Решение по дело №3281/2018 на Районен съд - Велико Търново

   Р Е Ш Е Н И Е

     №......

                    гр.*, 21.06.2019г.

 

    В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА

                                                    

при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3281 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 от ГПК в условията на първоначално субективно съединяване против трите ответници иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът "*" АД със седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК С., излага твърдения в ИМ, че ответниците са собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр.*, ул."*", №*, вх.Е, ап.*, от който Е.Ф. притежава 3/4 ид.части, С.Ф. 1/8 ид.част и Н.Ф. 1/8 ид.част, и като такива са потребители на топлинна енергия, доставяна им от ищеца за този недвижим имот. Твърди, че ответниците не са заплатили на установените падежи, съобразно правата си върху имота, цената на доставената им топлинна енергия, съгласно приложеното извлечение от сметка, като дължимата главница е общо в размер на 311,16лв. и съставлява сума за доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за процесните месеци ноември 2016 г., декември 2016 г., януари 2017 г., февруари 2017 г., март 2017 г., ноември 2017 г., декември 2017 г., януари 2018 г., февруари 2018 г. и март 2018 г. Твърди, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№2651/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответниците - длъжници е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми - за главница от 311,16лв. и сумата от 30,33лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.01.2017г. до 22.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.08.2018г. до изплащане на вземането, против която длъжниците са възразили в срок, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание против ответниците за исковите суми, съобразно правата им, както следва: против Е.Ф. за главница от 233,36лв. и 22,75лв. лихва за забава, против С.Ф. -за главница от 38,90лв. и 3,79лв. лихва за забава и против Н.Ф. -за 38,90лв. главница и 3,79лв. лихва за забава, както и за установяване вземането му против трите ответници за законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане. Претендира направените по исковото и заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК Х., поддържа предявените искове по съображения, подробно развити в писмена защита.

Ответниците Е.М.Ф., С.Г.Ф. и Н.Г.Ф. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв. Д.С. от ВрАК, депозират писмен отговор, с който заемат становище за процесуална недопустимост на предявените искове, което е неоснователно, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им, а въпросът ответниците по делото имат ли качеството "клиенти на топлинна енергия" за процесния период по главния иск е по съществото на спора, а не по неговата допустимост. Релевират възражение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№2651/2018г. на ВТРС е нищожна, а от там предявените искове - недопустими, оставено без разглеждане с определението по чл.140 от ГПК, доколкото исковият съд в производството по реда на чл.422 ГПК не може да преценява налице ли са били основания за издаване на заповед по чл.410 от ГПК. По същество оспорват предявените искове по основание и по размер и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Навеждат, че нормите от националното право /чл.153 ал.1 вр. чл.150 ал.2 от ЗЕ/, независимо кога са създадени в противоречие с Право на ЕС са суспендирани. Релевират възражение, че самите ОУ на "*" АД са с неравноправни клаузи. Навеждат, че при липса на писмен договор по отношение на доставената енергия до потребителя е приложима клаузата за непоръчани доставки, т.е. за сметка на доставилия. Релевират възражение, че исковите суми са недължими и монополни, т.е. завишени и не отговарят на реалната им потребност. Навеждат, че липсва представен от ищеца писмен договор с тях, от който да е видно от къде произтича облигационното правоотношение. Твърдят, че липсват доказателства за продажба на топлинна енергия. Оспорват цената на КВтч. ТЕ, дължимостта на услугата дялово разпределение, както и дължимостта на "услугата" сградна инсталация. Навеждат, че ако е начислена енергия за "сградна инсталация" е нищожна и недължима. Релевират възражение, че ищеца неправилно е определил правомощията на ОСЕС. Навеждат, че не е спазена Методиката по Наредба 16 334/07г. на Министерство на енергетиката. Релевират възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувача. Навеждат, че измервателният уред не е поставен на границата на ЕС, както е по закон, а е поставен на различно място. Релевират възражение, че ищецът не е представил фактури /първичен счетоводен документ/, от които да е видно структурата на дълга по пера. Навеждат, че изчисляването на лихви по неликвидни суми е в разрез с чл.86 от ЗЗД, в който смисъл чл.32 и сл. от ОУ на ищеца са в противоречие на закона. Претендират присъждане на съдебни разноски.

В СЗ първата ответница Е.М.Ф. лично и чрез пълномощника си по чл.32 т.2 пр.2 от ГПК Д. Ф., както и в качеството си на пълномощник на втората и третата ответници С.Ф. и Н.Ф., поддържа депозирания писмен отговор и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по съображения, доразвити в писмена защита.   

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото не е спорен факта, че трите ответници са съсобственици на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр.*, ул."*", №*, вх.Е, ап.*, при права: 3/4 /или 6/8/ ид.части за Е.Ф., 1/8 ид.част за С.Ф. и 1/8 ид.част за Н.Ф.. Процесният топлоснабден имот е придобит по силата на НА от 09.08.1979г. №148, том 2, н.д.№769/1979г. по описа на Великотърновски районен съдия от Е.Ф. по време на брака й с Г. Д. Ф.. Видно от удостоверение за наследници изх.№5300-1259-2/26.02.2015г., изд. от Община *, Г. Д. Ф.  е починал на 22.11.2009г. и е оставил за свои законни наследници трите ответници, първата от които негова преживяла съпруга, втората и третата - негови дъщери, както и сина си Д. Г. Ф., които четирима наследници са наследили по 1/8 ид.част от процесния топлоснабден имот. С НА №26, том 17 от 24.08.2015г. за дарение на недвижим имот Д. Г. Ф. дарява на майка си Е.Ф. наследената от баща си 1/8 ид.част от процесния имот, поради което правата на първата ответница Е.Ф. върху имота са 3/4 ид. части /1/2 ид.част прекратена СИО + 1/8 ид.част от наследство от съпруга си + 1/8 ид.част от дарение от сина си =6/8 ид.части, равняващи се на 3/4 ид.части/, съответно на втората и третата ответници за всяка от тях от по 1/8 ид.част по наследство от баща си.

Процесният топлоснабден имот, съсобствен на ответниците в процеса, се намира в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция №236, намираща се в сутерена на входа на блока, работила през процесния период по главния иск. На ответниците са начислени от ищеца суми за ТЕ, отдадена от СИ и такса разпределение. Видно от разпита на ВЛ по СТЕ в СЗ, в имота на ответниците няма отоплителни тела.

Безспорно се установи и че процесният имот, съсобствен на ответниците, е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца под партиден №2532, открит на името на първата ответница Е.Ф., както и че в сградата и в имота на ответниците е въведено дялово разпределение на топлинната енергия, което се осъществява от "*".

По делото е приет като писмено доказателство Договор №ДР-33-2007/19.11.2007г. при ОУ за извършване на дялово разпределение на ТЕ, сключен между ищеца и потребителите в сграда - ЕС на процесния адрес гр.В.Т., ул."Оборище" 10, вх.Е/Ж.

По делото са приети като писмени доказателства Протокол №1:./24.10.2016г. и Протокол №1/23.10.2017г. за проведени ОС на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на ЕС на адрес гр.*, ул."*" №* вх.* и вх.*, 48 бр.- апартаменти, с на които са приети решения относно пускане на централното отопление от "*" АД за процесните отоплителни сезони 2016/2017г. и 2017/2018г., съответно има и подадени Заявки за отопление за сезон 2016/2017г., считано от 01.11.2016г. и за отоплителен сезон 2017/2018г., считано от 01.121.2017г.

По делото са приети като писмени доказателства и действащите към исковия период по главния иск Общи условия за продажба на топлинна енергия от "*" АД на потребители в гр.*,  като съгласно чл.22 ал.1 от ОУ дяловото разпределение на ТЕ между потребителите в сграда - ЕС се извършва възмездно, респ. съгласно чл.32 ал.1 от ОУ купувачите - битови потребители са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30 дн. срок след изтичане на периода, за който се отнасят, независимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация.

По делото е изслушана СТЕ, като писменото заключение, изготвено от ВЛ инж.Кр. И., потвърждава дължимостта на исковите суми в претендираните с ИМ размери за начислена стойност на ТЕ, отдадена от СИ за всички месеци от процесния период общо в размер на 307,16лв. и такса дялово разпределение общо от 4лв., която е за процесните месеци 12.2016г. и 12.2017г. за процесния топлоснабден за исковия период имот на ответниците, която експертиза съдът възприема изцяло като компетентна и обоснована. Видно от СТЕ, АС №236, намираща се в сутерена на входа на блока на ответниците е работила през процесния период по главния иск /без БГВ в kWh/. Видно от СТЕ, ТЕ, отдадена от СИ, се разпределя по имотите, процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота на ответниците е 216 куб.м., като изчисленията на ТЕ, отдадена от СИ и исковите суми са съобразени с кубатурата на имота 216 м3. Видно от СТЕ, в СЕС и имота на ответниците са спазени правилата за дялово разпределение, съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово разпределение, която е Приложение №1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване. Видно от СТЕ, топломерът в процесната АС е одобрено СТИ, като видно от Свидетелство за проверка №16-07-13-2 /07.07.2016г. е преминал преди началото на процесния период последваща техническа проверка със срок на валидност от 2г. Видно от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, сградната инсталация в %, сравнена с ТЕ за отопление в kWh за всеки един от процесните месеци от исковия период е под 50%.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените по реда на чл.415 ал.4 от ГПК вр. чл.422 ал. 1 от ГПК в условията на първоначално субективно съединяване против трите ответници иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху просрочена главница, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им за установяване съществуването на оспореното му от ответниците парично притезание спрямо тях за исковите суми.

Безспорно по делото се установи, че ответниците в процеса като съсобственици на процесния топлоснабден имот, при техни права - 3/4 ид.части за първата ответника Е.Ф. и по 1/8 ид.част съответно за втората и третата ответници, находящ се в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ. Като носители на правото на собственост върху процесния апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - ЕС, ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди и клиенти на ищеца по смисъла и на чл.3 ал.1 от приложимите ОУ за продажба на топлинна енергия от "*" АД на потребители в гр.В.Т. На основание чл.150 ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като съгласно чл.150 ал.2 от ЗЕ не е необходимо тяхното изрично писмено приемане от клиентите. Следователно, между страните по делото за процесния период по главния иск съществува облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни ОУ, по което ищецът е продавач, респ. ответниците - купувачи, потребители на топлинна енергия за битови нужди относно процесния топлоснабден имот, собственици на който са. В този смисъл липсата на изричен договор между ищеца и ответниците за продажба и доставка на топлинна енергия не означава, че няма облигационни отношения между тях, тъй като тези отношения се презумират от закона. /в който смисъл е и Решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/. В случая липсват данни за индивидуално предоговаряне от ответниците, правна възможност, дадена в нормата на чл.150 ал.3 от ЗЕ.

В настоящата хипотеза на заварена топлоснабдена сграда, няма въведено законово изискване съществуването, респ. запазването на облигационното отношение между страните за всеки следващ отоплителен сезон да е предпоставено от вземането на решение от ОС на ЕС за доставка на топлинна енергия. Въпреки това по делото безспорно се доказа наличието на приети решения от ОС на ЕС на процесния адрес гр.В.Т., ул."*" *, вх.* и вх.*, обективирани в представените по делото протоколи, за доставка на топлинна енергия за процесните отоплителни сезони 2016/2017г. и 2017/2018г., както и са налични и подадени до ищеца за тези сезони заявки за отопление, ищецът е избран да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ. Приетите решения от ОС на ЕС след не оспорването им по реда и в срока по чл.40 ал.1,2 от ЗУЕС влизат в сила и е недопустимо инцидентна проверка за законосъобразността им в рамките на друг висящ процес, поради което обвързват ответниците в процеса. Ирелевантни са ответните възражения, че в проведените ОС за вземане на решение за ползване на услугите, предлагани от "*" АД, не са участвали всички собственици в СЕС, предвид отсъединяването на вх.Г и вх.Д от АС №236, което ВЛ по СТЕ потвърди в СЗ, при което реалните абонати не са 78+ магазин, съгласно ответните твърдения, а 47бр.

Възражението на ответниците за недължимост на ищцовото вземане за сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение на топлинна енергия, основано на приложимост в случая на разпоредбата на чл.62 от ЗЗП, съгласно която се забранява доставка и заплащане на непоискана от потребителя стока или услуга, е неоснователно. В процесния случай е приложима задължителната за съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно решение от 25.05.2017г. по т.д.№2/2016г. на ОСГК на ВКС, съгласно което за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В мотивната част на решението е посочено, че потребител на топлофикационната услуга е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация при доставката на централно отопление в сградата. В цитираното тълкувателно решение ВКС се е позовал на Решение на Конституционния съд №5/22.04.2010 г. по к.д.№15/2009г., съгласно което топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Сградната инсталация за отопление е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС и обща етажна собственост на основание чл.140 ал.3 от ЗЕ. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Предвид изложеното, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже.

Отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния собственик, поради естеството на ЕС. Съгласно чл.153 ал.2 от ЗЕ за това е необходимо квалифицирано мнозинство от собствениците, притежаващи най малко 2/3 от собствеността в сградата. Според ТР № 2/2016г. от 25.05.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСГК, ВКС липсата на такова решение сочи на нежеланието на етажните собственици за преустановяване на доставката, което съставлява искане на услугата по чл. 62 ал. 1 ЗЗП. Понастоящем не се твърди и не се доказва ОС на ЕС да е взело решение по смисъла на чл. 153 ал. 2 ЗЕ, поради което правилото на чл. 62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП не може да намери приложение и да отрече дължимостта от ответниците на претендираните от ищеца вземания за ТЕ, отдадена от СИ и такса дялово разпределение.

Въпреки липсата на отоплителни тела в топлоснабдения имот на ответниците, същите като клиенти в СЕС, дължат на основание чл.140 ал.3 от ЗЕ и чл.145 ал.3 от ЗЕ заплащане на ищеца, съобразно правата си в съсобствеността върху топлоснабдения имот, начислената им стойност за ТЕ, отдадена от СИ за процесния период по главния иск общо в доказан размер от СТЕ от 307,16лв., пропорционално на отопляемия обем на имота им от 216 м3, което изчисление на стойността, видно от СТЕ, е извършено при спазване на приложимата Методика към Наредба №16-334/06.04.2007г. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ, дори и когато прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, клиентите в сграда - ЕС остават клиенти на ТЕ, отдадена от СИ и от отоплителните тела в общите части на сградата. От писменото заключение на ВЛ по СТЕ безспорно се установи, че АС в процесната СЕС е работила през исковия период по иска, през който в имота на ответниците /216 м3/ са налице вертикални скрити тръбни щрангове от сутерена вертикално до последния етаж, следователно и потребителите, вкл. и ответниците, са ползвали топлинна енергия, която е преминавала и през сградната инсталация, т.е. налице е реална доставка на топлинна енергия, отдадена от СИ, за всички месеци от исковия период, както заяви и ВЛ по СТЕ в СЗ, поради което и е налице основание ищецът - продавач да претендира от ответниците, съобразно правата им в съсобствения топлоснабден имот, начислените  компоненти топлинна енергия - суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в доказан размер от СТЕ от 307,16лв. и суми за такса за услуга "Дялово разпределение на топлинна енергия" в доказан размер от 4лв., дължими на основание чл.22 ал.1 от ОУ, като видно от СТЕ, при определяне на стойностите им е спазена нормативната уредба. Ответниците, съобразно правата си, дължат  установената от ВЛ по СТЕ стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, задължението за заплащане на която пада върху всички собственици в сградата, тъй като съгласно чл.38 ал.1 от ЗС и чл.140 ал.3 от ЗЕ, сградната инсталация е обща етажна собственост и това задължение не е поставено в зависимост от реалното ползване или неползване на топлинна енергия, както и от реалното обитаване на имота. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия се разпределя между всички абонати, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти в сградата по проект, като изчислението се извършва по приложимата Методика към Наредба №16-334/06.04.2007г., която, видно от СТЕ, е спазена при определяне на стойността й. С оглед чл.22 ал.1 от ОУ услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - ЕС е възмездна, поради което и ответниците дължат на ищеца, съобразно правата си, такса разпределение на топлинна енергия в установения размер от ВЛ по СТЕ от 4лв. с ДДС, съгласно ценоразпис, част от ОУ на договорите между * АД * и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - ЕС.

Предвид горното, предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница, сбор от вземания за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за исковия период, видно от изслушаната по делото СТЕ, се явява доказан по основание и изцяло в исковия размер общо от 311,16лв. /сбор от 307,16лв. стойност на ТЕ, отдадена от СИ и 4лв. такса дялово разпределение/, в който следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.08.2018г. до окончателното изплащане.

Видно от СТЕ, за исковия период по главния иск, не е налице  хипотезата на чл.78 ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, доколкото за процесните месеци топлинният товар на отоплителните тела в сградата - ЕС, не е намален с над 50% от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на енергията, отделена от сградната инсталация /под 50% за всички процесни месеци/, не е по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите. Независимо от горното и за пълнота съдът излага, че дори и при неизпълнено задължение на топлопреносното предприятие по чл.78 ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, клиентите на ТЕ дължат цената за ТЕ за СИ, в който смисъл е ТР 2/2017 от 17.05.2018г. на ВКС, ОСГК.

Безспорно ответниците, като ФЛ -а, които ползват от ищеца услуги по доставка на ТЕ, отдадена от СИ, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, имат качеството "потребител" по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, както и качеството "битов клиент" по смисъла на §1 т.2а от ДР на ЗЕ, доколкото купуват ТЕ за собствени битови нужди. Съгласно §1 т.3 от ДР на Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, "инсталация в сграда" или "сградна инсталация" е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, вкл. до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от АС до имотите на клиентите, от където следва, че независимо, че в процения имот на ответниците липсват отоплителни тела, имотът им е присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца чрез СИ и ползват ТЕ, отдадена от СИ, за собствени битови нужди. В този смисъл ползват предоставяна от ищеца услуга по доставка на ТЕ, отдадена от СИ, която СИ е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици, каквито са и ответниците в процесната СЕС, и носители на вещни права следва да се считат потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ, предвид което и клаузите от ОУ за продажба на ТЕ от "Топлофикация -ВТ" АД на потребители в гр.В.Т. по сключения от ответниците с ищеца договор за продажба на ТЕ при ОУ, не са неравноправни и от там не са нищожни по смисъла на чл.146 от ЗЗП, тъй като не съдържат уговорки във вреда на потребителите и отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид което ответното възражение за нищожност на клаузите от ОУ, доколкото не са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, е неоснователно, от където следва, че ответниците дължат начислените им суми за ТЕ, отдадена от СИ и такса дялово разпределение в исковите размери, в които главният иск следва да бъде уважен изцяло. С Решение №5/22.04.2010г. по к.д.№15/2009г. КС на РБългария се произнесе, че не се установява противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ.

Не на последно място с новелата на чл.155 ал.2 от ЗЕ е въведено изискването топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ да фактурира консумираното количество ТЕ въз основа на действителното потребление.

На следващо място, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153 ал.2 от ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП /ТР №2/25.05.2017г. по тълк.д.№2/2016г., ОСГК на ВКС, поради което не е налице непоръчана доставка относно доставяната ТЕ, отделена от СИ, предвид което ответното възражение за непоръчана доставка при липса на писмен договор с ищеца, е неоснователно.

Не на последно място, стойностите на ТЕ, отдадена от СИ, са правилно изчислени, според действащата за процесния период по главния иск и понастоящем т.6.1.1. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради - ЕС - Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Претендираните стойности на ТЕ, отдадена от СИ и такса дялово разпределение се доказват по размер изцяло от изслушаната СТЕ, предвид което ответното възражение, че исковите суми за тях са завишени е неоснователно, с оглед и писменото заключение на ВЛ по СТЕ, че цената на ТЕ 1МВт.ч. на * ЕАД за всеки от месеците от исковия период е утвърдената от КЕВР.

По делото са представени от ищеца и заверени преписи от издадените фактури на потребител с аб.№2532 - Е.Ф. за процесния период, установяващи структурата на дълга по пера, предвид което ответното възражение за тяхна липса, е неоснователно.

Влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№2402/2015г. на ВТРС, на което се позовават в процеса ответниците, е неотносимо, доколкото касае период, различен от исковия, а от друга страна е ирелевантно като постановено преди ТР 2/2017 от 17.05.2018г. на ВКС, ОСГК.

С оглед горното, предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК главен иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД е доказан изцяло в исковия размер главница от 311,16лв., представляваща сбор от вземания за доставена, но незаплатена ТЕ, отдадена от СИ и такса разпределение, която ответниците дължат на ищеца, съобразно правата си в съсобствеността - 3/4 или 6/8 ид.части за Е.Ф. и по 1/8 ид.част за втората и третата ответници, както следва:233,36лв. от Е.Ф. и 38,90лв. от С.Ф. и 38,90лв. от Н.Ф., в които размери предявеният срещу тях главен иск следва да бъде уважен като основателен и доказан, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД:

На основание чл.32 ал.6 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия. Ищцовото вземане за главница - стойност на ТЕ, отдадена от СИ и такса дялово разпределение за исковия период не е погасено от ответниците на падежа, установен в чл.32 ал.1 от ОУ, поради което и те дължат на ищеца обезщетение в размер на законната лихва по чл.32 ал.6 от ОУ, определено от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка с помощта на интернет калкулатор в размер на 30,33лв., съвпадащ с посочения в Извлечение от сметка за топлоенергия по партида №2532, съобразно посочените по -горе техни права в съсобствения топлоснабден процесен имот, предвид което предявеният срещу тях по реда на чл.422 ал.1 от ГПК в условията на субективно съединяване иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и в исковите размери, както следва: 22,75лв. срещу Е.Ф., 3,79лв. срещу С.Ф. и 3,79лв. срещу Н.Ф., в които следва да бъде уважен. Ищцовото вземане за главница е установено по основание и по размер, т.е. е ликвидно, поради което начисляването върху него на мораторна лихва на основание чл.32 ал.1 от ОУ не е в противоречие на закона, предвид което ответното възражение в тази насока, е неоснователно.

Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски по делото /от които 75лв. вн.ДТ, 300лв. за ВЛ по първоначална СТЕ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/ в доказан размер общо от 475лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците, съобразно правата им, както следва: 356,25лв. за Е.Ф., 59,38лв. за С.Ф. и 59,38лв. за Н.Ф..

Изходът на делото по висящите искове обуславя неоснователност на претенцията на ответниците за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение/, която следва да бъде отхвърлена.

На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В тежест на ответниците - длъжници следва да бъдат възложени направените по заповедното производство по Чгр.д.№2651/2018г. по описа на ВТРС от заявителя съдебни разноски в доказан размер от 75лв., които следва да бъдат възложени в тяхна тежест, съобразно правата им, както следва: 56,25лв. за Е.Ф., 9,38лв. за С.Ф. и 9,38лв. за Н.Ф..

Длъжниците не са сезирали съда с претенция за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което исковият съд не дължи произнасяне.

            Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                               Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.М.Ф. ***, с ЕГН **********, че дължи на кредитора "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на 233,36 лв. /двеста тридесет и три лева и тридесет и шест стотинки/ - главница, представляваща сбор от вземания за доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за месеците ноември 2016г., декември 2016г., януари 2017г., февруари 2017г., март 2017г., ноември 2017г., декември 2017г., януари 2018г., февруари 2018г. и март 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 22,75 лв. /двадесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 22.08.2018г., за които суми е издадена Заповед №1305/28.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№2651/2018г. по описа на ВТРС.

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Г.Ф. ***, с ЕГН **********, че дължи на кредитора "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на 38,90 лв. /тридесет и осем лева и деветдесет стотинки/ - главница, представляваща сбор от вземания за доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за месеците ноември 2016г., декември 2016г., януари 2017г., февруари 2017г., март 2017г., ноември 2017г., декември 2017г., януари 2018г., февруари 2018г. и март 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 3,79 лв. /три  лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 22.08.2018г., за които суми е издадена Заповед №1305/28.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№2651/2018г. по описа на ВТРС.

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Г.Ф. ***, с ЕГН **********, че дължи на кредитора "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на 38,90 лв. /тридесет и осем лева и деветдесет стотинки/ - главница, представляваща сбор от вземания за доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за месеците ноември 2016г., декември 2016г., януари 2017г., февруари 2017г., март 2017г., ноември 2017г., декември 2017г., януари 2018г., февруари 2018г. и март 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 24.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 3,79 лв. /три  лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2017г. до 22.08.2018г., за които суми е издадена Заповед №1305/28.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№2651/2018г. по описа на ВТРС.

            ОСЪЖДА Е.М.Ф. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на  356,25 лв. /триста петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща припадащата й се част от направените по делото съдебни разноски.

            ОСЪЖДА С.Г.Ф. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на  59,38лв. /петдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща припадащата й се част от направените по делото съдебни разноски.

            ОСЪЖДА Н.Г.Ф. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на  59,38лв. /петдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща припадащата й се част от направените по делото съдебни разноски.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията на ответниците Е.М.Ф., С.Г.Ф. и Н.Г.Ф. за присъждане на направените по делото съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            ОСЪЖДА Е.М.Ф. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на  56,25лв. /петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща припадащата й се част от направените по заповедното производство по ЧГр.д.№2651/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски.

            ОСЪЖДА С.Г.Ф. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на  9,38лв. /девет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща припадащата й се част от направените по заповедното производство по ЧГр.д.№2651/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски.

            ОСЪЖДА Н.Г.Ф. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" *, с ЕИК *, сума в размер на  9,38 лв. /девет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща припадащата й се част от направените по заповедното производство по ЧГр.д.№2651/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски.

            Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.

Заверен препис от съдебното решение след влизането му в законна сила да се приложи служебно по заповедното производство по Чгр.д.№2651/2018г. по описа на ВТРС.

                                                                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................