РЕШЕНИЕ
№____
гр.
Луковит, 07 декември 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 349 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т.
3 вр. чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР.
Производството
по делото е образувано по искова молба от П.Н.И. ***, чрез пълном. адв. Ю.Й. от
ВАК, против ТП на НОИ – Ловеч, представлявано от директора на териториалното
поделение за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът за периода от 07.09.1993 г. до
31.12.1996 г. е работил по трудово правоотношение в ДФ „Строймашинженеринг“ –
СМИ „Строймашремонт“, на длъжност „смесоподготвител в леярен цех“, на пълно
работно време и месечно заплащане на трудовото възнаграждение, което време се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.
В
исковата молба и съгласно приетото в
съдебно заседание уточнение поради допусната техническа грешка, ищецът твърди, че за периода от 07.09.1993 г. до 31.12.1996 г. ищецът е работил в ЖПЗ „Г.
Димитров“ – София и ДФ „Строймашинженеринг“ – СМИ „Строймашремонт“,
правоприемник на СО „Вагоностроене“, в чийто състав е ЖПЗ, на длъжност
„смесоподготвител в леярен цех“ на пълно работно време и заплащано месечно
трудово възнаграждение, като е положил
общо трудов стаж от 3 г. 3 мес. и 24 дни, отразено в трудова книжка №
1918/02.08.1977 г. Посочено е, че със заявление вх. № 2113-10-522/03.06.2016 г.
ищецът е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по реда на чл. 68 от КСО и §4 от ПЗР на КСО, като с разпореждане № **********/14.09.2016
г. на ръководител „ПО“ е отказано да му бъде отпусната исканата пенсия с
аргумент, че след извършена проверка от отдел „Обединен осигурителен архив“ с.
Невестино в приетата разплащателна и трудовоправна документация на ДФ
„Строймашинженеринг“ гр. София, за периода 07.09.1993 г. до 31.12.1996 г.
липсват данни за лицето, и осигурителният стаж, положен от ищеца в цитираното
предприятие не е зачетен, с което и обосновава правният си интерес от
предявяването на иск за установяване по съдебен ред на трудовия и осигурителен
стаж през този период. Изложено е, че ДФ „Строймашинженеринг“ е прекратила
дейността си и няма правоприемник. С решение
на СГС от 03.01.1997 г. по т.д. №
10131/1992 г. /ДВ, бр. 29/08.04.1997 г./ е обявена неплатежоспособността на ДФ
„Строймашинженеринг“ и е открито производство по несъстоятелност, а с решение
на съда по делото от 11.09.2012 г. е постановено заличаването й от ТР. Твърди
се, че със Заповед № 02/08.01.1997 г., т. 3 на временния синдик Г.Х.е възложено
на бившия директор /Щ.Щ./ да събира и съхранява всички разплащателни ведомости,
досиета и останали документи, касаещи дейността на фирмата. Същият при
прекратяване на дейността е започнал предаване на разплащателните ведомости на
ТП на НОИ – София град, съгл. чл. 5, ал. 10 от КСО, но към м. декември 2014 г.
възникнал проблем при предаването, описан в две жалби на Щ.Щ. до управителя на НОИ. Пояснява се, че в състава на ДФ
„Строймашинженеринг“ като правоприемник на СО“Вагоностроене“ влиза ЖПЗ
ЕАД-София, ВЗ-Бургас и ВЗ-Дряново. С ДВ бр.40/26.05.1989г е обнародвано Решение
на СГС, с което се регистрира ДФ “Транстехника“, в чийто състав се
вливат СО “Вагоностроене“ и ЖПЗ ЕАД-София. Съгласно решение на МС №50/1980г.
стопанското обединение и акционерното дружество прекратяват дейността
си като самостоятелни юридически лица и ДФ “Транстехника“ поема
активите и пасивите по баланса към 31.01.1989г. В ДВ бр.72/07.09.1990г в
регистъра на държавните фирми е вписана Държавна фирма „Строймашинженеринг“ с
държавно имущество като правоприемник на ДФ “Транстехника“.
С решение на СГС от 03.01.1997г./ДВ бр.29/08.04.1997г. по т.д. №10131/1992г. е
обявена неплатежоспособността на ДФ“Строймашинженеринг“ и е открито
производство по несъстоятелност. С решение на СГС от 11.09.2012г. е прекратено
производство по т.д. №10131/1992г и е постановено заличаване на ДФ “Строймашинженеринг“
от ТР. Тази фирма няма правоприемник, поради което и на основание чл. 3 ал. 3 от ЗУТОССР искът е
заведен срещу ТП на НОИ-Ловеч. Иска се от съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника ТП на НОИ – Ловеч, че за
периода от 07.09.1993 г. до 31.12.1996 г. ищецът е работил в ДФ
„Строймашинженеринг“ – СМИ „Строймашремонт“ на длъжност „смесоподготвител в
леярен цех", на пълно работно време и заплащано месечно трудово
възнаграждение, надлежно оформено в трудова книжка № 1918/21.08.1977 г., като
общо е положил трудов стаж от 3 години 3 месеца и 24 дни и това време
представлява трудов/осигурителен стаж.
В
рамките на едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника ТП на НОИ – Ловеч чрез пълном.
юриск. Т.К.е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за
недопустимост на иска, тъй като ищецът разполагал с необходимите документи за
установяване на трудов и осигурителен стаж по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НТКТС
и чл. 40-42 от НПОС, които и е представил по пенсионната преписка. Счита, че
искът е недопустим, тъй като такъв иск се предявява само ако такива документи
не са съставени, или са изгубени и унищожени. Алтернативно излага становище за
неоснователност на иска. Оспорва истинността на представеното с исковата молба
писмено доказателство – заверено копие на трудова книжка № 1918/21.08.1977 г.
досежно верността на вписаните в нея данни за търсения период.
Като прецени събраните по делото относими
и допустими доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и
като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори
между страните, че със заявление вх.№2113-10-522/03.06.2016г. до директора
на ТП на НОИ-Ловч ищецът е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № **********/14.09.2016. на
ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Ловеч на ищеца е
отказано определяне на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в
действителен размер с мотив: не е зачетен
осигурителен стаж за периода от 17.09.1993 г. до 31.12.1996г. от ДФ “Строймашинженеринг“-София,
тъй като след извършена проверка и
отговор от Обединен осигурителен архив с. Невестино към ТП - Кюстендил липсват данни за лицето за
същия период. Това разпореждане е обжалвано пред директора на ТД на НОИ-Ловеч и
с решение №1040-10-57/30.12.2016г. на директора на ТД на НОИ-Ловеч
разпореждането е потвърдено. Решението на директора на ТД на НОИ - Ловеч е
атакувано с подадена от ищеца жалба до Административен съд – Ловеч. С определение
от 16.02.2017 г. по адм. дело № 25/2017 г. по описа на Административен съд -
Ловеч жалбата в частта, с която се иска отмяна на оспорения административен акт
като незаконосъобразен е оставена без разглеждане като просрочена и е
прекратено производството по делото в тази му част, а с с решение от 18.04.2017
г. по административното дело е отхвърлена жалбата на ищеца с искане за
обявяване нищожността на същия административен акт.
Към исковата
молба е приложено заверено копие от трудова книжка на ищеца № 1918 изд. на
21.08.1977 г., в която е отразено, че е работил
от 07.09.1993 г. до 31.12.1996 г. в ДФ "Строймашинженеринг" -
СМИ "Строймашремонт" като смесоподготвител в леярен цех, като
трудовият стаж е 3 години 3 месеца и 24 дни. В съдебно заседание, проведено на 25.08.2020
г. ищецът представи цитираната трудова книжка в оригинал и съдът констатира
идентичност на същата с приложеното заверено копие.
Не се спори
между страните и се установява от представените писмени доказателства, служебна
проверка в ТР и в публикации в ДВ, че в състава на ДФ
„Строймашинженеринг“ като правоприемник на СО “Вагоностроене“
влиза в ЖПЗ ЕАД-София, ВЗ-Бургас и ВЗ-Дряново. С
решение на СГС, обнародвано в ДВ бр.40/26.05.1989г. е регистрирана
ДФ “Транстехника“, в която се вливат СО “Вагоностроене“ и
ЖПЗ ЕАД-София. Съгласно Решение на МС №50/1980г
СО“Вагоностроене“ и ЖПЗ ЕАД-София прекратяват дейността си като
самостоятелни юридически лица и ДФ “Транстехника“ поема активите и пасивите по
баланса към 31.01.1989г. В ДВ, бр.72/07.09.1990г. е вписана Държавна
фирма „Строймашинженеринг“ с държавно имущество. За уставен фонд се предоставя
имуществото, която тя получава като правоприемник на ДФ “Транстехника“. С
решение на СГС от 03.01.1997г./ДВ бр.29/08.04.1997г./ по т.д.№10131/1992г. е
обявена неплатежоспособността на ДФ „Строймашинженеринг“ и е открито
производство по несъстоятелност. С решение на СГС от 11.09.2012г. ДФ
„Строймашинженеринг“ е заличена.
Представена
е Заповед № 02/08.01.1997 г., с която временният синдик на ДФ
"Строймашинженеринг", на осн. чл. 640 от ТЗ във връзка с открито
производство по несъстоятелност е наредил на Щ.Щ. Щерев в качеството му на
директор на ДФ "Строймашинеженеринг" до второ нареждане да събира,
съхранява всички разплащателни ведомости, досиета, останали документи, касаещи
дейността на ДФ "Строймашинженеринг" СМИ "Строймашремонт",
както и да издава обр. 30, УП 2, оформя трудовите книжки и други документи,
необходими за пенсиониране пред СУСО.
Приложени са
две жалби от Щ.Щ. Щерев до управителя на НОИ, съответно от 07.01.2015 г. и от
22.01.2015 г., с искане за съдействие и разпореждане съхраняваните от него
разплащателни ведомости на заличената на 11.09.2012 г. ДФ
"Строймашинженеринг", да бъдат приети от НОИ. Приложен е и отговор от
директора на НОИ, че отказът на ТП на НОИ - София да приеме документацията на
осигурителя е неправилен.
С исковата
молба е представено удостоверение обр. УП-17, издадено от ТП
на НОИ – Кюстендил на 22.02.2019 г., в което е посочено, че разплащателните
ведомости и трудовоправните документи на ДФ «Строймашинженеринг» гр. София са
приети от ТП-Костендил, отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино с
различни приемателно-предавателни протоколи, но в същите липсват данни за
лицето П.Н.И. за периода от 07.09.1993 г. до 31.12.1996 г.,
Разпитана
по делото като свидетел е С.Г.Д.-К., която сочи, че в периода 1994 - 1996 г. е
работила в Железопътен завод - София, впоследствие с променено наименование
"Строймашинженеринг", като бояджия и през този период ищецът е
работил в леярен цех като леяр. Пояснява, че и преди този период - до към 1990
г. е работела в железопътния завод, има едно прекъсване, след което пак се е
върнала. Свидетелката сочи, че с ищеца
се познават, тъй като са били в една компания, той също е живеел в гр. София, в
кв. "Хаджи Димитър". Заявява, че от ТП на НОИ - София стажът на
свидетелката не бил признат при пенсиониране, поради което е завела дело пред
СРС.
Представено
е заверено от ТП на НОИ - София копие на трудова книжка на свидетелката № 2872
от 13.12.1988 г., в която е удостоверено, че същата е работила като бояджия в
Железопътен завод - София от 13.12.1988 г. до 31.12.1992 г., а от 01.01.1993 г.
до 31.12.1996 г. е работила на същата длъжност в ДФ
"Строймашинженеринг" СМИ "Строймашремонт".
Разпитан
като свидетел е и Г.А.И., който сочи, че с ищеца се познават от железопътен
завод "Георги Димитров", в който свидетелят е работил като леяр и
пещар в периода между 1983 - 1986 г. до 1994 г., а ищецът е работил като
смесоподготвител между 1993 - 1994 г. доколкото си спомня. На завода му сменяли
името, като последно било "Строймашинженеринг". Свидетелят
сочи, че този му стаж не е признат от НОИ и затова е завел дело.
Представено
е заверено от ТП на НОИ - София копие от трудова книжка на св. Г.А.№ 1295 от
09.12.1972 г., в която е налице отбелязване, че същият е работил като топилчик в
леярен цех на Железопътен завод "Георги Димитров" - София през
периода от 01.02.1980 г. до 11.08.1983 г., от 18.05.1984 г. до 26.12.1986 г.,
от 22.07.1987 г. до 08.03.1989 г. и като леяр формовчик в СО
"Вагоностроене" от 14.11.1989 г. до 31.12.1996 г.
От
страна на ответника са представени писмени доказателства, от които се
установява, че пред СРС са образувани производства за установяване по реда на
ЗУТОССР на трудовия стаж, удостоверен в цитираните трудови книжки на двамата
свидетели.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР - специален
положителен установителен иск за установяване на факти с правно значение, в
конкретния случай - трудов
стаж.
По
допустимостта на иска.
Правен
интерес от установителен иск по реда на ЗУТОССР е налице в две хипотези: на
първо място, когато пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени /чл. 5, ал. 1
ЗУТОССР/, и на второ място, когато осигурителят е прекратил дейността си, без
да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата
му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен
институт, издадена на основание чл. 5, ал. 13 от КСО и се представи
удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж /чл. 5, ал. 2
ЗУТОССР/. Предпоставка за допустимост на
иска е наличие на съответното удостоверение по чл. 5 от ЗУТОССР /чл.4, ал.2 т.1
ЗУТОССР/. В настоящия случай е налице втората хипотеза, тъй като е безспорно установено,
че работодателят на ищеца ДФ "Строймашинженеринг" е прекратил
дейността си, без да има правоприемник. С исковата молба е представено
удостоверение обр. УП-17, издадено от ТП на НОИ – Кюстендил, в което е
посочено, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ДФ
«Строймашинженеринг» гр. София са приети от ТП-Костендил, отдел „Обединен
осигурителен архив“ с. Невестино с различни приемателно-предавателни протоколи,
но в същите липсват данни за лицето П.Н.И. за периода от 07.09.1993 г. до
31.12.1996 г., т. е. ищецът е представил удостоверение по чл. 5, ал. 2 от
ЗУТОССЗ, наличието на което обуславя допустимостта на иска. Поради изложеното съдът намери възражението
на ответника за недопустимост на предявения иск за неоснователно.
По
основателността на иска.
За
да бъде уважен иска, в тежест на ищеца е да установи, че в процесния период е
работил по трудово правоотношение в ДФ „Строймашинженеринг“ – СМИ
„Строймашремонт“, на длъжност „смесоподготвител в леярен цех“, на пълно работно
време и месечно заплащане на трудовото възнаграждение.
Доказването
е подчинено на особени правила, тъй като съгласно чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР по
исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат
свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които
установяват вероятността на трудовия стаж и които са издадени от работодателя,
при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В случая ищецът е
представил заверено копие от трудова книжка, а в съдебно заседание е представил
същата в оригинал. Трудовата книжка съставлява документ по чл. 6, ал. 2,
т. 5 от ЗУТОССР и удостоверява наличие на сключен трудов договор за процесния
период и вероятността на трудовия стаж, поради което съдът допусна ангажираните
от ищеца свидетели С.Г.Д.-К.и Г.А.И., по
отношение на които се установява въз основа на представените заверени от ТП на
НОИ - София копия от трудови книжки, съгласно чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР, че са
работили при същия работодател заедно с ищеца в претендирания от него период. И
двамата свидетели заявиха, че са работили в ДФ "Строймашинженеринг"
заедно с ищеца, че последният е работил в леярния цех като смесоподготвител.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са еднопосочни и в
съответствие с отразеното в трудовите книжки. Действително от ТП на НОИ - София
не е признат при пенсиониране удостоверения в трудовите книжки на свидетелите трудов
стаж, поради което те са завели искове и са образувани висящи производства за установяване
на трудовия стаж по съдебен ред. От това обстоятелство не следва обаче
автоматичен извод за недостоверност на свидетелските показания.
Съдът
приема, че преценени в съвкупност, писмените и гласните доказателства
установяват, че в процесния период ищецът е работил по
трудово правоотношение в ДФ „Строймашинженеринг“ – СМИ „Строймашремонт“, на
длъжност „смесоподготвител в леярен цех“, на пълно работно време и месечно
заплащане на трудовото възнаграждение. Предявеният иск е основателен.
По разноските:
При този
изход на спора и съгласно ТР № 2
от 6.06.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСГК, разноски са
дължими на ищеца, но доколкото същият не е заявил подобна претенция, то и
такива не следва да му се присъждат.
Не се
прилага в производството и чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото важи специалното
правило – чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР - по делата за установяване на трудов и
осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 вр. чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР по отношение на
ТП на НОИ – Ловеч, че ищецът П.Н.И., ЕГН ********** *** за периода
от 07.09.1993 г. до 31.12.1996 г. е работил по трудово правоотношение в ДФ
„Строймашинженеринг“ – СМИ „Строймашремонт“, на длъжност „смесоподготвител в
леярен цех“, на пълно работно време и месечно заплащане на трудовото
възнаграждение, което време се зачита за
трудов стаж.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: