№ 93
гр. Пловдив, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20245001000011 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от П. ЕООД, ЕИК
*********, понастоящем след вписани промени в хода на въззивното
производство П. ООД, представлявано дружество от управителя Л. П. С.,
действащ чрез пълномощника си адвокат М. Т., против постановеното по
търг. дело № 419/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив решение №321 от
17.07.2023 г. г., с което са уважени частично обективно съединени искове с
правно основание чл.125,ал.3 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Видно от решението, жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Л. В.,
М. К. В. и Л. К. В., както следва:
по 804 622,92 лв. за всяка една от ищците, представляваща
равностойността на дружествения дял на починалия на 26.03.2021 г.
съдружник в дружеството и техен наследодател К. В., съответна на
наследствените им права и определена след приспадане на направено след
подаване на исковата молба на 08.06.2021 г. частично плащане от П. ООД от
1
1 600 000 лв., ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба -
08.06.2021 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълните
претендирани размери от по 1 337 956,25 лв. отхвърля исковете, като
неоснователни,
по 6 318,13 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от
1 337 956,25 лв. за периода 22.05.2021 г. – 07.06.2021 г., като за разликата до
пълните предявени размери от по 12 085,19 лв. и за периода 26.03.2021 г. –
21.05.2021 г. отхвърля исковете, като неоснователни.
Присъдени са и разноски в полза на ищците В. – 246 590 лв., в полза на
ответното дружество – 650 лв.
Жалбоподателят счита, че постановеното решение в обжалваната му
осъдителна част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
първоинстанционният съд е направил превратен анализ на събраните по
делото доказателства и най-вече на експертизите на вещите лица и дадените
отговори от тях, не е обсъдил доводите и възраженията му. Липсва обосновка
защо е възприел един от вариантите на вещите лица и изключил другите
варианти.
Изложил е подробни съображения, че в приетия от съда вариант е
залегнала пазарна стойност на активите, вкл. са отчетени бракувани и
липсващи активи, отписани вземания, което е в противоречие с правилото, че
прекратяването на членство става при условието на функциониращо
дружество и не е меродавна пазарната стойност на активите. Счита, че са
правилно приложени принципите на СС 4 – Отчитане на амортизации при
съставяне на междинния счетоводен отчет, в който е възприет принципът, че
остатъчната стойност на активите е нулева. Не е съгласен с определената нова
остатъчна стойност от вещото лице оценител на база оглед на наличните
активи и нов полезен срок на годност. Относно бракуваните липсващи активи
– 2 070 796 лв., счита, че е спазена процедурата по бракуването им, като
протоколът за брак е достатъчно основание за отписването им. Относно
отписаните вземания – 788 911,15 лв., също счита, че има основание за това,
съгласно приложените от него доказателства и изводите във връзка с
редовното счетоводно отчитане на 2021 г. и липсата на задбалансови
записвания на активи. Посочва, че следва да се кредитира комплексната
съдебно счетоводна експертиза във вариантите, изготвени по задачата на
2
ответника, по-конкретно да се приложи вариантът, в който не са включени
бракуваните активи.
По отношение на лихвата за забава счита, се следва да се приложи
чл.17,ал.4 от дружествения договор, действащ към 26.03.2021 г., предвиждащ
3-месечен срок за уреждане на отношенията, въз основа на който дружеството
е изпаднало в забава на 27.06.2021 г. Също така лихвата се дължи след
изготвянето на междинен баланс, което е станало в случая на 23.08.2021 г.
Позовава се и на кредиторова забава до 27.09.2021 г.
Моли да се отмени решението в обжалваната част, като се отхвърлят
исковите претенции в тази част, ПРИ УСЛОВИЕ НА ЕВЕНТУАЛНОСТ -и да
се заплати на трите ищци общо сумата 489 925,62 лв., разделно по 1/3 на
всяка от тях, формирана като разлика 2 114 925,62 лв. – 1 625 000 лв. =
489 925,62 лв., ведно със законната лихва от 28.09.2021 г. до окончателното
плащане, като се отхвърлят исковете до пълния предявен размер общо
4 013 868,62 лв. Претендират се и направените разноски.
Ответниците Н. Л. В., М. К. В. и Л. К. В., действащи чрез
процесуалния им пълномощник адвокат С. Д., са представили отговор, с
който оспорват въззивната жалба и молят да се остави без уважение , като се
потвърди решението в обжалваната му осъдителна част, като правилно и
законосъобразно. Считат, че са обсъдени събраните по делото доказателства,
като при установена нередовност на записванията относно балансовата
стойност на активите, правилно е приложен избраният от съда вариант
определен началният момент на забава по отношение на лихвата за забава.
Претендират направените разноски.
По делото е налична и втора въззивна жалба от П. ООД срещу
постановеното по търг.дело № 419/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив
решение № 418 от 03.11.2023 г. по реда на чл.250 от ГПК за допълване с
направеното възражение за прихващане със сумата от 25 000 лв. Моли се да
се отмени или да се произнесе въззивният съд по направеното възражение за
извънсъдебно прихващане.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответниците, които я
оспорват и молят да не се уважава.
Съдът, след като се запозна с актовете, предмет на обжалване,
наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото
3
доказателства, намери за установено следното:
Двете въззивни жалби са депозирани в срок от надлежна страна срещу
подлежащи на въззивно обжалване съдебни решения.
Първата въззивна жалба се отнася до съдебно решение с предмет
искове по чл.125, ал.3 от ТЗ за присъждане на равностойността на
дружествените дялове на починал съдружник в ответното дружество на
неговите наследници.
Страните не спорят, а и е безспорно установено по делото, че ищците
В. са трите наследници на починалия на 26.03.2021 г. К. В., че техният
наследодател е бил съдружник в дружеството, притежаващ 50% от капитала
му, че са получили от ответното дружество 1 600 000 лв. след завеждане на
исковата молба за уреждане на имуществените отношения.
Спори се относно стойността на дружествените дялове, притежавани
от наследодателя В., като в тази връзка ищците са направили изменение на
претенциите си, като в съдебното заседание на 16.03.2023 г.
първоинстанционният съд е допуснал последното изменение чрез
увеличаване, както следва:
по 1 337 956,25 лв. главница за всяка една ищца, като общият размер
на иска за заплащане на равностойност на дружествен дял е 4 013 868,75 лв.,
ведно със законната лихва за забава,
по 27 504,63 лв. обезщетение за забава за всяка една ищца, като
общият размер е 82 513,90 лв. за периода от 27.03.2021 г. /датата, следваща
датата на смъртта на наследодателя/ до 08.06.2021 г. /датата на подаване на
исковата молба/.
Чл.125 , ал.3 от ТЗ разпорежда имуществените последици при
прекратяване на членство в дружество с ограничена отговорност да се уредят
въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването. В този смисъл е и разпоредбата на чл.17, ал.3 от
дружествения договор, действащ към момента на прекратяване на членството
26.03.2021 г., поради което стойността на дружествения дял на починалия
съдружник следва да се определи въз основа на счетоводния баланс към края
на месеца, през който е настъпило прекратяването – 31.03.2021 г.
Установява се, че ответното дружество е изготвило междинен баланс
4
към 31.03.2021 г., като това е станало на 23.08.2021 г. след завеждане на
исковата молба на 08.06.2021 г., като по искане на ищците е назначена
съдебно счетоводна експертиза за проверка на балансовите данни.
От констатациите на съдебно счетоводната експертиза, регистрирана
на 05.05.2022 г. /първата/ се установяват бракуваните активи през 2020 г. и
през м.01,02 и 03.2021 г., като вещото лице посочва, че за периода 2008 -
31.03.2021 г. няма извършени инвентаризации, заповеди за това, извършени
оценки/преоценки на активи и пасиви. Проследяват се взетите стопански
операции относно ДМА/дълготрайни активи/. Анализират се резервите - кои
отчетени обороти не следва да се вземат предвид, тъй като касаят счетоводни
корекции и нямат отношение към резервите на дружеството – 24 258,68 лв. и
74 793,09 лв., както и загубите - кои реализирани загуби от отписани
вземания по сметка 609-1 Др.разходи – 138 424,22 лв. и от отписани разходи
по сметка 609-3 Др.разходи – 650 486,93 лв., съгласно договори за
опрощаване на задължения от 01.03.2021 г. и от 10.03.2021 г., като е изготвен
коригиран баланс, по който крайното салдо по сметка Други резерви е
3 381 982,36 лв. вместо 3 432 516,77 лв. Изчислени са дяловете на починалия
съдружник - 1 798 454 лв.
В устните си обяснения вещото лице посочва, че е отразила
бракуваните активи, съгласно протоколи за брак, че е изключила резервите от
баланса, които касаят вътрешни корекции на активите, че са и представени
двата договора за опрощаване на задължения, но за другите отписани
вземания не са и представени основания. Би следвало да има счетоводна
политика, но не и е представена такава.
Поради оспорване редовността на извършените счетоводни
записвания, е назначена комплексна експертиза, впоследствие, разделена на
две - оценъчна и счетоводна.
Във връзка с редовността на счетоводството от ответника са
представени и писмени доказателства - годишен доклад за дейността на
дружеството 2019 г. и 2020 г., счетоводна политика на дружеството,
утвърдена през 2018 г., оборотна ведомост към 31.03.2021 г., заповеди за
инвентаризация, ведно с протоколи и инвентаризационни описи за периода
2010 г. – 2020 г., протокол от 04.01.2021 г. за отписване на вземания, два
договора за отписване на вземания, споразумение за прихващане на вземания
5
и задължения от 30.10.2019 г., пълномощно за упълномощаване на Л. С. от К.
В. с нотариална заверка на подписа от 21.09.2010 г.
Ищците са оспорили така представените доказателства, тъй като
считат, че са съставени само с оглед процеса. Относно заповедите за
инвентаризация, те нямат достоверна дата, съставени и подписани са само от
единия управител, а не и от двамата действащи управители заедно към
съответния момент, липсва решение на общо събрание на съдружниците за
инвентаризация и такава не е извършвана през годините. Представената
счетоводна политика е антидатирана и няма достоверна дата. Протоколът за
отписване на вземания от 04.01.2021 г. отново е подписан от единия
управител и е незаконосъобразен, тъй като давност не се прилага служебно,
на изпълнение подлежат и погасени по давност задължения, предвид, че не е
налице възражение на длъжника, не е ясно какво се има предвид под
дефиницията несъбираемо вземане при положение , че има осъдително
решение в полза на ответника за част от сумите,а др. са вземания от общини.
Договорите за опрощаване на задължения считат за недействителни, тъй като
няма решение на общо събрание на съдружниците за отписването им, не
носят подпис на другия управител, няма валидно овластяване на Л. С.,
вземанията са към дружества, свързани с Л. С..
От изготвената съдебно техническа експертиза се установява
пазарната стойност на недвижимите имоти на дружеството - 845 500 лв.,
съгласно разходен метод, както и на машини и съоръжения по инвентарен
опис – 2 171 820 лв. на бракувани машини и съоръжения – 418 600 лв.,
съгласно метода на амортизираната възстановителна стойност
В съдебно-счетоводна експертиза /втора/ са изготвени различни
варианти на стойността на дружествения дял във връзка с представените
доказателства и данните от оценъчната експертиза. Установена е разлика в
стойността на активите между установеното от оценъчната експертиза и
оборотната ведомост към 31.03.2021 г., която е прибавена към величината на
собствения капитал, като на тази база за изготвени варианти. Първият
вариант включва изчисляване само при отчитане промяната в стойността на
дълготрайните активи на база оценъчната експертиза, вторият - с отписани
активи в размер на 84 623,27 лв., третият – с отписаните вземания в размер на
788 911,15 лв. Вещото лице посочва, че дружеството е подало ГДД по чл.92
6
от ЗКПО за финансовата 2021 г. и годишен отчет за дейността си, като е
декларирана счетоводна печалба, извършено е преобразуване в посока
увеличение. Посочени са активите в протокол за брак от 02.03.2021 г., като за
тези активи е начислен ДДС, както и са изготвени инвентаризационни описи
въз основа на представените документи от счетоводството на ответника.
В съдебното заседание вещото лице е посочило как е организирано
счетоводството на ответника – на място в офиса счетоводител и отделно
външна фирма – счетоводна кантора, която обработва данните.
Първоначалното заключение е изготвила на база данните представени от
счетоводителя на място, а настоящото – по документи от счетоводната
кантора.
По искане на страните е назначена и комплексна оценителска и
счетоводна експертиза /трета/. Изчислена е стойността на липсващите
машини и съоръжения по придобивна стойност, тъй като не могат да се
огледат – 2 070 796 лв., която се включва към вариант 3 от втората съдебно
счетоводна експертиза и на тази база се определя стойността на дяловете на
починалия съдружник.
Така също, изчислена е стойността на активите по метода на
придобивната стойност, без да се индексира стойността на придобиване, а
само се вземе полезният срок на годност/на база състоянието/, да се начислят
амортизации и се определи остатъчна стойност. На база оценката по метода
Придобивна стойност са направени изчисления във варианти. Първият
вариант включва бракуваните активи. Вторият вариант включва само
стойностите на амортизационните отчисления , без да се имат предвид
бракуваните активи. По всички варианти е изваден корпоративния данък,
както и всички др.данъци за сметка на прекратилия членство съдружник,
които трябва да бъдат удържани.
В съдебно заседание вещите лице посочват, че при експертизата не е
ползвана пазарност, а същата се основава на счетоводна информация и
извършен оглед на наличните активи, които са взети предвид / без бракувани
неналични активи/. Изходна база е цената на придобиване на всеки един от
активите, преценен е полезния срок от оценителя, като посоченият
експлоатационен срок на годност е удължен спрямо нормативния по ЗКПО,
като всички активи се експлоатират в момента от дружеството, т.е. то носи
7
печалба. Посочили са също така, че експертизата не е по българските
стандарти за оценяване.
Така събраните доказателства следва да бъдат обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност спрямо разпоредбата на чл.125,ал.3 от ТЗ, предвиждаща
приложим критерий при оценка на дружествен дял методът на оценка по
балансова стойност съгласно междинен баланс, изготвен към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването на членство. Междинният баланс се
изготвя въз основа на принципа на действащо предприятие по чл.26,ал.1,т.1
от ЗСч. Съгласно дефиницията за действащо предприятие – приема се, че
предприятието е действащо и ще остане такова в предвидимо бъдеще, че
предприятието няма нито намерение, нито необходимост да ликвидира или
значително да намали обема на своята дейност, т.е. ще продължи да
функционира. В този случай не се извършва ликвидация на активите, не се
формира ликвидационен дял и следователно при определяне чистото
имущество на дружеството при условията на действащо предприятие не могат
да бъдат взети предвид активите по пазарна стойност.
По делото е представен междинен отчет, както и за проверка
редовността на извършените счетоводни записвания са изготвени описаните
по-горе експертизи. Вариантите по тях, в които е отчетена разликата между
записаната в баланса и пазарната стойност на активите, не следва да намират
приложение, тъй като ответното дружество е функциониращо. Следва да се
обсъдят записванията относно балансовата стойност на активите, свързани с
бракувани активи, протокол за отписване на вземания от 04.01.2021 г. и
договори за опрощаване на задължения от 01.03.2021 г. и от 10.03.2021 г.
съобразно направените възражения от ищците.
По отношение на протокола за отписване на вземания на стойност
138 424,22 лв., както и договорите за опрощаване на вземания на стойност
650 486,93 лв., същите документи за подписани от управителя Л. С. за
ответното дружество. Приложено е пълномощно от К. Д. В., наследодателя
на ищците, с нотариална заверка на подписа от 21.09.2010 г., което е
изготвено в качеството му на съдружник и съуправител на П. ООД. Видно от
пълномощното, упълномощителят, като съдружник и съуправител на
дружеството, упълномощава Л. С. с правата, описани в пълномощното,
включително „да ме подписва и представлява пред физически и юридически
8
лица, АВ, съдия-изпълнители, нотариуси, и навсякъде където е необходимо,
като от мое име да сключва и подписва всякакъв вид договори, да определя
всички условия в тези договори“, „ да закупува стоки, да подписва фактури,
да сключва договори за услуги, доставки, наеми, трудови договори,
граждански договори, като определя всички условия по тези договори и др.“.
Предоставени са права на упълномощения да сключва всякакъв вид договори
при условия, каквито той намери за добре.
Съгласно чл.108 от ЗЗД, опрощаването е вид договор между кредитор
и длъжник, по силата на който кредиторът се отказва от вземането си със
съгласието на длъжника. За сключването на договора не е предвидена
специална форма. Предмет на опрощаването може да бъде всяко вземане
/задължение/, освен ако закон или уговорка между страните го забранява.
Обикновено има безвъзмезден характер и се извършва с дарствено намерение.
Необходимо е сключването на договора да се извършва от надлежни лица.
При липса на норми в ЗЗД и ТЗ, забраняващи сключването на договори, с
които се опрощават задължения и се намалява имуществото на ответното
дружество, както и въвеждащи специални изисквания, вкл. изрично
упълномощаване за такъв вид сделки, и имайки предвид цитирания текст от
пълномощното, следва да се зачетат посочените договори, поради наличие на
валидно упълномощаване.
За сключването на договорите не е необходимо решение на Общо
събрание на съдружниците, а към органното представителство на търговските
дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като
органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се
прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, съгласно тълкувателно решение №3 по
т.д.№3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Договорите са сключени със свързани с
управителя С. юридически лица, но това обстоятелство не води до тяхната
недействителност. Те пораждат своето действие, като при нанесени вреди
управителят носи имуществена отговорност. Възраженията в тази връзка за
недействителността им се явяват неоснователни.
По отношение на протокола за отписаните вземания от 04.01.2021 г.
също следва да се зачете описаното по-горе упълномощаване. С него са
отписани са вземания в размер на 138 424,22 лв. Част от тях - 53 368,95 лв.,
като погасени по давност, а друга – 85 055,27 лв., съгласно счетоводна
9
справка са несъбираеми, но са отписани по давност. Посочен е произходът на
вземанията по пет фактури, издадени за периода 13.10.2016 г. – 14.05.2019 г. и
вземания по търговско дело. В чл.37,ал.1,т.1 от ЗКПО е посочен моментът на
отписване на вземанията – с изтичане на 5-годишен давностен срок от
момента, в който вземането е станало изискуемо, а по т.4 с влязло в сила
съдебно решение. Имайки предвид датите на фактурите, както и липсата на
влязло в сила съдебно решение по търговското дело, няма основание за
отписване на вземанията, посочени във втората група, поради изтекла
давност, към 04.01.2021 г. и към 31.03.2021 г. Т.е. не се установява
документална обоснованост за изключването на тази сума - 85 055,27 лв., от
актива на баланса към 31.03.2021 г. и следва тя да намери отражение при
изчисляването на стойността на дружествените дялове.
За представените заповеди за инвентаризация, ведно с протоколи и
инвентаризационни описи за периода 2010 г. – 2020 г., в които участва
управителя Л. С., както и счетоводна политика на дружеството, приета на
Общо събрание на съдружниците от 05.01.2018 г. се възразява и , че нямат
достоверна дата, а счетоводната политика е и антидатирана, които
възражения се явяват основателни. Няма оповестена счетоводна политика на
дружеството, не е представено посоченото решение на Общо събрание на
съдружниците за приемането и. Инвентаризационните документи не са
отбелязани в регистър на ответника към момента на издаването им. Не се
установява кога са издадени. Същите са се намирали в счетоводната кантора,
обслужваща ответното дружество, не при счетоводителя на място. В тази
връзка е изготвен инвентаризационен опис, а в комплексната експертиза са
дадени в табличен вид бракуваните активи, които са налични и вещите по
инвентарна книга. Видно от обясненията на вещото лице счетоводител,
бракуваните активи са посочени въз основа на протоколи за брак, описани са
още в първата експертиза. Впоследствие са извършени оценки на тези активи
с отчетена пазарна стойност /втора експертиза/, с отчетена придобивна
стойност, полезен срок на годност, начислена амортизация и определена
остатъчна стойност /трета експертиза/, по която е установена начислената
счетоводна амортизация, изчислена е амортизация от експертизата, като се
получава разлика 1 174 157,94 лв., с която се увеличава финансовия резултат.
Следва да се посочи, че бракуването е процес, при който се изваждат
от употреба и се отписват от баланса на предприятието тези активи, които не
10
могат да се използват по предназначението, за което са създадени, и да носят
икономическа изгода. В случая основание за отписването на активите са
протоколи за брак, които са посочени от експертизата, поради което те не
следва да се имат предвид при определяне стойността на дружествените
дялове.
С оглед гореизложеното и при изчисляване на стойността на
дружествените дялове не следва да се възприемат вариантите, изготвени от
втората експертиза, отчитащи разлика от оценката, базираща се на пазарни
цени, както и тези на комплексната трета експертиза, в която е удължен
експлоатационния срок на годност на активите спрямо нормативния по ЗКПО
въз основа на оглед на оценителя. Следва да се стъпи на варианта на
изготвения баланс към 31.03.2021 г., като към него се включи сумата от
85 055,27 лв., като разлика от отписани вземания / осн.капитал 5000 лв.,
др.резерви 3 381 982,36 лв., неразпределена печалба мин.години 962 766,1 лв.,
печалба и загуба текуща година - 752 840,62, разлика от отписани вземания
85 055,27 лв./. Така, общият размер на собствения капитал е 3 681 962,99 лв.
Стойността на един дял е равна на 3 681 962,99/100 бр.дялове = 36 819,63 х 50
дяла на починалия съдружник = 1 840 981,50 лв. или по 613 660,50 лв. за
всяка една ищца.
На ищците е заплатена сумата 1 600 000 лв. или по 533 333,33 лв., като
остава да им се заплати още 240 981,50 лв. или по 80 327,17 лв. на всяка една
от тях.
Претендирано, а и с решението е присъдено обезщетение за забавено
плащане от подаване на исковата молба - 08.06.2021 г. до окончателното
плащане, както и по 6 318,13 лв., представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 1 337 956,25 лв. за периода 22.05.2021 г. – 07.06.2021 г.
С оглед на гореизложеното съдът намира , че е установен размерът на
задължението на ответника . Следва да се пристъпи към преценяване на
изискуемостта на това задължение. В дружествения договор е посочено, че
имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членство, като
съгл.чл.17,ал.4 от него наследниците на починал съдружник имат право да
получат вноската в капитала на дружеството в тримесечен срок от
прекратяване на участието. Няма уговорка за срока , в който следва да се
11
получи равностойността на дружествените дялове. Ето защо и при преценката
на разпоредбата на чл.125 , ал.3 от ТЗ, следва да се приеме, че към посочения
в него срок възниква правото на получаване на равностойността на
дружествения дял. Към момента на възникване на правото може да се
определи задължението на ответника, като определянето е в негова тежест,
тъй като той следва да изготви баланса по силата на чл.53 от ТЗ. Щом като
възникне правото на прекратилия участието съдружник в дружеството да
получи равностойността на дружествения дял и щом като задължението е
определяемо, от този момент следва да възникне и задължението на
ответника да заплати равностойността на дружествения дял. Не е нужно той
да бъде поканен, доколкото правото е на основание императивното правило
на закон - чл.125,ал.3 от ТЗ.
С оглед на гореизложеното сумата от 1 840 981,50 лв. се явява
дължима на ищците или по 613 660,50 лв. на всяка една от тях на основание
чл.125,ал.3 от ТЗ, като ответникът следва да бъде осъден да я заплати, ведно с
акцесорната претенция за обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД,
като началото на забавата е 01.04.2021 г., от който момент възниква правото
на равностойност на дружествен дял , а краен момент – датата на подаване на
исковата молба в съда - 08.06.2021 г. или се дължи на всяка една ищца по
1176,19 лв. Следва да се уважи и искането за законна лихва върху
присъдената главница с настоящото решение, начиная от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Не до този извод е стигнал окръжният съд, поради което неговото
решение в осъдителната му част следва да бъде отменено частично над
80 327,17 лв. на всяка една от ищците до присъдените 804 622,92 лв., ведно
със законната лихва, начиная от 08.06.2021 г. до окончателното плащане, над
1176,19 лв. за всяка една от ищците до присъдените 6 318,13 лв., като се
отхвърлят претенциите в отменената част. В останалата отхвърлителна част
решението е влязло в сила като необжалвано.
Обжалва се и постановеното по търг.дело № 419/2021 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив решение № 418 от 03.11.2023 г. по реда на чл.250 от
ГПК за допълване с направеното възражение за прихващане със сумата от
25 000 лв. С решението е отхвърлена молбата за допълване на основното
решение, тъй като при обсъждане на представените във връзка с направеното
12
възражение за прихващане доказателства, ще се повлияе при определянето на
размера на дружествените дялове и върху правилността на решението.
Установява се , че с молба от 26.11.2021 г. ответникът е направил
изявление за прихващане със сумата от 24 500 лв. от задължението му за
заплащане стойността на дружествен дял. Претендира по 8 333,33 лв. от всяка
една ищца. Посочва се, че наследодателят на ищците е имал задължение от
25 000 лв. към съдружника си Л. С. – средства , предоставени му по банков
път. Ищците са били поканени да погасят това задължение на 15.06.2021 г. На
21.06.2021 г. вземането на Л. С. е цедирано на ответното дружество, като се
счита, че двете насрещни вземания се смята погасени до размера на по-
малкото от тях от деня, в който прихващането е можело да се извърши, т.е. от
21.06.2021 г.
Приложени са нотариални покани за доброволно изпълнение,
връчени на ищците на 15.05.2021 г., ведно с банков документ за превод на
сумата от 25 000 лв. на 01.12.2020 г., както и изявление по чл.99,ал.3 от ЗЗД,
за което се твърди, че е изпратено по електронна поща до ищците.
Ищците оспорват така направеното възражение, тъй като не са
налице предпоставките за прихващане, а именно вземането да е ликвидно и
изискуемо. Съществува неяснота за какво е дадена сумата и дали подлежи на
връщане при положение, че в банковия документ е записано, като основание
на превода – захранване на сметка.
Съгласно чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни вещи всяко едно то тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си. В случая не са налице
посочените в закона предпоставки. Страната се позовава на извършено
извънсъдебно прихващане, но няма две вземания, годни за компенсиране. Не
се установява основанието на преведената сума, а и последващото и цедиране
на дружеството. Ето защо, възражението за прихващане не следва да се
уважава, а обжалваното решение , с което е отхвърлена молбата за допълване
на решението, следва да бъде следва да се остави без уважение, като същото
бъде потвърдено.
По разноските – страните са направили искания за присъждане на
разноските, като за представили списъци по чл.80 от ГПК и доказателства за
извършването им. Не се установява прекомерност.
13
Ответното дружество жалбоподател спрямо претендираните
4 096 328,65 лв. е направил разноски 159 831,47 лв., като съгласно
отхвърлената част 3 851 818,58 лв. му се дължи сумата 150 291,12 лв. или по
50 097,04 лв. от всяка ищца.
Ищците са претендирали общо 4 096 328,65 лв., направили са
разноски 314 473,85 лв. /без 50 000 лв. внесена гаранция/, като съгласно
уважената част 244 510,07 лв. им се дължи сумата 18 770,96 лв. или по
6 256,99 лв. на всяка една ищца.
Водим от гореизложеното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по търг. дело № 419/2021 г. по описа на
Окръжен съд Пловдив решение №321 от 17.07.2023 г. г. В ЧАСТТА МУ, с
която дружеството П. ООД е осъдено да заплати на Н. Л. В., М. К. В. и Л. К.
В. по над 80 327,17 лв. на всяка една от тях до присъдените 804 622,92 лв.,
ведно със законната лихва, начиная от 08.06.2021 г. до окончателното
плащане, както и по над 1176,19 лв. за всяка една от тях до присъдените
6 318,13 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от дружеството П. ООД срещу Н. Л. В., М.
К. В. и Л. К. В. за заплащане на сумите по над 80 327,17 лв. на всяка една от
тях до присъдените им по 804 622,92 лв., представляваща равностойността на
дружествения дял на починалия на 26.03.2021 г. съдружник в дружеството и
техен наследодател К. В., съответна на наследствените им права и
определена след приспадане на направено след подаване на исковата молба
на 08.06.2021 г. частично плащане от П. ООД на 1 600 000 лв., ведно със
законната лихва, начиная от 08.06.2021 г. до окончателното плащане, както и
на сумите по над 1176,19 лв. за всяка една от тях до присъдените им по
6 318,13 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане върху
главниците по 613 660,50 лв. за периода 01.04.2021 г. – 08.06.2021 г.
Решението в останалата му част, с която са отхвърлени исковете за
главници до пълните предявени размери над 804 622,92 лв. до 1 337 956,25 лв.
и за обезщетение за забавено плащане над 6 318,13 лв. до 12 085,19 лв. и за
периода 26.03.2021 г. – 21.05.2021 г., е влязло в сила , като необжалвано.
14
Потвърждава постановеното решение № 418 от 03.11.2023 г. по
търг.дело №419/2021 г. на Окръжен съд Пловдив по реда на чл.250 от ГПК.
Осъжда П. ООД да заплати на Н. Л. В., М. К. В. и Л. К. по 6 256,99 лв.
на всяка една от тях, направени разноски съразмерно уважената част на
исковете.
Осъжда Н. Л. В., М. К. В. и Л. К. да заплатят на П. ООД , всяка една от
тях по 50 097,04 лв., направени разноски за отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15