№ 519
гр. ., 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ., IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора год. в следния
състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря .ЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа доклад.ото от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510100479 по описа за 2022 год.
Производството по делото е образу.о по предявена искова молба от Й. С. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. ., ул. „.” № 45, общ. ., обл. .ска и М. С. Ж., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ., ул. „*”, бл. № 45, ет. 9, ап. № 32 - двамата чрез пълномощника си адв. Г. С. М. от
АК - гр. * срещу Д. Г. К., ЕГН ********** и Г. К. К., двамата с адрес: гр. ., ж.к. „*”, бл. № *,
общ.., обл. *ска.
Ищците твърдят, че дядо им Ж. А. Н., ЕГН **********, б.ж. на с. *, поч.л на
27.02.1993г. и баба им М. Л. Н.а с ЕГН **********, поч.ла на 22.06.1994г. са сключили
граждански брак през 1938г. В първите години на брака били придобили и владяли до
смъртта си недвижими имоти, представляващи урегулиран поземлен имот XVIII - 272 в кв.
30 по регулационния план на с. *, общ. *, обл. *ска, одобрен със Заповед № 76/06.04.1992г., с
площ от 754 кв.м., при граници: от две страни улици, заключени между осови точки 179-180-
181, УПИ XVII-273, собствен на наследници на А. П. С. и УПИ XVI-291, собственост на Е.
С. И., както и построените в УПИ XVIII - 272 двуетажна масивна жилищна сграда, друга
масивна жилищна сграда и три стопански сгради, като не им е известно да са се снабдявали
с нотариален акт за притежа.ия от тях имот. След смъртта си, те оставили като наследници
своите пет деца - С. Ж. А., Г. Ж. А. , И. Ж. А., Т. Ж.а М. и Н. Ж.а С., които наследили
съответно по 1/5 идеална част /или по 2/10 идеални части/ от оставеното наследство.
Двамата ищци наследили баща си С., поч.л на 26.08.2007г., а след това и майка си В. А.а
А.а, поч.ла на 06.01.2020г., поради което в момента притежават общо 1/5 ид. част /или 2/10
ид.ч./ от описания по-горе урегулиран поземлен имот и от построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда. Чичо им Г. Ж. А. поч.л на 30.10.2021г., като малко преди това - на
21.10.2021г., с неговата съпруга Б. С. А.а са се снабдили с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, на осно.ие наследство и давностно владение - нот. акт № 133, том
II, рег. № 4709, дело № 321 от 2021г. на нотариус Е. П. К., с район на действие - района на
PC град . за собственост върху една втора идеална част от двуетажна масивна жилищна
сграда, друга масивна жилищна сграда и стопанска постройка, ведно една втора ид. част от
мястото, в което са построени, представляващо УПИ XVIII-272 в кв. 30 по застроителния и
регулационен план на с. *, общ. *, обл. *ска, одобрен със Заповед № 76/06.04.1992г., с площ
от 754 кв.м., при граници: от две страни улици, заключени между осеви точки 179-180-181,
1
УПИ XVII-273, собствен на наследници на А. П. С. и УПИ XVI-291, собственост на Е. С. И..
Снабдявайки се с този нотариален акт, Г. и Б. А.и са се снабдили с документ за собственост
за 2/10 ид. ч. (съгласно молба от 29.03.2022г. след дадени на ищците указания от съда за
отстраня.е на нередовности на исковата молба) повече от притежа.ите от Г. 1/5 идеална част
/или 2/10 ид. ч./ от двуетажната масивна жилищна сграда и от урегулирания поземлен имот.
Веднага след снабдя.ето си с констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка,
двамата, с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, със запаз.е право на полз.е, оформен с нотариален акт № 134, том II, рег.№ 4713,
дело № 322/2021г. на същия нотариус, са прехвърлили имотите на своята дъщеря Д. Г. К.,
която е получила имота в режим на съпружеска имуществена общност. В началото на
ноември 2021г. ответницата започнала да прави предупреждения, че е собственик на частите
от имотите, които ползват ищците. Премахнала електрическото табло, премахнала простора
за сушенето на дрехи, заканвала се, че ще си продава имота и т.н. След смъртта на общите
им наследодатели, бащата и майката на ищците никога не са отстъпвали на друг владението
върху наследствената на баща им идеална част от имотите и си ги владеели непрекъснато -
било лично, било чрез трето лице или лица. В резултат на прехвърлителната сделка,
реализирана въз основа на констативния нотариален акт, приобретателката е придобила само
1/5 част, а не повече защото праводателите и не са били собственици на същите и договорът
за прехвърлянето им не е породил прехвърлнтелеп ефект. Предвид горното молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено но отношение на ответниците Д. Г. К.
и съпругът й Г. К. К., че ищците са собственици на 2/10 идеални части /или 1/5 /една пета/
идеална част от двуетажната масивна жилищна сграда и на 2/10 идеални части /или 1/5 ид.
част/ от мястото, в което е построена сградата, прехвърлени на ответницата Д. Г. К. от Г. Ж.
А. и Б. С. А.а с договор, обективиран в нот. акт № 134, том II, рег.№ 4713, дело № 322/2021г.
нотариус Е. П. К., с район на действие - района на PC град ., и със запаз.ето на право на
полз.е и да признае за установено, че те — ответниците, не са собственици на 2/10 ид. ч. от
прехвърлените им 5/10-ти идеални части от тези имоти и да отмени в тази му част нот. акт
№ 133. том П, рег.№ 4709, дело № 321 от 2021г. на нотариус Е. П. К., с район на действие -
района на PC – .. Претендира разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответниците, в който е
изразено становище за допустимост, но неоснователност на исковата молба. Твърдят, че те
са собственици на процесния имот. Твърдят, че родителите на ищците С. и В. А.и повече от
50 години живеели на друго място. Нито притежават партида в процесния имот, нито
простор, както се твърди в исковата молба. Твърдят, че родителите на ответницата Д. К. - Г.
Ж. А. и Б. С. А.а владеели процесния имот повече от 50 години. Преди 50 години в
процесния имот живеели семейство на първата ответница, което се състояло от баща й Г. Ж.
А., майка й Б. С. А.а и двете им дъщери Ж. и тя - Д., заедно със семейството на ищците.
Къщата била обособена на два дяла, две жилища с два входа като в другото жилище
живеели чичо й И. и дядо й Ж.. Още през 70-те години семейството на ищците се съгласили
да напуснат частта от имота, която обитавали заедно и отишли да живеят в с. *, като баба й,
дядо й и родителите й помогнали да си построят къща. Тогава всички роднините се
разбрали, че бащата на ищците С. отива да живее заедно със семейството си в с. * и за
помощта, която му е оказана да си построи къща там, напуска имота в с. * и няма да има
каквито и да било претенции по отношение на него. След като семейството на ищците се
пренесли в с. * родителите на ответницата К. преустроили жилището в еднофа.но, блъснали
входното антре и стълбите, които ползвали семейството на С. и си направили баня. После
построили допълнително кухня, хол и тераса. Повече от петдесет години ищците нямали
каквито и да било претенции по отношение на имота в с. * и ответницата и семейството й го
владеели сами, тъй като такава била уговорката с баща й, баба й и дядо й. Ищците закрили
своята партида за ток още когато се изнесли през 70-те години. Данъците за имота се
плащали само от баща й. Предвид горното молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковете.
Съдът с определение, постановено по делото на 01.07.2022г., влязло в законна сила е
прекратил производството по гр.дело № 479/2022г. в частта по предявения отрицателен
2
установителен иск от ищците срещу ответниците за призна.е за установено, че ответниците
не са собственици на 2/10 идеални части /или 1/5 идеална част/ от двуетажната масивна
жилищна сграда и на 2/10 идеални части /или 1/5 ид. част/ от мястото, в което е построена
сградата, прехвърлени на ответницата Д. Г. К. от Г. Ж. А. и Б. С. А.а с договор, обективиран
в нот. акт № 134, том II, рег.№ 4713, дело №322/2021г. нотариус Е. П. К., с район на
действие - района на PC - . със запаз.ето на право на полз.е, като недопустим.
Съдът като взе предвид твърденията на страните и ангажираните от тях
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Дядото на ищците и ответника К. - Ж. А. Н., ЕГН **********, б.ж. на с. *, поч.л на
27.02.1993г. и баба им М. Л. Н.а с ЕГН **********, поч.ла на 22.06.1994г. са сключили
граждански брак през 1938г. – видно от приетата по делото служебна бележка, издадена от
кметския наместник на с. *.
Видно от приетите по делото удостоверения за наследници на Ж. А. Н. с изх. №
02/14.01.2022 г,; удостоверение за наследници на М. Л. Н.а с изх. № 05/23.02.2022 г.;
удостоверение за наследници на В. А.а Н.а изх. № 04/15.02.2022 г.., Ж. Н. и М. Н.а са
оставили свои наследници - С. Ж. А., Г. Ж. А., И. Ж. А., Т. Ж.а М. и Н. Ж.а С., които
наследили съответно по 1/5 идеална част /или по 2/10 идеални части/ от оставеното
наследство, а двамата ищци наследили баща си С. А., поч.л на 26.08.2007г., а след това и
майка си В. А.а А.а, поч.ла на 06.01.2020г. при равни права, съответно ответницата Д. К. е
наследник заедно с Ж. Ф. и Б. А.а на Г. Ж. А. при равни права.
На 21.10.2021г., Б. С. А.а и Г. А. са се снабдили с констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка на осно.ие наследство и давностно владение - нот. акт № 133, том
II, рег.№ 4709, дело № 321 от 2021г. на нотариус Е. П. К., с район на действие - района на
PC град . за собственост върху една втора идеална част от двуетажна масивна жилищна
сграда, друга масивна жилищна сграда и стопанска постройка, ведно една втора идеална
част от мястото, в което са построени, представляващо УПИ XVIII-272 в кв. 30 по
застроителния и регулационен план на с. *, общ. *, обл. *ска, одобрен със Заповед №
76/06.04.1992г., с площ от 754 кв.м., при граници: от две страни улици, заключени между
осеви точки 179-180-181, УПИ XVII-273, собствен на наследници на А. П. С. и УПИ XVI-
291, собственост на Е. С. И..
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, със запаз.е право на полз.е, оформен с нотариален акт №134, том II, рег.№ 4713,
дело №322/2021г. на нотариус Е. П. К., с район на действие - района на PC град ., Б. и Г. А.и
прехвърлили една втора идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, друга масивна
жилищна сграда и стопанска постройка, ведно една втора идеална част от мястото, в което
са построени, представляващо УПИ XVIII-272 в кв. 30 по застроителния и регулационен
план на с. *, общ. *, обл. *ска, одобрен със Заповед № 76/06.04.1992г., с площ от 754 кв.м.,
при граници: от две страни улици, заключени между осеви точки 179-180-181, УПИ XVII-
273, собствен на наследници на А. П. С. и УПИ XVI-291, собственост на Е. С. И. на своята
дъщеря и ответница в процеса Д. Г. К., която е получила имота в режим на съпружеска
имуществена общност с ответника Г. К. К..
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. С. К., Ж. Г. Ф., С. К.
А.а и И. С. Т..
От показанията на свидетеля К. К. се установява, че къщата във Фуча я правил Ж. А.
- на три входа. След като направил другата къща, я дал на първия син - С.. Вторият син е Г.,
третият е И.. Къщата я правил 1963 год., направил я с три входа за тримата с.. След като
купил място в с. *, направил друга къща и я дал на големия син - С. и той заживял там. В с. *
останал Г. - вторият син, който е баща на Д. и Ж., С. оставил стаята от къщата в с. * на Г..
Разбирали са се помежду си кой къде ще живее и на кой какво ще остане - бащата затваря
единия вход и вместо три входа остават два входа. От тогава така си живеят - С. в с. *, а Г. и
И. в с. *. Децата на С. си живеят в с. *. През всичките тези години С. не е имал претенции за
къщата в с. *. С. и децата му не са ходили в къщата да правят нещо и не са ходили и в двора
3
да работят, С. е идвал в с. * на гости на брат му.
От показанията на свидетелката Ф. се установява, че тя живее в спорната къща от
1997 год., чичо й С. живеел там със стринка й В.. Й. и М. също живеели в спорната къща -
на втория етаж, после направили къща в село * и там се преместили, спорната къща била
свободна, необитаема, те не живеели там, през 1997 г. направил ремонт чичо й С. и тя
заживяла там - на втория етаж, друг досега не е живял там и не е правил ремонт, на гости са
идвали братовчедите й в спорната къща. На първия етаж от къщата има една стаичка и мазе.
Баща й живеел там докато си направи новата къща - преди 1997 год.. Чичо й С. плащал
данъците за този имот, а след смъртта му - стринка й В..
От показанията на свидетеля А.а се установява, че Ж. живее в спорната къща от както
детето й било на 5 години, а преди това в имота са живели С. и В., допреди 15-16 години,
докато си направят къщата в *. Й. и М. са живели в къщата, а след това - в *. Д. е живяла в
къщата до преди да се омъжи, след това не е идвала. Ж. си прави ремонт на стаята и там си
седи от 1997 год. до сега – в дела на С. и Г., С. я настанил там. Г. и Б. живеели в старата
къща, като си направили новата, си отишли там. Г. и Б. не са правили ремонти в къщата,
баня направил Г.. В старата къща банята е залепена на къщата. Стълбите Г. ги бутнал и
направил на тяхно място баня, след като С. и семейството му отишли в *.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че братята и баща на С. помогнали да
сторят къща в * - преди 2000 год. и С. си живеел със семейство му в *, в старата къща
останал Г. и построил баня и къща - малка виличка с две стаи, заживял Г. в малката къща.
Децата на Г. останали да живеят в къщата, Д. идвала, но не живее там, а идвала да поддържа
къщата, Г. споделял, че С. му дава къщата на Г., а С. се изнесъл в *. Г. не е престана да
ползва частта си от спорната къща, както и виличката си в същия двор.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно осно.ие чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищците следва да докажат фактите, от които
извеждат своите твърдения, а именно, че е собственици на процесния имот на соченото в
исковата молба придобивно осно.ие – наследство и давностно владение.
Ответниците следва да докаже възраженията си, наведени в отговора на исковата
молба, от които черпят изгодни за себе си правни последици.
Предвид събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема, че процесната
част от имотите се явява наследствена за ищците и ответника К. (и праводателя на
ответниците – Г. А.). По силата на наследя.ето, наследникът който владее целия наследствен
имот се явява държател на идеалните части на другите сънаследници. Последните и без да
държат имота са негови съвладелци като по отношение на техните идеални части,
положението на този, който упражнява фактическата власт върху сънаследствения имот е
аналогично на това на наемателя или на заемателя за послуж.е на чужд имот. С това
презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена, което не означава, че тя не е изобщо приложима в
хипотезата на възникване на съсобственост по наследяване. Когато владението на целия
наследствен имот е било предадено на един от сънаследниците или съсобствениците по
съгласие с останалите наследници или съсобственици (например на основание сключен
между тях писмен договор за доброволна делба, който обаче не е нотариално заверен и
поради това няма вещно-прехвърлително действие), за да започне да тече в полза на този
наследник или съобственик придобивна давност за целия имот не е необходимо той
допълнително да демонстрира пред другите наследници промяна на намерението си да свои
имота. В този смисъл е практиката на ВС и ВКС - решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр.д. №
217 от 2010 г. на ВКС, второ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Непротиворечива
е съдебната практика относно обстоятелството, че когато след смъртта на общия
наследодател един от наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си
4
идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници.
Практиката е установила като безспорно това положение, макар и в действащия ЗС да
липсва изрична разпоредба в този смисъл като тази на чл. 309, ал. 1 от отменения ЗИСС. За
да се превърне във владелец на целия имот и съответно след изтичане на давностния срок да
стане негов собственик, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите
сънаследници. Тоест, той следва да доведе до знанието им намерението си да свои
имота. Поради това в едно производство по предявен на основание давностно владение иск
за собственост или положителен установителен иск за собственост на идеални части от
наследствени имоти, респ. направено възражение за придобиване на наследствен имот по
давност с правно основание чл. 79 ЗС, за уважаването на иска или възражението, не е
достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е ползвал, обработвал, засявал
наследствения имот през последните 10 или 20 години. Необходимо е да се докаже и че
сънаследникът е отблъснал владението на останалите сънаследници върху притежаваните от
тях идеални части. Това е така, защото при наследяването като общо правоприемство
владението и съответно съвладението, прем.ва по право към наследниците, които се считат
за продължители на личността на наследодателя си, без да е необходимо да се извършват от
тях действия на упражняване на фактическа власт върху вещта. Това намира израз и във
възможността на чл. 82 ЗС за присъединяване от владелеца към владението му това на
неговия праводател, което при наследственото правоприемство за разлика от частното
такова, в.ги е еднородно (само добросъвестно или само недобросъвестно като е изключена
хипотезата на нееднородност на владението на правоприемника от това на праводателя му).
В т. 2 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. гр.д.№ 9 от 1974 г. е прието, че намерението на лицето
да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието
на правомощията на собственика, като при промяна на държането във владение тези
действия следва да бъдат насочени и към собственика. Според по-новата практиката на
ВКС, действията, с които се демонстрира промяната на държането във владение, респ.
промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва
да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици или сънаследници и
да са станали достояние на тези съсобственици или сънаследници. Такива действия са
отказът на ползващият имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота,
доведеното до знанието на останалите наследници намерение на владеещия сънаследник да
се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на имота, което ясно показва, че
изключва владението на останалите наследници ( отдаването му под наем на трето лице и
изричен отказ да се заплаща част от получения наем на останалите наследници). В този
смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г. на ВКС, първо г.о.,
решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр.д.№ 2760 от 2008 г. на ВКС, второ г.о. и др., постановени
по реда на чл. 290 от ГПК. Не са такива действия: декларирането на имота в данъчните
служби на общ.та на името на владеещия имота сънаследник, вместо на името на всички
наследници на поч.лия собственик, без това деклариране да е станало известно на
останалите сънаследници (в този смисъл е решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 1405 от
2009 г. на ВКС, първо г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Плащането на данъци,
както и извършването на ремонти в съсобствения (сънаследствения) имот, (защото всеки
съсобственик съгласно чл. 31 от ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата
вещ съобразно дела си), ако е поето само и изцяло като стойност на необходимите и
полезните разноски за съсобствената вещ от един наследник, той може да иска от останалите
съсобственици да му заплатят тази част от разноските, която съответства на техния дял в
съсобствеността (в този смисъл са решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 1405 от 2009 г.
на ВКС, първо г.о., решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, второ
г.о., решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 37 от 2010 г. на ВКС, второ г.о. и др.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК) - чл. 30, ал. 3 ЗС. За пълнота следва да се отбележи,
че това не се отнася до консумативните разноски, свързани със служенето с общата вещ,
5
които се поемат от този от съсобствениците, който изцяло си служи с нея, без да може да
претендира припадащата се част от тях от останалите.
Вторият елемент от фактическия състав на придобиванено на имот по давноство
владение е изтичането на определен от закона срок. Съгласно чл. 80 от ЗС, движими вещи се
придобиват по давност с непрекъснато недобросъвестно владение в продължение на 5
години, освен ако владението не е придобито чрез престъпление, в който случай вещта не
може да се придобие по давност. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, когато владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно
чл. 70 от ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е
годно да направи собственик владелеца, без да знае, че праводателят му не е собственик или,
че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящият казус, съдът приема, че не са налице предпоставките, визирани в
хипотезата на нормата на чл. 79 от ЗС, тъй като първо не е налице предаване на владението
на целия наследствен имот на един от сънаследниците или съсобствениците по съгласие с
останалите наследници или съсобственици на основание сключен между тях писмен договор
за доброволна делба, за да започне да тече в полза на този наследник или съобственик
придобивна давност за целия имот и да не е необходимо той допълнително да демонстрира
пред другите наследници промяна на намерението си да свои имота, тъй като в настоящия
случай се установява, че до смъртта на наследодателя на ищците, той е владял част от
спорния имот, правил ремонт, настанил свидетеля Ж. Ф. да живее там (държал е имота
посредством трето лице), имайки съзнанието, че това е негова част от наследството на
общия наследодател на ищците и ответника Д. К. – Ж. Н., това ползване не е било
отблъснато по никакъв начин от праводателя на ответниците - Г. А. до неговата смърт, а
едва когато ответниците са се снабдили с част от имота чрез договор за издръжка и гледане
през 2021г. са започнали да демонстрират анимус домини пред ищците – това се установява
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. Ф. и и св. А., при което
съдът не може да направи извод за демонстриране на анимус домини по отношение на
предмета на делото преди посочената дата, доколкото събраните гласни доказателства по
делото чрез разпитаните свидетели съдържат данни за действия от страна на праводателя на
ответниците, които действия не са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин
да показват отричане владението на праводателя на ищците и на тях самите – не е било
налице ограничаване на достъпа до имота по отношение на същите, а както се посочи по –
горе извършването на ремонти дейности (построяване на баня от праводателя н
аответниците) в наследствения имот може да бъде предмет на облигационни претенции
между наследниците. А дали е имало устни договорки и какви са били те между общия
наследодател на ищците и ответника Д. К. - Ж. Н. и децата му (праводатели на страните в
производството С. А. и Г. А.) в каквото връзка са събрани гласни доказателства по делото
чрез разпита на свидетеля Т., няма правно значение за възникване на съсобствеността и
размера на правата в нея на наследниците, респ. за отношенията на владение и държане на
общите наследствени недвижи вещи между страните и трети за процеса лица по повод
наследяването на наследодателите им.
Предвид изложеното искът – предмет на делото следва да бъде уважен и като законна
последица от това да бъде отменен нот. акт № 133, том П, рег.№ 4709, дело № 321 от 2021г.
на нотариус Е. П. К., с район на действие - района на PC – . в частта над размер от 2/10 /или
1/5 идеална част/ идеални части от двуетажната масивна жилищна сграда и над размер от
2/10 идеални части /или 1/5 /една пета/ идеална част от мястото, в което е построена
сградата.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците следва да
6
заплатят на ищците сторените разноски в производството в размер на 900, 00 лв., от които
800, 00 лева за възнаграждение за един адвокат съгласно представения договор за правна
защита и съдействие и 100, 00 лева за внесена държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. К., ЕГН ********** и Г. К.
К., двамата с адрес: гр. ., ж.к. „*”, бл. № *, общ. ., обл. *ска, че Й. С. Ж., ЕГН **********, с
адрес: гр. ., ул. „.” № 45, общ. ., обл. *ска и М. С. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, ул. „*”,
бл. № 45, ет. 9, ап. № 32 са собственици на 2/10 идеални части /или 1/5 идеална част/ от
двуетажната масивна жилищна сграда и на 2/10 идеални части /или 1/5 идеална част/ от
мястото, в което е построена сградата, представляващо УПИ XVIII-272 в кв. 30 по
застроителния и регулационен план на с. *, общ. *, обл. *ска, одобрен със Заповед №
76/06.04.1992г. на Кмета на Общ. *, с площ от 754 кв.м., при граници: от две страни улици,
заключени между осеви точки 179-180-181, УПИ XVII-273, собствен на наследници на А. П.
С. и УПИ XVI-291, собственост на Е. С. И., които идеални части прехвърлени на
ответницата Д. Г. К. от Г. Ж. А. и Б. С. А.а с договор за издръжка и гледане, обективиран в
нот. акт № 134, том II, рег. № 4713, дело № 322/2021г. нотариус Е. П. К., с район на действие
- района на PC град . по време на барака й с ответника Г. К. К..
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт по
обстоятелствена проверка, на основание наследство и давностно владение - акт № 133, том
II, рег.№ 4709, дело №321 от 2021г. на нотариус Е. П. К., с район на действие - района на PC
град . от 21.10.2021г., с който Б. С. А.а и Г. Ж. А. са признати за собственици върху една
втора идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, друга масивна жилищна сграда и
стопанска постройка, ведно една втора идеална част от мястото, в което са построени,
представляващо УПИ XVIII-272 в кв. 30 по застроителния и регулационен план на с. *, общ.
*, обл. *ска, одобрен със Заповед № 76/06.04.1992г. на Кмета на Общ. *, с площ от 754 кв.м.,
при граници: от две страни улици, заключени между осеви точки 179-180-181, УПИ XVII-
273, собствен на наследници на А. П. С. и УПИ XVI-291, собственост на Е. С. И. над
размер от 2/10 /или 1/5 идеална част/ идеални части от двуетажната масивна жилищна
сграда и над размер от 2/10 идеални части /или 1/5 идеална част/ от мястото, в което е
построена сградата, представляващо УПИ XVIII-272 в кв. 30 по застроителния и
регулационен план на с. *, общ. *, обл. *ска, одобрен със Заповед № 76/06.04.1992г. на
Кмета на Общ. Бобо дол, с площ от 754 кв.м., при граници: от две страни улици, заключени
между осеви точки 179-180-181, УПИ XVII-273, собствен на наследници на А. П. С. и УПИ
XVI-291, собственост на Е. С. И..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Г. К., ЕГН ********** и Г. К. К.,
двамата с адрес: гр. ., ж.к. „*”, бл. № *, общ. ., обл. *ска да заплатят на Й. С. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. ., ул. „.” № 45, общ. ., обл. *ска и М. С. Ж., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *, ул. „*”, бл. № 45, ет. 9, ап. № 32 сумата в размер на 900, 00 лева,
представляваща сторени в производството разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – * в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
7
Съдия при Районен съд – .: _______________________
8