Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 11.03.2021 година Град С. З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С.Т
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
03.02. 2021 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА
КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Стойка Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1591 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
273 ГПК.
Обжалвано е решение № 326/04.03.20 г. по гр.д.
№1215/19 г. по описа на РС-С.З.,с което се признава за установено, че Н.Н.Я. с ЕГН ********** с адрес *** З. дължи на „Е.“ ЕАД с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. *** чрез юрисконсулт Ч.
следните суми:-157,69 лв. (сто петдесет и седем лева и шестдесет и девет
стотинки ст.), представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 12.12.2017
г. до 09.03.2018г.,-обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 30.01.2018 г. до 14.11.2018 г., в размер на 12,05
лв. (дванадесет лева и пет ст.) ,ведно със законна лихва
върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда — 15.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена по ч.гр.д.№ 5756/2018 г. по описа на С.
районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
3300/16.11.2018 г.
Във въззивната жалба ,депозирана
от Н.Н.Я. чрез особения представител адв.М.С. се изтъкват доводи за незаконосъобразност на
постановеното решение от първата инстанция. Изтъкват се доводи,че съдът
неправилно е приложил нормите на ЗЕ,Закона за защита на потребителите и
правилата за търговия,както и Общите условия за снабдяване с ел.енергия от 2008
г. ,издадени от Държавна комисия за ел. и водно регулиране.Също така,ОУ-2008 г.
не създавали облигационна връзка между страните,защото не съдържали
съществените уговорки за действителност на договора за продажба на ел. енергия.Изразява
се становище,че съдът не е съобразил промените в ЗЕ през 2012 г.и е достигнал
до неправилният извод,че ищецът-краен снабдител не е бил длъжен да сключи
индивидуален договор с ответницата,след като тя е приела ОУ-2008 г. с декларация
от 2014 г. Моли да се отмени първоинстанционното решение като неправилно ведно
със законните последици.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
страна на въззиваемия „Е.“ ЕАД с ЕИК ***,
с който се взема становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли
съда, да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно.
Окръжен съд – гр. С. З., в настоящия състав,
след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
намира за установено следното:
Предмет
на въззивно обжалване е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Исковете
за съществуване на вземане са допустими, като предявени при наличие на
абсолютните процесуални предпоставки на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът
„Е.“ ЕАД твърди, че на 15.11.2018 г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - С. З. за вземанията си
към Н.Н.Я., в размер на 169,74 лв. Образувано било
ч.гр.д. № 5756/18г. по описа на PC-
С. З., по което дело била издадена заповед за изпълнение. В определения
от съда срок не е постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил
призован при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, са дадени указания за
предявяване на установителен иск, поради което дружеството подава настоящата
искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Ищецът
„Е.“ ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а
от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия
били публикувани на сайта на дружеството.
По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение
да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ
се, с. Я., ул. № 230, индивидуализиращ се с ИТН: 2116485, представляващ жилищна
сграда. За Н.Н.Я. бил открит клиентски номер
**********. Същата била собственик на недвижимия имот, видно от Справка от
Агенция по вписванията.
Ответникът
от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „Е.“ ЕАД е доставило на обекта
на Н.Н.Я. за периода 12.12.2017
г. до 09.03.2018 г. електроенергия на обща стойност 157,69 лв., която до този
момент не била заплатена от ответника. Поради забава в заплащане на
консумираната ел. енергия ответникът дължал законна лихва в общ размер от 12,05
лв. за периода 30.01.2018 г. - 14.11.2018 г.
Моли
съда да постанови решение,с което да установи съществуването на вземанията на „Е.“
ЕАД към Н.Н.Я., както следва:
-157,69
лв. (сто петдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки ст.),представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 12.12.2017 г. до 09.03.2018г.
-обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
30.01.2018 г. до 14.11.2018 г., в размер на 12,05 лв. (дванадесет лева и пет
ст.) законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 15.11.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението. Претендирани
са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор
на исковата молба от особения представител на ответника.
Представените
Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия от 10.05.2008 г. не
следвало да бъдат приети като доказателство, поради тяхната нечетливост.
Съдържанието на Общите условия следвало задължително да е съобразено с
изменението на чл.98а, ал.1, т.2 и т.4 - от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г.
Фактурите на ищеца били от 2017/2018 г. и към този период не можели да се
приложат Общи условия от 2008 г. Не можело да се приложи и пар.199,
ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, който предвиждал да се прилагат старите разпоредби до
привеждането им в съответствие с новата нормативна уредба, тъй като тази норма
се отнасяла за общ административен акт или подзаконов такъв, каквито не били
представените от ищеца Общи условия -2008 г. Ето защо Общите условия -2008 г.
били неприложими към процесния случай, независимо, че
са публично известни и не било необходимо подписването им. Но енергийното
предприятие /краен снабдител/ било длъжен да продава ел.енергия при действащи
Общи условия към 2012 г., което ищецът не бил изпълнил/чл.98а,ал.1 ЗЕ/.
В
тежест на ищеца било да докаже при пълно и главно доказване, дължимостга на начислената сума и конкретно, че в резултат
на извършена законосъобразна проверка при спазване условията в ПИКЕЕ е отчетено
неплатеното количество ел. енергия, което е реално доставено и с реална цена в процесния период, като били изпълнени всички задължителни
изисквания за образуване на цената.
В
хода на производството се установява следното:Видно от приложеното ч.гр.д.№
5756/2018 г. по описа на С. районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 3300/16.11.2018 г. за сумата 157, 69 лева за
главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени за периода 12.12.2017 г. до 09.03.2018 г.
по партидата на ответника, с 12.05 лева обезщетение за забавено плащане за
периода 30.01.2018 г. до 14.11.2018 г. и законната лихва от 15.11,2018 г. до
изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че
съобщението е връчено на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск,
като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът
поддържа, че между него и ответника Н.Н.Я. е
съществувало правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при
общи условия през периода от 2017 г. - 2018 г. На
първо място ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на ел.
енергия. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално определение на
понятието битов клиент. Според посочената правна норма това е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в чл. 1, т.
4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.”
ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва да се разбира „потребител
на електрическа енергия”, който пък от своя страна е физическо лице, собственик
или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “Е.” ЕАД
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. Потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.
41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е краен клиент, който купува енергия
или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен
интерес. От приетото по делото заявление – декларация за започване
продажба на топлинна енергия се установява, че ответницата е битов клиент по
смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Няма
спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно
чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че
публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните.
Съгласно чл. 91, ал. 1 вр. с чл. 92, т. 1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в
разглеждания случай, сделки с електрическата енергия могат да се сключват по
регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страните и на
борсов пазар, както и на балансиращ
пазар на електрическа енергия, като страни по тях са крайният снабдител на
електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/. Съгласно чл. 98а от
ЗЕ доставката на електрическа енергия по регулирани цени (какъвто е настоящия
случай) от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови или
небитови нужди за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво
ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и
одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно § 1, т. 416 на ДР
на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен
клиент, който купува енергия или природен газ.
Изхождайки
от горепосочените разпоредби, съдът приема, че ищецът е краен снабдител за
територия, в чийто обхват попада процесният имот, за който се претендира
заплащането на стойност на доставени електрическа енергия и мрежови услуги.
Съгласно чл. 98а ал. 4 от ЗЕ “Публикуваните общи условия влизат в сила за
клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.” Видно от
представените доказателства същите са публикувани във вестник „Дневник“ на
27.05.2008г. и това не е оспорено от ответника чрез особения му представител.
Съгласно
чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „Е." АД /одобрени с Решение на
ДКЕВР№ ОУ-14 от 10.05.2008 г./ „клиент”, имащ качеството на физическо лице
/какъвто е настоящият случай/ може да бъде потребител на електрическа енергия
за битови нужди - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Е." АД съгласно действащото
законодателство, който ползва електрическа енергия за домакинството си.
По
делото е представена Справка от Агенция по вписванията, от която е видно, че
ответницата е собственик на поземлен имот ведно с жилищна сграда и стО.ска постройка в с. Я., община О.. Представен е и
Нотариален акт от 09.10.201 Зг., видно от който Н.Я. е закупила процесния имот, като е учредено вещно право на ползване на Т.В.В..
По
делото са представени Заявление - декларация за започване на продажба на ел.
енергия, подадено от Н.Я. на 09.05.2014 г., като са приети изрично ОУ.
Представена е и декларация за достъп до мрежата и декларация, подписана отново
от ответника, че правата и задълженията на клиент за процесния
имот ще се упражняват именно от Н.Я..*** е представено удостоверение за открита
партида на имота, по която няма неплатени данъци към настоящия момент.
Изготвена
е съдебно-техническа експертиза, от която се установява,че монтираният на обекта на ответника статичен
трифазен, двутарифен електромер „И.“ през процесния
период е годно средство за търговско измерване на количеството консумирана ел.
енергия от ответника. Отчетените показания на същия електромер и консумираните
количества ел.енергия съвпадат с фактурираните такива. По делото е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която счетоводството на ищеца е
водено редовно и правилно по отношение на процесния
обект и за периода на претендираното потребление.
Отчетената ел.енергия е фактурирана правилно като количество и съобразно
действащите цени, определени от ДКЕВР за всеки отчетен период. Дължимата сума е
157, 69 лева за и мораторна лихва в размер на 12, 05
лева.
Въззивният съд намира,че ищецът няма
задължения да предлага индивидуален договор на ответника. Налице е валидна
облигационна връзка между страните като предявеният установителен иск следва да
се уважи.
По отношение на разноските:
При този
изход на спора в полза на въззиваемия, , следва да бъде присъдена сумата 300лв.
,от която 150 лв.-юрисконсултско възнаграждение и 150
лв.-заплатена сума за възнаграждение на особен представител.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА № 326/04.03.20 г. по гр.д. №1215/19 г.
по описа на РС-С.З..
ОСЪЖДА
ОСЪЖДА Н.Н.Я. с ЕГН **********
с адрес *** З. да заплати на „Е.“ ЕАД разноски в размер на 300 лв./триста лева/
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: