Р Е Ш Е Н И Е
№297
Град Русе, 11.12.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Е.Д.
като разгледа докладваното от председателя търговско дело № 81 по описа на РОС за 2012 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава тридесет и втора от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „Т. Б. А. Л.” ЕАД гр.С., ЕИК *** срещу „Б.”
ЕООД гр. М., ЕИК *** и К.И.С.,*** и М.П.С.,*** с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК. Вземането е основано на 2 бр. запис на заповед от 14.01.2008 г. и от 21.01.2008 г., с издател „Б.” ЕООД гр. М. поръчители К. И.С. и М.П.С., задълженията по
които ищецът твърди, че не са изпълнени.
Навежда доводи, че вземането по записа на заповед от 14.01.2008 г. е станало
изискуемо на 20.01.2010 г., а това п записа на заповед от 21.01.2008 г. е
станало изискуемо на 25.01.2010 г., като във връзка с тях е образувано ч.гр.д.
№ 4995/2011 г., 3 състав по описа на РРС. Датите на изискуемостта на вземанията
са обусловени от сочените в менителничните документи падежи.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземането му по отношение на тримата ответници общо в размер на 55 590,85 евро, от които 40 108,50 евро по запис на заповед с падеж на 20.01.2010 г. и 15 481,35 евро по запис на заповед с падеж на 25.01.2010 г, представляващи просрочена главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и вземането за деловодни разноски в заповедното производство в размер на 2 174,60 лв и тези направени в настоящото съдебно производство.
Постановено е връчване на препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства на тримата ответници, с указание да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпили писмени отговори и от тримата ответници, в който са развити доводи за неоснователност на ищцовата претенция. Наведени са съображения за това, че процесните записи на заповед са издадени във връзка със съществуващи каузални отношения по сключени 2 бр. договори за лизинг – Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 1129D2960 от 14.01.2008 г. и Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 1184D2981 от 21.01.2008 г. и имат гаранционна функция на вземането, произтичащо от сключените договори, като по всеки от тях са издадени по пет броя записи на заповед, по първия договор в общ размер на 198 632,76 евро и в общ размер на 77 406,55 евро по втория договор. Правят доказателствено искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза с конкретно посочени задачи.
На ищеца е връчен препис от отговора с указание, че в двуседмичен срок може да подаде допълнителна искова молба, с която да допълни и поясни първоначалната, както и за останалите възможности по чл.372 ГПК. В предвидения двуседмичен срок ищецът е депозирал допълнителна молба. Не оспорва заявеното от ответниците обстоятелство, че процесните записи на заповеди обезпечават два договора за финансов лизинг, като твърди, че именно по тях е настоящата претенция. Прави доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.
Допълнителен отговор от ответниците няма постъпил.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори от страните, че първият ответник по делото „Б.” ЕООД гр. Р., представлявано от К.И.С. е издало в полза на „Т. Б. А. л.” ЕАД гр. С. процесните 2 бр. запис на заповед, с които се е задължило да заплати по запис на заповед от 14.01.2008 г. с падеж 20.01.2010 г. сумата от 40 109,50 евро и по запис на заповед от 21.08.2008 г. с падеж 25.01.2010 г. сумата от 15 481,35 евро. Тези записи на заповед са били авалирани от другите ответници – К.И.С. и М.П.С. като физически лица.
След като на падежите не било извършено заплащане на поетото задължение, на 01.06.2011 г. ищецът депозирал в регистратурата на РРС заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, което било уважено и ответниците били задължени да заплатят сумите по тези записи на заповед общо в размер на 55 590,85 евро, законната лихва за забава от депозиране на заявлението и направените разноски в заповедното производство на стойност 2 174,60 лв. Въз основа на издадената Заповед и Изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20118410405027/2011 г. по описа на ЧСИ Н. М., вписан с рег. № *** в КЧСИ.
Ответниците са подали възражение с правно основание чл. 414 от ГПК, с оглед на което „Т. Б.А. л.” ЕАД гр. С. е подал настоящия установителен иск, предмет на делото, в предвидения едномесечен срок.
По делото не се спори, че на 14.01.2008 г. между „Т.Б.А.л.” ЕАД гр. С. като лизингодател и „Б.” ЕООД гр. М. като лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 1129D2960 за срок от 61 месеца с лизингови обекти – 2 броя седлови влекачи *** на обща стойност 365 376,64 лева, в която сума е включена и лихвата за срока на договора в размер на 73 799,30 лв. В чл. 11, ал. 4 от от договора е посочено, че за да гарантира вземанията на лизингодателя, лизингополучателят издава в негова полза 5 /пет/ броя записи на заповед на обща стойност 198 632,76 евро. Предвидено е и обезпечение чрез вписване на договора за финансов лизинг в Централния регистър на особените залози.
По делото не се спори и по отношение валидността на втория договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 1184D2981, сключен на 21.01.2008 г. също между „Т. Б. А. л.” ЕАД гр. С. като лизингодател и „Б.” ЕООД гр. М. като лизингополучател, за срок от 61 месеца с лизингови обекти – 2 броя товарни полуремаркета – *** на обща стойност 144 431,08 лева, в която сума е включена и лихвата за срока на договора в размер на 28 871,08 лв. Аналогична е клаузата на чл. 11, ал. 4 от този договора, където е посочено, че за да гарантира вземанията на лизингодателя, лизингополучателят издава в негова полза 5 /пет/ броя записи на заповед на обща стойност 77 406,55 евро. Предвидено е и обезпечение чрез вписване на договора за финансов лизинг в Централния регистър на особените залози.
По делото е изготвено и прието заключение на вещо лице М.П., което съдът възприема изцяло. От същото се установява, че по счетоводни данни на ищеца задълженията на ответника по Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 1129D2960 от 14.01.2008 г. към момента на образуване на заповедното производство - 01.06.2011г. са в общ размер от 114 079.33 евро /223 119.77 лв./ - погасителни вноски 55 924.58 евро и неустойки 58 154.75 евро като това задължени обхваща периода 20.10.2010 г. – 20.10.2012 г.
Задълженията на ответника по Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 1184D2981 от 21.01.2008 г. към момента на образуване на заповедното производство - 01.06.2011г. са в общ размер от 41 707.18 евро /81 572.15 лв./ - погасителни вноски 21 465.87 евро и неустойки 20 241.31 евро, като това задължение обхваща периода 25.04.2010 г. – 25.06.2011 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, е с правно основание чл. 415, ал.1 във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК – иск за установяване съществуване на вземане по запис на заповед от 14.01.2008 г. с падеж 20.01.2010 г. сумата от 40 109,50 евро и по запис на заповед от 21.08.2008 г. с падеж 25.01.2010 г. сумата от 15 481,35 евро. Общата претенция е в размер на 55 590,85 евро.
При разглеждане на положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответниците-длъжници възраженията, които го погасяват, изключват, унищожават или правоотлагат.
Няма спор, както беше посочено, че вземането на ищеца е основано на 2 бр. запис на заповед, всяка от които е подписана от ответниците, първият ответник в качеството на издател, а вторият и третият ответник в качеството на авалисти по това задължение. Няма спор и по отношение на това, че процесните записи на заповед са издадени във връзка със съществуващи каузални отношения по сключени два договора за финансов лизинг - Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 1129D2960 от 14.01.2008 г. и Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 1184D2981 от 21.01.2008 г. и имат гаранционна функция по отношение на вземанията, произтичащи от тях.
Спорен се явява момента кои вземания гарантират тези записи на заповед по Договорите за финансов лизинг № 1129D2960 от 14.01.2008 г. и № 1184D2981 от 21.01.2008 г., както и защо при сключването на договорите са издадени точно пет броя записи на заповед по всеки от договорите, като сумите по тях приблизително се явяват една пета от цялата сума по договора, който е за пет години и дали всеки от записите на заповед не обезпечава вземанията за съответната година. По изложените съображения следва да бъде изследван въпросът дали вземането съществува и да бъдат установени факти и обстоятелства, свързани с изпълнението или неизпълнението на задължението по каузалната сделка към момента на падежа на всеки от менителничните документи.
Това е така, тъй като в практиката и в теорията безспорно е прието, че записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието. Дори напротив обвързването на записа с кауза води до недействителен менителничен ефект, тъй като задължението за плащане би било условно, с което ще се наруши изискването на т. 2 на чл. 535 от ТЗ. Но макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума пари.
Съдебната практика безпротиворечиво приема /Решение № 608 от 12.06.2007
г. на ВКС по гр. д. № 649/2006 г., II г. о.; Решение № 268 от 2.04.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 108/2008 г., III г. о.; Решение № 1050 от 3.07.2003 г. на ВКС
по гр. д. № 1818/2002 г., V г. о.; Решение № 1088 от 7.07.2003 г. на ВКС по гр.
д. № 132/2003 г., V г. о./, че абстрактният характер на записа на заповед не дава
основание той да се разглежда откъснато от каузалното отношение между страните,
тъй като не може да има сделка, лишена от основание.
Тази конкретна сделка трябва да бъде изследвана. Следва да
се прецени дали е налице погасяване на задълженията по каузалната сделка за периода, за
който същата е обезпечена със сключването на абстрактна такава, макар това
изрично да не е вписано в последната.
Настоящият съдебен състав счита, че наличието на задължения по
каузалната сделка в по-голям размер от тези в сключената абстрактна такава не
дават основание да се приеме само по
себе си, че е налице неизпълнение на каузалната сделка, респективно дължимост
на сумите по абстрактната сделка. Подобно тълкуване би довело до обезсмисляне
на изследването на каузалните правоотношения, особено когато те са обезпечени с
няколко абстрактни сделки за отделните периоди на задължението. Такава ситуация е налице много често при договорите
с периодични плащания, какъвто е договора за финансов лизинг, където за всяка
година падежните вноски са обезпечени със запис на заповед с падеж в
съответната година.
В конкретния случай тълкуването на
обстоятелството, че всеки от петте издадени при сключването на договора за
финансов лизинг записи на заповед с
падеж във всяка от петте следващи години
за срока на действие на договора за лизинг обезпечава вземанията за който и да
е произволен период от договора, както и цялото вземане, би довело до ситуация,
при която независимо от редовното погасяване на вноските, сумите по тях ще
продължават да бъдат дължими. Това само
по себе си представлява злоупотреба с права и не следва да се допуска. На съда
е служебно известно наличието на още едно производство по процесните договори
за финансов лизинг – гр.д. № 327/2012 г. по описа на Русенски Окръжен съд, което в момента е
висящо пред Апелативен съд гр. Велико Търново, където се търсят сумите от 40 109,50 евро по запис на
заповед от 14.01.2008 г. и 15 481,35 евро по запис на заповед от 21.08.2008 г., със същата дата на падеж,
но в различна година от срока на действие на всеки от договорите.
Заявената от ищеца претенция
по запис на заповед от 14.01.2008 г. с
падеж 20.01.2010 г. за сумата от
40 109,50 евро по Договор за
финансов лизинг на пътни превозни средства № 1129D2960 от 14.01.2008 г. се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена. Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице, което съдът кредитира изцяло, действително по този договор към момента на
образуване на заповедното производство – 01.06.2012 г. задълженията на
ответното дружество „Б.” ЕООД гр. М. са в общ размер от 99 369,65 евро /194
350,14 лв/, от които 77 496,23 евро погасителни вноски, 11 169,87
евро лихва за забава, 1 056,40 евро такса обслужване, 2 445,29 евро
такса финансиране, 1 029,74 евро данък МПС, 3 235,09 евро застраховка
„Гражданска отговорност” и 2 937,03 евро застраховка „Каско”. Тези
задължения обаче обхващат непогасени вноски, дължими лихви и такси обслужване и
финансиране за периода от 20.10.2010 г. до 20.12.2012 г., като данъкът и
застраховките са само за 2011 е
По така изготвеното заключение /л. 109/ към датата на падежа на Записа на заповед 20.01.2010 г., лизингополучателят е заплатил всички дължими вноски по договора. Първата непогасена вноска по Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 1129D2960 от 14.01.2008 г. е от 20.10.2010 г., което касае следващия период, обезпечена с друга абстрактна сделка.
Аналогично е положението и по отношение на втората запис на заповед – тази от 21.01.2008 г. с падеж 25.01.2010 г. сумата от 15 481,35 евро по Договор за финансов лизинг на пътни превозни средства № 1184D2981 от 21.01.2008 г. Изхождайки от заключението на вещото лице, към датата на падежа на записа на заповед са погасени всички дължими вноски по договора. Първата изискуема вноска е с падеж три месеца по-късно – на 25.04.2010 г. Дължимите суми, изчислени от вещото лице общо в размер на 21 207,56 евро /в равностойност 41 478,38 лева/ са относими за периода от 25.04.2010 г. до 25.06.2011 г.
Видно от гореизложеното към датите, на които са станали изискуеми задълженията по процесните записи на заповед на 20.01.2020 г. и на 25.01.2010 г. не е било налице неизпълнение от страна на лизингополучателя „Б.” ЕООД гр. М. по договорите за лизинг на пътни превозни средства № 1129D2960 от 14.01.2008 г. и № 1184D2981 от 21.01.2008 г., по които са гарантирани падежните вноски с включена лихва върху главница към съответните падежи.
Предвид липсата на изискуеми парични задължения, неоснователен се явява и претенцията за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, предявен за времето от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по г.гр.д. № 4995/2011 г. по описа на РРС до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответната страна разноски.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Т. Б. А. Л.” ЕАД гр.С., ЕИК ***
срещу „Б.” ЕООД гр. М., ЕИК ***, К.И.С.,*** и М.П.С.,*** с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414 и
чл. 415 ГПК1 произтичащо от запис на заповед
от 14.01.2008 г. с падеж 20.01.2010 г. сумата от 40 109,50
евро по Договор за финансов лизинг на
пътни превозни средства № 1129D2960 от 14.01.2008 г. и по запис на заповед от 21.01.
ОСЪЖДА „Т. Б. А. Л.” ЕАД гр.С., ЕИК *** да заплати на „Б.” ЕООД гр. М., ЕИК ***сумата от 2 800,00 лева, представляваща разноски по делото за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: