Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е

 

 

гр. К., 24.09.2020 год.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

           Районен съд - К., гражданско отделение в публично заседание на 24.09.2020 г., в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

             при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1685 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Г.П.Д., ЕГН ********** *** против И.Т.Р., ЕГН ********** ***,  с правно основание чл. 49 от СК.

 

Ищцата твърди, че сключила граждански брак с ответника на 22.12.2003 г. в с. Я., общ- М., от който имали едно родено дете – Т. И. Р..

Сочи, че отначало живеели в с. Я., по-късно заминали за Република И., където се установили и започнали работа. Там се родил синът им през 2005 г. Съпругът й работил като земеделски работник, по –късно като работник в дървопреработвателна фабрика, а тя като домашен помощник. Впоследствие, през 2010 г.,  съпругът й започнал да приема болкоуспокояващи лекарства и до 2001 г. развил зависимост от тези медикаменти. Започнал да употребява ежедневно значително количества алкохол, вследствие на което напуснал работа. Сочи, че през 2017 г. фактически се разделили и  момента тя живеела със сина си в М. /С./.

Сочи, че от този момент ответникът не полагал грижи за сина си, не заплащал и издръжка.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения на 22.12.2003 г. между нея и ответника граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината; да определи непълнолетното дете Т. И. Р., роден  на *** г., ЕГН ********** да живее при нея – Г.П.Д., ЕГН **********; да предостави упражняването на родителските права над непълнолетното дете Т. И. Р. с ЕГН ********** на нея - Г.П.Д., ЕГН **********; да определи режим на лични контакти  между ответника И.Т.Р., ЕГН ********** и непълнолетното дете Т. И. Р., както следва: бащата да има право да вижда детето Т. И. Р. всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото, във време несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката  с десетдневно предизвестие; на осн. чл. 143, ал. 2 СК да осъди ответника И.Т.Р., ЕГН ********** да заплаща на Т. И. Р. с ЕГН ********** , чрез нея, неговата майка и законен представител Г.П.Д., ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 250,00 лева, платими до всяко десето число на текущия месец, считано от 18.06.2019 г. – датата на предявяване на иска, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска  до окончателното й изплащане; на осн. чл. 149 СК да осъди ответника И.Т.Р., ЕГН ********** да заплати на Т. И.ов Р. с ЕГН ********** , чрез нея, неговата майка и законен представител Г.П.Д., ЕГН ********** сумата от 1 680,00 лева, представляваща издръжка в размер на 140,00 лева месечно аз една година назад, считано от 18.06.2018 г. до 18.06.2019 г. – датата на предявяване на иска.

Моли на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК за предварително изпълнение на решението в частта, с която е присъдена издръжката.

Претендира за разноски.

 

В срока по чл. 131 от ГПК  е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника – адв. Кр. М.,***.

Сочи, че няма връзка с ответника И.И. Р.. Моли ако в съдебно заседание се докаже, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, същият да бъде прекратен без да се третира въпроса за вината. Моли съда да определи размера на месечната издръжка за детето Т. в законоустановения минимум. Моли съда да не присъжда разноски на ищцата ако не се третира въпроса за вината.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Няма спор между страните по делото, че същите са съпрузи, сключили са граждански брак в село Я., общ. М., обл. С., от който брак имат едно родено дете –Т. И. Р.,  ЕГН **********, родено на *** г. в Република И.. В тази връзка по делото са  представени  и приети  удостоверение за сключен граждански брак №****/********* г., изд. в гр. М. и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****/******* г., издадено в гр. М. – дубликат.  

 

От приложената по делото декларация от ищцата е видно, че същата получава трудово възнаграждение в размер на 1 800,00 лева месечно.

По делото са представени удостоверение за семейно положение, издадено от община М., И. от 18.09.2018 г.,  договор за наемане на домашен помощник от 23.05.2017 г. , от които е видно, че ищцата има постоянен адрес *** /С./ и работи в същото населено място.

От  удостоверение от общообразователно училище „*******“ и  вносни бележки за заплатена годишна такса за тренировки по футбол, е видно, че детето Т. Р. е редовен ученик в Прогимназия „*******“ в община М., И..

Не се събраха доказателства за доходи на ответника.

По делото е представен социален доклад от отдел Социално подпомагане, област *********************** с превод на  доклада от италиански на английски език, изготвен от Международна социална служба – И. и превод на доклада от английски на български език, изготвен  от Международна социална служба – България.

От същия е видно, че детето Т. И. Р. и майка му живеели в жилище под наем в М.. Г-жа П. работила в дома на възрастна жена.

Детето Т. през юни 2020 г. приключило посещението си на първата година на Техническия търговски институт с добър доклад в училището. Паралелно играел футбол. 

Детето споделило, че не се срещало с бащата от ноември, 2018 г., разговарял с него по телефона, било наясно с проблемите му с алкохола.

В доклада се сочи, че социалните служби не са получавали никакви сигнали от училището или по други канали, които да са свързани със ситуации на опасност за детето.

По делото се събраха гласни доказателства.

От показанията на свидетеля М.Т.П., майка на ищцата се установи, че дъщеря й не живеела от около 3 години с ответника, сама се грижила за детето си, сама поемала разходите за отглеждането му. Твърди, че детето не било сигурно в баща си, чувал се с него по – телефона, но казвало, че баща му бил пиян. Дъщеря й била категорична в решението си за развод с ответника. Същият живеел в друга държава.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка - иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

 Причина за това е, че по време на съвместното им съжителство, се появили напрежение и противоречия между съпрузите. Ответникът злоупотребявал с алкохол, а освен това съпрузите от около 3 години били във фактическа раздяла.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля М.Т.П., въпреки че същата е  заинтересована  от изхода на спора,  тъй като те кореспондират с всички останали  събрани доказателства по делото, както и с данните от  социалния доклад.

Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК. 

Съдът намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето им, поради което и следва да бъде прекратен.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз, не могат да се постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между съпрузите, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите, детето им и обществото.

 

ОТНОСНО ВИНАТА:

Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищцата по  делото е направила искане още в  исковата молба, съдът  да не изследва въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.  

 

ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.

С оглед възрастта на детето Т., съдът намира, че в негов  интерес е да бъде отглеждано от майка си.

Поддържането на лични контакти между детето и родителя, на когото не са присъдени родителските права, е в интерес на последното, както и че разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Следва да бъде определен режим на лични контакти между непълнолетния Т. и ответника, така, както е поискано в исковата молба:  всяка първа и трета седмица от месеца, от 09,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на майката с десетдневно предизвестие.

Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 350  от 19.12.2019 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2020 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 610,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 152,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).

Към настоящия момент детето Т. е на 15 години. Неговите нужди се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

По делото се установи, че детето няма  нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст (за храна, дрехи и др.).

Бащата е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му.

Ответникът не представи доказателства за доходите си, каквито беше изискал съдът. Същият се представлява от особен представител.

Съдът, след като взе предвид, че ответникът е в най-близка степен на родство с малолетния  Т., както и възрастта на детето, нуждата от храна, облекло и други потребности, намира, че същият следва да бъде осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер от 250,00 лева, така, както е поискано в исковата молба, а останалите ведно с ежедневните грижи следва да бъдат осигурявани от майката. Така присъденият размер на издръжката се дължи от 18.06.2019 г.,  до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

В петитума на исковата молба ищцата моли съда на осн. чл. 149 СК да бъде осъден ответника да заплаща месечната издръжка за минал период, считано от 18.06.2018 г. до 18.06.2019 г.  в общ размер на 1680,00 лева за една година назад, преди предявяването на иска за издръжка.  Не е постъпил отговор на исковата молба, ответникът не се яви и в първото открито съдебно заседание, не взе становище по молбата. Безспорно по делото се установи, че същият не е давал издръжка и не е полагал грижи за детето си, от момента на раздялата с ищцата – 2017 г. Във връзка с това направено искане, съдът намира, че е основателно и доказано и следва да го уважи изцяло.

 

ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

По делото се установи, че семейното жилище на страните е било апартамент под наем, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

 

                ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:

                В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.

В настоящото производство ищцата след сключване на граждански брак с ответника продължила да носи фамилното си име – Д., затова  занапред ще  носи брачното си фамилно име – Д..

 

Относно разноските в производството:

На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Ищцата  следва да бъде осъдена да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лева,  360,00 лева  държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка,  както и 67,20 лева държавна такса върху размера на присъдената месечна издръжка за минало време по сметка на РС-К..

 

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

 

 

                Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И                            

 

               ПРЕКРАТЯВА сключения на 22.12.2003 г. в село Я., общ. М., обл. С.  граждански брак между И.Т.Р., ЕГН ********** *** и Г.П.Д., ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.

                   

ПОСТАНОВЯВА детето  Т. И. Р., ЕГН ********** да живее при майката Г.П.Д., ЕГН **********.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо роденото от брака дете  Т. И. Р., ЕГН ********** на майката Г.П.Д., ЕГН **********, като дава възможност на бащата И.Т.Р., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти с детето, както следва:  всяка първа и трета седмица от месеца, от 09,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на майката с десетдневно предизвестие.

 

ОСЪЖДА И.Т.Р., ЕГН ********** *** да заплаща на непълнолетния си син Т. И. Р., ЕГН ********** със съгласието на  неговата майка и законна представителка Г.П.Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250,00 лева /двеста и петдесет  лева и нула стотинки/, считано от 18.06.2019 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху тази сума за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащана.

 

ОСЪЖДА И.Т.Р., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 149 СК на Т. И. Р., ЕГН ********** със съгласието на  неговата майка и законна представителка Г.П.Д., ЕГН ********** за периода от 18.06.2018 г. до 18.06.2019 г.  издръжка в размер на 140.00 лева месечно, или в общ размер на 1 680,00 лева /хиляда шестстотин и осемдесет лева и нула ст./, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 18.06.2019 г.

 

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.

 

Страните не са имали семейно жилище по смисъла на закона, поради което  съдът не следва да се произнася по този въпрос.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име – Д..

 

ОСЪЖДА Иван Т.Р., ЕГН ********** ***  да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К. окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв. (двадесет лева и нула стотинки), както и 427,20 лева /четиристотин двадесет и седем лева и 20 стотинки) държавна такса върху размера на присъдените  издръжки.

 

ОСЪЖДА Г.П.Д., ЕГН ********** ***   да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд- К. окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв. (двадесет лева и нула стотинки).

 

 Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: