Определение по дело №1086/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1784
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20213100501086
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1784
гр. Варна , 25.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501086 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството пред Окръжен съд е инициирано по частна жалба от „ТИ БИ АЙ
БАНК“ АД гр. София против Разпореждане № 269227/05.03.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. №
1235/2021 г., в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника М. С. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. ********, за следните суми: сумата от 41,14 лв. премия за
застраховка „Кредит“, сумата от 110,84 лв. премия за застраховка „Сметка“, сумата от 4,55
лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Кредит“ за периода 15.12.2019 –
15.10.2020 г., сумата от 12,25 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка
„Сметка“ за периода 15.12.2019 – 15.10.2020 г., сумата от 8,43 лв. обезщетение за забава
върху премията за застраховка „Кредит“ за периода 15.12.2019 г. – 21.01.2021 г., сумата от
22,70 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка „Сметка“ за периода
15.12.2019 г. – 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху премията за застраховка
„Кредит“ и премията за застраховка „Сметка“ от датата на подаване на заявлението в съда
/29.01.2021 г./ до окончателното погасяване на задълженията, дължими съобразно
извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен
Договор за потребителски кредит № ********** от 12.10.2019 г.
Жалбоподателят намира атакувания акт в обжалваната му част за неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че неправилно заповедният съд е приел, че сключените по
договора застраховки са недължими, противоречащи на добрите нрави и неравноправни.
Сочи, че в случаите, при които потребителят е пожелал сключване на застраховки или
присъединяването към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към
сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие, с
подписването на договора, като в конкретния случай, видно от чл.7.1, потребителят е
1
пожелал това, а съгласно чл. 19 от договора не е бил длъжен. Твърди, че независимо от
обстоятелството дали кредитът се отпуска с цел получаване на парична сума от
кредитополучателя, за да се заплати стойността на стока или да се финансират застраховки,
средствата по отпуснатия кредит формират стойността му. Излага, че в конкретния случай
застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния договор за потребителски кредит и
застрахователно удостоверение, които са двустранно подписани и не са налице пороци във
формиране и изявяване на волята, водещи до липсата на съгласие от страна на потребителя.
Твърди, че в масивите на дружеството отпуснатите суми (стойността на стоката и
застраховките) са под един общ компонент – главница и са съответно разпределени с
месечните вноски, където е включена и договорената между страните възнаградителна
лихва, тъй като всички суми са предоставени на длъжника за ползване и са разпределени
съобразно заявеното от него желание при подписване на договора.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира следното:
Заповедното производство е инициирано от „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД с искане да се
издаде Заповед за изпълнение по чл. чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника
М. С. М. за задължения по Договор за потребителски кредит № ********** от 12.10.2019 г
г., в размер на 621.65 лева главница, 68.72 лева възнаградителна лихва и 127.30 лева
обезщетение за забава.
В т.12 от заявлението, заявителят е посочил като документ, от който произтича
вземането – извлечение към 21.01.2021г. от счетоводните книги по договор за Договор за
потребителски кредит № ********** от 12.10.2019 г., инкорпориращо вземания с посочени
в заявлението основание и размер.
С уточнителна молба от 01.03.2021г. заявителят е уточнил искането си, въз основа на
указанията на ВРС, като е извършил разбивка на главницата от 621.65 лева на три суми:
чиста стойност на заемната сума - 469.67 лева, застраховка „Кредит“ - 41.14 лева и
застраховка „Сметка“ - 110.84 лева, както и на акцесорните вземания върху всяка от
главницата.
С обжалваното разпореждане подаденото заявление е отхвърлено на основание чл.
411, ал.2, т.2 от ГПК по отношение на вземанията за застраховки и лихви върху тях поради
нищожност на клаузите като противоречащи на чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да
2
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави или на
неравноправна клауза. Дължимата в рамките на заповедното производство проверка от съда
трябва да е съобразена с отредената от закона дискреция, която съществено се отличава от
обема на проверката, която извършва исковия съд. Заповедният съд действително следи за
действието на повелителните норми от общ интерес, но в рамките на възможностите на
процеса на доказване в производството и при съобразяване с рамките, които чл. 9 от ЗЗД
поставя относно свободата на договаряне и респективно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД.
Проверката следователно е ограничена от достъпната според съответното заповедно
основание информация за правно значимите факти по ЗЗП. Когато обективираното от
страните съгласие видимо и обективно разпознаваемо на пръв поглед не страда от
посочените в ЗЗП пороци на преговорния процес и на договорната воля, то липсва
основание за отхвърляне на договора като годно заповедно основание.
В настоящия случай не може да се направи извод за нарушаване правата на
потребителя по смисъла на ЗЗП. Следва да се има предвид, че в чл. 19 от договора е
предвидена опционална възможност потребителят да сключи договор за застраховка без
това да е задължително условие за отпускане на кредита. Потребителят е попълнил и
декларация за отпускане на кредита, като в чл. 5 е дал съгласие да бъде сключена
застраховка и се е подписал под това, че е получил информацията за ползватели на
застрахователни услуги по смисъла на глава 33 от КЗ. От друга страна в договора за кредит
изрично е посочено, че размерът по главницата се формира както от предоставените
средства на заемополучателя, така и от дължимите застрахователни премии, тъй като видно
от чл. 7.2.2. от договора за кредит, банката всъщност го финансира и за дължимите
застраховки, но сумата се превежда на застрахователя от кредитора. Горното е видно и от
посочения в чл.7.1. общ размер на кредита, който представлява сбор от главницата по
стоковия кредит и дължимите застраховки, чиято разбивка по пера се съдържа в чл.8 от
договора. На тази плоскост не може да се твърди, че получателят по услугата
/кредитополучател/ не е бил активна страна или поведението на доставчика е било укоримо
от гледна точка на предоставяне на информация за предлаганите продукти. По-слабата
икономически страна по договора го е подписала, а компонентите, от които се формира
вземането за главница са ясно разпознаваеми. Посочен е и годишният лихвен процент по
заема както и общият размер на ГПР. Дали при включване на застрахователните вноски в
ГПР би се надхвърлил законоустановеният лимит е установимо единствено със специални
знания, каквито заповедното производство не позволява да бъдат ангажирани. Не се
установява и предоставената част от заема за финансиране на застрахователни услуги да е с
цена близка по размер до кредита. Напротив – при отпуснат кредит от 508 лева по сметка на
потребителя, финансираните застрахователни премии са в размер на 164.38 лева.
Налага се извод за основателност на частната жалба, поради което и разпореждането
на първоинстанционния съд в обжалваната част следва да се отмени и вместо него да бъде
постановено с друго, с което заявлението бъде уважено. Необходима е и корекция на
3
присъдените в заповедното производство разноски.
Въз основа на изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 269227/05.03.2021 г. на ВРС по ч.гр.д. № 1235/2021 г., в
частта, в която е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД за издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против М. С. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: с. ********, за следните суми: сумата от 41,14 лв. премия за
застраховка „Кредит“, сумата от 110,84 лв. премия за застраховка „Сметка“, сумата от 4,55
лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Кредит“ за периода 15.12.2019 –
15.10.2020 г., сумата от 12,25 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка
„Сметка“ за периода 15.12.2019 – 15.10.2020 г., сумата от 8,43 лв. обезщетение за забава
върху премията за застраховка „Кредит“ за периода 15.12.2019 г. – 21.01.2021 г., сумата от
22,70 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка „Сметка“ за периода
15.12.2019 г. – 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху премията за застраховка
„Кредит“ и премията за застраховка „Сметка“ от датата на подаване на заявлението в съда
/29.01.2021 г./ до окончателното погасяване на задълженията, дължими съобразно
извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен
Договор за потребителски кредит № ********** от 12.10.2019 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по
заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД, ЕИК *********, гр. София против М. С. М., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: с. ********, за следните суми: сумата от 41,14 лв.
премия за застраховка „Кредит“, сумата от 110,84 лв. премия за застраховка „Сметка“,
сумата от 4,55 лв. възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Кредит“ за периода
15.12.2019 – 15.10.2020 г., сумата от 12,25 лв. възнаградителна лихва върху премия за
застраховка „Сметка“ за периода 15.12.2019 – 15.10.2020 г., сумата от 8,43 лв. обезщетение
за забава върху премията за застраховка „Кредит“ за периода 15.12.2019 г. – 21.01.2021 г.,
сумата от 22,70 лв. обезщетение за забава върху премията за застраховка „Сметка“ за
периода 15.12.2019 г. – 21.01.2021 г., ведно със законната лихва върху премията за
застраховка „Кредит“ и премията за застраховка „Сметка“ от датата на подаване на
заявлението в съда /29.01.2021 г./ до окончателното погасяване на задълженията, дължими
съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по
сключен Договор за потребителски кредит № ********** от 12.10.2019 г., както и за сумата
от 18.33 лева, съставляваща разлика между присъдена с разпореждането на ВРС и дължима
за разноски в заповедното производство.
4
ДОПУСКА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
съобразно мотивите на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5