Определение по дело №964/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260501
Дата: 16 декември 2020 г.
Съдия: Методи Николов Здравков
Дело: 20204400500964
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

   гр.Плевен, 16.12.2020год.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

           ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

   ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

при секретаря …………………………………………. и в присъствието на  прокурора ……………………………….. като разгледа докладваното от …………… член-съдията Здравков .............. в.ч.гр. дело № 964 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. с чл.418 ал.4 и чл.417 ГПК.

С Разпореждане № 263 372/19.11.2020г. по ч.гр.д. № 6010/2020г. на РС гр.Плевен, на осн. чл.417 т.3 и т.6 ГПК съдът е отхвърлил ЧАСТИЧНО заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК със заявител „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, ул.*** №9, ет.5, представлявано от К.К., срещу длъжника „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №11, офис 5, представлявано от Й.Г.М., за заплащане на 280 016,30 евро главница /разликата между претендираната главница от 452 472,01 евро и присъдените 172 455,71 евро/, 5429,66 евро просрочени такси, 98 242,98 евро просрочена лихва до 18,08,2020г., 14 803,19 евро лихва за периода 19,08,2020г. – 09,11,2020г., и 15 589,22 лева за държавна такса, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

На основание чл.415 ал.1, т.3 от ГПК УКАЗВА на заявителя „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, ул.*** №9, ет.5, представлявано от К.К., ЧЕ МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви осъдителен иск за вземането си за 280 016,30 евро главница, 5429,66 евро просрочени такси, 98 242,98 евро просрочена лихва до 18,08,2020 г. и 14 803,19 евро лихва за периода 19,08,2020 г. – 09,11,2020 г., против длъжника „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №11, офис 5, представлявано от Й.Г.М., като внесе дължимата държавна такса по сметка на ПлРС.

Срещу разпореждането е постъпила частна жалба от заявителя с твърдения, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Оплаква се, че съдът неправилно приема, че сключените Анекси от № 9/30.11.2018г. до № 15/18.08.2020г. макар и наименовани Анекси към Договор за кредит № 677/2009г. представляват спогодба между кредитор и задължени лица за размера на актуалния дълг по смисъла на чл.365 ЗЗД, защото същите според заявителя са изходящ от длъжника документ по смисъла на чл.418 ал.3 ГПК, който удостоверява изпълнението на насрещно задължение на длъжника. Излагат съображения, че с тях не се прекратява съществуващ правен спор или избягва възможен такъв, а волята на страните е била те да са Анекси към Договор за кредит № 677/2009г. Позовават се на т.4Г от ТРОСГТК № 4/18.06.2014г. на ВКС на РБ, за която твърдят, че предписва единствено условие за издаване на Заповед за незабавно изпълнение в полза на частен правоприемник на кредитор, основаващо се на Договор за цесия, прехвърлянето на вземането да е съобщено на длъжника. Навеждат доводи, че съдът в противоречие с признаването на новия кредитор – заявителя *** ЕООД и длъжника *** ЕООД да Договор за кредит и Анекси от № 1 до № 8, отказва да признае вземанията на частния правоприемник – заявителя по Анекс № 9/30.11.2018г. и Анекс № 15/18.08.2020г.

По изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и да уважи заявлението изцяло.

ПлОС приема, че жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 23.11.2020г. – л.93 от делото на ПлРС, а жалбата е подадена с п.к. от 30.11.2020г. - т.е. спазен е предвиденият едноседмичен срок.

Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема, че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразявайки представените по ч. гр. д. № 6010/2020г. по описа на РС гр.Плевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

 За да постанови обжалваното разпореждане ПлРС е приел, че съгласно задължителното тълкуване, дадено с т.4Г от ТР №4/2013 на ВКС, ОСГТК, е допустимо издаване на Заповед за незабавно изпълнение в полза на частен правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор, като в този случай ако е налице отделен документ по чл.417 от ГПК, същият е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, АКО В НЕГО Е ИНДИВИДУАЛИЗИРАНО ПРЕХВЪРЛЕНОТО ВЗЕМАНЕ. Когато частното правоприемство се основава на Договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, тоест към заявлението трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Съдът счел, че представеният със заявлението документ е такъв по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК - Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №191, том I, рег.№7044, дело №159/2010 г. от 22,03,2010г. на Нотариус И.Д., рег.№*** в НК. Представен е и Договор за цесия с нотариална заверка на подписите, въз основа на който на заявителя са прехвърлени права, произтичащи от Договора за кредит. От съдържанието на последния приел, че се установява, че „***“ЕАД е прехвърлила на заявителя в настоящото производство вземанията си по Договор за кредит №677/09 от 10,04,2009г. и сключените към него Анекс №1/29,04,2009г., Анекс №2/19,09,2011г., Анекс №3/28,02,2012г., Анекс №4/28,05,2012 г., Анекс №5/30,11,2012 г., Анекс №6/08,04,2016 г., Анекс №7/22,08,2016г. и Анекс №8/17,10,2018г. и приложенията към него, към кредитополучателя „***“ЕООД, ЕИК *** /и посочени съдлъжници/, в общ размер на 176 226,65 евро, от които 135 012,99 евро редовна главница, 37 442,72 евро просрочена главница, 417,42 евро текущо начислена редовна лихва, 261,37 евро текущо начислена наказателна лихва, 2161,42 евро просрочена договорна лихва, 279,12 евро просрочена наказателна лихва, 507,08 евро просрочени такси и 144,53 евро текущо начислена такса управление.

Съдът приел, че представеният документ по чл.417, т.6 от ГПК /нотариален акт за ипотека/ е редовен от външна страна. Същият е сключен между „***“ АД, ЕИК ***, и „***“ ООД, ЕИК ***, като в него са възпроизведени основните уговорки по Договор за кредит - от съдържанието на нотариалния акт става ясно, че в полза на „***“ООД е отпуснат инвестиционен банков кредит в размер на 1 750 000,00 евро, приложимия лихвен процент и начина на актуализирането му, срок на издължаване, наказателната лихва при просрочие, включваща договорения лихвен процент за редовен дълг и наказателна надбавка в размер на 10 % годишно. В нотариалния акт изрично е посочено, че всички други условия относно ползването, усвояването и начина на погасяване на кредита са уговорени в сами Договор за кредит от 10,04,2009г., Анекс №1/29,04,2009г. към него и всички евентуални последващи анекси, включително такива относно промяната на срока за издължаване.

Съдът приел, че Анекси към Договора за кредит представляват само анексите от №1/29,04,2009г. до Анекс №8/17,10,2018г., сключени между „***“ АД, ЕИК ***, със сегашно наименование „***“ ЕАД и „***“ ООД, ЕИК ***, със сегашно наименование „***“ ЕООД. Сключените след това съглашения, макар и наименовани „Анекс към договор за кредит №677/09г.“ нямат характера на анекс към договора за кредит, а представляват спогодба между кредитор и задължени лица относно размера на актуалния дълг по смисъла на чл.365 от ЗЗД.

Въз основа на Договора за цесия, в полза на цесионера „***“ ЕООД са прехвърлени вземанията от „***“ ЕООД, ЕИК *** /и посочени съдлъжници/, в общ размер на 176 226,65 евро, от които 135 012,99 евро редовна главница, 37 442,72 евро просрочена главница, 417,42 евро текущо начислена редовна лихва, 261,37 евро текущо начислена наказателна лихва, 2161,42 евро просрочена договорна лихва, 279,12 евро просрочена наказателна лихва, 507,08 евро просрочени такси и 144,53 евро текущо начислена такса управление, ведно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности.

В производството по чл.418 от ГПК, освен редовността на документа от външна страна /изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да извърши проверка и дали документът удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, тоест ликвидно и изискуемо вземане. Представеният със заявлението документ – нот.акт за договорна ипотека е редовен от външна страна като удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, но единствено спрямо длъжника „***“ ООД, ЕИК *** /със сегашно наименование „***“ ЕООД/. Вземането на заявителя обаче произтича от договора за кредит и извършената впоследствие цесия, която го легитимира материалноправно. Съдът намерил и двата документа за редовни от външна страна, които в цялост установяват наличието на легитимация и вземане на заявителя спрямо длъжника „***“ ЕООД.

С оглед на представените документи по чл.417 от ГПК, искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде квалифицирано като искане по чл.417, т.3 и т.6 от ГПК и преценката на основателност на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение следва да се извърши с оглед изискванията на чл.417 т.6 от ГПК – тоест налице ли е редовен от външна страна ипотечен акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответника по заявлението. При извършване на тази преценка настоящият състав намира, че, както бе посочено и по-горе, нот.акт от 22,03,2010г. съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на кредитора и на вземането за главница, по отношение на което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно - основание, от което произтича вземането /договор за кредит, обезпечен с ипотека/; размер на вземането за главница, което е по-малко от обективираното в акта. Следователно, налице е определеност на обезпеченото вземане /по смисъла на чл.170 от ЗЗД/ като условие за действителност на договорната ипотека. Вземането произтича от облигационните отношения между страните, обективирани в самия нотариален акт, който удостоверява размера и изискуемостта на вземането, обезпечено с ипотеката. Представеният документ е предвиден от закон и редовно от външна страна изпълнително основание. В хипотезата на актове по чл.417, т.6 от ГПК, документът за издаване на заповед за незабавно изпълнение е ипотечният акт и съществуването на претендираното вземане следва да се установи именно от този акт, за което се позовал на СП - в този смисъл е Определение №76 от 14,02,2011г. на ВКС по ч.гр.д. №666/2010 г., IV г.о., ГК. Въз основа на ипотечния акт се установява, че само вземането за главница е определено по размер, а по отношение вземането за лихва съответните разпоредби от договора за кредит са обективирани в нот.акт, но размерът не може да бъде счетен за определяем въз основа на извършваната в рамките на заповедното производство проверка. В договора за цесия, посочен от заявителя като документ, от който произтича вземането /наред с нот.акт за ипотека/, размерите на претендираните главница и лихва са посочени като стойност, но цесията произвежда прехвърлително действие между други две страни, не и между заявителя и длъжника. Договорът за цесия удостоверява отношенията цедент – цесионер и не удостоверява задължението на длъжника, затова приел, че договорът за цесия не съставлява изпълнително основание по чл.417 т.3 от ГПК и въз основа на него не може да се уважи заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - в този смисъл е Определение №768 от 03,11,2010г. на ВКС по ч.т.д. №707/2010 г., II т.о., ТК на ВКС. 

Съдът счел, че ипотечният акт, на който се позовава заявителят, заедно с договора за цесия, установява съществуването на вземане за главница в размер на 172 455,71 евро /каквато главница е прехвърлена с договора за цесия/ и обезпечаване задължението с учредената договорна ипотека, и именно за тази сума следва да се разпореди издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за вземането си за разликата над сумата от 172 455,71 евро.

Оплакванията са неоснователни.

Правилно съдът е приел, че Заповед за незабавно изпълнение следва да се издаде на осн. чл.417 т.6 ГПК – ипотечен акт, предвиден от чл.173 ал.3 ЗЗД за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК. Позоваването на т.4Г от ТРОСГТК № 4/2013 на ВКС, е относимо за случая – ВКС е приел, че е допустимо издаване на Заповед за незабавно изпълнение в полза на частен правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор, като в този случай ако е налице отделен документ по чл.417 от ГПК, същият е основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, ако в него е индивидуализирано прехвърленото вземане. Когато частното правоприемство се основава на Договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника. Тези изисквания са спазени видно от писмените доказателства, а твърденията на жалбоподателя че Анексите от № 9 до № 15 към Договора за кредит са изходящ от длъжника документ по смисъла на чл.418 ал.3 ГПК не водят до промяна на изводите на ПлРС. Изискването на чл.418 ал.3 ГПК е когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. В настоящия случай ипотечния акт и Договорът за кредит не изискват изискуемостта на вземането да е в зависимост от изпълнение на насрещно задължение или от настъпване на друго обстоятелство, затова тези Анекси не са такива изходящи от длъжника документи. По-важното е, че същите не са от документите, предвидени от чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и поради това въз основа на тях ПлРС правилно не е издал Заповед за незабавно изпълнение.

Като е стигнал до горните изводи, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил Заявлението в Частта по отношение претендираните суми над 172 455,71 евро, поради което разпореждането следва да се потвърди в обжалваната му Част.

По изложените съображения ОС гр.Плевен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 263 372/19.11.2020г., постановено по ч. гр.д. № 6010/2020г. по описа на РС гр.Плевен в Частта, с която е отхвърлено като неоснователно подаденото от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район ***, ул.*** №9, ет.5, представлявано от К.К. заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.*** №11, офис 5, представлявано от Й.Г.М., за заплащане на 280 016,30 евро главница /разликата между претендираната главница от 452 472,01 евро и присъдените 172 455,71 евро/, 5429,66 евро просрочени такси, 98 242,98 евро просрочена лихва до 18,08,2020г., 14 803,19 евро лихва за периода от 19,08,2020г. до 09,11,2020г., и 15 589,22 лева за държавна такса, като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                              2.