Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27.04.2021
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На деветнадесети
април 2021 година
В публично съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна
Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Милен Стойчев
Бисера Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 38
по описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 160 от 07.12.2020 година, постановено по гр. д. №
1069/2019 година по описа на Районен съд - Попово, съдът е осъдил ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с ЕИК *********, със седалище ***, да заплати на Г.Г.К. с ЕГН ********** с адрес: *** с адрес
за кореспонденция: гр. Попово, ул. „Симеон Велики“ 27 сумата от 1629.00 лв.
/хиляда шестстотин двадесет и девет лева/, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на Преносим компютър "Compaq", модел CQ61-476 SQ
и Компютър "NEO", модел 4316 X
PERIENCE за периода от 05.12.2014 г. – 05.12.2019 г., като за разликата до
пълния претендиран размер от 4200.00 лв. е отхвърлил иска като
неоснователен. Присъдени са разноски в
производството.
По
делото са постъпили две въззивни жалби:
1. Постъпила е въззивна жалба от Г.Г.К. чрез
адвокат Д.М.Д.,***, Търговски дом, ет. 2, ст. 201, адрес за кореспонденция гр.
Попово, жк. Русаля № 66 адвокатска кантора Д.Д. тел.: 0885 648 652 тел.: 0884
270 380, срещу постановеното от съда решение в отхвърлителната му част, в която
се излага следното:
Неправилно съдът е приел, че обезщетението
за вреди, настъпили вследствие на лишаване от ползване на дадена вещ, не може
да надвишава нейната стойност, тъй като противното би довело до неоснователно
обогатяване на собственика й. Правото на ползване, освен че може да надвишава
паричната стойността на правото на собственост, то и трябва да го надвишава, за
изгодните сделки. Твърди се, че правото на собственост върху вещите
действително е прехвърлено срещу 1629 лв., но правото на ползване за следващите
5 години е оценено на 4200 лв. От неправомерното бездействие на прокуратурата е
лишена от правото на ползване за период от 5 години, а не от правото на
собственост. С оглед на горното съдът е следвало да осъди прокуратурата да
заплати обезщетение за реално претърпените вреди в размер на 4200 лв. съобразно
чл. 51 ЗЗД — „за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането“. Вместо да приложи нормата, съдът е редуцирал размера на
обезщетението.
Въззивницата моли обжалваното решение да
бъде отменено в отхвърлителната част и вместо него да искът да бъде уважен до
пълния размер от 4200 лв., както и в частта с разноските до пълния размер от
842 лв.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор
от ответника Прокуратурата на Република България чрез ИИК- процесуален
представител с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 тел. 02/8005633, в който се
излага следното:
Решение № 465 от 20.12.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 1794/2010 г., IV г.о., ГК, на което се позовава ищецът относно
определяне на размера на причинените вреди, представлява остаряла съдебна
практика, доколкото с измененията и допълненията на ЗОДОВ, ДВ, бр. 98 от 11.12.2012
г. в чл. 26 е въведена специална хипотеза на отговорност на държавата за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Следва да се има
предвид, че в исковата молба липсват твърдения за претърпени конкретни вреди
под формата на пропусната полза или претърпяна загуба. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т.д. № 3/2012 г., ОСГТК „пропуснатата
полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора.“
По делото няма данни за това, че ищцата през процесния период е щяла да отдава
процесиите вещи под наем или че е ползвала подобни вещи. В исковата молба се
съдържа единствено твърдение, че ищцата е била лишена от правото на ползване на
процесните вещи през процесния период, което не може да има за последица
пропускането на полза, както беше изяснено по-горе. Следователно, в случая не
се доказва наличието на конкретна причинена вреда за ищцата, която да е в пряко
причинно-следствена връзка с твърдените като незаконосъобразни
действия/бездействия на прокурор.
2. Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез ИИК-
процесуален представител адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 тел. 02/8005633,
срещу решението в неговата осъдителна част. Излагат се следните основни
съображения:
За да постанови обжалваното решение, съдът
е приел, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 49 от ЗЗД. Според ответника, лицето, което твърди, че е
претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок по чл. 6, nap. 1 от ЕКЗГТЧОС, но не е обвиняем, пострадал
или ощетен от престъплението, а лицето, от което по наказателното дело е иззет
предмет като веществено доказателствено средство, е надлежен ищец по иска по
чл. 26 от ЗОДОВ (Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр.д. №
3053/2014г., III г.о.).
Действията на ПРБ във връзка с отказите да
бъдат върнати процесните вещи са потвърдени по съдебен ред и не е налице
виновно противоправно поведение. С Постановления за отказ за връщане на
веществени доказателства от 14.11.2014 г. и от 04.03.2015 г. на прокурор от
Поповска районна прокуратура е отказано връщането на веществените доказателства
по ДП № 3/2014 г. на ДАНС-Н-21 -Търговище, вх. № 662/2014 г. на РП-Попово.
Излагат се съображения, че съгласно чл.
111, ал. 1 от НПК веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното
производство. Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на
прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да
завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение
/чл. 111, ал. 2 от НПК/. И в двете постановления прокурорът е мотивирал отказ
да бъдат върнати вещите, с това, че разследването по делото не е приключило,
поради което връщането на веществени доказателства преди завършване на
производството ще затрудни разкриването на обективната истина. Според ответника,
в настоящото исково производство се претендират вреди от лишаване от правото на
ползване на процесните вещи, считано от 05.12.2014 г. Следва да се има предвид,
че само няколко дни след това, с Определение от 09.12.2014 г., по чнд №
284/2014 г., PC-Попово потвърждава постановлението от 14.11.2014 г. на прокурор
от РП Попово, с което е отказано връщането на веществените доказателства по ДП№
3/2014 г. по описа на ДАНС-Н-21 гр. Търговище, вх. № 662/2014 г. на РП Попово
като законосъобразно и правилно. Съдът приема, че евентуалното връщане на
иззетите веществени доказателства би попречило за разкриване на обективната
истина, както и че вещите са необходими с оглед извършването на бъдещи
процесуални действия. Второто Постановление от 04.03.2015 г. на Районна
прокуратура- Попово, с което е отказано връщането на веществени доказателства
по ДП № 3/2014 г, по описа на ДАНС-Търговище също е потвърдено с Определение от
14.04.2015 г. на PC-Попово като законосъобразно и правилно. Едва от 02.12.2019
г., когато е влязло в сила решението на Окръжен съд Търговище по в. гр.д. №
262/2019 (гр.д. № 1120/2018 г. по описа на Поповския районен съд) ПРБ има
задължение да върне процесните вещи. Ищецът в настоящото производство няма
основание да търси вреди преди 02.12.2019 г. - датата на влизане в сила на
Решението на Окръжен съд-Търговище по в. гр.д. № 262/2019.
Отделно се излагат съображения, че не е
налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразни
действия/бездействия на прокурор и твърдяните вреди. В тежест на ищеца е да
докаже непосредствена връзка между противоправни действия/бездействия на
прокурор по образувана преписка и причинените имуществени вреди, но такива
доказателства няма.
Моли се за отмяна на решението в
осъдителната му част и за отхвърляне на претенциите на ищцата.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор
от ищцата чрез нейния процесуален представител. Излагат се следните съображения:
По отношение на недопустимостта, според Прокуратурата съдът се е произнесъл по
непредявен иск - смесвайки установяването на съставомерните факти, елементи на
фактическия състав на деликта - а именно противоправността, с диспозитива на
съдебното решение. Според ищцата, съдът е действал в рамките на своята
компетентност съобразно сезирането му с исковата молба. По отношение на правилността,
според Прокуратурата не е изпълнен фактическия състав на гаранционната
отговорност за непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД. В тази връзка ищцата
твърди, че всеки един от елементите на фактическия състав е доказан пред
първоинстанционния съд като в съдебно заседание са изложени в писмена форма
подробно развитие правните и фактическите аргументи обуславящи отговорността на
Прокуратурата. Съдът е възприел
изпълнението на фактическия състав, съобразявайки и задължителната съдебна
практика, която е подробно изложена в съдебното решение. Моли се за оставяне
без уважение на тази въззивна жалба.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание ищцата чрез своя
процесуален представител Димитър Ковачев – неин син, изразява становище и за
основателност на подадената от ищцата жалба и за неоснователност на подадената
от Прокуратурата въззивна жалба.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище.
Съдът, след като констатира, че всяка една
от въззивните жалби е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
По
фактите:
По силата на договор за кредит за покупка
на стоки № CREX -01578413/01.09.2007 г. и договор за лизинг от 22.03.2010 г. с
гаранционна карта, ищцата е легитимирана като носител на правото на собственост
върху компютър „NEO“, модел „4316 X PERIENCE”, на стойност 529 лв. и
лаптоп "Compaq" CQ61-476 SSQ,
на стойност 1 100 лв., като с протокол за претърсване и изземване от 10.12.2013
г. от дома й в гр.Попово същите са иззети за нуждите на ДП № 1/2013 г. на
ДАНС-Н-21-Търговище, образувано на 03.12.2013 г. за престъпление по чл.319а,
ал.1 от НК. С постановление на Окръжна прокуратура гр.Търговище е образувано и са
отделени материали в друго досъдебно производство-ДП №3/2014 г. на
ДАНС-Н-21-Търговище срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.172а,
ал.1, във вр. с чл.26 от НК, към което са приобщени всички веществени
доказателства, иззети по ДП № 1/2013г. на ДАНС-Н-21-Търговище. Настъпила е и
законодателна промяна, в резултат на която на 29.06.2015 г. разследването е
прехвърлено от ДАНС на РУП-Попово, образувана е и прокурорска преписка
вх.№662/2014 г. на РП-Попово, обуславяща материалноправната и процесуалноправната
легитимация на ответника. С писмена молба от 10.11.2014 г. съпругът и синът на
ищцата са поискали връщането на иззетите
от дома им вещи, като с Постановление от 14.11.2014 г. и без конкретни мотиви
Районна прокуратура-Попово е отказала връщането им.
При така установените в настоящото
производство факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД
легитимиран ответник по иска е този, който е възложил на друго лице някаква
работа, и отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението
на тази работа. От приложените писмени доказателства се установява, че към
момента на изземване на процесните вещи,
ищцата е била техен собственик и към онзи момент не са заявени собственически
претенции от друго лице по отношение на същите. Поради това, за ищцата са възникнали вреди от обстоятелството, че
задържането на двата компютър в процесния период от разследващите органи е
нарушило възможността й да ги ползва.
Действията, респ. бездействията на
разследващите органи и на прокуратурата по осъществяване на ръководство и
надзор върху разследването (чл. 196 НПК), извършени в хода на висящото
наказателно производство след изследване на процесните компютри за евентуална
съпричастност към извършено престъпление, и при липса на необходимост от последващото им
задържане като веществено доказателство, са противоправни. Разследващите органи
са длъжни да вземат мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и
успешно извършване на разследването – чл. 203, ал. 1 НПК. Те заедно с прокурора
осигуряват провеждането на досъдебното производство в предвидените в
процесуалния закон срокове – чл. 22, ал. 2 НПК. Съгласно чл.234, ал. 1 НПК този
срок е двумесечен, считано от образуване на разследването. В случаите, когато
са иззети предмети като веществени доказателства органите на досъдебното
производство вземат мерки те да не се повредят или изменят – чл. 110, ал. 2 НПК, а когато поради техните размери или други обективни причини не могат да се
приложат по делото следва по възможност да бъдат запечатани и оставени за
съхранение в предвидените от съответния орган места. При отпадане на необходимостта от оглед и техническо изследване на
предмета, иззет като веществено доказателство в производството и когато това
няма да попречи за разкриване на обективната истина – от една страна и от друга
– когато не се касае за предмет на административно нарушение, прокурорът не
разполага с аргументирани съображения за неговото задържане и следва да
постанови връщането му на правоимащия, на основание чл. 111, ал. 2 НПК.
Такъв е разглеждания случай. След като вещта е била или е следвало да бъде обект
на техническо обследване за евентуалното й ползване като средство за извършване
на престъпление, по отношение на нея е отпаднала необходимостта от задържането
й, тъй като техническото обследване е изпълнило своето предназначение с
обезпечаване на валидни процесуални действия по събиране на доказателства в
хода на разследването. Предвид продължителността на разследването, разследващите
органи е следвало да изложат мотивирани съображения за необходимостта от
задържане на вещите или пък за нейното отпадане и връщането им на основание чл.
111, ал. 2 НПК. Тъй като това не е осъществено, ищцата се е принудила да води
дело за собственост и за връщане на вещите в нейния патримониум.
Описаните действия и бездействия на
разследващите органи, извършени при очертаната фактология и установените
правила за разследване в хода на досъдебното производство, вкл. и посредством
събиране на доказателства, чрез приобщаване и обследване на предмети с
характеристиките по чл. 109 НПК, несъмнено реализират отклонение от вменените
им по закон правомощия да не задържат необосновано тези предмети, когато са
налице предпоставките на чл. 111, ал. 2 НПК и са противоправни. Такова е
задържането на процесните вещи.
Датата на изискуемост на вземането за вреди
от деликт, поради необосновано задържани (невърнати) веществени доказателства,
които са иззети за да документират осъщественото престъпление е датата на
действителното проявление на увреждането, респ. при прекратено наказателно
производство - датата на влизане в сила на крайния прекратителен акт.
Налице е вреда за ищцата, защото тя не е
могла да ползва процесните вещи. Вредата е в причинна връзка с поведението на
органите на досъдебното производство (ДАНС и ПРБ), които са допуснали
необосновано дълго задържане на вещите като веществено доказателство (повече от
7 години), през което време ищцата не е могла да ги ползва.
Съгласно чл. 56, ал. 1 ЗС правото на
ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и
правото да се получават добиви от нея, без тя да се променя съществено.
Трайната съдебна практика сочи, че лишаването на собственика от признатата му
от закона възможност да ползва собствената си вещ всякога има характера на
пропусната полза и се измерва със средната пазарна цена на наема, тъй като
правото на собственика да ползва вещта включва и правото да придобива
гражданските плодове от нея – в тази насока са решение № 430/12.07.2013 г. по
гр. д. № 643/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 691 от 14.11.2008 г. на ВКС по
т. д. № 351/2008 г. на ІІ т. о. Принципно размерът на причинените вреди се
определя от средния пазарен наем за идентични вещи. Видно от заключението на вещото лице, което
съдът като обективно и компетентно изготвено, изцяло кредитира, се установява,
че за исковия период (05.12.2014 г. – 05.12.2019 г.) средният пазарен наем за
двата компютъра е 4200 лв. Според настоящият състав обаче, обезщетението на вредите, настъпили вследствие
на лишаване от ползване на дадена вещ, не може да надвишава нейната стойност,
тъй като противното би довело до неоснователно обогатяване на собственика й.
Ищцата е закупила процесните вещи за свои нужди, а не с цел да ги отдава под
наем. В момента, в който обезщетението за вреди се равнява на стойността на
вещта, следва да се приеме, че получавайки обезщетение в такъв размер, ищцата
би могла да си закупи същата вещ или поне вещ със сходни параметри. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан до
размера от 1629 лв., представляващ сбора
от стойността на двата компютъра към момента на тяхното закупуване, като за
разликата до пълния претендиран размер от 4200 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Като е стигнал до същия правен извод
Поповският районен съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да се потвърди.
По разноските: доколкото и двете въззивни
жалби са неоснователни, то разноските за въззивната инстанция следва да се
поемат от страната, която ги е направила.
Водим
от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160 от 07.12.2020 година, постановено по гр. д. №
1069/2019 година по описа на Районен съд – Попово, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.