Р Е
Ш Е Н
И Е
№208
гр. Русе, 15.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД РУСЕ, търговска колегия, в
публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЪШЪЛ ИРИЕВА
при секретаря Анелия Генчева, като разгледа докладваното от
съдия Ириева
В. т. д. № 228 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от С.Р.С., чрез особен представител адв.Е.Б.К., против Решение
№ 699/24.04.2019г., постановено по гр.д.№ 2543/2018г. на Русенския районен съд,
с което е уважен предявеният против ответника иск с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване на вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Твърди се, че Решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон, като направените в него правни изводи противоречат на събраните
доказателства и на задължителната съдебна практика. Претендира се отмяна на
обжалвания съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове.
Ответникът
по жалбата „А****” ООД, не депозира писмен отговор на въззивната жалба.
След
преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, въззивният съд приема за установено следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок и срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Производството
по делото е образувано по предявен от „А****” ООД против жалбоподателя С.Р.С.
иск с правно основание чл.422 от ГПК - за признаване за установено
съществуването на вземането му към С.Р.С. за сумите 498,92 лв., главница по
Договор за кредит ”Бяла карта” №492791/19.01.2017г., 41,56 лв. договорна лихва за периода от
26.01.2017г. до 06.04.2017г., 99,78 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, 197,50лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото
задължение, 21,04 лв. лихва за забава за периода от 06.04.2017г. до
29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендираните суми са били предмет на
издадената Заповед №4231от 04.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. №7026/2017г. по описа на РРС, образувано по подадено от „А****”
ООД заявление за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК.
С определение в з.з.
от дата 29.05.2018г., по реда на чл.232 ГПК, въз основа на молба вх.
№22347/29.05.2018г. от „А****” ООД, съдът
е прекратил производството по иска за сумата 21,04 лв. лихва за забава
за периода от 06.04.2017г. до 29.09.2017г.
Ищецът
е основал претенцията си на Договор за кредит ”Бяла карта” №492791/19.01.2017г.
Към исковата молба същият приложил заверен препис от договора, който е непълен, поради липсваща
стр.2 от него. В подадения на осн. чл.131 от ГПК писмен отговор, особеният
представител на ответника наред с останалите си възражения за неоснователност
на претенцията, е възразил срещу приемане като доказателство по делото на
процесния договор за кредит, поради липсата на стр.2 от него, с вероятност на
нея да има съществени условия по договора. В представено от страна на ищеца
писмено становище относно писмения отговор по чл.131 от ГПК, последният не е
взел отношение по наведената от ответника непълнота на договора. В проведеното
с.з. на 21.02.2019г. ответника, чрез особения представил, отново направил
възражение, че липсва стр.2 от договора, като твърдял, че на практика исковата
молба не е подкрепена с никакви доказателства по основните параметри на
договора. В това с.з. съдът е приел доказателствата и е назначил икономическа
експертиза, уточнявайки, че по възраженията ще се произнесе при решаване на
делото, а в следващото с.з. на 28.03.2018г. приел заключението на експертизата.
С Решението си РРС приел за установено наличието на сключен от ответника
договор за кредит „Бяла карта“, че същият е подписан от договарящите страни и
не е оспорен от ответника, както и че не са допуснати нарушения при посочване
на фактическите характеристики на договора. С оглед на това, съдът признал дължимост от ответника на претендираните от ищеца суми за
главница, договорна лихва, неустойка, такси и разходи, за което се позовал
безкритично на заключението на вещото лице, като уважил изцяло иска.
В
подадената от ответника, чрез особения представител, въззивна жалба, отново се
поддържа наведената и в първоинстанционното производство непълнота на договора,
на който ищеца основава своята претенция. Възражението е основателно и води до
недоказаност на предявения иск по следните съображения: В кориците на
гр.д.№2543/2018г., от л.6 до л.11, се съдържа документ с наименование договор
за кредит „Бяла карта“ от 19.01.2017г. , от който липсва стр.2. Същата не е
представена от страна на ищеца както в хода на първоинстанционното, така и в
хода на въззивното производство, въпреки направените от ответника своевременно
възражения в тази насока. При това
положение не може да се приеме, че ищеца е доказал наличието на
валидно договорно правоотношение между него и ответника, от което черпи
своите права и на което основава исковата си претенция. Липсата на част от договора, при това
вероятно със съществени условия като падеж, срок, ГПР, лихви по кредита, обосновава
изключването му като писмено доказателство по делото. В тежест на ищеца е било
при условията на пълно и главно доказване да установи предпоставките за уважаване на претенцията си по чл.422 от ГПК, като на първо място да докаже наличието на договор за кредит „Бяла карта“
с всички неговите основни параметри, неизпълнението на който е породило правния
му интерес от завеждане на делото. С
доклада си РРС правилно е разпределил доказателствената тежест по реда на
чл.154 ал.1 от ГПК, като е указал на ищеца кои факти и обстоятелства следва да
установи, като неправилно е приел за
доказано наличието на договор за кредит. След като не е доказано наличието
между страните на облигационно правоотношение, то и претенцията на ищеца за
неизпълнение на поетите по него задължения от страна на ответника се явява
неоснователна. Решението на РРС, с което е уважен предявения иск се явява
неправилно, поради което следва да се отмени, а предявеният иск да се отхвърли.
По
изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №
699/24.04.2019г., постановено по гр.д.№ 2543/2018г., с което е признато за
установено съществуването на вземането на “А****” ООД, ЕИК **** по отношение на С.Р.С., ЕГН **********, за сумите
498,92лв. главница по Договор за кредит ”Бяла карта” №492791/19.01.2017г.,
ведно със законната лихва от 03.10.2017г. до окончателното изплащане, 41,56 лв.
договорна лихва за периода от 26.01.2017г. до 06.04.2017г., 99,78 лв. неустойка
за неизпълнение от 06.03.2017г. до 06.04.2017г. и 197,50 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение и същият е осъден да заплати на
“А****” ООД сумите 75 лв. разноски по ч. гр. дело №7026/2017г. на Русенски
районен съд, както и 725 лв. разноски по делото и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А****“ ООД, ЕИК **** иск с правно
основание чл.422 от ГПК - за признаване за установено съществуването на
вземането му към С.Р.С., ЕГН **********,***, за сумите 498,92 лв., главница по Договор за
кредит ”Бяла карта” №492791/19.01.2017г.,
41,56 лв. договорна лихва за периода от 26.01.2017г. до 06.04.2017г.,
99,78 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 197,50лв. разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК-03.10.2017г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: