Р
Е Ш Е
Н И Е № 260026
Град Несебър, 15.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.с участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 428/2020г. по описа на Несебърския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда.
Ищецът С.Г.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, твърди, че през 2017-а година е работил по трудово
правоотношение в Основно училище “Г.С.Р..” – село О., община Несебър,
представлявано от Директора К.С.С., като изпълнявал длъжността “работник
поддръжка на сгради – огняр”, а на 04.12.2017г. около 14:00 часа по време на
изпълнение на трудовите си задължения в котелното помещение на училището, при
работа с водогреен котел с ниско налягане тип УНИ, е настъпила повреда в
отоплителната система, в резултат на която котелът е гръмнал, въпреки опитите
на ищеца да предотврати аварията. Той е бил облян с гореща вода от котела и с
гореща пара от него. Изпитал е силна болка. Няколко часа по-късно е бил приет
по спешност в МБАЛ “Военномедицинска академия” – Варна, където му е била
поставена диагноза “термично изгаряне на предмишници, ръце и два долни крайника
ІІ-ІІІ степен, 22%”. Извършени са му няколко операции и е бил хоспитализиран в
болницата за период от 17 дни. На 20.12.2017г. е бил изписан и му е било
определено 30-дневно домашно лечение и са му били назначени задължителни
контролни прегледи. Злополуката е била декларирана от работодателя на ищеца, а
като трудова е била приета за такава по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с
Разпореждане № 5104-02-157 от 22.12.2017г. на ТД на НОИ Бургас. Вследствие на
злополуката му е било причинено трайно увреждане на крайниците, изразяващо се в
невъзможност за частичното им движение, преживените болки и страдания били
силни. Същата се отразила сериозно и на психическото му състояние за дълъг
период, през който изпитва панически страх от силен шум и звуци, като
безпокойството и стреса пречат на нормалното му функциониране в ежедневието,
появило се безсъние, стряскане на сън и кошмари. От преживения
психо-емоционален шок и физически дискомфорт, както и от продължаващите болки и
затруднения при движение и допир на ръцете и долните му крайници, начинът на
живот на ищеца значително се е променил. Твърди, че вследствие на злополуката е
претърпял имуществени вреди в размер на 5 000 лева, както и неимуществени
вреди, които оценя на сумата в размер на 30 000 лева, и счита, че същите
следва да бъдат възмездени, поради което прави искане училището да бъде осъдено
да му заплати тези претендирани от него суми. Претендира и разноски. С отделна молба ищецът изброява
имуществените вреди, които твърди, че е претърпял, техният размер и размера на
мораторната лихва върху отделните суми и периодите, за които ги претендира,
както следва: сумата в размер на 3 000 лева за извършени опративни интервенции,
ведно с мораторната лихва в размер на 772,49 лева за периода от 04.12.2017г. до
17.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска; сумата
в размер на 1 000 лева за назначените му контролни прегледи, ведно с
мораторната лихва в размер на 250,83 лева за периода от 28.12.2017г. до
17.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска; сумата
в размер на 1 000 лева за закупени медикаменти, ведно с мораторната лихва
в размер на 250,83 лева за периода от 28.12.2017г. до 17.06.2020г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска.
В отговора на исковата молба,
подаден от ответника – Основно училище “Г.С.Р.” – село О., община Несебър, се
оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва и твърденията на
ищеца, относно причините за настъпване на аварията, като излага довод, че
отоплителната система е била изправна, а котелът е гръмнал поради неправилната
му експлоатация от страна на ищеца, защото когато е запалил котела в деня на инцидента,
два от крановете му са били затворени. По този начин ищецът е действал при
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ, която е довела до инцидента.
Едновременно с това след запалването котелът е бил оставен без надзор от страна
на ищеца, започнал е източването на водата от радиаторите в училището, по който
начин водата в котела е останала много малко, в резултат на което се образувала
пара и се е повишило налягането. Оспорват се претенциите за претърпени от ищеца
неимуществени вреди. Обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъде намалено, тъй като самият той като пострадал е допринесъл за
настъпването на трудовата злоплука, от която е претърпял неимуществени вреди,
тъй като поведението му преди злополуката е било с висока степен на риск и при
грубо нарушаване на правилата за безопасност на труда. Той е действал в
нарушение на разпоредбите на чл.204, чл.209, ал.1, т.1, чл.210, ал.1, т.1 и
чл.212, ал.1 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и
технически надзор на съоръженията под налягане. По начина на водене на сменния
дневник и от записванията в него и на отразените задължителни проверки се
проявява трайната небрежност на ищеца при изпълнение на трудовите му
задължения. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и с упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа предявените искове
и моли за уважаването му, оспорва доводите, изложени в отговора на исковата
молба.
Ответникът се представлява в
съдебно заседание от процесуален представител, който моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 02.10.2017г. е сключен Трудов
договор, по силата на който С.Г.М., в качеството му на работник, се е задължил
да работи в Основно училище “Г.С.Р..”, село О., Община Н.– работодател, на
длъжността “огняр”. Договорът е сключен като срочен на основание чл.68, ал.1,
т.2, във връзка с чл.70 от КТ – до завършване на определена работа до
30.04.2018г. Уговореното основно месечно трудово възнаграждение на работника е
в размер на 580 лева, при пълно работно време (8 часа). Работникът е постъпил
на работа в деня на подписване на трудовия договор – 02.10.2017г., според
уговореното между страните. Като основни отговорности на С.Г.М., заемащ
длъжността “огняр”, в длъжностната му характеристика са посочени, че отговаря
за състоянието на действащите правила, норми и инструкции по монтажа,
експлоатацията, ремонта и обслужването на парните котли, отговаря за
настъпилите вреди от престой поради технически организационни причини, свързани
с работата на парните котли, отговаря за безопасността на труда и
противопожарната безопасност на парните котли.
В деня на постъпване на работа на
ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве, а на 10.10.2017г.
му е проведен периодичен инструктаж. Задълженията при обслужване на промишлена
и/или отоплителна котелна инсталация (КИ), са приложени към сменния дневник за
експлоатация на КИ за периода от 28.02.2017г. до 30.04.2018г, който ищецът е
бил длъжен да води като попълва ежечасно данните, посочени в дневника, поради
което този нормативен акт е бил непрекъснато на негово разположение, а съгласно
чл.14 от тях, преди пуск на отоплителни КИ се проверява състоянието на
отоплителната тръбна мрежа, като при първоначалното й запълване с вода това
става бавно, при отворени радиаторни вентили, спряна циркулационна помпа –
условия, осигуряващи правилното й обезвъздушаване; чл.29 – При обслужване на
отоплителната инсталация дежурния: следи за наличието на достатъчно вода в
тръбната мрежа на инсталацията – при необходимост от зареждане с вода това да
се осъществува при спряна циркулационна помпа, поддържа нормална температура в
отопляемите помещения съгласно таблицата на температурния режим, при включване
на топлообменни апарати в работа ;подгреватели, бойлери и други) се спазва
порадъка като първоначално се включва циркулацията на вторичния топлоносител
(водата), а след това след подаването на първичния (от котела – загряващия);
чл.33 – Пълно изпускане (дрениране) на водата от котела се осъществува при
липса на каквото и да е налягане (дори и минимално) и при температура максимум
45 градуса по Целзий, като се осигурява отдушник; чл.35 – Дежурният спира
незабавно работещия котел в следните случаи: б.“з“ – При проява на ненормални и
непознати явления (вибрации, бучене, удари, шумове, чекания и други),
свидетелстващи за неизправност, и б“л“ – При изгубване на нивото в парния котел
– в случая се забранява подаването на вода в котела.
На 02.12.2017г., докато ищецът е бил на работа и е изпълнявал
задълженията си по длъжността „огняр“, се е взривила котелната инсталация на
училището, която той е обслужвал, като помещението, в което тя се намира, е
разположено на най-долния етаж на училището.
От заключението на извършената по
делото съдебно-техническа експертиза, което вещото лице заявява при
изслушването му в съдебно заседание че поддържа, се установява, че котелната
инсталация е съставена от два броя зидани водогрейни котли тип Уни 17, всеки с
мощност 580 kw, оборудвани с нафтови горелки,
свързваща тръбна система, система от колектори и два броя циркулационни помпи
спирателни и защини елементи. Според акт от 11.09.2017г. през лятото на 2017г.
е извършен ремонт, при който е премахнат разширителния съд от отворен тип и са
монтирани разширителни съдове от затворен мембранен тип. На 27.10.2017г. е
извършена проверка от лицензирана фирма за техически надзор на СПО (съоръжения
с повишена опасност) и съгласно ревизионен акт за направен преглед от
инспектор, съоръженията са били годни за експлоатация. При пускане на котела е
необходимо операторът – огняр, да се увери, че има достатъчно вода в системата,
че огневата част е изправна, да се провери изправността на оборудването и
работната технологична схема; да се извършва внимателно разпалване при отворен
димоход, при работеща циркулационна помпа; по време на работа да не оставя без
контрол работещ котел; да следи за наличието на достатъчно вода в системата. В
сменния дневник на всеки час е следвало да се записва състоянието на системата
според параметрите й в следния формат: час от денонощието, налягане в
системата, температура на връщаната от отоплителната инсталация вода, кой котел
е работещ. Изпускането на вода от радиаторите би довело до навлизане на въздух
в системата, като същото е предпоставка за възникване на повреда – авария.
Особен феномен е засмукване на въздух при работа с циркулационната помпа поради
факта, че в затворения контур котел-колектори-радиатори едната страна на помпата
създава налягане, а другата – вакуум. По инструкции е забранено обезвъздушаване
на системата при работещи помпи. Възможните аварии са следните: натрупване на
въздух в зоната на котела, подложена на нагряване, тогава се нагряват
топлообменниците, но сондите (осезатели) на контролните и аварийни датчици са
потопени във въздух, а не във вода и не работят коректно, т.е. дават грешни
обикновено занижени показания; създаване на въздушна възглавница в нагревната
зона, нагряване до червено метала на същата, като последващото навлизане на
студена вода е възможно да предизвика интензивно кипене – взрив, отказ на
защитите по температура поради създаване на газов джоб около сондите им, отказ
на защитите по налягане поради рязката промяна на налягане и недостаъчно време
за реакция на същите; създаване на въздушна възглавница в нагревната зона,
нагряване до червено метала на същата, като последващото навлизане на студена
вода е възможно да предизвика рязка промяна в налягането на системата –
хидравличен удар, отказ на защитите по темпуратура поради създаване на газов
джоб около сондите им, отказ на защитите по налягане поради рязката промяна на
налягането и недостатъчно време за реакция. При два затворни крана при
пускането и работата на отоплителната инсталация има два варианта – авариен и
нормален режим на работа, като реализирането на който и да е от тях е в
зависимост от конкретните кранове. Възможни, но не изчерпателно изброени, са
следните ситуации: оставяне на нагревната зона без вода, загряване на същата до
зачервяване на метала и последващ взрив при навлизане на малко количество вода,
отказ на защитите по температура поради създаване на газов джоб около сондите
им, отказ на защитите по налягане поради рязката промяна на налягането и
недостатъчно време за реакция на същите; оставяне на нагревната зона без вода,
загряване на същата до зачервяване на метала и последващ хидравличен удар при
навлизане на голямо количество вода; оставяне на нагревната зона с недостатъчно
вода, загряване на същата до изпарение и последващо отваряне на защитата по
налягане с изпускане на водата на системата; работата на котела с част от
отоплителната система като се регулира горелката от автомивката да загрява само
тази част от отоплителната система.
Според заключението не вещото
лице по допълнителната съдебно-техническа експертиза, професионалната
квалификация на ищеца отговаря на изискванията на длъжността “огняр” на
конкретното работно място според Наредба № 2 от 17.01.2001г. за условията и
реда за придбиване и признаване на провоспособност за упражняване на професия
по обслужване на парни и водогрейни котли (доп. ДВ, бр. 39 от 2006г., в сила от
12.05.2006г.). Според инструктажните книги ищецът е преминал изисканите според
ЗБУТ инструктажи. Според наличните данни за извършения ремонт, причината за
настъпилата авария е нагряване на водосъдържателя (балон) в горната част на
котела без наличие на вода в него, последващо навлизане на вода в нажежения
съд, вследствие на което се получава рязко охлаждане и деформация на този съд,
в същия момент от време навлязлата вода кипи и рязко повишава налягането, при
което съответният съд се разрушава. В системата е навлязал въздух, било то от
радиатор или обезвъздушител, и е направил въздушна възглавница в горния край на
котела. При ремонта е възстановен същия водосъдържател посредством закупуване и
заварка на листова стомана, като не са подменяни термосонди (датчици) и същите
продължават да работят, т.е. повредата не се дължи на дефектни датчици, не са
подменяни и аварийни защити за налягане като е възможно същата да се е
задействала, но поради взривния характер на повредата, да не е поела
количеството флуид. Защитата по налягане е предвидена за течна фаза на водата,
при която свиването е минимално и с изпускането на малко количество вода се
понижава рязко налягането, при наличието на смес от пара и вода за да се понижи
налягане е необходимо да се изпусне голямо количество флуид, което при рязко
повишаване на налягането не е станало. Защитата по налягане е предвидена за
течна фаза на водата поради вида на котела – водогреен. Изключена е
възможността за постепенно нагряване и достигане на свръхналягане поради
повреда в термосондите – процесът би бил бавен и ищецът би забелязал повишаване
на температурата на термометрите, а термосондите веднъж отказали, не биха
работили впоследствие. Котелната инсталация е предназначена за ръчно обслужване
и е имала следните защити преди повредата: защита от повишено налягане за
течности т. нар. баланс, температурна защита управляваща и изгасяща горелката,
състояща се от работен, авариен термостат и термостат максимална мощност,
защита от фотореле, спираща подаването на гориво при изгасен пламък с цел
избягване на взрив на гориво, и защита от прегряване, изключваща горелката при
изключени циркулационни помпи. Задействие на защитата по налягане не може да
бъде установено, но е възможно да е имало задействие на същата. Температурната
защита не е задействана поради наличие на въздушен джоб около термосондите.
Защитите са били в изправност при възникване на повредата, същите продължават
да функционират. Нередности в системата могат и трябва да се установят преди
пускане на системата да работи с проверка на налягането и наличие на въздух в
системата. В работния дневник е отбелязана работата на котела, но не са описани
температура и налягане. Съществува малка вероятност за навлизане на въздух по
време на работа на системата от случайни фактори. Не може да бъде установено
оставянето на работен котел без надзор. В момента, непосредствено преди
аварията, е имало и е било възможно да се чуе необичаен шум от циркулационните
помпи при навлизане на въздух и шум от котела при свръхналягане, но е възможно
ищецът да не е реагирал на същите поради силния шум от горелката или субективни
фактори. Ищецът е имал възможност да предотврати възникването на аварията при
изпълнение на процедурите при пускане на
системата – проверка на нивото на водата в системата и последващ контрол
на температура налягане. При установяване на аварийната ситуация непосредствето
преди настъпването, е било достатъчно извършване на едно от следните действия:
изключване на горелка, изключване на циркулационна помпа, която би изключила
горелката, напускане на помещението и изключване на ел. захранване от главното
табло.
При повторното изслушване на вещото
лице в съдебно заседание заявява, че поддържа изготвеното допълнително
заключение, уточнява, че ищецът е преминал курс и не се налага, респ. не е
задължително, последващо периодично обучение, документи за наличието на
специални знания, правоспособност и за преминало обучение са били представени в
училището, приложени към трудовото досие, преди ищецът да бъде назначен на
длъжността. Въз основа на данните от ремонта на котелната инсталация след
аварията, вещото лице заключава, че аварията се изразява във взрив (спукване)
на водосъдържател от налягането. Проверката е преминала преди началото на
отоплителния сезон, около два месеца преди инцидента, която е установила, че
съоръжението е изправно и може да работи с всичките му елементи и защити.
Уточнява, че аварията се е получила след като водосъдържателят, представляващ
правоъгълен съд с височина 30 см. и приблизителни размери 2/2 м., с вместимост
1 куб. метра, е бил запълнен с въздух, вместо с вода. Неговата функция е да
бъде топлинен буфер, т.е. да поеме нагряването, което после да го отдаде
постепенно като топлина. Котелът е в най-ниската част на сградата, а
водосъдържателят е в долния край на котела, над пламъка, който пламък на
горелката бие челно серпентините, които се нагряват. Този водосъдържател се явява
най-високата част на котела, като впоследствие излизащите тръби от котела
слезат на по-ниската част. Навлезлият в системата въздух е засмукан от
циркулационната помпа, по който начин водосъдържателят се е запълнил с въздух,
в която най-горна част не трябва да има въздух, а трябва да е запълнена с вода.
В резултат на нагряването на въздуха, металът се е загрял много – до червено, а
впоследствие е навлязла вода, която се е разширила рязко и е предизвикала
спукването на самия водосъдържател, водата е направила контакт пряко с нагретия
метал, вследствие на което се е отделило огромно количество пара, рязко се е
повишило налягането, като в същото време охлаждането на метала е предизвикало
допълнителна деформация на самия метал и това е една от причините за спукването.
При постепенно нагряване и достигане до свръхналягане биха се задействали двете
защити – по налягането и по температурата, но в случая те не са задействали,
защото когато е навлязъл въздух, датчиците са останали заобиколени от въздух,
при което не може температурата на нагретия метал на водосъдържателя да се
придаде към тях и съответно горелката е продължила да работи, а клапанът, чиято
функция е да изпусне водата от системата, когато тя е запълнена с вода, не е
имало време да свали налягането като изпусне достатъчно голямо количество
флуид, в резултат на което се е получил т. нар. хидравличен удар, който е
предизвикал спукването. Аварията не е възникнала в резултат на незадействане на
едната или другата защита, а заради обезвъздушаване при работеща помпа, което е
неправилно, защото при отварянето на клапан при работеща система опасността от
засмукване на въздух и изхвърляне на вода е много голямо. Помпата засмуквайки
водата от котела, допуска навлизането на въздух в самия котел от мястото на
обезвъздушаването. Водата която после и неизбежно е навлязла, защото системата
е била запълнена с вода, е била по-студена от нагретия метал. Оставайки въздух
във водосъдържателя, там се е получила въздушна възглавница, като работещите
циркулационни помпи в един момент е засмукала част от въздуха и го е изпратила
по системата и на негово място е навлязло вода. Ако преди това във
водосъдържателя е имало загрята вода, не би се получил взрив, защото ако във
водосъдържателя е имало вода и въздух, те са щели да се нагряват постепенно и
са щели да задействат защитите. Процесът, който е довел до взрива е станал за
около 5-10 минути. В резултат на показанията на уредите не може да се забележи,
че в системата има въздух, но може да се чуе силният шум в системата, създаден
от циркулирането на въздуха.
При взрива на котелната
инсталация, ищецът С.М. е бил в помещението, който е бил облян с гореща вода,
след което е тръгнал по коридорите в училището, където е бил забелязан от свид.
И.И., която е работила като учител по математика и физика, на която той е
съобщил за инцидента. Според свид. И., ищецът е изглеждал зле, бил е зачервен,
оплаквал се е от болки и видимо е страдал, а тя е забелязала мехури по ръцете и
краката му от изгаряния, както и по лицето. Тя и други нейни колеги са оказали
на ищеца първа помощ като са му налагали студени компреси по тялото, след което
с личния си автомобил го е транспортирала до Спешния център град Поморие, като
по пътя е спряла до аптека да купи лекарство, с което се пръска тялото против
изгаряния, а при пристигането си в Спешния център, там е чакала директора на
училището, която е била уведомена за инцидента.
На 04.12.2017г. ищецът е бил приет за
лечение във Военномедицинска Академия – МБАЛ – Варна, Клиника по термична
травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия. Той е бил приет в
състояние на термичен шок, в тежко общо състояние и запазена авто- и
алопсихична ориентация, и където са му били проведени оро-трахеална интубация, централно-венозна и уретрална катетеризация;
хирургически обработка, като оперативната интервенция се е състояла в
хирургическа ексцизия и свободна кожна автопластика на бедра 11%. Проведени са
му и инвазивни диагностични и терапевтични процедури. Ищецът С.М. е изписан от
това болнично заведение на 20.12.2017г. в добро общо състояние и с окончателна
диагноза: КП № 234 Термично изгаряне на предмишници, ръце и двата долни
крайника II-III степен 22%, като препоръки в
издадената Епикриза са посочени: превръзки с Грануфлекс 2 пъти седмично до
приключване на епителизацията; ежедневно третиране на епителизиралите
повърхности с Невен, съдържащ унгвент, както и контролни прегледи на
28.12.2017г. и на 04.01.2018г. Болничният лист и издаден за 17 стационарни дни
и 30 домашно-амбулаторни дни, т.е. до 19.01.2018г. включително за общо 47 дни.
Според заключението на вещото
лице по назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установава, че в
ищецът С.М. е получил термично изгаряне в областта на двете предмишници, длани,
двете бедра и подбедрици II-III степен, в общ обем от телесната
повърхност около 22%, а в Клиниката то Термична травма му е проведено
комплексно медикаментозно и хирургично лечение – отстраняване на
девитализираните участъци, с последваща свободна кожна пластика със спокоен
следоперативен период. Термичната травма в областта на горните и долни крайници
е обусловила трайно затруднение в движенията на същите за период от около 3-4
месеца, през който период е необходимо провеждането на системни превръзки,
контролни прегледи, медикаментозно лечение. Самообслужването на пострадалия в
острия период на термичната травма е силно затруднено от дефицита на движенията
на крайниците и болковия синдром вследствие изгарянията на сравнително обширни
участъци на кожата. Всяко движение е болезнено, съпроводено с усещания за
опъване, нарушена сетивност. Вещото лице, извършило клиничния преглед на ищеца
на 09.01.2021г., отбелязва, че движенията на горните и долните крайници са
възстановени без дефицит, не се установяват данни за късни усложнения на
здравословното състояние на освидетелствания. Установени се дискретни белези в
областта на изгарянията, които не следва да се приемат за обезобразявания.
Вещото лице е установило, че разходите, които ищецът е извършил за проведено му
лечение, са в размер на 546 лева.
Изслушано в съдебно заседание,
вещото лице заявява, че поддържа заключението, като уточнява, че установените
белези са в резултат на проведената кожна пластика, както и че около месец след
изписването му ищецът е бил силно затруднен при всяко движение, при което се
чувства опъване, нарушение в сетивността, съпроводени са с болки, защото се
касае за немалка площ раневи повърхности. Болките започват да отшумяват за
период от около 3-4 месеца след инцидента, след изтичането на който период той
се е възстановил напълно, но през това време е имал нужда от чужда помощ, тъй
като движението на долните и корните крайници е било затруднено, което
рефлектира на възможностите за движение. Уточнява също, че сумата в размер на
546 лева е за закупен от ищеца със собствени средства и по време на лечението
му в болничното заведение на кожен съшивател за превързочни материали и в тази
сума е включена и таксата за престоя му в болницата.
От показанията на разпитаните
по делото свидетели Ченко Чернев и И.И. се установява, че до датата на
инцидента не всички радиатори в училището са работили, което е налагало някои
от стаите в училището да се отопляват с климатици, както и че към момента на
инцидента в училището се е усещала миризма на нафта.
В показанията си свид. Чернев
твърди, че е видял ищеца около два месеца след инцидента, като същият е бил
поотслабнал, накуцвал е, а преди това е бил енергичен и винаги е намирал да
върши нещо.
На 05.12.2017г. Директорът на
Основно училище „Г.С.Р.“ – село О., община Несебър, е издал Заповед № 551-64 на
основание чл.259, ал.1 от ЗПУО, чл.2, ал.2 от Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, с която заповед е
назначил комисия, която в срок до 06.12.2017г. да проучи мястото на
злополуката, изясни обстоятелствата, при които е допусната, събере
доказателства за причините, състави протокол за трудовата злополука.
Назначената от директора на училището комисия е съставила Протокол №
1/06.12.2017г. за разследване на трудова злополука, според съдържанието на
който пострадалият е ищеца С.Г.М., извършващ работа с водогреен котел с ниско
налягане тип УНИ, злополуката е настъпила на 04.12.2017г. в 14:40 часа в
котелното помещение, И. Христова И. – старши учител, му е оказала първа помощ.
Като причини за злополуката е описано, че в отклонение от нормалните действия и
условия, пострадалият е запалил горелката в котела в 14:00 часа, съгласно
вписаното в дневника на КИ, без да уведоми директора за проблем в системата или
друга причина, която налага запалването на котела по това време на деня, като
два от крановете, които е следвало да бъдат отворени, са били в затрворено
положение. В резултат на злополуката пострадалият е получил изгаряне с пара
и/или гореща вода.
На 08.12.2017г. Директорът на
ОУ „Г.С.Р..“ село О., община Несебър, е декларирал инцидента като трудова
злополука, а с Разпореждане № 5104-02-157 от 22.12.2017г., длъжностно лице от
Национален осигурителен институт, Териториално поделение – Бургас, е
постановил, че на основание чл.60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване
декларираната злополука вх. 5105-02-155 от 08.12.2017г. от осигурителя Основно
училище „Г.С.Р..", станала със С.Г.М. с ЕГН ********** на 04.12.2017г., изразяваща
се в това, че при настъпила повреда в отоплителната система на училището,
огнярът М. е бил облян с гореща вода и пара в котелното помещение, при което е
получил термично изгаряне на предмишници, ръце и двата долни крайника II-III степен, 22%, е приел за трудова злополука по чл.55, ал.1
от ЗСО.
По делото липсват данни за това
дали и кога ищецът е продължил да работи в училището поне до изтичане срока на
трудовия договор – 30.04.2018г., но се установява, че на 14.04.2018г., му е
провеждан извънреден инструктаж, а на 02.05.2018г., вече заемащ длъжност „общ
работник“, му е провеждан друг такъв инструктаж за безопасност и здраве при
работа.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.200, ал.1 от Кодекса на
труда за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал.3.
Според тази законова
разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя
при увреждане на здравето на работника или служителя, имаща по същество
обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на
трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител, 2)
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от
работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесно
увреждане, 3) неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице, и 4)
причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.
Не се спори между страните, че
между С.Г.М. и Основно училище „Г.С.Р..“ село О., община Несебър, е
съществувало трудово правоотношение, като от трудовия договор се установява, че
ищецът е претърпял трудова злополука на 04.12.2017г., т.е. времето, през което
трудовият договор е действал и валидно е обвързвал страните по него.
Не се спори между страните и че
посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е
настъпила, са отразени и в посоченото по-горе разпореждане на ТП на НОИ –
Бургас по чл.60, ал.1 от КСО. Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО
има двойнствено значение – от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга
страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в
частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на
работодателя и от който зависи съществуването на правото на обезщетение
(Решение № 410 от 29.06.2010г. по гр.д.№ 599/2009г. на ВКС).
Установява се и наличието на причинени
вследствие на трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от ищеца С.Г.М..
Същият безспорно е преживял значителни болки, вследствие на обливането с гореща вода и пара в котелното
помещение, както и вследствие на извършените след това медицински манипулации,
в това число и оперативна интервенция. Неимуществени вреди е претърпял ищецът и
от затрудняването на придвижването в професионален, общочовешки и битов аспект.
Термичното изгаряне на предмишници, ръце и двата долни крайника II-III степен, 22%, е довело до трайно затрудняване движенията
на крайниците за период от около 3-4 месеца. На ищеца е причинена и психическа
и емоционална травма.
Неминуемо следва и
причино-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищеца и
настъпилата трудова злополука, довела до трайно затрудняване движенията на долните
и горните крайници, разстройство на здравето и причиняване на страдание.
Относно размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на
доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Тя се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при
които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Във
всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания, по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент (Решение № 33 от 04.04.2012г. по търг. дело №
172/2011г. на ВКС, II т.о.; Решение № 198 от
03.10.2014г. по гр.д.№ 2307/2014г. на ВКС, II г.о.; Решение № 95 от 23.04.2014г. по гр.д.№
5805/2013г. на ВКС, III г.о.; Решение № 389 от
04.08.2014г. по гр.д.№ 40/2013г. на ВКС, IV г.о. и други).
Принципът на справедливостта
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевирани към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
От приетата по делото и неоспорена
съдебномедицинска експертиза се установи, че травмата в областта на долните и
горните крайници е отнела в значителна степен техните основни функции,
включително и опорната и двигателната, за период от около четири месеца. След
злополуката ищецът е приет в спешен център за оказване на неотложна помощ, след
което е постъпил в лечебно заведение, където му е провеждано медикаментозно
лечение. Осъществено е и оперативно лечение за възстановяване функците на
крайниците, като престоят му в болничното заведение е продължил 17 дни.
Следователно възстановяването на ищеца е протекло през един сравнително
продължителен период от време след трудовата злополука (в рамките на четири
месеца), през който той не е могъл да се обслужва и да се придвижва сам, за
което му е била необходима чужда помощ. Отчете се и процента на изгаряния по
тялото – 22%.
Съдът взе предвид и обстоятелството,
че за периода от 04.12.2017г. до 19.01.2018г. ищецът е бил временно
нетрудоспособен след трудовата злополука от 04.12.2017г.
За определяне на размера на
претърпените вреди, съдът отчита и, че към момента на трудовата злополука
ищецът е бил все още в трудоспособна възраст (64 години), че е бил принуден да
търпи болки и страдания в един некратък период от време, както и че травмата
безспорно е оказала влияние в емоционален и психически аспект.
От друга страна, съдът
съобрази, че четири месеца след злополуката е налице пълно оздравяване на
получените от нея травми.
Субективната преценка за
справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от
деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност,
защото справедливостта е елемент от правната реалност (Решение № 204 от
07.11.2016г. по търг. дело № 3568/2015г. на ВКС I т.о.). Макар и обезщетението по справедливост
да се определя за всеки конкретен случай съобразно фактите и обстоятелствата по
делото, настоящият съдебен състав съобрази и съдебна практика относно размера
на обезщетенията в подобни случаи (Решение № 200/13.11.2012г. по търг. дело №
249/2012г. на ВКС, II т.о.; Решение № 148/19.10.2012г.
по търг. дело № 39/2012г. на ВКС, II т.о.;
Решение № 155/30.09.2013г. по търг. дело № 212/2012г. на ВКС, II т.о.; Решение № 32/19.02.2016г. по гр.д.№
3335/2015г. на ВКС, III г.о.). Като настоящият съдебен
състав е длъжен да отбележи отново, че посочените съдебни актове са само сравнителен
ориентир, а не коректив, какъвто са фактите и обстоятелствата по конкретния
казус и вътрешното убеждение на съда.
При всичко изложено и съобразно
обществено-икономическите условия от момента на настъпване на злополуката – 04.12.2017г.,
а от друга страна и на обстоятелството, че временната нетрудоспособност е
продължила 47 дни, а до пълното възстановяване на ищеца са изминали четири
месеца, както и че през месец април 2018г. той вече е работил в същото училище,
съдът намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
следва да бъде в размер на 12 000 лева. Определянето на по-малък размер от
посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил
съответстващ на изискванията на справедливостта.
По
въведеното от ответника възражение с основание чл.201, ал.2 от КТ:
Съгласно чл.201, ал.2 от КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко
съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба
небрежност, може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание
и внимание и пренебрегва основни правила на безопасност. Преценката за положена грижа е в зависимост
от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението
на работника, съпоставено с доказателствата как е следвало да се процедира и в
резултат на кои негови действия е настъпила вредата (Решение № 60 от
05.03.2014г. по гр.д.№ 5074/2013г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 218 от 15.03.2021г. по гр.д.№ 1092/2020г. на ВКС, IV г.о.)
Небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел –
поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството
на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава
по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. Степента се определя от обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Затова
грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но
критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на
увредения. В този смисъл, колкото повече едно лице е допринесло за настъпване
на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.
Същевременно законът изисква когато дадена дейност съставлява източник на
повишена опасност за живота и здравето на упражняващия я работник и генерира
висок професионален риск от увреда, лицето да притежава съответните знания и
умения за правомерното й осъществяване, т.е. да притежава определена
правоспособност. Когато такова лице пренебрегне основни технологични правила за
работа и безопасност при извършване на съответната специфична дейност, в
резултат на което бъде увредено, с основание следва да се постави въпросът за
допусната от него груба небрежност.
При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работа без необходимото старание и
внимание и в нарушение на технологичните правила за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила за безопасност (Решение № 125 от 04.05.2016г. по
гр.д.№ 4417/2015г. на ВКС, IV г.о.). Неспазването на правилата
за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида
на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове
дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на
правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина,
тъй като и съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени –
степен на съпричиняване (Решение № 135 от 08.05.2014г. по гр.д.№ 4075/2013г. на
ВКС, IV г.о.).
Чл.33 от ЗЗБУТ посочва общата
норма, че всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. Раздел Втори от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация
и технически надзор на съоръженията под налягане, поставя изисквания за стрикно
извършване на превантивни дейности както и такива по време на работа с котли
именно с оглед предотвратяване възникване опасност от аварии. Следователно при
изпълнение на изискванията и инструкциите на работодателя, работникът следва
сам разумно да изпълнява същите, грижейки се за собственото си здраве.
Допускането от страна на ищеца водосъдържателят на котела, когато го е запалил,
да е запълнен с въздух вместо с вода, е довело до загряването на метала до
твръде висока температура, като последвалото обезвъздушаване по време на
работа, при което е навлязла студена вода, която рязко се е разширила поради
контакта си с нагретия метал, е довело както до отделяне на огромно количество
пара, така и до деформация на метала, което е предизвикало взрива на котелната
инсталация. Тези негови действия или бездействия, представляват липса на
старание и пренебрегване на основни
правила за безопасност. Действието на ищеца представлява по съществото си
действие, което не би положил и най-небрежния човек, зает със съответната
дейност при подобни условия.
Възраженията на ищеца, че
аварията е възникнала в резултат на неизправна инсталация не намира своята
опора, тъй като от една страна от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че през лятото на 2017г., т.е. преди началото на
зимния сезон, съответно преди аварията, е извършен ремоннт, а на 27.10.2017г. е
извършена проверка от лицензирана фирма за технически надзор на съоръжения с
повишена опасност и съгласно ревизионен акт съоръженията са били годни за
експлоатация. Същевременно до аварията ищецът не е съобщавал за наличие на
технически проблем в инсталацията. Извършеният ремонт след аварията е имал за предмет единствено или
основно водосъдържателя, съответно не са подменяни термосонди (датчици), защото
не е установено те да са дефектни, не са подменяни и аварийни защити за
налягане. От друга страна нефункционирането на част от радиаторите, до
които се разнася нагрятата от котела вода за да се отопляват отделните стаи и
помещения в училището, само по себе си не е основание дори и да се предполага
неизправност в котелната инсталация, поради което съдът приема, че този неоснователен
довод се въвежда от него именно за да оправдае проявената от него груба
небрежност и пренебрегвайки елементарни изисквания за безопасност при работа с
котелната инсталация
Когато при трудовата злополука
има съпричиняване при допусната груба небрежност (липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила за работа и безопасност), отговорността на
работодателя трябва да се намали в съответната степен. Тази степен се определя
от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за
намаляване на обезщетението. Следователно грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация
на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретния
принос на увредения (Решение № 252 от 30.09.2016г. по гр.д.№ 1364/2016г. на
ВКС, IV г.о.).
В случая при определяне на
степента на проявата на груба небрежност от ищеца, съдът съобрази, че
работникът с пренебрегване на основни правила на безопасност, пускайки котела
без да провери състоянието на отоплителната тръбна мрежа, без запълването му с
вода да става бавно при отворени радиаторни вентили и спряна циркулационна
помпа, като не следи за наличието на достатъчно вода в тръбната мрежа на
инсталацията, като при необходимост от зареждане това също да се извършва при
спряна циркулационна помпа, не е предприел спиране на котела при проява на
необичаен шум, но вместо това е подал вода при изгубване на нивото на парния
котел, сам се е поставил в опасност.
Същевременно работодателят също
не е изпълнил в пълнота задължението си да осигури ефективен контрол за
извършване на работа без рписк за здравето и по безопасен начин. Превенцията на
риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни
по трудово правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното
обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение и в тежест
на работодателя и включва система от
мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за
безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители,
след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е трябвало
работодателят да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в
зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата
и свързания с нея производствен риск (Решение № 159 от 15.01.2018г. по гр.д.№
251/2017г. на ВКС, III г.о.). В случая се установява,
че работодателят е изпълнил задълженията си съгласно изискванията на чл.166,
ал.2 и ал.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, които задължения са следните: при използване на работно оборудване,
при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите,
работодателят следва да осигури прилагането на писмени инструкции, които трябва
да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата
информация (условията за използване на работното оборудване, предвидимите
ненормални ситуации, изискванията за безопасност и здраве при работа,
извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване). Работодателят
обаче дължи и осигуряване на ефективен контрол по смисъла на чл.16, ал.1, т.6
от ЗЗБУТ за извършване ва възложената работа без риск за здравето и по
безопасен начин. С оглед превенцията от риска, работодателят е разчитал главно
на инструктаж, проведен от негов служител, както и на самоконтрола, уменията и
опита на оператора при работа с котелната инсталация, т.е. с организационни
мерки и в тежест основно на лицето, изложено на риска. При констатации за
обичайна практика на занижени изисквания, непровеждане или формално провеждане
на инструктажите, липсата на трудов опит, множеството варианти за изключване на
машината, не може да бъде направен извод, че пострадалият работник е бил наясно
с технологичния процес, функционирането на техниката, реалната опасност и
рисковете за здравето му. Именно в процеса на инструктиране работникът се
информира не само за работния процес и правилата за безопасност, но и за
възможните рискове. Грубата небрежност е проява на самонадеяност, при която е
налице предположение или знание за евентуалния неблагоприятен резултат от свое
поведение на нарушаване на правилата за безопасност и на технологичните
правила, но въпреси това съзнание се приема, че то може да бъде избегнато.
В случая става въпрос именно за
такава груба небрежност, проявена от работника, а не за обикновена несъзнавана
небрежност и липса на съобразителност относно опасността, произтичаща от работа
на котелната инсталация след като е допуснато тя да работи без вода, както и да
бъде обезвъздушавана по време на работа. Поведението на пострадалия работник не
е обусловено от липсата на опит, неправилна преценка на начина, по който следва
да се действа за да бъде обезвъздушена котелната инсталация, нуждата от която
не е възникнала внезапно по време на процеса, поради което е работникът не е
бил в невъзможност да осъзнае, че при предприемане от негова страна на това
действие, инсталацията е следвало да бъде спряна, включително и като бъде
изключено ел. захранването.
Ето защо съдът приема, че
приносът на пострадалия е 3/4 или 75% съпричиняване на вредоносния резултат.
При така определения процент на съпричиняване и приспадането му от първоначално
определения размер, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на ищеца,
което следва да се присъди, е в размер на 3 000 лева.
Относно размера на имуществените вреди.
По отношение на претенцията за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да се отбележи, че ищецът
не ангажира доказателства, чрез представяне на писмени документи за извършени
разходи, свързани с лечението му. Такива разходи се установяван единствено от
заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, за сумата в
размер на 546 лева. Искът следва да бъде уважен за част от тази сума,
съответстваща на приетия от работодателя принос за злополуката, а именно в размер на 138,50 лева, като за разликата
над уважения до пълния претендиран размер на обезщетението за имуществени вреди
в размер на 5 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан. Признатата сума следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва, както и с мораторната лихва в размер на 35,19 лева до предявяването на
иска.
По разноските.
С оглед правилата на процеса в
полза на ищеца следва да се присъдят направени от него разноски на основание
чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковете, а именно сумата в
размер на 192,48 лева за платено адвокатско възнаграждение, която сума
ответникът следва да бъде осъден да му заплати, като за разликата над уважения
до пълния претендиран размер на разноските от 2 200 лева, претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На ответника също следва да се
присъдат направените от него разноски, които той е направил по делото за
депозит за вещо лице в размер на 400 лева и за платен адвокатски хонорар в
размер на 1 580 лева, съответстваща на отхвърлентата част от исковете на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, а именно сумата в размер на 1 806,77 лева,
която ищецът следва да бъде осъден да му заплати, като за разликата над
уважения до пълния размер на претендираните разноски от 2 080 лева,
съгласно списъка на разноските, претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Направените от съда разноски в
размер на 450 лева за платени депозити за вещи лица следва да бъдат
разпределени между страните, като ищецът следва да заплати в полза на съда
сумата в размер на 337,50 лева, а ответникът – 112,50 лева.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на съда и държавните такси, дължими върху уважените искове,
а именно сумата в общ размер на 220 лева.
Така мотивиран, Несебърският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Основно училище “Г.С.Р.” –
село О., община Несебър, Булстат *******, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, сумата в размер на 3 000
лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на трудова злополука
от 04.12.2017г., призната за такава с Разпореждане № 5104-02-157 от
22.12.2017г. на НОИ ТР – Бургас, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 04.12.2017г., до окончателното
изплащане на главницата, като за разликата над уважения до пълния претендиран
размер от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Основно училище “Г.С.Р.”
– село О., община Несебър, Булстат *******, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, сумата в размер на 138,50
лв. (сто тридесет и осем лева и 50 ст.), представляваща обезщетение за
имуществени вреди като част от сумата в размер на 546 лева, с която са закупени
кожен съшивател и превързочни материали Грануфлекс и са заплатени таксите за
болничен престой, ведно със законната
лихва, считано от 17.06.2020г. до окончателното изплащане на главницата, и
сумата в размер на 35,19 лв.
(тридесет и пет лева и 19 ст.), представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 12.12.2017г. до 16.07.2020., като ОТХВЪРЛЯ исковете на ищеца за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди над уважения размер от 138,50
лева до пълния претениран такъв от 5 000 лв. (пет хиляди лева), както и за
мораторна лихва над уважения размер от 35,19 лева до пълния претендиран такъв
от 1 274,15 лв. (хиляда двеста седемдесет и четири лева и 15 ст.), като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Основно училище “Г.С.Р.”
– село О., община Несебър, Булстат *******, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, сумата в размер на 192,48
лв. (сто деветдесет и два лева и 48 ст.), представляваща част от
направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете, като за
разликата над уважения до пълния претендиран размер на разноските за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. (две хиляди и двеста
лева), ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Г.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Основно училище “Г.С.Р.” – село О., община
Несебър, Булстат *******, сумата в размер на 1 806,77 лв. (хиляда осемстотин и шест лева и 77 ст.),
представляваща част от направените по делото разноски съобразно отхвърлената
част от исковете, като за разликата над уважения размер до пълния претендиран
такъв от 2 080 лв. (две хиляди и осемдесет лева), съгласно списъка
разноските, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Г.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на
Несебърския районен съд, сумата в размер на 337,50 лв. (триста тридесет и седем лева и 50 ст.), представляваща
част от направените от съда разноски по делото за възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА Основно училище “Г.С.Р.”
– село О., община Несебър, Булстат *******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната
власт по сметка на Несебърския районен съд, сумата в размер на 112,50 лв. (сто и дванадесет лева и 50
ст.), представляваща част от направените от съда разноски по делото за
възнаграждения на вещи лица, и сумата в размер на 220 лв. (двеста и двадесет лева), представляваща дължими държавни
такси върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: