да се изхожда от значимостта на засяганите обществени интереси
при извършване на подобно нарушение. В случая високата тежест на нарушението се
изразява в поводението на жалбоподателката, с което е създала реална опасност,
както за себе си, така и за останалите участници в движението и най-вече
водачите на преминаващите покрай нея автомобили. Освен това съществувала е
реална опасност горната да бъде блъсната или пък да предизвика внезапно спиране
или рязко отклонение от посоката на движение на съответен автомобил, с цел да
се избегне блъскането на пешеходката, но с това пък да се предизвика ПТП с този
автомобил и евентуално друг, движещ се срещу него, зад него или преминаващ
покрай него.
Вярно е, че с оглед на събраните доказателства се
установява, че жалбоподателката е с лека умствена изостаналост, но при служебна
проверка в деловодната програма, става ясно, че на същата има съставени огромен
брой НП, както за същото нарушение, така и за други административни нарушения.
В този смисъл не може да се направи извода за
наличието на очевидна и несъмнена маловажност на конкретно извършеното
нарушение.
При определяне размера на санкцията наказващият
орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като е отчел, тежестта на нарушението, начина на
извършване, както и че нарушението е извършено за първи път. При тези данни
съдът счита, че размерът на санкцията е правилно определен в законоустановения императивен
размер.
По изложените съображения обжалваното постановление
е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и потвърждаване на
обжалваното НП искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв., на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН, във връзка с чл.143 от ГПК, следва да бъде отхвърлено.
Разноските по делото са дължими от ОД на МВР
Пазарджик, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.43, ал.3,
т.4 от ЗМВР.
С
оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №17-1818-000280 от 04.07.2017 г. на Началник сектор в РУ гр.Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН **********, съд.адрес: ***, офис №2-адв.Л.М. за
нарушение на чл.114, т.1 от ЗДвП и на основание чл.184, ал.3 от ЗДвП е
наложена ГЛОБА в размер на 20 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на Т.Х.А., ЕГН ********** да бъде осъдена ОД на МВР
Пазарджик да заплати направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждаение в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд
в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: