Решение по дело №28/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда чл. 145 - 178 от Административно роцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба подадена от К. Г. Т. от гр. Дряново срещу Заповед №Д_ЕВ_С- 1/10.12.2024г. на Директор на ДСП Севлиево, потвърдена с Решение №07-РД 04-0746/31.12.2024г. на Директор на РДСП Габрово.

Заповедта е обжалвана по административен ред, като с Решение №07-РД 04-0746/31.12.2024г. на Директор на РДСП Габрово жалбата на К. Т. е отхвърлена, а Заповедта - потвърдена.

Оспорващата сочи, че при издаване на процесната Заповед не били спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и на чл. 13, ал. 3 от ЗСП. Изложените мотиви в оспорения административен акт не били пълни и ясни и не обосновавали правилност на крайния извод на административния орган, като в заключение не били постигнати изискванията на закона за мотивираност на постановения акт. Липсвал коментар какво представлява получената от жалбоподателката сума в размер на 640, 74 лева преведена от ПОК“ДСК- Родина“АД, както и на какво основание същата била преведена при положение че Т. не била придобила право на пенсия. В нарушение на разпоредбите на чл. 27 във вр. с чл. 32, ал. 4 от ППЗСП не била извършена социална анкета /социален доклад/ и не било поискано събиране на необходимата информация въпреки направените възражения от К. Т..

Моли съда да отмени Заповедта като незаконосъобразна, като преписката да бъде върната на Директор на ДСП Севлиево за ново произнасяне.

Ответникът - Директор на дирекция "Социално подпомагане" оспорва жалбата. Моли съда да я отхвърли като неоснователна и да остави в сила оспорената заповед. Заповедта е издадена от компетентен орган и е мотивирана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на подадено от К. Г. Т. З.- декларация с вх. №ЗСП/Д-ЕВ-С/86/31.01.2024г. със Заповед №ЗСП/Д-ЕВ-С/86/07.02.2024г. на К. Т. е отпусната месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП в размер на 260, 37 лева, считано от 01.01.2024г. Във връзка с получена информация от ПОК“ДСК- Родина“АД е установено, че К. Т. е получила еднократна сума в размер на 640, 74 лева на 14.03.2024г.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗСП и чл. 32, ал. 4 от ППЗСП К. Т., получавайки посоченото по- горе сума, след като й е била отпусната месечна помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП е следвало в едномесечен срок да уведоми писмено ДСП Севлиево за настъпилата промяна/получаване на посочената сума/, като попълни декларация по образец, като тя не е сторила това в указания от закона срок. С Констативен протокол №30-93269/19.11.2024г. е направена нова преценка на доходния критерий и е установено, че К. Т. е получила неправомерно месечна помощ за м. 04.2024г. по чл. 9 от ЗЗССП в размер на 260, 37 лева.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗСП При неизпълнение на задълженията по ал. 1 /недеклариране на посочените обстоятелства за получаване на сума в указания срок/ лицата се лишават от социални помощи за срок една година.

Постановена е Заповед №Д_ЕВ_С- 1/10.12.2024г. на Директор на ДСП Севлиево, с която К. Т. е лишена на осн. чл. 15, ал. 2 от ППЗСП за срок до 30.11.2025г. от помощ по чл. 9 от ППЗСП. Така постановената Заповед е оспорена от К. Т. по административен ред, като с Решение №07-РД 04-0746/31.12.2024г. на Директор на РДСП Габрово Заповед №Д_ЕВ_С- 1/10.12.2024г. на Директор на ДСП Севлиево е потвърдена.

От представени по делото писмени доказателства- Приходен касов ордер е видно, че на 02.12.2024г. К. Т. е възстановила неправомерно получената социална помощ ведно със законната лихва.

Оспорва се Заповед №Д_ЕВ_С- 1/10.12.2024г. на Директор на ДСП Севлиево, с която К. Т. е лишена на осн. чл. 15, ал. 2 от ППЗСП за срок до 30.11.2025г. от помощ по чл. 9 от ППЗСП.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 14а, ал. 3 от ЗСП, в писмена форма. Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗСП, лицата, подпомагани по реда на този закон, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция "Социално подпомагане" за всички промени на обстоятелствата, посочени в чл. 12, ал. 2, т. 1 - 8, в срок не по-късно от един месец от настъпването им. При неизпълнение на задълженията по ал. 1 лицата се лишават от социални помощи за срок една година.

Не се оспорва факта, че на 14.03.2024г. от ПОК“ДСК- Родина“АД К. Т. е получила еднократна сума в размер на 640, 74 лева. В подкрепа на така изложеното е представено писмо от от ПОК“ДСК- Родина“АД от 12.11.2024г. до Директор на ДСП Севлиево в което е посочено, че лица измежду които е и К. Г. Т. са получили суми от посочената Пенсионно осигурителна компания. К. Т. е получила сумата от 640, 74 лева на 14.03.2024г., като съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.2 от ЗСП е следвало в едномесечен срок да уведоми ДСП Севлиево за получаването й. Смисълът за подобно уведомяване е, че административния орган след получаване на информация от лицето следва да прецени отново дали е налице доходния критерий за да бъде продължено изплащането на отпуснатата му помощ по реда на чл. 9 от ППЗСП. Такова уведомяване не е извършено от К. Т., като няма данни тя да е възстановила и получената сума на ПОК“ДСК- Родина“АД. В този случай законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗСП, че при неизпълнение на задълженията по ал. 1 /за уведомяване в срок за новонастъпилите обстоятелства досежно получен доход/ лицата се лишават от социални помощи за срок една година.

В случая за да е налице недобросъвестност като фактическо основание за постановяването на заповедта, е необходимо заявителят да не е декларирал обстоятелства, които е бил длъжен да декларира (недобросъвестност в смисъл на укрита информация) или е посочил неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване на правото му на социални помощи. Това са факти и обстоятелства, които ако бяха декларирани, респ., ако бяха вярно декларирани, би се стигнало до друг правен извод относно решението на административния орган за отпускането на помощта.

Неоснователен е довода на жалбоподателката, че постановявайки процесната Заповед не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореният акт съдържа правни и фактическа основания за издаването му в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗСП. Освен това няма пречка мотиви за издаване на акта да се съдържат и в други документи, съставени в хода на административното производство и приложения по него, в които са налице изложени фактически данни относно релевантни факти и обстоятелства. В процесната Заповед административния орган се е позовал на Констативен протокол №30-93269/19.11.2024г. за извършена проверка за установяване на недобросъвестно получена социална помощ, в който се съдържат фактическа основания, разкриващи относими факти и обстоятелства. Не е нарушено правото на защита на адресата на акта, тъй като макар и да не е уведомен изрично за началото на административното производство, то на него му е предоставена възможност да сочи доказателства, да направи възражения и да изложи своите доводи за неправилност на решението на административния орган. Предвидена е и възможност за обжалване на оспорената Заповед по административен ред, от която се е възползвала жалбоподателката, но доводите й не са възприети от административния орган, който с Решение №07-РД 04-0746/31.12.2024г. на Директор на РДСП Габрово е отхвърлил жалбата на К. Т..

В крайна сметка самата жалбоподателка не отрича получаването на посочената сума от ПОК“ДСК- Родина“АД, както и не твърди че е подала изискуемата в срок декларация за новонастъпилите обстоятелства в ДСП Севлиево. Получената от ПОК“ДСК- Родина“АД представлява за Т. доход, с което обстоятелство не се е съобразила администрацията от ДСП, изчислявайки дохода на К. Т. предвид факта, че тя е подала заявление за получаване на социална помощ по чл. 9 от ППЗСП.

С оглед на изложеното, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед факта, че не е заявено искане за присъждане на разноски от страна на ответния административен орган, такива не следва да се коментират.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предл. 4 от АПК, Административен съд Габрово

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. Г. Т. от гр. Дряново срещу Заповед №Д_ЕВ_С- 1/10.12.2024г. на Директор на ДСП Севлиево, потвърдена с Решение №07-РД 04-0746/31.12.2024г. на Директор на РДСП Габрово.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.