Р Е Ш Е Н И Е
№ 576
гр. Хасково, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесети юли,
през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Гергана Тенева и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от
ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 607 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е касационно по реда на
чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВ – Хасково, против Решение №
64/14.03.2022г., постановено по а.н.д. №50/2022г. по описа на Районен съд
Хасково, с което е отменено Наказателно постановление №
21-1253-002397/01.11.2021г., издадено от полицейски инспектор към ОДМВР –
Хасково, Сектор „Пътна полиция“.
Касационният жалбоподател намира решение
на районен съд за постановено при неправилно приложение на закона, като счита
същото и за необосновано. Намира за неправилни изводите на съда довели до
отмяна на наказателното постановление, а именно за недоказаност на субективната
страна на извършеното от Ф. деяние. Сочи, че съдът разгледал въпроса за
необходимостта от наличието на вина, за да бъде едно деяние определено като
административно нарушение и в тази връзка да бъде наказуемо, като посочил и
двете форми на вината – умисъл и непредпазливост. Въпреки това, съдът в
мотивите на постановения съдебен акт разгледал единствено въпроса свързан с
наличието на умисъл в действията на водача, но не и въпросите свързани с
наличието на другата форма на вина – непредпазливост, като при установяване на
някоя от двете и разновидности / самонадеяност или небрежност /, също следвало
да се носи административнонаказателна отговорност от водача. Въпреки събраните
по делото гласни доказателства съдът направил грешен извод, като посочил, че
поради младата възраст на водача и мокрия асфалт се е достигнало до неправилна
преценка и навлизане в завой с по-висока скорост, което довело до нарушаване
стабилността на МПС и наложило подаване допълнително на газ за стабилизиране на
движението на автомобила. Сочи се, че за да се мотивира такъв извод, същият е
следвало да бъде подкрепен, например въз основа на извършени експертизи от
компетентни за това вещи лица. По изложените в жалбата съображения се
претендира за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на Наказателно
постановление № 21-1253-002397/01.11.2021г., издадено от полицейски инспектор
към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“. Прави се искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Г.Д.Ф., чрез процесуалния си
представител адв. Христозов в съдебно заседание и в представен по делото писмен
отговор, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Счита
решението на Районен съд – Хасково за правилно и законосъобразно. Прави искане
за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Хасково намира касационната жалба за основателна. Счита, че районният съд е
направил неправилни изводи от фактическа и правна страна, като такъв бил
например извода, че процесният автомобил би се преобърнал в завой, при
скорост на движение над критичната за преодоляване на завоя. Прокурорът
пояснява, че всъщност техническите изисквания към автомобилите, за да бъдат
пуснати в движение били точно обратни – да се получи странично приплъзване, а
не преобръщане. Отдавна било установено, че сцеплението на гумата с пътя при
завой намалява право пропорционално на приложената сила или подадената мощност
към колелата. Когато статичното триене бъде надхвърлено, в сила влиза другото
триене – кинетичното, познато като динамично триене или триене при пързаляне.
Автомобилът не спирал докато кинетичното триене не го спре. Когато гумите
превъртат, те ще се въртят докато силата на статичното триене надхвърли тази на
силата на кинетично триене. Това се случвало, когато отстъпим от газта и гумите
намерят сцепление. Намира, че тези физични закони са намерили позитивен израз в
правилата на чл.20 от ЗДвП, създаващи задължение за водачите на МПС да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с неизчерпателно
посочените фактори в ал.2, включително и със собствените си възможности за
шофиране. След като нарушителят съзнателно не се е съобразил с тези фактори, а
е разчитал на случайността, това означавало, че той е извършил нарушението при
евентуален умисъл, разчитайки на случайността. Поради изложеното предлага
съдебното решение да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде
потвърдиено
Административен съд Хасково, като съобрази
наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на
чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледано по същество е неоснователна.
С Решение № 64/14.03.2022г., постановено
по а.н.д. №50/2022г. по описа на Районен съд Хасково, предмет на разглеждане в
настоящото производство, състав на въззивния съд е отменил Наказателно
постановление № 21-1253-002397/01.11.2021г., издадено от полицейски инспектор
към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“, с което на Г.Д.Ф. ***, за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал.1, предл. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
За да постанови този резултат съдът приел,
че от обективна страна били налице признаците на нарушаване на забраната по
чл.104б, т.2 от ЗДвП, но счел за недоказана субективната страна на нарушението.
Посочил е, че при извършване на по-остър завой с
несъобразена скорост и подаване на допълнително газ /за изправяне на
автомобила/ е възможно да се получи приплъзване и превъртане на гуми, но не
като резултат от умишлено /виновно/ поведение на водача, а неправилна преценка
на скоростта на влизане в завоя. Деянието било извършено виновно, когато е
умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал настъпването на
обществено-опасните последици и искал или допускал този резултат. Предвиждането
бил процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на
деянието, който протичал до започване на изпълнителното деяние. Когато нямало
предвиждане, поради незнанието от страна на дееца на елементи от обективната
действителност, то тогава не можело да протече и предварителния процес на
отражение на обективните свойства на деянието и съответно не се формирал
интелектуалния компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не можело
да се формира и волеви, защото не можело да има целево отношение, без представи
за резултат и насока към цел. В предвид младата възраст на жалбоподателя съдът
счел, че станалото приплъзване на гумите и дрифт на левия завой, са настъпили
не като резултат на умишлено поведение на водача, а на неправилна преценка на
скоростта на влизане в левия завой. След това подаването на допълнително газ е
бил единствен вариант, за да се изправи автомобила и за да излезе от завоя, без
да се преобърне. Допълнителен фактор била и мократа настилка на пътя, която се
установявала от разпита на свидетелите и която допълнително е компрометирала
стабилността на автомобила и затруднявала завоя, при влизане с по-висока
скорост. Мократа настилка е улеснявала и приплъзването на гумите на задницата
на автомобила. Приел, че без вина няма отговорност, съответно последицата е
отмяна на процесното наказателно постановление.
Касационната
инстанция намира постановеното решение за правилно като краен резултат, но
по различни от изложените от въззивния съд мотиви за отмяна на наказателното
постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от
Закона за движението по пътищата наказателните постановления, с които се
санкционират извършени нарушения по Закона за движението по пътищата се издават
от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. По
делото пред Районен съд – Хасково е представена Заповед №
8121з-515/14.05.2018г., издадена от министъра на МВР, с която на основание
посочената по-горе разпоредба са определени длъжностните лица от структурите на
МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване
на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да
установяват употреба на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват
контролна дейност по Закона за движението по пътищата. В т.2 от цитираната
заповед са изброени всички длъжностни лица, опрвомощени да издават наказателни
постановления по ЗДвП, като прави впечатление, че всички те са от ръководния състав
на структурите на МВР. В нито една от т.2.1 до т.2.14 обаче не е посочено, че
полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР са оправомощени да
издават наказателни постановления по ЗДвП. В случая издателят на процесното
наказателно постановление е с отразена длъжност полицейски инспектор към ОДМВР
– Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, който с оглед разпореденото със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на МВР не попада сред
оправомощените лица имащи правомощия да издават наказателни постановления,
което води до извода, че същото е издадено от некомпетентен орган, съответно представлява
основание за неговата отмяна.
В заключение, настоящият състав на съда
намира за нужно да отбележи, че счита извършеното от Г.Д.Ф. нарушение за
доказано от обектива и субективна страна, въпреки изложените мотиви от
въззивния съд в обратен смисъл, но с оглед изхода на делото и констатирания
съществен порок при издаване на наказателното постановление намира, че не е
необходимо да излага подробни мотиви в тази насока.
При този изход на делото и предвид заявеното
от процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно
разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН такива се следват в размер на 300.00 лева,
съгласно представения пред касационната инстанция договор за правна защита и
съдействие, които не са прекомерни.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 64 от 14.03.2022г., постановено по АНД №50 по
описа на Районен съд Хасково за 2022 година.
ОСЪЖДА
ОДМВР Хасково да заплати на Г.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес *** , сумата в
размер на 300.00 лева, представляващи разноски по делото пред касационната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.