№ 373
гр. Дупница, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20231510200825 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0006741 от 05.06.2023 г., издадено
от Директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр. София, с което на основание чл. 53
от ЗАНН и по чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвтП, на С. А. Е., с адрес: гр. Д..........., ул.А.М.... №
.....,ет......,ап....... с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 31, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во от Наредба №
34/06.12.1999 г., на МТИТС.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок. В
жалбата се излагат съображения, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на същото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата до съда
въззиваемата страна взема становище по същата и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
1
На 13.05.2023 г., около 10:08 ч., в гр. Дупница, обл. Кюстендил, ж.к. „Възход“, на
таксиметрова пиаца в близост до автогарата жалбоподателят, като водач на таксиметров
автомобил „Д.С....., с рег. № .......... изчаквал пътници за извършване на таксиметров превоз,
с включен таксиметров апарат и открита табела „такси“. Същият бил проверен от
служителите на РД „АА“ – София свидетелите Й. Г. и К. М., като му били изискани
необходимите документи като водач на таксиметров автомобил, вкл. и валидно
удостоверение за „Водач на лек таксиметров автомобил“ /УВЛТА/, с каквото
жалбоподателят не разполага и не представил.
С оглед на тези констатации на жалбоподателя бил съставен от св. Г. АУАН, който му
бил връчен и подписан от него без възражения. АУАН е подписан още от актосъставителя и
от свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта М..
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното № 42-0006741 от 05.06.2023 г.,
издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ - гр. София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 93, ал.1, т. 1 от ЗАвтП, на С. А. Е., с адрес: гр. Д...........,
ул.А.М.... № .....,ет......,ап....... с ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2000,00 лева, за нарушение на чл. 31, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во от
Наредба № 34/06.12.1999 г., на МТИТС.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по
акта и наказателното постановление съвпадат изцяло по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Г. и М., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят изцяло от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични,
последователни и ясни. Няма данни за предходни влошени взаимоотношения на някой от
двамата служители на РД „АА“-София спрямо жалбоподателя или някаква друга причина за
предубеденост. С особена значимост е и информацията съдържаща се в служебно
изисканите от съда справки относно издаваните в миналото на водача удостоверения за
водач на лек таксиметров автомобил, от която е видно, че същият е имал издадено такова с
№ А040303/13.01.2000 г. със срок на валидност от 5 години, като няма постъпило заявление
за преиздаването му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че при съставянето
на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения – НП и АУАН са издадени в срок и от компетентни административни органи,
спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими и
предвидени в ЗАНН реквизити.
От обективна страна, с оглед събраните доказателства и възраженията на страната
2
следва да се отбележи следното:
Съгласно посочената санкционна норма в НП – чл. 93, ал.1, т. 1 ЗАвтП : „ Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва със: т. 1. глоба 2000 лв. - при първо
нарушение“.
Според текста на чл. 31, ал.1, изр. 1-во от Наредба № 34/06.12.1999 г., на МТИТС: „При
управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да притежава валидно за
съответната община удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил ", както и
валидно удостоверение за психологическа годност. При поискване от контролните органи
същият е длъжен да ги представи…“.
В конкретния случай е безспорно установено, че по време на работа жалбоподателят
като водач на таксиметров автомобил „Д.С....., с рег. № .......... изчаквал пътници за
извършване на таксиметров превоз, с включен таксиметров апарат и открита табела „такси“,
но е нямал изобщо издадено и валидно удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил. Между впрочем, този факт не се и оспорва от нарушителя, а се твърди в жалбата,
че му е било издадено безсрочно през 2000 г. УВЛТА, което е изгубил. Последното се
опровергава изцяло от посочената по-горе справка от АНО, относно издаваните в миналото
на водача удостоверения за водач на лек таксиметров автомобил, от която е видно, че
същият е имал издадено само едно такова с № А040303/13.01.2000 г. със срок на валидност
от 5 години, като няма постъпило заявление за преиздаването му към датата на проверката.
В тази насока е и практиката на АС-Кюстендил отразена в Решение № 332 от 29.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 195 / 2019 г. на Административен съд - Кюстендил и др.
С извършеното деяние е бил изпълнен съставът на чл. 93 ал. 1 т. 1 от ЗАвПр и от
субективна страна, доколкото е налице пряк умисъл. Жалбоподателят е знаел, че изобщо не
разполага с издадено, валидно УВЛТА, но въпреки това целенасочено и по собствена воля е
извършвал таксиметров превоз на пътници на посочените място и дата.
Тезата изложена от него в жалбата е несъстоятелна и недоказана. Правилно АНО е
приел за доказана отразената в акта и в наказателното постановление фактическа
обстановка, като въз основа на същата е направил обоснован извод за съставомерност на
нарушението.
Липсват обстоятелства, които да сочат, че процесното нарушение представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид, поради което не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Наложената глоба е с фиксиран размер и не може да бъде изменена и редуцирана от
настоящата съдебна инстанция.
3
Неоснователно е искането направено в писмото на АНО за присъждане на разноски,
доколкото същия не е бил предстаевляван по никакъв начин от юрисконсулт.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 42-0006741 от 05.06.2023 г., издадено от Директора на РД
„Автомобилна администрация“ - гр. София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.
93, ал.1, т. 1 от ЗАвтП, на С. А. Е., с адрес: гр. Д..........., ул.А.М.... № .....,ет......,ап....... с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000,00 лева, за
нарушение на чл. 31, ал. 1, изр. 1-во, пр. 1-во от Наредба № 34/06.12.1999 г., на МТИТС,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил, на основанията
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4